РЕШЕНИЕ
N.
гр.София 04.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Г.О., II-„А“
състав в откритото съдебно заседание на 29.03.2021 г. в състав:
Председател: Димитър Ковачев
Членове: Йоана Генжова
Мл. с-я Мирослав Стоянов
При секретар Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия
Ковачев в.гр. дело N. 4308/ 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от ЗАД„ОЗК Застраховане“АД
срещу Решение № 247892 от 18.10.2019г.,
(погрешно посочена в решението 2018г.) постановено по гр. д. № 59009/2019г. по описа
на Софийски районен съд, 61 с-в в частта, с която е уважен до размер на 116,57
лева срещу жалбоподателя, предявения от З. „А.Б.“АД иск по чл. 86 ЗЗД във
връзка с чл. 412 върху регресно вземане по чл. 411 КЗ - обезщетение за имуществени
вреди, изплатени от З. „А.Б.“АД на трето за делото лице по застраховка „Каско“.
В жалбата се
правят оплаквания за неправилност на решението поради неправилна преценка на
събраните доказателства и неправилен извод за настъпване на забава на ответника
за плащане на застрахователното обезщетение.
Посочва, че погасяването на главното вземане поради
прихващане преди завеждане на иска погасява и лихвата. Освен това неправилно
СРС не приел възражението му, че ищецът при предявяване на претенцията не е
представил документи удостоверяващи събитието. По делото било налице писмо от
жалбоподателя до ищеца, с което му е поискал протокол за ПТП и други документи
имащи отношение към случая.
Иска се отмяна на решението и отхвърляне на иска за
лихва изцяло, както и разноските да останат за сметка на ищеца поради липса на
повод у ответника да се заведе делото.
СГС при проверка по чл. 269 ГПК намира решението за
валидно и допустимо в обжалваната част.
По отношение на неговата правилност СГС е ограничен до оплакванията в жалбата и
императивните материални норми.
След преценка на твърденията и възраженията на
страните с оглед събраните по делото доказателства СГС намира за установено от
фактическа и правна страна следното.
Неправилно СРС
е определил кой извършва прихващането, което има отношение и към последващите му изводи за недобросъвестно
поведение на ответника-застраховател на ГО на деликвента.
С отговора на исковата молба ответника е възразил, че
не е в забава, защото претенцията на ищеца не е била придружена с документи,
удостоверяващи наличие на ПТП и за вида и размера на вредите, предвид което с
писмо представено към отговора на ИМ, ответника изискал от ищеца оригинал на
Протокола за ПТП, снимков материал и др., при което била налице хипотезата на
чл. 412, ал. 2, като ищецът е получил писмото, но нищо не е представил..
За да отхвърли това възражение СРС е приел, че тази
разпоредба касае само доказателства релевантни за изясняване на
застрахователното събитие, а ищецът нямало как да представи оригинал на
протокол за ПТП, защото той бил у органите на МВР, а самият протокол и препис
от него били ирелевантни за изясняване на ПТП, защото протокола не можел да се
оспорва извънсъдебно. Другите поискани документи били без значение, защото
протокола за ПТП бил достатъчен за установяване на събитието. Отделно ответника
не представил преписката, а било логично житейски и правно ищецът да не може да
представи документи, които бил изпратил на ответника с претенцията.
Възражението на ответника било такова за забава на кредитора и ответника носел
тежестта на доказване, а от поканата за доброволно изпълнение се установявало,
че на ответника били изпратени опис на щети и уведомление за щета като СРС
направил извод, че към това уведомление винаги се прилагал протокол за ПТП
иначе самият застраховател по имуществената застраховка (суброгирал се в
правата на застрахования) нямало как да се произнесе по предявената пред самия
него претенция. Налице била и злоупотреба с право на ответника, който бил
платил и без тези документи- тоест успял е да установи основателността на
претенцията и нейния размер.
Тези мотиви на СРС СГС намира за напълно несъстоятелни
в по-голямата им част, а в друга част за вътрешно-противоречиви.
От една страна СРС приема, че протокола за ПТП бил
ирелевантен за установяване и изясняване на ПТП, а от друга, че без такъв
протокол самият ищец нямало как да се произнесе по предявената пред него
претенция на застрахования, в чиито права се суброгирал. Не става ясно каква е
позицията на съда- необходимо ли е да се представи такъв протокол от ищеца или
не. Няма как едновременно да се приема, че този протокол е ирелевантен, но без
него не може да има произнасяне от застрахователя.
Ролята на този протокол е изяснена в съдебната
практика като доказателство за ПТП и следователно и за застрахователно събитие
при претенция по линия на застраховките ГО и регресните претенции. Това е
основния документ (макар да не е единствения с такова значение), въз основа на който
се определя основанието на претенцията, както и видът на вредите, а оттам и за
техния размер, поради което е несъстоятелен извода, че бил без значение. Не
напразно е изрично упоменат в разпоредбата чл. 496 от КЗ.
Видно от мотивите си СРС е приел, че извънсъдебно прихващане е направено от ответника.
Това изобщо не отговаря на доказателствата по делото, нито на твърденията на
страните. В отговора на исковата молба ответника е възразил, че задълженията са
погасени с прихващане, което е било
извършено от ищеца, което се потвърждава по делото от представеното
писмо (л. 28), съдържащо изявление за прихващане, което писмо изхожда от ищеца, а не от ответника.
Оттук следва пълната несъстоятелност и очевидна
неправилност на извода на СРС, че ответника има недобросъвестно поведение („…особена
форма на злоупотреба с право…“), защото бил платил и без тези документи и
следователно е могъл да установи и основателността на претенцията и размера на
вредите/обезщетението. Няма никакво непоследователно поведение на ответника,
което да се квалифицира като злоупотреба с право.
Неоснователно СРС е обосновал отказа си да уважи това
възражение с непредставяне на преписката от ответника.
За доказване на възражението по чл. 412, ал. 2 КЗ
изобщо не е било необходимо да се представя цялата преписка. Самият ищец с
исковата молба е представил (л. 15) покана за доброволно изпълнение, в която
изрично е описал какво прилага към претенцията си. Видно от този документ в
него е отбелязано, (колона „копие“ от таблицата), че към претенцията са
представени само копия на документи (което води до несъстоятелност на извода на
СРС, че ищецът нямало как да представи документи защото ги бил вече предал с
претенцията), и също така е видно, че в колоните „оригинал“/“копие“/CD срещу ред 1 от таблицата в която е записан номера на
процесния протокол за ПТП няма никакво отбелязване- тоест нито оригинал, нито
копие на протокола е било приложено към претенцията. Самият ищец не е оспорил по
делото тези твърдения на ответника за непредставяне на доказателства
удостоверяващи ПТП. В случая представените от самият ищец доказателства
установяват основателността на възражението на ответника.
Освен това СРС се е позовал на записаното в поканата, че
се представя уведомление за щета и приел, че винаги към такова уведомление се
прилагал и протокол за ПТП като счел, че това следва от тълкуването на чл. 496 КЗ, ал. 3, т. 1. От тази норма при никакъв вид тълкуване не следа такъв извод,
имащ характера на фикция. Нормата изрично поставя условие да е бил представен
протокол, за да бъде лишен застрахователя от възможност да откаже произнасяне
по основателността (което още веднъж подчертава значимостта на протокола в
разрез с приетото от СРС, че бил ирелевантен) и по никакъв начин не приравнява
представянето на какъвто и да било друг документ (уведомление според СРС) на
представяне на протокол за ПТП. Представените с претенцията описи на щета не са
документ удостоверяващ ПТП.
Съгласно чл. 378, ал. 5, изр. 2 от КЗ лихва за забава
се дължи от поканата за плащане. Това правило търпи ограничение с оглед
разпоредбите на чл. 412, ал. 2 и ал. 3 от КЗ при направено изискване на
документи, имащи отношение към определяне на основанието и размера на
претенцията, каквото искане в случая е налице (л. 32). Ответника е изискал
допълнително представяне на протокола за ПТП, а ищецът, претендиращ плащане не
е ангажирал доказателства да е представил такъв (независимо дали в оригинал или
копие) на ответника, а видно от поканата - в нея е вписан номера на процесния
протокол-следователно ищецът е разполагал с него или поне е могъл да се снабди
с него по реда на чл. 107 КЗ.. Законна лихва се дължи само при забава, а в
забава може да се изпадне от застрахователя при изтичане на сроковете за
произнасяне по претенцията, но при липса на уважителни причини за неспазването
им. Ищецът, чийто е интересът и тежестта не е доказал да е представил документ
удостоверяващ ПТП, за да насочва претенция към застрахователя по ГО, както
изисква чл. 412, ал. 2 КЗ. В случая СГС намира, че тъй като ППТП е необходим
документ за определяне на основателността на претенцията и размера на вредите
(в него е удостоверено самото ПТП, описан е механизъм на ПТП и увредените
части), а задължение на претендиращият е да представи доказателствата с които
разполага (чл. 412 КЗ) или с които може да се снабди предварително и предвид,
че не твърди да е уведомил ответника, че не разполага с протокола, то в забава
ответника не е изпаднал преди да се извърши от ищеца прихващането на главницата
и следователно искът е неоснователен, а решението неправилно.
Предвид изложеното следва и извод, че ответника не е
дал повод за предявяване исковете-ищецът е прихванал своето задължение и не е
направил необходимото, за да постави преди това ответника в забава, поради
което не е имал повод да завежда делото. Всички разноски следва да останат в
негова тежест.
На жалбоподателя се дължат разноските и за първа и за
въззивна инстанция, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение в размер на
200,00 лева за двете инстанции и държавна такса по въззивната жалба в размер на
25,00 лева.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ :
ОТМЕНЯ Решение № 247892 от 18.10.2019г., (погрешно
посочена в решението 2018г.) постановено по гр. д. № 59009/2019г. по описа на
Софийски районен съд, 61 с-в в частта, с
която е ОСЪДЕНО ЗАД „ОЗК Застраховане“АД гр. София с ЕИК ******* да заплати на З. „А.Б.“АД с ЕИК ********
сумата от 116,57 лева, представляваща законна
лихва за забава върху сумата от 1734,13 лева за периода 15.06.2018г. –
12.02.2019г. КАТО ВМЕСТО ТОВА отхвърля иска
за посочената сума и период като неоснователен.
Отменя
решението и в частта по разноските с която ЗАД „ОЗК Застраховане“АД е осъдено да заплати разноски на З. „А.Б.“АД.
В останалите
си части решението като необжалвано е влязло в сила.
ОСЪЖДА З. „А.Б.“АД с ЕИК ******** да заплати на ЗАД „ОЗК Застраховане“АД гр. София с ЕИК *******
разноски за двете инстанции в размер на 225,00 лева, от които 200,00 за
юрисконсултско възнаграждение за две инстанции и 25,00 лева за държавна такса
по въззивната жалба.
Решението не подлежи на обжалване
Председател :
Членове : 1. 2.