Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ………
гр. София, 06 ноември
2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, ХVІІ ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публичното заседание на трети октомври през две
хиляди и деветнадесета година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА ЧОЧКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОНИ ГЕТОВ
МАРИЯ ИЛИЕВА
при
секретаря Цветанка Делова и в присъствието на прокурора от СГП Божидара Ганева,
като разгледа докладваното от съдия Гетов ВОХД № 3664 по описа на
съда за 2019 год. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХІ от
НПК.
С присъда
от 29.06.2016г. по НОХД № 1573/2016г. Софийският районен съд, Наказателна отделение,
105 състав е признал подсъдимия Н.К.М., ЕГН **********, за НЕВИНОВЕН в това,
че на 02.09.2015 г. около 23.50ч. в гр. София, при управление на моторно
превозно средство - лек автомобил марка „Опел”, модел „Астра” с ДК № *******,
по бул. „Евлоги и Христо Георгиеви”, с посока на движение от бул.’’Цариградско
шосе” към бул."България”, в района на кръстовището с ул.
„Гечкенли” е нарушил правилата за движение по пътищата:
- чл. 5 ал. 2 т. 1 от ЗДвП : „ Водачът на
пътно превозна средство е
длъжен: да бъде внимателен и предпазлив към
уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците“
-
чл. 116 от ЗДвП: „ водачът на пътно превозно средство е длъжен
да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците” и по непредпазливост причинил
на пресичащата пътното платно за движение на бул.’’Евлоги и Христо Георгиеви”,
в посока от дясно на ляво спрямо посоката на движение на автомобила пешеходка М.О.К.,
средна телесна повреда, изразяваща се във фрактура на хирургичната шийка на
дясна раменна кост, довело до трайно затрудняване на движенията на десния горен
крайник, за период повече от тридесет дни, поради и което и на основание чл.
304 от НПК го е оправдал по внесеното и поддържано обвинение за извършено
престъпление по чл. 343 ал. 1 б. „б” пр. 2 вр. чл. 342 ал.1 пр. 3 от НК вр. чл.
5 ал. 2 т. 1 и чл. 116 от ЗДВП.
Срещу присъдата е постъпил протест с допълнение
към него от прокурор при СРП. Твърди се, че присъдата на първоинстанционния съд
е неправилна и незаконосъобразна. Счита, че първоинстанционният съд неправилно
и незаконосъобразно е приел, че става въпрос за случайно деяние по смисъла на
чл.15 от НК. Моли се да бъде отменена първоинстанционната присъда и да бъде
постановена друга такава, с която подс. М. да бъде признат за виновен по
повдигнатото му обвинение и да му бъде наложено справедливо наказание.
Срещу присъдата е постъпила и жалба от ЧО М.К. чрез
повереника й адв. С.. В жалбата се твърди, че присъдата е неправилна и
незаконосъобразна, тъй като по делото по безспорен начин е доказано обвинението
срещу подс. М.. Моли се да бъде отменена първоинстанционната присъда и да бъде
постановена друга такава, с която подс. М. да бъде признат за виновен по
повдигнатото му обвинение и да му бъде наложено справедливо наказание.
В закрито заседание на 11.09.2019 г. въззивният съд по реда на чл. 327
от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага
разпит на подсъдимите и свидетелите, както и изслушване на експертизи.
В хода на съдебните прения пред въззивния съд
прокурорът от Софийска градска прокуратура поддържа протеста, като по същество
доразвива доводите, посочени в същия. Твърди, че от събраните по делото
доказателства се установява по безспорен начин извършеното престъпление от
подс. М. както от обективна, така и от субективна страна. Моли атакуваната
присъда да бъде отменена и да бъде постановена нова такава, с която подс. М. да
бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение и му бъде наложено
наказание „пробация“.
В хода на съдебните прения повереникът на ЧО – адв. И.–
заявява, че поддържа жалбата си, като по същество развива доводите, посочени в
същата. Моли да бъде отменена атакуваната присъда и да бъде постановена нова
такава, с която подс. М. да бъде признат за виновен по повдигнатото му
обвинение.
В хода на съдебните прения защитникът на подс. М. – адв.
Н., моли атакуваната присъда да бъде оставена в сила като законосъобразна и
правилна, тъй като става въпрос за случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК.
Подс. М. моли да бъде потвърдена първоинстанционната
присъда.
Софийският градски съд, след като обсъди доводите в
подадената жалба‚ както и тези, изложени в съдебно заседание от страните‚ и
след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на
атакуваното разпореждане, намери следното:
В хода на първоинстанционното съдебно производство
и при постановяване на първоинстанционната присъда са допуснати съществени
процесуални нарушения от първоинстанционния съд, обосноваващи отмяна на атакуваната
присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на СГС.
Констатираните процесуални нарушения се изразяват в следното:
Нормите, определящи съставите на
престъпленията по чл. 342 и чл. 343 НК, се запълват от нармите на ЗДвП, които
уреждат движението по пътищата. СРП е
инкриминирала в обвинителния акт като нарушения, които са в пряка причинна връзка с престъпния резултат, нормите на чл. 5 ал. 2 т. 1 от ЗДвП: „Водачът на пътно превозна средство е длъжен: да бъде внимателен и
предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците“ и чл.
116 от ЗДвП: „ водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и
предпазлив към пешеходците”. В същото време обстоятелствената част на
обвинителния акт са изнесени факти, че „…Тръгвайки от светофара с управлявания
от него автомобил, обв. М. се движел в лявата лента на пътното платно, за
посоката му на движение, когато забелязвайки пресичащата пътя жена, св. Дончев
му обърнал внимание за това, казвайки му „Жената, жената“, но обвиняемият не
реагирал и не намалил скоростта си на движение. Когато приближили св. К. на
около 4-5 метра, св. Дончев отново извикал на обвиняемия „Жената“, сочейки пред
автомобила и тогава обв. М. предприел действия по спиране на управляваното от
него МПС…“.
В приетата от първоинстанционния съд
фактическа обстановка е посочено, че „ … На 02.09.2015 година, около 23:50 часа
в град София подсъдимият М. при управление на моторно превозно средство - лек
автомобил марка „ Опел”, модел „ Астра” с ДК № *******- таксиметров автомобил,
изпълняващ курс, зададен от клиента му свидетеля Т.А.Д., по бул. „ Евлоги и
Христо Георгиеви”, с посока на движение от бул. „ Цариградско шосе” към бул. „
България” в района на кръстовището с ул. „ Гечкенли”, реализирал ПТП.
Подсъдимият М. *** след разрешителен зелен сигнал на светофара с около 50 км/ч,
когато минавал през недобре осветено място, като в същото време свидетелката К.,
която се движела пеша, предприела пресичане на булеварда на място, което не е
обозначено, подсъдимият забелязал пешеходката, опитал се да спре, но не могъл,
и било реализирано ПТП. Последното било при следните метеорологични условия:
нощно време, тъмно, сухо пътно платно, асфалтова настилка без неравности и наклони,
осветен пътен участък, прав участък и при предприетото пресичане от страна на
пострадалата на място, където липсва задължителната пътна маркировка, сочеща,
че същото е специално обозначено за това. С тези свой действия, пострадалата К. не
е взела мерки за
собствената си безопасност и е стъпила на пътното
платно, предприемайки действия на пресичането му. В следствие на това и на факта, че подсъдимият е предприел действия по
спиране на автомобила, но в късен момент и в прекалена
близост до пострадалата, по непредпазливост М. е причинил на пресичащата
пътното платно за движение на бул. „Евлоги и Христо Георгиеви”, в посока от дясно
на ляво спрямо посоката на движение на автомобила пешеходка М.О.К. увреждане,
отговарящо на правната квалификация на състава на чл.129 от НК – средна телесна
повреда…“.
Както описаната в
обстоятелствената част на обвинителния акт фактическа обстановка, така и тази,
приета от съда всъщност изпълват съдържанието на нормата на чл.20 ал.2 изр.2 от ЗДвП – „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да
спрат, когато възникне опасност за движението“, а не тези по чл. 5 ал. 2 т. 1
от ЗДвП и чл. 116 от ЗДвП. По делото
безспорно е установено, предвид приетата АТЕ, че подс. М. е могъл да възприеме
пресичащата пешеходка от около 80-88м, че опасната му зона за спиране при
скорост 50 км/ч е 37м, т.е. от момента пешеходката е стъпила на пътното платно,
подс. М. е имал обективната възможност да я възприеме и техническа възможност
да предотврати произшествието,т.е. подс. М. би могъл да възприеме неправилно
пресичащата пътното платно пешеходка като опасност за движение и е могъл
своевременно да намали скоростта или да спре, за да предотврати ПТП. С други
думи в случая бланкетната норма на чл. 343 ал.1 б.“б“ пр.2 не е запълнена със
съответната правна норма / каквато е тази на чл.20 ал.2 изр.2 от ЗДвП /,
отговаряща в най-голяма степен на приетата фактическа обстановка.
Първоинстанционният съд е
следвало да констатира несъответствието между фактическото положение и правната
квалификация на деянието, да прекрати съдебното производство и да върне делото
на прокурора при условията на чл. 249 ал.2 / ред. ДВ бр.95/2016г. /.
Неизпълнявайки тези си задължения първоинстанционният съд е привнесъл
допуснатите на ДП и в обвинителния акт нарушения и в атакувания съдебен акт.
Посочените по-горе процесуални нарушения, допуснати и
на ДП, и при изготвяне на обвинителния акт, и при постановения съдебен акт, са
самостоятелно основание са отмяна на последния на основание чл.335 ал.2 вр.
чл.348 ал.3 т.1 от НПК. Допуснатите на досъдебното производство и в съдебното
такова съществени нарушения на процесуалните правила са отстраними. В случая те
не могат да бъдат отстранени от въззивната инстанция.
Предвид
гореизложеното, присъдата - предмет на настоящата въззивна проверка, следва да
бъде отменена, поради допуснати в ДП и в съдебното производство отстраними
съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на
процесуалните права на страните
и делото следва да бъде върнато на СРС за
ново разглеждане от друг съдебен състав от стадия на разпоредително заседание.
Ето защо и на основание чл. 334, ал.1 т.1 вр. чл. 335
ал.2 от НПК, Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ присъда от 29.06.2016г. по НОХД № 1573/2016г.
Софийският районен съд, Наказателна отделение, 105 състав.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски
районен съд от стадия на разпоредително заседание.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.