Решение по дело №864/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 432
Дата: 20 април 2022 г. (в сила от 9 август 2022 г.)
Съдия: Анна Владимирова Ненова Вълканова
Дело: 20211100900864
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 19 май 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 432
гр. София, 20.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-23, в публично заседание на
двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Анна Ненова
при участието на секретаря Димитринка Анг. Иванова
като разгледа докладваното от Анна Ненова Търговско дело №
20211100900864 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на „К.“ С.п.А. (К. S.p.A.),
търговско дружество, регистрирано в Република Италия, срещу „А.Т.Г. – Ф. С“ ООД,
дружество, регистрираното в страната, със седалище в района на Софийски градски съд.

В първоначалната исковата молба на ищеца, поддържано и в допълнителната искова
молба, е изложено, че между страните е бил сключен Договор за дистрибуция от
01.07.2014г., по който ищецът е продавач, а ответникът - купувач.
Съгласно договора ответникът се е задължил да продава доставени от ищеца стоки
на територията на Република България. В изпълнение на задълженията си ищецът е
направил доставка на стоки. Доставените стоки са били чанти, портфейли, сакове, куфари,
кожени изделия, аксесоари, козметични куфари. За дължимата цена дружеството е издало 16
броя фактури - фактура № **********/31.08.2018г., с падеж на плащането 31.10.2018г.,
фактура № **********/31.08.2018г., с падеж на плащането 31.10.2018г., фактура №
**********/29.08.2018г., с падеж на плащането 31.10.2018г., фактура №
**********/29.08.2018г., с падеж на плащането 31.10.2018г., фактура №
**********/31.08.2019г., с падеж на плащането 31.10.2018г., фактура №
**********/31.08.2018г., с падеж на плащането 31.10.2018г., фактура №
**********/30.09.2018г., с падеж на плащането 30.11.2018г., фактура №
**********/30.09.2018г., с падеж на плащането 30.11.2018г., фактура №
1
**********/17.10.2018г., с падеж на плащането 31.12.2018г., фактура №
**********/17.10.2018г., с падеж на плащането 31.12.2018г., фактура №
**********/31.10.2018г., с падеж на плащането 31.12.2018г., фактура №
**********/31.10.2018г., с падеж на плащането 31.12.2018г., фактура №
**********/31.10.2018г., с падеж на плащането 31.12.2018г., фактура №
**********/31.10.2018г., с падеж на плащането 31.12.2018г., фактура №
**********/21.11.2018г. с падеж на плащането 31.01.2019г., и фактура №
**********/21.11.2018г. с падеж на плащането 31.01.2019г. Ответникът е следвало да
заплати по банков път цената на доставените стоки съгласно издадените фактури, като
плащане по фактурите се е извършвало в 60-дневен срок, считано от месеца, следващ месеца
на издаване на фактурата. Издадените фактури са били просрочени. Забавеното плащане е
било обосновано от ответника с липсата на парични средства. В резултат ищецът е
прекратил договора за дистрибуция по отношение на всякакви бъдещи доставки. Ищецът е
приспаднал суми по кредитни известия № ********** и № ********** и е усвоил банкова
гаранция в размер на 40 0000 евро, но ответникът е продължавал да дължи цената на
доставените стоки в общ размер на 31 440. 44 евро.
Със заявление вх. № 3073612 от 09.10.2019г. ищецът е поискал издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ответника като длъжник за сумата от 12 782. 30 евро,
частично от 31 400. 44 евро, задължение за дължима цена за доставка на стоки, произтичащи
от договора за дистрибуция от 01.07.2014г., при конкретна индивидуализация на всяка от
претендираните частични суми по отделните фактури.
Заявлението е било отхвърлено с влязло в сила разпореждане от 19.10.2020г. на
Софийския районен съд, Първо гражданско отделение, 50 състав, по ч.гр.д. № 57677/2019г.,
на основание чл. 410, ал. 1, т.1 от ГПК, тъй като заявената претенция е била за 25 000. 01
лева.
По делото, в едномесечен срок от уведомяване за разпореждането, на основание чл.
415, ал. 1, т. 3 и чл. 415, ал. 3 от ГПК, от ищеца е предявен осъдителен иск относно сумата
от 12 782. 30 евро, която да бъде платена от ответника.
Иска се да бъде присъдена допълнително и лихва за забава от датата, на която
сумите са станали дължими, до датата на окончателното плащане. Съгласно допълнително
направено от ищеца уточнение по делото до 05.02.2021г., датата на исковата молба,
претендираната изтекла главница е в размер на 2 040. 25 евро.
Ищецът иска присъждането и на направените в заповедното и исковото
производство разноски.
Относно основателността на претенциите ищецът е посочил, че съгласно чл. 25, т. 1
от договора за дистрибуция, приложимо право към споровете, произтичащи от договора, е
правото на Република Италия. Предвид, че ищецът е с място на дейност в Италия, а
ответникът – в България, и доставените стоки представляват стоки по смисъла на
Конвенцията на ООН относно договорите за международна продажба на стоки,
2
ратифицирана от Италия и България, то Конвенцията е приложима към продажбата на стоки
от ищеца към ответника, извършена въз основа на договора за дистрибуция, съгласно чл. 1,
б.“а“. Съгласно чл. 53 от Конвенцията, купувачът е длъжен да плати цената на стоката и да
приеме нейната доставка в съответствие с изискванията на договора – в случая договора за
продажба, въз основа на който се извършват отделните продажби. Съгласно чл. 59 от
Конвенцията купувачът трябва да плати цената в деня, който е определен в съответствие с
договора без да е необходимо каквото и да е искане или спазване на формалности. В чл.
61 и чл. 62 от Конвенцията е предвидено, че ако купувачът не изпълни задължението си да
заплати дължимата продажна цена, продавачът може да поиска от купувача да плати цената.
Ищецът е изпълнил задължението си по чл. 30 от Конвенцията за предаването на стоките по
фактурите, както и е прехвърлил собствеността.
Също в исковата молба по делото е изложено, че останалите части от сумите по
фактурите (като частични искове) са били претендирани в други две производства пред
състави на Софийския районен съд (заповедни производства). В едно от тях е бил издаден
и изпълнителен лист. Липсата на подадено възражение е извънсъдебно признание на
ответника на предявените искове.


С подадени отговор и допълнителен отговор ответникът е оспорил исковете.
Оспорва се твърдението, че е налице извънсъдебно признание на каквито и да било факти и
обстоятелства. Страната възразява още, че не дължи плащане по представените фактури.
Ищецът не е доставил стоките. Претенциите на ищеца се оспорват и по размер.
Ответникът също претендира направените по делото разноски.

По предявените искове

Съдът като съобрази фактите и доказателствата по делото, поотделно и в тяхната
съвкупност, възприема от фактическа страна по делото следното:

Ищецът е дружество, което произвежда и продава в Италия и други държави
пътнически чанти и комплекти на колела, кожени изделия, аксесоари, несесери за
козметични продукти и други подобни продукти, носещи търговската марка Carpisa.
Ответникът е изразил интерес към създаване на мрежа за продажба на дребно на продуктите
на територията на България. В тази връзка на 01.07.2014г. между страните е бил сключен
писмено, на английски език, Договор за дистрибуция, уреждащ условията, при което
ответникът да създаде мрежа за продажба на магазини с търговската марка Carpisa на
територията на страната и да продава продуктите чрез тези магазини.
По-конкретно, съгласно договора, ответникът се е задължил да продава, чрез
3
магазини, обозначени с марката на ищеца, на крайни потребители, продуктите на ищеца.
Продуктите са били продавани на риск и за сметка на ответника (така клаузите на т. 2 от
договора). Те са се доставяли от ищеца при ангажимент на ответника за стойност на
минимално закупуване, включително сезонна стойност. Продуктите е трябвало да бъдат
изпращани и доставяни в съответствие с график, при полагане от ищеца на разумни усилия
за доставката. Доставката на продуктите е трябвало да се извършва съгласно разпоредбата
на Инкотермс 2010 (така клаузите на т. 6 от договора). Ответникът е закупувал продуктите
на цени, посочени в международна ценова листа за продажби на едро (покупна цена);
покупните цени са били заплащани чрез банкови преводи, извършвани в евро (т. 8.1. и т. 8.2
от договора). Ако купувачът – ответникът не е заплащал покупните цени, продавачът е имал
право да прекрати договора (т. 8.9), като начислява лихви върху непогасената сума, считано
от датата на която плащането е станало дължимо, до датата на реалното му извършване, в
размер съгласно разпоредбите на италианския Законодателен указ 231/2002, със съответните
му последващи изменения, без да се засята правото да се иска обезщетение за допълнителни
вреди, ако има такива (т. 8.9.1.) и/или да отмени или преустанови всякаква по-нататъшна
доставка до ответника (т.8.9.2) и или да изиска от ответника незабавно да върне продуктите
(т. 8.9.3) и/или да приложи своите права по гаранцията (т. 8.9.4 от договора). При
неизпълнение на задължението за плащане ищецът е можел да прекрати договора с писмено
изявление (т. 16.1), включително с право, но не и задължение на ищеца за обратно
изкупуване (т. 17 от договора).
Съгласно т. 25.1 от договора между страните, договорът е следвало да се регулира от
и тълкува съгласно законите на Италия, без да се имат предвид стъкновителните
разпоредби.
С Анекс 3 – Търговски разпоредби и условия, са били уговорени конкретните
условия на доставките. Според клаузите по анекса покупните цени са се заплащали от
купувача-ответник в срок до 60 дни от датата на фактурата, издавана в края на месеца.
Във връзка с договора, също съгласно уговореното в него, от ответника е била
осигурена банкова гаранция от 40 000 евро.
Сключването на договора от 01.07.2014г. и неговото съдържание не е спорно между
страните. Договорът, с превод на български език, съгласно изискванията на чл. 185 от ГПК,
е представен по делото.
Също съгласно представените по делото международни товарителници и фактури (с
превод на български език) включително за времето от 31.08.2018г. до 21.11.2018г. до
ответника са били доставени продукти от асортимента на ищеца.
За доставките са били издадени 16 броя фактури на името на ответника като
получател на стоката - конкретно фактура № **********/31.08.2018г., фактура №
**********/31.08.2018г., фактура № **********/29.08.2018г., фактура №
**********/29.08.2018г., фактура № **********/31.08.2019г., фактура №
**********/31.08.2018г., фактура № **********/30.09.2018г., фактура №
4
**********/30.09.2018г., фактура № **********/17.10.2018г., фактура №
**********/17.10.2018г., фактура № **********/31.10.2018г., фактура №
**********/31.10.2018г., фактура № **********/31.10.2018г., фактура №
**********/31.10.2018г., фактура № **********/21.11.2018г. и фактура №
**********/21.11.2018г. Във фактурите, на обща стойност 79 122. 80 евро, е било
потвърдено посоченото в договора относно условията за плащане – 60 дни в края на месеца.
Допълнително от ищеца са били издадени кредитни известия за 9 027. 59 евро.
Съгласно заключението на изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза
издадените от ищеца фактури и кредитни известия са били осчетоводени при ответника. За
всички фактури, както и за кредитните известия, в регистъра на покупките са били
направени записи (18 броя). Това е било и по отношение на хронологичен регистър на
сметка 4016 „Доставчици от чужбина“ с посочени кореспонденции към сметка 304“Стоки“,
503“Разплащателна сметка във валута“ и 507“Предоставени банкови депозити“. 18 броя
протоколи са били записани и в „Справка за протоколи по чл. 117 от ЗДДС, съгласно
правилата относно вътреобщностното придобиване. Протоколите са били записани в
Дневниците на покупките и Дневниците на продажбите на ответника. Също съгласно
заключението при ответника са били направени записи за извършено плащане по фактурите
(253. 34 лева) и покриване на задълженията с банкова гаранция за вземанията по отделните
фактури в реда на издаването им. В счетоводните регистри на ответника като дължима сума
по фактурите е била посочена сумата от 29 965. 69 евро.
Междувременно във връзка с неплатени от ответника задължения по доставките (и
негово решение за закриване на магазините Карписа (Carpisa) в България преди изтичане на
срока на договора между страните) ответникът е поискал прекратяване на този договор. В
този смисъл е било негово изявление в електронна кореспонденция между страните от
началото на 2019г. – че ситуацията в България е постоянно негативно променяща се, както и
че за ответника липсва финансова възможност да продължи дейността. От ответника е било
изразено съгласие за прилагане на съществуващата гаранция, а относно остатъчна сума за
плащане (определена в размер на 29 298. 44 евро) е било предложено по реда на т. 17 от
договора като ефект от прекратяването ищецът да изкупи останалите стоки, тъй като
ответникът няма налични средства за друго решение.
Ответникът е отказал да изкупи продуктите, като е поддържал дължим остатък от
31 440. 44 евро, след усвояване на гаранцията от 40 000 евро. Също съгласно електронна
кореспонденция между страните ответникът е решил да затвори магазините, а компанията К.
е била шокирана от това внезапно решение.
На 15.02.2019г. от името на ищеца е била направено известие за прекратяване на
договора за дистрибуция в съответствие с т. 16 от него поради сериозно нарушаване на
договорните задължения от ответника. При затваряне на магазините Carpisa в България без
разумно предварително предизвестие и без да е платена покупната цена на доставените
стоки съгласно условията на договора. Отново е било потвърдено, че се претендира
заплащане на сумата от 31 440. 44 евро.
5

Съгласно данните за съдържанието на италианското право от Европейската съдебна
мрежа (по граждански и търговски дела), в италианското право е прогласен принципът на
свободата на договаряне. Според чл. 1322 от италианския Граждански кодекс страните
могат свободна да определят съдържанието на договора в границите, наложени от закона и
търговските обичаи; страните могат също така да сключват договори, които не принадлежат
към наименуваните видове, при условие че са насочени към постигане на интереси, които са
защитими съгласно правната система. Елементите на договора са изброени в чл. 1325 от
италианския Граждански кодекс – съгласие на страните, кауза, предмет и форма, когато
такава се изисква. По отношение сключването и изпълнението на договорите е установен,
освен другото, принципът на добросъвестно изпълнение на договора (чл. 1375 от
италианския Граждански кодекс). При изпълнение на задълженията длъжникът трябва да
положи грижата на добрия стопанин (чл. 1176).
За изпълнение на паричните задължения е относим уговореният от страните срок,
след който е дължима компенсаторна лихва с обезщетителна функция за забавено плащане,
считано от деня на падежа. Съгласно чл. 1224 от италианския Граждански кодекс за
задължения, чиито предмет е парична сума, законна лихва се дължи от деня на забавата,
дори ако преди това не е била дължима лихва и кредиторът не е доказал, че е претърпял
вреди.
Съществува специална законодателство за уредба на забавеното плащане на
търговски сделки при транспонирането на Директива 2000/35/ЕО относно борбата със
забавяне на плащанията по търговските сделки – Законодателен указ № 231 от 09.10.2002г.
В него е предвидено мораторна лихва по търговски сделки с по-висок процент от законовия
относно договори от всякакъв вид между предприятия или между предприятия и публични
органи, които включват, независимо дали единствено или предимно, доставка на стоки или
извършване на услуги срещу заплащане на възнаграждание. В контекста на търговска сделка
всяко лице, което неоснователно търпи забавено плащане на възнаграждение, автоматично
има право на плащане на мораторна лихва, считано от деня, следващ изтичането на края на
срока за плащане, без да е необходимо да се отправя официална покана за плащане, освен
ако длъжникът успее да докаже, че неплащането се дължи на причини, за които той или тя
не носи вина. Лихвата върху забавяне плащания по търговски дела се базира на процент,
който всяка година се определя от Министерството на икономическите въпроси и
финансите. От 01.07.2016г. до м. юли 2021г. този процент е бил 8.

За времето от посочените от ищеца падежни дата за всяка от фактурите (от
31.10.2018г., от 30.11.2018г., от 31.12.2018г. и от 31.01.2019г.) до 05.02.2021г. върху
частично претендираните суми при лихвен процент от 8% е изтекла лихва за забава в размер
на не по-малко от 2 040. 25 евро. Размерът на лихвата се определя от съда по реда на чл. 162
от ГПК.
6

Относно сумата от 12 782. 30 евро частично от сумата от 31 440. 44 евро от ищеца е
било подадено заявление вх. № 3073612 от 09.10.2019г. за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ответника. По образуваното ч.гр.д. № 57677/2019г. на
Софийския районен съд, Първо гражданско отделение, 50 състав, е било издадено
разпореждане за отхвърляне на заявлението като нередовно, както и поради размера на
вземанията от 25 000.01 лева. В едномесечен срок от съобщението до ищеца за
разпореждането е било образувано и настоящото производство.
Идентично заявление за сума от 12 782. 30 евро частично е било подадено още пред
Софийски районен съд, 138 състав (заявление вх. № 3073613/09.10.2019г.) и въз основа на
него на 05.03.2020г. е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК по образуваното ч.гр.д. № 57678/2019г. Срещу заповедта не е било подавано
възражение и заповедта е влязла в сила.
Също със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 с вх. №
3073614/09.10.2020г. са били предявени отново частични претенции за 5 875. 85 евро и въз
основа на образуваното ч.гр.д. № 57679/2019г. на Софийския районен съд, 64 състав, е била
издадена заповед за изпълнение. Срещу заповедта от ответника е било подадено възражение
и по реда на чл. 415, вр. чл. 422 от ГПК е било образувано гр.д. № 54769/2020г.
Обстоятелствата се установяват от представените по делото заповедни производство
(на СРС, 50 състав и на СРС, 138 състав) и издаденото от СРС, 64 състав съдебно
удостоверение.

При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира
следното:

Страните по делото са били обвързани от договор за дистрибуция, съгласието за
който е било постигнато изрично и писмено. Съгласно договора ищецът се е задължил да
доставя на ответника продукти, носещи търговската марка Carpisa, а ответникът, българско
търговско дружество – да продава от свое име и за своя сметка, с изключителни права при
реализацията, продуктите на крайни потребители в България, чрез магазини, обозначени с
марката на ищеца. Отношенията по доставка на стоките са били уредени в същия договор и
като част от неговото съдържание.
Според договора по отношение на частноправното отношение, което е с
международен елемент, по изрично съгласие на страните е било прието за приложимо
италианското материално право. Изрично при сключване на договора относно доставките
страните са се позовали също на клаузите в Incoterms 2010 (в сила от 01.01.2011г.) –
международни правила за тълкуване на търговските термини (International commercial terms),
издавани от Международната търговска камара в Париж, и такава клаузи, като възможно
употребими, също са били обвързващи за тях по договора.
7
Договорът за дистрибуция безспорно е допустим по италианското право, така както
съдържанието на това право е възприето от фактическа страна, в рамките на свободата на
договаряне (чл. 1322 от италианския Граждански кодекс), независимо дали съгласно това
право договорът е наименован или е такъв на търговската практика. Съответно на
италианското право, въз основа на постигнатото между страните съгласие, ответникът е
обвързан, освен другото, от поетото от него задължение да заплаща цената на доставените
от ищеца продукти. При изпълнение на задълженията длъжникът трябва да положи грижата
на добрия стопанин (чл. 1176 от италианския Граждански кодекс).
В случая, въз основа на договора за дистрибуция, от ищеца са били доставени стоки
на стойност 79 122. 80 евро, като доставките са били удостоверени и във фактури, издадени
за времето от 31.08.2018г. до 21.11.2018г. Сумата по фактурите е била коригирана
(намалена) с издадени от ищеца кредитни известия за 9 027. 59 евро, ищецът не търси сума
за 40 000 евро от усвоена от него гаранция във връзка с договора и така като дължима от
ответника следва да се приеме сума по доставките на стойност 30 095. 21 евро.
Частичният иск на ищеца за заплащане на 12 782. 30 евро е в рамките на тази сума и е
основателен.
Сумата ведно с присъдената срещу ответника по влязлата в сила заповед за
изпълнение сума от 12 782. 30 евро частично (по заявление вх. № 3073613/09.10.2019г. по
ч.гр.д. № 57678/2019г. на Софийския районен съд, 138 състав) не надвишава общо приетата
като дължима главница от 30 095. 21 евро, при което се съобразява и влязлата в сила
заповед за изпълнение, независимо че по разбиране на настоящия съдебен състав в случая е
неприложима т. 2 от Тълкувателно решение 3/2016 от 22.04.2019г. по тълк. дело № 3/2016г.
на ОСГТК на ВКС и съдът дължи излагане на самостоятелни съображения относно
фактите, обосноваващи процесните вземания по второто висящо производство. Само
решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено
нещо относно правопораждащите фактите на спорното субективно материално право при
предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на
парично вземане, произтичащо от същото право. Ч.гр.д. № 57678/2019г. на Софийския
районен съд, 138 състав, е приключило с влизането в сила на издадената заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, а не със съдебно решение.
Не се касае за хипотеза на недопустимост по т. 3 от Тълкувателно решение 3/2016 от
22.04.2019г. по тълк. дело № 3/2016г. на ОСГТК на ВКС. Според възприетото от фактическа
страна подадените три заявления по чл. 410 от ГПК от ищеца за частични суми са
формирали общият размер на пълното претендирано от него вземане от 31 440. 44 евро.
Така предявените частични искове са се отнасяли до различни части на вземането,
независимо претенидраните идентични суми от по 12 782. 30 евро.
Възражението на ответника за липса на доставена стока, която да подлежи на
плащане, е неоснователно. Задължението за неплатени доставки, до размер от 29 298. 44
евро, е било признато от самия ответник в електронната кореспонденция между страните, а
8
всички издадени от ищеца фактури, като първични счетоводни документи, са били
осчетоводени при ответника, при водено в счетоводните регистри задължение към ищеца от
29 965. 69 евро. Същевременно точно задълженията по фактурите и невъзможността им да
бъдат платени са обосновали искането на самия ответника договорът между страните да
бъде прекратен. Фактически договорът е бил и прекратен, но с изявление на ищеца
съответно на клаузите по т. 16 от договора. В т. 17 от договора за дистрибуция между
страните е била уредена хипотеза на обратно изкупуване от ищеца на доставените стоки, но
то е било негово право, а не задължение. Такова право ищецът изрично е отказал да
упражни, което не е спорно по делото.
В счетоводството на ответника е отразено плащане (за сума от 253. 34 лева), но по
делото няма други доказателства дали и кога такова плащане е извършено и такава сума от
задължението на ответника не се приспада (по същество възражение за плащане по делото
не е и правено).
Също съгласно счетоводството при ответника е било възприето прихващане с по-
старите задължения по фактурите, но по делото също няма данни за такова изявление на
ответника към ищеца, нито такова конкретно възражение по делото е правено, за да бъдат
събирани доказателства за условията за прихващане, съответно реда на погасяване на
вземанията по приложимото италианско материално право.
Или сумите по фактурите по делото се присъждат така, както са претендирани от
ищеца.

Поради уговорката в договора между страните, че покупните цени са се заплащали от
купувача-ответник в срок до 60 дни от датата на фактурата, издавана в края на месеца,
основателно е и искането на ищеца за заплащане на лихва за забава от 31.10.2018г., от
30.11.2018г., от 31.12.2018г. и от 31.01.2019г. върху частично претендираните суми по
фактурите.
Според установеното от фактическа страна относно съдържанието на италианското
право, при търговска сделка всяко лице, което неоснователно търпи забавено плащане на
възнаграждение, автоматично има право на плащане на мораторна лихва, считано от деня,
следващ изтичането на края на срока за плащане. Определеният от Министерството на
икономическите въпроси и финансите процент на лихвата, съответно на предвиждането на
Законодателен указ № 231 от 09.10.2002г., за целия процесен период е бил 8 на сто, при
което и до 05.02.2021г. е била дължима лихва за забава в размер на поне 2 040. 25 евро,
съгласно възприетото от фактическа страна. Приложимостта на италианския Законодателен
указ № 231 от 09.10.2002г. относно лихвата е било предвидено и в договора между страните.
Нито се възразява, нито се установява неплащането от ответника да се е дължало на
причини, за които той не е носел вина, така както е уредено изключението по италианското
право. Предявеният от ищеца иск за изтекли лихви също е основателен.
Основателна е и претенцията за забава от датата на исковата молба (05.02.2021г.) до
9
окончателното плащане, в размера на приетото като приложимо право.

По разноските

Ищецът е поискал присъждане на направените в исковото производство разноски.
Установява разноски от 659. 61 лева платена държавна такса, 2 151. 41 лева разноски за
адвокатско възнаграждение, 780. 04 лева разноски за преводи и 800 лева разноски за вещо
лице, общо 4 391. 06 лева. С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, тези
разноски са дължими изцяло.
Дължими са и направените в заповедното производство по ч.гр.д. № 57677/2019г. на
Софийския районен съд, Първо гражданско отделение, 50 състав, разноски – 500 лева
платена държавна такса и 1 662. 46 лева разноски за адвокат, общо 2 162. 46 лева (чл. 78, ал.
1 от ГПК, вр. т. 12 от Тълкувателно решение 4/2013 от 18.06.2014г. по тълк. дело №
4/2013г. на ОСГТК на ВКС).
От ответника е възразено, че платеното от ищеца адвокатско възнаграждение е
прекомерно по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Възражението е неоснователно.
Минималните адвокатски възнаграждения по чл. 7, ал. 2, т. 4 и чл. 7, ал. 7 от Наредба
№ 1 от 2004г. за минималните адвокатски възнаграждения с оглед материалния интерес в
исковото и заповедното производство са съответно 1 399. 71 лева и 964. 86 лева. Платените
от ищеца суми за адвокат (2 151. 41 лева и 1 662. 46 лева) при продължителността на
производството (над една година с четири открити съдебни заседания), характера на
събираните доказателства (множество) и приложимото право (отношения с международен
елемент във връзка с няколко предявени иска) не могат да се приемат прекомерни. Налице е
фактическата и правна сложност на делото, обосноваваща платеното възнаграждение.

Воден от горното съдът


РЕШИ:


ОСЪЖДА „А.Т.Г. – Ф. С“ ООД , с ЕИК ******* и със седалище и адрес на
управление гр. София, район „Студентски“, бул.“*******, да заплати на „К.“ С.п.А. (К.
S.p.A.), регистрационен номер ******* на Търговската, занаятчийската и селскостопанската
10
камара на Неапол към италианския бизнес регистър, с адрес ******* Неапол 80100, Италия,
със съдебен адресат Кинстелар с.р.о. Адвокатска кантора – клон София/Л.Ш. - гр. София,
бул.*******, Инфинити тауър, ет. 14, сумата от 12 782. 30 евро (дванадесет хиляди
седемстотин осемдесет и две евро и тридесет евроцента), частично от 31 400. 44 евро,
останала неплатена цена за доставени стоки по фактура № **********/31.08.2018г.,
фактура № **********/31.08.2018г., фактура № **********/29.08.2018г., фактура №
**********/29.08.2018г., фактура № **********/31.08.2019г., фактура №
**********/31.08.2018г., фактура № **********/30.09.2018г., фактура №
**********/30.09.2018г., фактура № **********/17.10.2018г., фактура №
**********/17.10.2018г., фактура № **********/31.10.2018г., фактура №
**********/31.10.2018г., фактура № **********/31.10.2018г., фактура №
**********/31.10.2018г., фактура № **********/21.11.2018г. и фактура №
**********/21.11.2018г. във връзка с Договор за дистрибуция от 01.07.2014г., със
законната лихва за забава (по възприетото като приложимо право) от 05.02.2021г. до
окончателното плащане, както и 2 040. 25 евро (две хиляди и четиридесет евро и двадесет и
пет евроцента), изтекли лихви от датата, на която сумите по фактурите са станали дължими,
до 05.02.2021г.
ОСЪЖДА „А.Т.Г. – Ф. С“ ООД, с ЕИК ******* и със седалище и адрес на
управление гр. София, район „Студентски“, бул.“*******, да заплати на „К.“ С.п.А. (К.
S.p.A.), регистрационен номер ******* на Търговската, занаятчийската и селскостопанската
камара на Неапол към италианския бизнес регистър, с адрес ******* Неапол 80100, Италия,
със съдебен адресат Кинстелар с.р.о. Адвокатска кантора – клон София/Л.Ш. - гр. София,
бул.*******, Инфинити тауър, ет. 14, сумата от 4 391. 06 лева (четири хиляди триста
деветдесет и един лева и шест стотинки) направени разноски в настоящото исково
производство и 2 162. 46 лева (две хиляди сто шестдесет и два лева и четиридесет и шест
стотинки) направени разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 57677/2019г. на
Софийския районен съд, Първо гражданско отделение, 50 състав, на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр. София в двуседмичен
срок от връчването му на страните.



Съдия при Софийски градски съд: _______________________
11