№ 3816
гр. София, 10.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 131-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ВИН
при участието на секретаря МК
като разгледа докладваното от ВИН Административно наказателно дело №
20221110213138 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление (НП) № 22-4332-015715 от 22.08.2022 година началник
сектор към Отдел „Пътна полиция“ при СДВР е наложил на П. Х. Х. с ЕГН **********
административно наказание „глоба“ в размер на 20 /двадесет/ лева, на основание чл. 183, ал.
2, т. 11 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ за нарушение на чл. 40, ал. 1 ЗДвП,
както и наказаниe „глоба“ в размер на 100 /сто/ лева и „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от един месец на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП за нарушение на чл. 123,
ал. 1, т. 3, б. „В“ ЗДвП.
Недоволно от издаденото наказателното постановление е останало санкционираното
лице, което в срочно подадена жалба го атакува с искане за отмяна. В жалбата се излагат
оплаквания за допуснати в хода на административнонаказателното производство
съществени нарушения на процесуалните правила, а именно липса на компетентност на
съставителите на АУАН и НП, несъобразяване с изискванията на чл. 40, ал. 1 ЗАНН,
неяснота във връзка с използваните съкращения, нарушения на императивните правила за
описание на деянията, както и липса на задължителни реквизити от съдържанието на двата
процесуални акта. Наред с горното се изтъква, че e нарушен и материалният закон,
доколкото жалбоподателят не e извършил вменените му нарушения по ЗДвП. В писмено
допълнение към жалбата си, депозирано пред съда преди да бъде даден ход на следствието,
административнонаказаното лице чрез надлежно упълномощения си процесуален
представител възразява, че извършването на описаните в НП нарушения не е било
установено по несъмнен начин, като от страна на наказващия орган не е осъществено
разследване на спорните по случая обстоятелства, което именно е довело до неправилен
извод за наличие на действително физическо съприкосновение между двата автомобила.
Оспорена е доказателствената валидност на наличните по преписката писмени материали, а
същевременно се акцентирано върху отсъствието на приложени доказателства,
установяващи настъпването на ПТП, механизма му и нанесените чрез него имуществени
щети.
1
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се
от адвокат Ц, който моли за отмяна на наказателното постановление по изложените в
жалбата съображения, като акцентира върху недоказаност на описаните административни
нарушения, която мотивира с анализ на приобщените по делото гласни доказателствени
средства. Претендира да му бъдат присъдени направените във връзка с производството
разноски, за чиято индивидуализация представя списък по чл. 80 ГПК.
В съдебно заседание въззиваемата страна – началник сектор при ОПП-СДВР,
редовно призована - не изпраща представител и не взема становище по основателността на
жалбата.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на жалбоподателя и
извърши служебна проверка на развитието на административнонаказателното производство,
намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят П. Х. Х. с ЕГН ********** и постоянен адрес в гр. София,
****************** е правосопособен водач на МПС, притежаващ СУМПС № **********,
издадено на 15.05.2020 г. и валидно до 15.05.2030 г.
В съответствие с повдигнатото на жалбоподателя административнонаказателно
обвинение, на 09.06.2022 г., в гр. София същият управлявал товарен автомобил марка
**********, собственост на „****“ ООД, като пред № 10 на ул. „Рангел Кънчев“ предприел
маневра по движение на заден ход, с което допуснал пътнотранспортно произшествие с
паркирания в близост лек автомобил марка „*********“ с рег. № *********, като му
нанесъл щети в дясната странична част, предния калник, страничното огледало и задния
калник, след което напуснал местопроизшествието и за случилото се не уведомил
териториално компетентните органи на МВР.
Нанесените имуществени щети върху паркираното превозно средство били
установени от неговия собственик – свидетелката Й.а К. още на същия ден, при което
лицето сигнализирало контролните органи и на място пристигнал дежурен екип от Отдел
„Пътна полиция“ към СДВР. От установеното на мястото на произшествието лице били
снети писмени сведения, а автоконтрольорите от структурите на МВР съставили протокол за
ПТП, в който описали констатираните по купето на превозното средство видими
материални щети и въз основа на това съставили докладна записка , в която причините и
обстоятелствата за възникването на инцидента вписали като неизяснени.
По повод на извършена проверка за собственост на другото МПС, което се твърди да
е участвало в произшествието, жалбоподателят се явил в Отдел „Пътна полиция“, където по
реда на чл. 188 ЗДвП лично декларирал, че на процесната дата е управлявал служебен
автомобил марка **********, като заявил и липса на спомен да е осъществявал физически
контакт с друго МПС.
В тази връзка на 18.07.2022 година младши автоконтрольор АС от ОПП - СДВР
съставил акт за установяване на административно нарушение серия АД, бланков номер
143864, с който срещу П. Х. Х. било повдигнато административнонаказателно обвинение за
това, че на 09.06.2022 г., в гр. София, на ул. „Рангел Вълчанов“ № 10, като водач на МПС,
поради неподсигурена маневра свързана с движение на заден ход допуснал ПТП в друго
транспортно средство, с което нанесъл на последното имуществени вреди, след което не
останал на местопроизшествието и не уведомил органите на МВР по територия.
Фактическите обстоятелства актосъставителя квалифицирал като нарушения на чл. 40, ал. 1
ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „В“ ЗДвП. Актът е съставен в присъствието на нарушителя и
му е предявен за подпис и запознаване.
На база така съставения АУАН било издадено процесното наказателно
постановление (НП) № 22-4332-015715 от 22.08.2022 година, с което началник сектор към
Отдел „Пътна полиция“ при СДВР наложил на П. Х. Х. с ЕГН ********** административно
2
наказание „глоба“ в размер на 20 /двадесет/ лева, на основание чл. 183, ал. 2, т. 11 ЗДвП за
нарушение на чл. 40, ал. 1 ЗДвП, както и наказания „глоба“ в размер на 100 /сто/ лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от един месец на основание чл. 175, ал. 1, т.
5 ЗДвП за нарушение на чл. 123, ал. 2, т. 3, б.В ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
показанията на свидетелите Й.а К., ОД и МХ, дадени в хода на съдебното следствие, както и
на приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства - АУАН серия АД №
143864/18.07.2022 година, наказателно постановление (НП) № 22-4332-015715 от 22.08.2022
година, писмено сведение от свидетелката Й.а К., саморъчна декларация от жалбоподателя
до О „ПП“, СДВР, протокол за ПТП № 1795161 от 09.06.2022 г., докладна записка от Р. Б
във връзка с отзоваването му по сигнал за настъпило ПТП, схема на механизма на
възникване на ПТП, справка картон на водача П. Х. Х., заповед № 513з-5073/21.07.2015 г. на
директора на СДВР, заповед № 8121К-13318/23.10.2019 г. и заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи за компетентност на актосъставителя
и административнонаказващия орган, справки от централната база данни АИС на КАТ по
историята на МПС с рег. № ******.
Настоящият съдебен състав намери основание да се довери на показанията на
свидетелите Д и Х.а, като предвид сходната им предметна насоченост намери за
целесъобразно същите да бъдат разгледани паралелното на една и съща плоскост. Преди
обсъждане на събраните сведения по същество обаче, следва да се отбележи евентуалната
вероятност от предубеденост на двете лица, доколкото същите декларират пред съда
семейна обвързаност по сватовство с жалбоподателя, съответно – приятелски
взаимоотношения с неговия син. Двамата свидетели излагат пред съда еднопосочни,
смислово кореспондиращи си и последователни данни относно значими за предметния
обхват на настоящото производство обстоятелства, а именно – съпричастността на
жалбоподателя спрямо управляваното от него превозно средство, собствеността на
последното и неговото външно състояние в процесния период. Твърдението на Д, че всеки
ден вижда въпросния автомобил, въз основа на което е изведено и съждение за липсва на
каквито и да е увреждания, драскотини или подбитости по купето му, е допълнително
подкрепено и потвърдено от показанията на Х.а, която претендира да притежава познания в
автомобилната индустрия, които биха позволили своевременно да идентифицира повреда
върху превозното средство. Последната дава правдиви сведения относно притежанието на
автомобила, като извършената по пътя на служебното начало справка в Търговския
регистър установи, че търговското дружество – лизингополучател „****“ ООД действително
е управлявано от нея и съпруга , съответно същите са ползватели на движимата вещ по
силата на лизингов договор. За достоверни се приемат показанията, касаещи ежедневното
използване на превозното средство за лични и служебни нужди, поради което и последиците
от един настъпил инцидент, рефлектирал в понасянето на видими щети върху външността
му, неминуемо биха били забелязани от неговия ползвател. Доколкото последното не се
установи, съдът е склонен да се довери на споделеното от свидетелите Х.а и Д досежно
липса на каквито и да е външни, дори и единствено с декоративно значение повреди в
управляваното от страна на жалбоподателя в процесния ден МПС.
На следващо място съдът дължи преценка на доказателствения източник, стоящ в
основата на повдигнатото обвинение от административнонаказателен характер, а именно
показанията на свидетелката Й.а К., която лично е установила нанесените върху собствения
лек автомобил щети. Тук следва обаче неизменно да се държи сметка за факта, че в
качеството си на притежател на имуществено благо, което е било засегнато от
противоправните действия на трето лице, същата дори и задочно е била участник в ПТП –
легалната дефиниция на термина в § 6, т. 27 от ДР на ЗДвП включва в тази категория лицата,
които са пострадали при произшествието, и доколкото К. безспорно е претърпяла
имуществени вреди от деянието, то тя следва да се приеме за пострадало лице. Горното
3
изисква дадените от нея показания също да бъдат разглеждани с внимание, като предвид
това, макар да са основен източник на информация за описание на всички обективни
характеристики на разглежданото деяние - време, място, участници, обстановка и други, те
не могат да бъдат поставяни в основата на изводите за механизма на произшествието и
поведението на всеки от водачите в него, още повече предвид установените противоречия
спрямо останалите гласни доказателствени източници. Фактът, че писмените сведения на
лицето, впоследствие частично възпроизведени и в разпита пред съда, са първоизточник
на изготвените от службите за контрол докладна записка и протокол за ПТП, а впоследствие
същите са поставени и в основата на фактическите изводи на актосъставителя, поставя
въпроса дали случаят е бил всестранно и обстойно разгледан, или всичките констатации на
контролните органи се основават само и единствено на едностранно възприетите сведения
на пострадалото лице. От друга страна, както става ясно от заявеното от К., същата е
наблюдавала ситуацията посредством преглед на паметта на видео-записващо средство,
разположено в жилищната сграда, в непосредствена близост до която е настъпило ПТП.
Това предполага едно своеобразно техническо опосредяване на преките зрителни
възприятия, съответно самата тя не е пряк очевидец на ситуацията, а е имала възможност да
ги асимилира с помощта на запис от камера за видеонаблюдение, за чийто технически
характеристики отсъстват данни. В съответствие с изложеното съдебният състав намира за
доказан факта на нанасяне на имуществени щети върху автомобила на свидетелката К., но
въпреки това техният автор и механизма на възникването им остават спорни и от наличната
доказателствена маса не би могъл да се направи категоричен и несъмнен извод, че същите са
причинени при ПТП настъпило именно с товарен автомобил марка „****“ с рег. № ******.
С оглед осигуряване на прецизност в настоящото изложение, трябва да се отчете още, че
бездействието при изясняването на въпроса дали върху автомобила, управляван от Х., са
нанесени материални щети, е ограничило възможността същите да бъдат съпоставени с тези
на другото МПС, въз основа на което да се позволи изграждането на преценка за тяхното
физическо съответствие, респективно – за отсъствието на такова. И все пак, абстрахирайки
се от всичко възприето дотук, съдът не намира за житейски издържан възприетия механизъм
на възникване на произшествието. Причината за това е, че описаният удар няма как да не
бъде възприет сетивно от водача му, а и по интензитета си е от естество да причини на
превозното средство толкова значими щети, които няма как да не бъдат видимо възприети
впоследствие. Споделеното виждане произтича от отразените в протокола за ПТП щети на
участник № 1, както и от заявеното от свидетелката К.. Съпоставката на двата
доказателствени източника показва, че на 09.06.2022 г. лек автомобил марка „*********“ с
рег. № ********* е бил установен от своя собственик с наранявания на преден и заден десен
калник, повреда на странично огледало и вдлъбнатина на странична дясна врата. Този
прочит на доказателствата показва нанесени материални щети, оценими на значителна
стойност, чийто произход естествено се асоциира с настъпването на внушителен удар, който
е невъзможно да не се възприеме от предизвикалото го лице.
Съдът възприема в цялост приобщените по делото писмени доказателства, тъй като
същите са логични, последователни и съответни и не се опровергават при преценката им,
както по отделно, така и в тяхната съвкупност, като не са налице основания за
дискредитиране на който и да е от доказателствените източници, събрани в хода на
административнонаказателното производство и съдебното следствие. При това обаче, следа
да се държи сметка, че основната част от тях - докладна записка, и протокол за ПТП, са
съставени само и единствено на база съобщеното от страна на свидетелката К. пред
органите на СДВР.
Възприетата фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:
Жалбата е подадена от адресат на административната санкция, срещу подлежащ на
съдебен контрол акт, в рамките на преклузивния срок, с оглед, на което е допустима, а
разгледана по същество в рамките на правомощията на съда да извърши цялостна проверка
4
на атакувания акт, налага отмяна на издаденото НП.
Административнонаказателното производство е образувано и срещу нарушителя е
повдигнато административнонаказателно обвинение въз основа на АУАН серия АД, №
143864/18.07.2022 година, който е съставен от компетентен орган - младши автоконтрольор
при О „ПП“ към СДВР, в рамките на материалната и териториална компетентност на
последния, съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП и т. 1.3.2 от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г.
на министъра на вътрешните работи.
Въз основа на обсъдения акт за установяване на административно нарушение е
издадено обжалваното НП, което изхожда от териториално и материално компетентен
орган, съгласно т. 3.6 от цитираната заповед на министъра на вътрешните работи, издадена
на основание чл. 189, ал. 12 ЗДвП.
В хода на административнонаказателното производство на жалбоподателя са били
повдигнати обвинения за осъществени две административни нарушения на правилата за
движение по пътищата.
Най-напред отговорността на жалбоподателя Х. е ангажирана за допускането на ПТП
в друг лек автомобил поради предприемането на „неподсигурена маневра“ при движение на
заден ход, което е квалифицирано като нарушение на чл. 40, ал. 1 ЗДвП. Посочената
законова разпоредба, изисква от водача на пътно превозно средство, преди да започне
движение назад, да се убеди, че пътят зад управляваното от него МПС е свободен, а
едновременно с това и че с действията си няма да създаде опасност или затруднения за
останалите участници в движението. Така формулирано, словесното административно
обвинение, предявено на жалбоподателя, съответства по своите фактически параметри на
състава на друго нарушение, а именно това, описано в нормата на чл. 40, ал. 2 ЗДвП. В нея е
ситуирано изискването водачите да осигурят своето движение на заден ход, като
наблюдават пътя или осигурят лице, което да сигнализира за възможни опасности.
Приложената цифрова квалификация следователно е неприложима към разглеждания
случай. Същата регламентира задължение за предприемане на една предикатна дейност,
която следва да се осъществи още преди автомобилът да бъде изведен от състоянието си на
покой и да се задвижи на заден ход.
Отделно от това, описанието на нарушението, съдържащо се в обстоятелствената част
на АУАН, не разкрива релевантната форма на бездействие, която актосъставителят намира
за относима към поведението на нарушителя. С други думи, актосъставителят е пропуснал
да конкретизира изискуемите действия, които се е очаквало водачът да предприеме за
правомерното реализиране на изграденото в съзнанието му решение за осъществяване на
съответната маневра. Този пропуск е поправен едва от наказващия орган при съставянето на
наказателното постановление. Макар, съгласно чл. 53, ал. 2 ЗАНН, допуснатите в акта за
установяване на административно нарушение нередовности да не представляват абсолютна
пречка за издаване на НП, то има определен минимум от информация, който АУАН следва
да съдържа, за да може административнонаказателното производство да се развие
законосъобразно, като пропускът да се посочи изпълнителното деяние, не е сред тези, които
могат да бъдат санирани от наказващия орган.
На следващо място, обвинението за извършено нарушение на правилата за движение
на заден ход почива само на твърденията на свидетелката К., които са единствен източник
на информация, послужил на контролните органи да направят изводите си за фактите по
случая. Съответно съдът намира, че възприетата в АУАН фактическа обстановка се базира
единствено на свидетелски показания, изходящи от лице, заинтересовано от изхода на
делото предвид участието си в процесното ПТП и понасянето на имуществени щети върху
собственото си превозно средство. В ситуацията на доказателствен дефицит е недопустимо
да се изведе еднозначен, доказателствено обоснован и несъмнен извод за участието на
жалбоподателя в процесното ПТП, тъй като по делото не бяха ангажирани каквито и да е
5
данни за причинени щети на автомобила, който той е шофирал. След като
административнонаказващият орган не е установил по категоричен начин настъпването на
ПТП, при положение че доказателствената тежест за това пада върху него, то и
отговорността на нарушителя за извършеното от него деяние не може да бъде реализирана.
Предвид всичко гореизложено, съдът намира, че пункт първи на Наказателно
постановление № 22-4332-015715 от 22.08.2022 г., се явява постановен при допуснати
съществени пропуски и процедурни нарушения, а същевременно и недоказан, което налага
неговата отмяна.
На следващо място на жалбоподателя e повдигнато административно обвинение за
нарушаване на разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „В“ ЗДвП, която изисква от водачите на
превозни средства, които са станали участници в пътнотранспортно произшествие, от което
са произтекли само имуществени вреди, да не напускат местопроизшествието, а вместо това
да уведомят териториално компетентната служба за контрол на МВР по местоизвършване на
деянието, както и да изпълняват дадените им указания. Подобно на възприетите вече
изводи, касаещи първата точка от наказателното постановление, и тази част от
административното обвинение се базира единствено и само на показанията на свидетелката
К., както и на факта, че при пристигане на контролните органи на местопроизшествието в
късните часове на същия ден, Х. не е бил установен на мястото. Доколкото авторството на
описаното в пункт първи нарушение по неправилно извършване на маневра движение на
заден ход остана недоказано, то и съпричастността на жалбоподателя към предприетата
последваща противоправна деятелност остава нереализирана. При това положение
обективната несъставомерност на първото нарушение влече като своя естествена последица
отпадането на отговорността на Х. и по второто обвинение, тъй като се установи, че същият
не е имал качеството участник в ПТП, следователно за него не се е породило, което и да е от
задълженията, описани в чл. 123 ЗДвП.
И в този тип съдебни производства субсидиарно приложение намира принципното
положение, че крайният съдебен акт не може да почива на предположения (чл. 303, ал. 1
НПК, вр. чл. 84 ЗАНН), като не само извършването на самото деяние, но и неговият автор
следва да бъдат установени с нужната категоричност, която да не поставя под съмнение
който и да е от обективните елементи на повдигнатото административно обвинение.
Събраната по делото доказателствена съвкупност не позволява бъде установено с
предписаната от закона категоричност, че именно жалбоподателят П. Х. с поведението си е
допринесъл за настъпването на ПТП (арг. от § 6, т. 27 от ДР на ЗДвП), нито че като участник
в такова не е изпълнил произтичащите от нормата на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „В“ ЗДвП
действия, поради което се явява недопустимо ангажирането на
административнонаказателната му отговорност по този текст от закона. Отсъствието на
събрани доказателствени материали, които с категоричност да подкрепят законосъобразното
санкциониране на лицето, съставлява самостоятелно основание наказателното
постановление да бъде отменено.
В заключение към изложеното, съдът намира, че НП е било издадено при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила и при липса на достатъчно доказателства
за виновността на жалбоподателя, поради което и жалбата се явява основателна и
атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено изцяло.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 АПК,
жалбоподателят има право на присъждане на съдебни разноски Съгласно отразеното в
Договор за правна защита и съдействие от 03.10.2022 г., процесуалното представителство по
делото е осъществено от адвокат Ц от АК – Велико Търново, без заплащане на
възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата, която предполага
оказване на безплатна правна помощ на роднини на адвоката (в който смисъл е и заявеното
от него пред съда). Законодателното разрешение на чл. 38, ал. 2 ЗАдв указва при възлагане
6
на разноски на насрещната страна в производството, на адвоката да бъде изплащано
възнаграждение в размер не по-малък от предвидения в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. В настоящия случай, като съобрази
с законодателните изменения в подзаконовия нормативен акт, обн. ДВ бр. 88 от 04.11.2022
г., минималното възнаграждение определено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата се
равнява на 400 лева. Предвид това в тежест на административната структура, към която се
числи органа, издал наказателното постановление, а именно - Столичната дирекция на
вътрешните работи, следва да бъдат възложени разноските по делото, представляващи
адвокатско възнаграждение за оказаното от страна на адв. Ц процесуално представителство
в полза на жалбоподателя П. Х..
С оглед изрично заявеното от защитника на въззивника искане за присъждане на
пътни разноски, манифестирано с обективирането им в списъка по чл. 80 ГПК, и
представянето на разходо-оправдателни документи тази цел, съдът счете, че дължи
допълнително произнасяне, доколкото в случай на оказано процесуално представителство,
защита и съдействие, осъществявано в съдебно учреждение, намиращо се извън населеното
място, в което е кантората на адвоката, в адвокатското възнаграждение не се включват
сумите за пътни разходи и престой (арг. от чл. 2, ал. 8 от Наредбата). По същество на
отправената молба настоящият съдебен състав се солидаризира със споделеното в Решение
№ 832 от 12.08.1955 г. на ВС по гр. д. № 3010/55 г., II ГО на ВКС виждане, че пътните
разходи не са възнаграждение на ангажирания адвокат и затова не следва да се присъждат в
полза на страната, която ги е направила и в полза на която делото е решено. Разходите по
ангажираната защита се свеждат до възнаграждението, което е платено за един адвокат. В
този смисъл последователно е проведено законодателното разрешение по въпроса, като чл.
143, ал. 3 АПК и чл. 189, ал. 4 НПК лимитират подлежащите на присъждане в тежест на
оправдания нарушител/подсъдим разноски до размера на дължимия за процесуално
представителство адвокатски хонорар, поради което и искането на адв. Ц за присъждане на
пътни разноски следва да бъде оставено без уважение.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т.1 ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 22-4332-015715 от 22.08.2022 година,
издадено от началник сектор към Отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с което на П. Х. Х. с
ЕГН ********** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 /двадесет/
лева, на основание чл. 183, ал. 2, т. 11 ЗДвП за нарушение на чл. 40, ал. 1 ЗДвП, както и
наказания „глоба“ в размер на 100 /сто/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от един месец на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП за нарушение на чл. 123, ал. 2, т. 3,
б.В ЗДвП.
ОСЪЖДА Столичната дирекция на вътрешните работи, да заплати на адвокат Й. Ц
Й. от Адвокатска колегия – Велико Търново на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв сумата от 400
/четиристотин/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред АС-гр. София с касационна жалба по реда на
АПК в четиринадесетдневен срок от получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7