Решение по дело №162/2022 на Административен съд - Пазарджик

Номер на акта: 253
Дата: 7 април 2022 г.
Съдия: Георги Господинов Петров
Дело: 20227150700162
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 10 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

Gerb osnovno jpegРЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК

 

РЕШЕНИЕ

 

 

          253 / 7.4.2022г.

 

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИКХІ състав в открито заседание на девети март през две хиляди двадесет и втората година в състав:

                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ :           ГЕОРГИ ПЕТРОВ  

                               СВЕТОМИР БАБАКОВ

 

при секретаря ЯНКА ВУКЕВА и участието на прокурора СТОЯН ПЕШЕВ, като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИ ПЕТРОВ к.а.н. дело № 162 по описа на съда за 2022 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

І. За характера на производството, жалбите и становищата на страните :

 

1. Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административно процесуалния кодекс във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН.

 

2. Образувано е по Жалба на Началник Районно управление Септември към Областна дирекция на МВР, Пазарджик, срещу Решение № 782 от 22.12.2021 г., постановено по  а.н. дело № 20215220201300 по описа на Районен съд Пазарджик за 2021 г.,  с което е  отменено Наказателно постановление № 21-0340-001015 от 01.07.2021 год. на Началника на Районно управление Септември към Областна дирекция на МВР, Пазарджик, с което за нарушение на чл. 20, ал. 2 от Закона за движението по пътищата, на основание чл.179 ал.2, предл. първо от Закона за движението по пътищата, на И.Ц.В., ЕГН **********,*** е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв.

Поддържа се, че в решението на районния съд не е посочен, по какъв според съда механизъм, В. не е извършил нарушението. Твърди се, че за конкретния случай има снети обяснения от свидетели очевидци, от които става ясно, че виновния водач за настъпилото ПТП е управлявал с висока скорост, като в един момент е вдигнал мотоциклета на задна гума, като е форсирал двигателя му, като същия е създал реална опасност както за собственият си живот, за живота на пътника возещ се зад него, както и на пешеходците намиращи се наблизо.

Сочи се, че водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват, със състоянието на пътя и на превозното средство, с характера и интензивността на движението, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.

Счита се, че административният орган е изпълнил задължението си за служебно събиране на доказателствата, необходими за установяване на релевантните факти по случая, като въз основа на тях е установено, че В. загубил управление над управляваното от него МПС, в резултат на което мотоциклета се обърнал, тъй като същия го карал на задна гума и паднал на задната си част, след което се хлъзнал по посоката на движението си. Според жалбоподателя, В. е съзнавал, че управлява мощен мотоциклет и е трябвало да бъде доста по предпазлив. Според жалбоподателя, вмененото на В. административно нарушение би могло да бъде извършено само умишлено, с пряк или евентуален умисъл по смисъла на чл. 11 от НК, а щом умисъл е налице, то значи, че нарушението е било извършено и поведението на жалбоподателят В. следва да бъде санкционирано. Нарушителят като водач на ППС е бил длъжен да се увери, преди да започне да управлява процесния мотоциклет „Сузуки ГСХ Р 1000“, че няма да създаде опасност за живота и здравето на преминаващите граждани, и на пасажера зад него, който е откаран в болница. В този контекст пък се счита, че въпросната проверка в случая не е извършена, което е основание да се квалифицира поведението на нарушителя като виновно под формата на непредпазливост.

Иска се обжалваното съдебно решение да бъде отменено, като се потвърди процесното наказателно постановление. Възразява се по отношение на размера на адвокатското възнаграждение.

 

3. Ответника И.Ц.В.,***, чрез процесуалния си представител адв. К. в представено по делото писмено възражение и по същество на спор е на становище, че жалбата е неоснователна. Поддържат се изцяло фактическите констатации и правните изводи обективирани в решението на районния съд. Счита се, че в конкретния казус не е доказано, още по-малко до изискваната от закона степен на несъмненост, виновното поведение на жалбоподателя във връзка с процесното нарушение, нито под формата на пряк или евентуален умисъл, нито на съзнавана или несъзнавана непредпазливост. Според ответника, понятието скорост може да се разглежда в четири различни вида квалификации : разрешена, неразрешена, респективно съобразена и несъобразена. Всяка от тези квалификации за скоростта  носи собствен смисъл, като основното е, че по принцип несъобразената скорост е винаги разрешена такава по закон /ЗДвП/, но не е съобразена с конкретната пътна обстановка, която е налагала движение, с още по-ниска от разрешената скорост, в конкретния пътен участък. Във всички случаи обаче, за да се каже дали една скорост е била разрешена, неразрешена, съобразена или несъобразена, то това би следвало да стане чрез измерване, респ. изчисляване на скоростта по установените в науката способи и формули. В този контекст се възразява, че в настоящият казус това не е сторено, което драстично накърнява правото на защита на санкционираното лице, т.к. то е лишено от възможност конкретно да научи каква е била неговата скорост преди инцидента, респ. каква е трябвало да бъде. за да се предотврати неговото настъпване. Освен това се счита, че непосочването на конкретната несъобразена, респ. каква е трябвало да бъде, за да е съобразена скорост, води и до недоказаност на обвинението.

От страна на ответника се сочи се, че от обстоятелствената част на наказателното постановление не става ясно с кои конкретно фактори и условия на пътя не е била съобразена скоростта с която се е движел В. - няма описание на конкретни атмосферни условия, конкретен релеф, намалена видимост, интензивност на движението. В този смисъл се счита, че административно наказателната отговорност не може да се основава на предположения.

Иска се обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила, като се присъдят сторените разноски по производството.

 

4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура Пазарджик дава заключение, че жалбата е неоснователна, а първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила. Сочи, че в наказателното постановление не е посочено кое точно обстоятелство, свързано с конкретната пътна обстановка не е било съобразено от В.. Според контролиращата страна, данните по делото очертават наличието на друго административно нарушение свързано със загубата на управление на МПС, но не и на това, за което е наложено административно наказание.

ІІ. За допустимостта :

 

5. Касационната жалба е подадена в рамките на предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

ІІІ. За фактите :

 

6. Районен съд Пазарджик е бил сезиран с жалба, предявена от И.Ц.В., срещу НП № 21-0340-001015 от 01.07.2021 год. на Началник РУ Септември към ОДМВР, Пазарджик, с което за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, на основание чл.179 ал.2, предл. първо от ЗДвП, нему е наложена глоба в размер на 200 лв.  Същото е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение серия АА № 960149 от 24.06.2021г., съставен от Н. Г. С., на длъжност младши автоконтрольор при Районно управление, Септември. Обективираните в акта констатации се свеждат до следното:

На 21.06.2021 г., около 20:50 часа в гр.Септември, бул. България в посока кръстовището образувано с ул. Александър Стамболийски към сградата на Община Септември,  И.Ц.В. управлява собствения си мотоциклет „Сузуки ГСХ Р“ с peг. № ***, като движейки се с несъобразена скорост с пътните условия, релефа на местността, състоянието на пътя в района на дом № 64, губи контрол над управляваното МПС, като мотоциклета се преобръща и пада на задната си част и се плъзга по посока на движението си. Настъпва ПТП с материални щети и повърхностни рани на водача и пътника С. Ч..

Деянието е квалифицирано, като нарушение на  чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Акта  е подписан от адресата без заявени резерви. Върху документа е отбелязано, че водача е проверен за употреба на алкохол, като резултата е бил отрицателен.

Това описание на противоправното деяние и неговата правна квалификация са изцяло възприети и възпроизведени от административно наказващия орган в процесното наказателно постановление, като на основание чл. 179, ал. 2, предл. първо от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200,00лв.

 

7. В хода на първоинстанционното производство са представени и приети:

- Докладни записки от 22.06.2021 г. и от 05.07.22021 г. от мл. инспектор Н. С., в което относно процесния инцидент е заявено, че при посещение на място е било установено, че В. умишлено подал газ на мотоциклета и в следствие на това, превозното средство е загубило сцепление на предната гума с пътната настилка, като В. се е преобърнал назад и е паднал, а мотоциклета се пързалял непред по посока на движението;

- снимки на процесния мотоциклет;

- Заповед № 8121з – 515 от 14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи с която са определени органите по осъществяване на контролна дейност по ЗДвП и тези, на които е дадено правомощие да издават наказателни постановления, между които са и началниците на районни управления към ОДМВР.;

- писмени обяснения от В., в които всъщност заявява, че не желае да дава обяснения;

- обяснения от М. К., от гр. Септември, в които относно процесния инцидент е заявила, че при управление на превозното средство, водача е вдигнал мотоциклета на една гума при което двамата с пътуващия с него, паднали и мотоциклета също паднал върху тях ;

- обяснения от З. А. от гр. Септември, която също е заявила, че при управление на превозното средство, водача е вдигнал мотоциклета на една гума и той се преобърнал назад, като паднал върху водача и другото лице пътуващо с него;

- Констативен протокол за пътнотранспортно произшествие рег. № 340р-9390 от 2.06.2021 г., в който е вписано, че движейки се с несъобразена скорост с пътните условия, настилка, релеф, мотоциклета губи сцепление на предната гума и се вдига на задна гума в резултат на което водача губи контрол над управлението на МПС и се преобръща.

- справка за нарушител/водач И.В., от която е видно, че от момента издържаният изпит за водач категория А, тоест 26.03.2019 г. до момента, нему са издадени две наказателни постановление ; седем електронни фиша и са постановени две принудителни административни мерки ;

В хода на производството, като свидетел е било разпитано длъжностното лице съставило акта за установяване на административно нарушение, който е заявил, че при пристигане на мястото на произшествието, В. и спътника му не са били там, а били откарани в болница. Подробностите свързани с произшествието установили по заварени на место писмени обяснения на присъствалите лица.

Разпитан е бил и свидетеля Ч., пътувал заедно с В. на мотоциклета. Той е пояснил, че при инцидента, за да предотврати изпадането на мобилният му телефон, усещайки, че губи равновесие, хванал В. за раменете и го дръпнал за дясната ръка в резултат на което настъпил инцидента.

 

8. При разрешаване на правния спор с който е сезиран, първоинстанционния съд, съобразно приетите по делото доказателства и показанията на свидетелите е приел за установено, че в конкретния казус не е доказано, още по-малко до изискваната от закона степен на несъмненост, виновното поведение на жалбоподателя във връзка с процесното нарушение, нито под формата на пряк или евентуален умисъл, нито на съзнавана или несъзнавана непредпазливост.

Според първоинстанционния съд, във всички случаи, за да се каже дали една скорост е била разрешена, неразрешена, съобразена или несъобразена, то това би следвало да стане чрез измерване, респ. изчисляване на скоростта по установените в науката способи и формули. В този смисъл е посочено, че  в конкретния казус това не е сторено, което драстично накърнява правото на защита на санкционираното лице, т.к. то е лишено от възможност конкретно да научи каква е била неговата скорост преди инцидента, респ. каква е трябвало да бъде, за да се предотврати неговото настъпване. Според съда, непосочването на конкретната несъобразена, респ. каква е трябвало да бъде, за да е съобразена скорост, води и до недоказаност на обвинението. Посочено е, че в случая не става ясно, кои с конкретно фактори и условия на пътя не е била съобразена скоростта - няма описание на конкретни атмосферни условия, конкретен релеф, намалена видимост, интензивност на движението нито пък на т.н. в постановлението „други обстоятелства”, които да са били налице и с които водачът да не се е съобразил, което пък на свой ред да е било в причинно-следствена връзка с настъпилото пътнотранспортно произшествие. Пояснено е също така, че в разпоредбата на чл. 20, ал. 2, от ЗДвП са изброени последователно множество фактори, влияещи на конкретната пътна обстановка, с които един водач следва да съобразява скоростта си на движение, но описание на конкретни такива в наказателното постановление липсва, а липсата на подробно описание на нарушението по смисъла на чл.57 ал.1, т.5 от ЗАНН, т.е. непосочването на цифровото измерение на конкретната несъобразена скорост, на пътните условия, с които тя е трябвала да бъде съобразена, а също и непосочването на доказателствата, които потвърждават нарушението, има за последица неговата недоказаност и съставлява съществено процесуално нарушение от категорията на накърняващите правото на защита и е абсолютно основание за отмяна на санкционния акт.

 

V. За правото :

 

9. В чл. 20, ал. 2 от ЗДвП е предвидено, че водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.Според чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи: свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него.

Съобразно чл. 179, ал. 2, предл. първо от ЗДвП, който поради движение с несъобразена скорост, причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в размер 200 лв., ако деянието не съставлява престъпление.

Според чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, наказателното постановление трябва да съдържа, описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават

 

10. В рамките на цитираните  процесуални, материални и административно наказателни норми и съобразно представените в първоинстанционното производство доказателства, по заявените възражения на жалбоподателя, които се поддържат и в настоящата касационна инстанция, районният съд е изложил подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота всички събрани по делото доказателства.

Въз основа на правилно установени факти и обстоятелствата при които са проявени, са направени обосновани изводи относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон.

Както фактическите констатации, така правните изводи, формирани от първостепенния съд, се споделят напълно от настоящата инстанция при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК. Това прави излишно тяхното повтаряне.

 

11. С оглед заявените в касационната жалба възражения, трябва да се посочи, че в действащото законодателство, няма нормативно установена презумпция която налага от проявения факт на настъпило пътно транспортно произшествие, да се приема за проявен факта, че пътно превозно средства, участвало в произшествието е било управлявано със скорост, която не е съобразена с пътните условия. В този смисъл, като неправилно трябва да бъде определено,  явното разбиране на административно наказващия орган, че след като е настъпило пътно транспортно произшествие, то несъмнено водача на участвалото в него превозно средство не е съобразил  скоростта на движение с пътните условия. Това схващане не намира опора нито в нормативната уредба, нито в правилата на формалната логика. Несъмнено е, че несъобразяването на скоростта за движение е само една от всички възможни причини за причиняването на пътно транспортно произшествие. Достатъчно в тази насока е да се спомене, че една от основните причини за настъпването на пътно транспортни произшествия в населените места е отнемането на предимство.

В този смисъл, данните по делото, действително не обосновават  несъмнения и еднозначен извод, че процесното пътно транспортно произшествие е настъпило единствено, поради управлението на пътно превозното средство от В. с несъобразена с пътните условия скорост. Според писмените обяснения на К. и А., вероятната причина за настъпилото произшествие е начина на управление на мотоциклета от В. и  ползването на пътното платно за други цели, различни от неговото предназначение за превоз на хора и товари, тоест управлението на мотоциклет, като се използва само едно от двете колела. Според свидетеля Ч. пък, пътното произшествие е настъпило в резултат от неговите действия, целящи запазването на изпадащият от джоба му телефон.

Все в тази насока, трябва да се добави, че данните съдържащи се в обясненията на присъствалите при настъпване на произшествието К. и А., въобще не са описани нито в акта за установяване на административно нарушение, нито пък в наказателното постановление. Независимо от това обаче, административно наказващия орган се позовава на тях в касационната жалба, за да обоснове извода, че пътнотранспортното произшествие е настъпило в резултат на противоправното поведение от страна на В.. Това само е достатъчно за да се формира извод, че нито акта за установяване на административно нарушение, нито пък наказателното постановление съдържат необходимата пълното от данни, които несъмнено и точно   описват самото нарушение, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават, по смисъла на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.

Като е достигнал до този извод, първоинстанционния съд е постановил един обоснован и съответен на закона съдебен акт.

 

VІ. За разноските :

 

12. С оглед констатираната неоснователност на касационната жалба, на ответника се дължат сторените разноски по производството, които се констатираха в размер на 300,00лв., заплатено възнаграждение за един адвокат. Този размер на адвокатското възнаграждение е в рамките на нормативно установения минимум, поради което не следва да бъде коригирано. Ето защо, Съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 782 от 22.12.2021 г., постановено по  а.н. дело № 20215220201300 по описа на Районен съд Пазарджик за 2021 г.

 

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР, Пазарджик, да заплати на И.Ц.В., ЕГН **********,***, сумата от 300,00(триста лева), представляваща извършени от последния разноски по производството.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :        (П)            

 

ЧЛЕНОВЕ:              1. (П)

                              

                                 2. (П)