ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№260036,
07.01.2021г.,
Пловдив
Окръжен
съд, Пловдив
VІ граждански състав,
На седми януари две
хиляди и двадесет и първа година
в
закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надежда Дзивкова
ЧЛЕНОВЕ : Виделина Куршумова
Таня Теоргиева
Като
разгледа докладваното от съдия Дзивкова
Ч.
гражданско дело № 3099 по описа за 2020 година
и
за да се произнесе взе предвид следното :
Производство по реда на чл.413, ал.1 от ГПК.
Производството е образувано въз основа
на частна жалба на „Профи кредит България“ ЕООД, против Разпореждане № 261873/25.11.2020г., пост. по ч.гр.д.№
15480/2020, ПРС, в частта, в която е отхвърлено
заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по реда на
чл.410 от ГПК против В.К.М. за заплащане на сумата от 436,55лв., договорна
лихва , дължима за периода 15.09.2019-02.10.2020г., и законна лихва от
48,03лв., дължима за периода 02.10.2020-23.11.2020г..
Жалбоподателят е развил доводи за
неправилност и незаконосъобразност на обжалвания акт, като сочи, че заповедният
съд не разполага с правомощия да се произнася по отношение валидността на
сделката. Счита, че правомощието на съда да преценява дали искането се основава
на неравноправна клауза в потребителски договор или има обоснована вероятност
за това може да бъде упражнено при обявяване на клаузата за неравноправна по
предвидения процесуален ред за това, какъвто не е настоящия случай, а по
отношение на втората хипотеза – счита, че заповедният съд следва не само да
изследва доказателствата по делото, но и да ги подведе под нормата на чл.143 от
ЗЗП и да направи извод за обоснована вероятност на неравноправна клауза. Посочва и че между страните е имало
предоставена преддоговорна информация, при което уговорения лихвен процент е
бил предварително известен, същият е съобразен със законовите изисквания и не
противоречи на добрите нрави. Посочва и че законодателят е въвел ограничение на
годишния лихвен процент, като в чл.19, ал.4 от ЗПК е предвидил, че той не може
да е по-висок от петкратния размер на законната лихва. Счита, че ако съдът приема, че максималния
размер на годишната лихва не може да надвишава 30%, то автоматично съдът
ограничава ГПР на 40-45%, каквато воля законодателят не е формирал. Посочва и че кредиторът няма задължение да
посочва методиката на формиране на ГПК. В случая дори е уговорен фиксиран
лихвен процент. Счита, че договорените
ГЛП и ГРП са съобразени със законовите граници. Счита, че за сазени законовите
ограничения, поради което и не може да е налице недействителност на клаузи в
договора поради противоречието им с добрите нрави. Моли съда да отмени разпореждането в
обжалваната му част и да постанови издаването на заповед за изпълнение за
претендираните суми.
Пловдивският окръжен съд, като взе
предвид доводите на жалбоподателя и прецени данните по делото, намира за
установено следното:
Частната жалба е подадена от
легитимирано лице – заявител в производството. Същата е насочена против
подлежащ на обжалване по реда на чл.413 от ГПК акт, подадена е в срок, внесена
е ДТ, поради което и същата се явява
допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна.
Пред районният съд е постъпила молба от „Профи
кредит България“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл.410 от ГПК против В.К.М.. Сочи се в заявлението, че
вземането произтича от Договор за потребителски кредит № 30037100646/28.05.2019.
Претендираните суми са за невърнат остатък от главницата по договора за заем,
като се твърди, че е станал предсрочно изискуем на 02.10.2020г. поради
неизпълнение на длъжника. Към заявлението е приложено копие от договора за
потребителски кредит.
С
обжалваното разпореждане съдът е
отхвърлил заявлението в частта за претендираните лихви , като е посочил, че с
оглед служебните правомощия по чл.411, ал.2, т.2 от ГПК за проверка за
неравноправни клаузи в договора за потребителски кредит е констатирал такива.
Посочва, че договорената от 38,30% е в
нарушение на добрите нрави, т.к. е прекомерно висока, поради което и същата е
договорена във вреда на потребителя и води до значително неравенство между
правата и задълженията на търговеца и потребителя.
Настоящата инстанция споделя изводите на
заповедния съд. Съгл. чл.411, ал.2, т.3 от ГПК заповедният съд следва да издаде
заповед за изпълнение след като извърши преценка относно наличието на
неравноправни клаузи в договора с потребителя или относно обоснована вероятност
за това и при наличие на подобен извод да откаже издаването на заповед за
изпълнение. В настоящия случай , заповедният съд е посочил, че договорката
относно договорната лихва е такава клауза в договора. Договорен е ГЛП в размер
на 38,30%, което надвишава трикратния размер на договорната лихва. В чл. 143, ал.1 от ЗЗП е посочено, че
неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на
потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя. В случая е уговорена възнаградителна лихва, която
надвишава трикратния размер на законната лихва, който размер е приет от
практиката като максимално допустим.
Доколкото потребителят е по-слабата икономически страна, уговарянето на
прекомерно високо възнаграждение за предоставения заем противоречи на принципа
на добросъвестността и нарушава добрите нрави. Всяка уговорка, накърняваща
добрите нрави, пък съгл. чл.26 от ЗЗД е нищожна. В тази насока е и ориентирана трайната съдебна
практика /напр. в О№901/10.07.2015, гр.д.№6295/2014, 4г.о., ВКС е разяснил, че
„за противоречащи на добрите нрави се считат сделки, с които неравноправно се
третират икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на
материални средства на един субект за облагодетелстване на друг. Противно на добрите
нрави е да се уговаря лихва за забава,
надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а когато възнаградителна
лихва е уговорена по обезпечен и по друг начин заем (напр. ипотека), противно
на добрите нрави е да се уговаря лихва за забава, надвишаваща двукратния размер
на законната лихва.“/. Ето защо клаузата относно договорната лихва в процесния
договор се явява неравноправна за потребителя, при което при проверка от страна
на съда, същият не може да издаде заповед за изпълнение на това задължение. До
същите фактически и правни изводи е достигнал и заповедният съд, поради което
постановеното разпореждане в обжалваната част е правилно и законосъобразно и
следва да бъде потвърдено.
По изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 261873/25.11.2020г.,
пост. по ч.гр.д.№ 15480/2020, ПРС в обжалваната му част.
Определението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ :