Р Е Ш Е Н И Е
№ 183
гр. Габрово, 30.11.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГАБРОВО
в публично заседание на двадесет и девети октомври две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ГИШИНА
при
секретаря РАДОСЛАВА КЪНЕВА и с
участието на прокурора ……………… като разгледа докладваното от съдия Д. Гишина адм.
дело № 199 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Съдът е сезиран с жалба от И.В.К. *** против Ревизионен акт № Р-04000719004929-091-001 от 17.02.2020 година, издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Велико Търново, в частта, в която е потвърден като законосъобразен с Решение № 76 от 18.05.2020 година на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Велико Търново при Централно управление на Националната агенция за приходите.
В жалбата се твърди, че в обжалваната част РА е незаконосъобразен, издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и при нарушение на материалния закон. По отношение на преведена сума от „*****“ на И.К. в размер на 31500.00 лева се твърди, че е неправилна констатацията, че посочената сума е доход от източник по смисъла на чл. 35, т. 6 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/. Излагат се доводи, че става въпрос за дивидент – скрито разпределение на печалба, извършено на 16.08.2013 година, при краен срок за внасяне на данъка по чл. 38, ал. 3 от ЗДДФЛ – 31.10.2013 година, което означавало, че задължението вече е погасено по давност на основание чл. 171, ал. 1 от ДОПК, като по същите съображения, тъй като са изтекли повече от 5 години от изтичане на годината, през която е следвало да бъде подадена декларация за дивидента, ревизията, касаеща това задължение, е недопустима на основание чл. 109 от ДОПК. По отношение на доходите от С.К.-С.а и Е.П.С., получени през 2018 година, се възразява, че неправилно е формирана данъчната основа, неправилно е определена продажната цена на апартамента, продаден от жалбоподателя и закупен от горепосочените физически лица, неправилно е определена и цената, за която преди това жалбоподателят е закупил апартамента от „*****“ ООД, в което дружество към момента на придобиването жалбоподателят е бил съдружник, което квалифицира сделката като такава между свързани лица, което от своя страна определя приложимостта на чл. 15 и 16 от ЗКПО във връзка с чл. 77 от ЗДДФЛ. Сочи се, че възприемането от ревизиращите органи на документално доказаната цена на основание чл. 33 от ЗДДФЛ е погрешно. Жалбоподателят сочи, че за преценката дали е налице облагаема основа за доходи от прехвърляне на права или имущество, като разлика между приходите и разходите на ревизираното лице при придобиването и продажбата на процесния апартамент, е обстоятелството, че жалбоподателят е закупил апартамента в недовършен вид, за което има съставен протокол, след което е извършил довършителни работи, поради което не е налице идентичност в състоянието на имота към момента на придобиването му от жалбоподателя и към момента на продажбата му на С.. По същество се прави искане за отмяна изцяло в обжалваната част на процесния РА.
В открито съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител –адвокат, поддържа се жалбата, както и искането по същество, съображения за което са развити в депозирана по делото писмена защита /л. 401-402/. В хода по същество се заявява претенция за присъждане на направените по делото разноски, за които се представя списък /л. 395/, и се прави възражение за прекомерност на претендираното от ответната страна юрисконсултско възнаграждение.
Ответната страна - Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Велико Търново при Централно управление на Националната агенция за приходите се представлява в открито съдебно заседание от надлежно упълномощен процесуален представител – юрисконсулт, оспорва се жалбата, по същество се прави искане за потвърждаване на процесния РА в обжалваните му части. Заявява се претенция за присъждане юрисконсултско възнаграждение, за което се представя списък /л. 397/.
Съдът, като взе предвид констатациите в обжалвания ревизионен акт, становищата на страните и представените по делото доказателства, включително тези в ревизионната преписка, приема за установено следното:
Предмет на делото е законосъобразността на Ревизионен акт № Р-04000719004929-091-001 от 17.02.2020 година, издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Велико Търново, в частта, в която е потвърден като законосъобразен с Решение № 76 от 18.05.2020 година на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Велико Търново при Централно управление на Националната агенция за приходите, а именно: установени допълнително задължения за данък върху годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2013 година в размер на 2938.80 лева и лихви в размер на 1731.06 лева, за 2014 година в размер на 269.91 лева и лихви в размер на 131.56 лева и за 2018 година в размер на 6954.90 лева и лихви в размер на 566.10 лева; установени здравноосигурителни вноски по ЗЗО /авансови и годишни/ за 2013 година общо в размер на 2112.00 лева и лихви общо в размер на 1258.82 лева, за 2014 година общо в размер на234.70 лева и лихви общо в размер на 129.15 лева, за 2015 година общо в размер на 134.40 лева и лихви – 63.99 лева, за 2016 година общо в размер на 126.44 лева и лихви общо в размер на 42.80 лева, за 2017 година общо в размер на 202.40 лева и лихви общо в размер на 51.39 лева и за 2018 година общо в размер на 2496 лева и лихви общо в размер на 221.05 лева, по КСО относно установените дължими авансови вноски за м. 05.2016 година за ДОО в размер на 18.02 лева и лихви 6.67 лева и за ДЗПО-УПФ в размер на 5.53 лева и лихви – 2.05 лева.
Процесният РА е издаден в резултат на извършена ревизия, възложена със Заповед за възлагане на ревизия № Р-04000719004929-020-001 от 26.07.2019 година на Началник сектор при ТД на НАП – Велико Търново /л. 81-82/, връчена лично на ревизиреното лице на 01.08.2019 година /разписка на л. 83/, изменена относно срока за извършване на ревизията със Заповед за изменение на Заповед за възлагане на ревизия № Р-04000719004929-020-002 от 25.10.2019 година на същия орган /л. 84-85/, връчена лично на ревизираното лице на 28.10.2019 година /разписка на л. 86/, като ревизията е възложена относно задължения за: данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ, ДОО – за самоосигуряващи се, здравно осигуряване – за самоосигуряващи се и Универсален пенсионен фонд за самоосигуряващи се, всичките за периода 01.01.2013-31.12.2018 година.
За резултатите от ревизията е съставен Ревизионен доклад /РД/ № Р-04000719004929-092-001 от 13.01.2020 година /л. 57-77/, връчен лично на ревизираното лице на 21.01.2020 година /л. 78/, срещу който последното е подало писмено възражение в ТД на НАП – Велико Търново с вх. № 1893 от 03.02.2020 година /л. 48-49/.
След обсъждане на възражението и представените с него писмени доказателства, които са приети за неоснователни и неопровергаващи констатациите от РД, органите по приходите са приели направените констатации в РД и са издали Ревизионен акт № Р-04000719004929-091-001 от 17.02.2020 година /л. 33-40/, връчен лично на ревизираното лице на 27.02.2020 година /л. 41/, с който, при прилагане на особения режим за облагане, уреден в чл. 122-124а от ДОПК, са установени задължения за довнасяне от И.В.К. в общ размер на 23 815.27 лева и 8886.18 лева лихви за просрочия към тях.
Процесният РА е оспорен по административен ред пред Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Велико Търново с жалба с вх. № 3836 от 10.03.2020 година /л. 27-28/ във всички части, установяващи задължения.
С Решение № 76 от 18.05.2020 година на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Велико Търново при Централно управление на Националната агенция за приходите процесният РА е отменен по отношение на установените допълнително задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2013 година в размер на 7 750.17 лева и лихва в ръзмер на 4 565.14 лева, за 2014 година в размер на 92.00 лева и лихви в размер на 44.84 лева и за 2018 година в размер на 400.00 лева и лихви в размер на 32.56 лева, както и по ЗЗО относно установената годишна здравноосигурителна вноска за довнасяне за 2014 година в размер на 80.00 лева и лихви за нея в размер на 39.00 лева. В останалата обжалвана част РА е потвърден.
Недоволен от решението, И.К. е оспорил по съдебен ред РА в потвърдената му с решението част, с жалба с вх. № 16.06.2020 година /л. 4-8/.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира жалбата за допустима, като подадена в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК, от активнолегитимирано /ревизираното/ лице, до компетентен съд и след изчерпване на процедурата по административното оспорване на РА.
При извършване на задължителната проверка по чл. 160, ал. 2 ДОПК, съдът намира, че процесният РА в оспорената му част е валиден административен акт, издаден от компетентни органи, след провеждане на ревизия, възложена от надлежно оправомощен административен орган /Заповед № 6 от 03.01.2017 година на Директора на ТД на НАП – Велико Търново – л. 79-80/ и приключила в определения от него срок. РА определя данъчни задължения за периоди, за които е възложена ревизията. Заповедите за възлагане на ревизията и удължаване на срока за извършването ѝ, РД и РА са подписани с валидни електронни подписи /л. 369-370/. Спазени са сроковете за извършването ѝ и издаване на РД по чл. 114, ал. 1 и чл. 117, ал. 1 от ДОПК. РА съдържа и всички реквизити, предвидени в чл. 120 от ДОПК, поради което не страда от пороци, водещи до неговата нищожност, както не са допуснати съществени нарушения на ревизионните правила при извършване на ревизията.
Съгласно разпоредбата на чл. 122, ал. 1 от ДОПК органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2 основа, когато е налице едно от обстоятелствата, лимитативно изброени в т. 1-8 на ал. 1. Съгласно чл. 124, ал. 1 от ДОПК, когато установи наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1 от ДОПК органът по приходите уведомява ревизираното лице, че основата за облагане с данъци ще бъде определена по предвидения в чл. 122 ред и му определя срок за представяне на доказателства и за вземане на становище, който не може да бъде по-кратък от 14 дни, като съгласно ал. 2 на чл. 124 ДОПК в производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл. 122 фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено със събраните доказателства. В процесния случай на 17.12.2019 година /л. 177/ на ревизираното лице е било връчено Уведомление № Р-04000719004929 от 16.12. 2019 година, подписано от старши инспектор по приходите при ТД на НАП – Велико Търново, с което лицето е уведомено, че не е представило изисканите с Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице № Р-04000719004929-040-01 от 07.08.2019 година /л. 178-180/, като в хода на ревизията е установено, че К. няма подавани годишни данъчни декларации с декларирани източници на доход за ревизираните периоди; от получените банкови извлечения е установено, че лицето е внасяло парични средства по сметките си и е получавало преводи от физически лица, като от събраните до момента доказателства не се установяват данни за вида на получения доход, като органите по приходите приемат, че това е обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 5 от ДОПК /налице са данни за укрити приходи или доходи и документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци, липсват или са повредени до степен негодни за ползване/, поради което основата за облагане с данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ, ДОО – за самоосигуряващи се, здравно осигуряване – за самоосигуряващи се и Универсален пенсионен фонд за самоосигуряващи се, всичките за периода 01.01.2013-31.12.2018 година, ще бъде определена по реда на чл. 122-124а от ДОПК, като на ревизираното лице е определен срок за представяне на доказателства и вземане на становище 14 дни от датата на връчване на уведомлението /л. 175/. На ревизираното лице са връчени и Уведомление № Р-040007190049-29-139-001 от 16.12.2019 година относно наказателноправния аспект на последиците от деяния, свързани с подправяне или използване на неистински или преправен документ или документ с невярно съдържание /л. 172-174/, както и Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице № Р-04000719004929-040-002 от 16.12.2019 година /л. 181-184/ относно направените до момента установявания на факти от ревизиращите органи и документите и обясненията, които ревизираното лице следва да представи.
Разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от ДОПК въвежда принципа за законност при осъществяване на производството по ДОПК, а чл. 3, ал. 1 от ДОПК изисква органите по приходите да установяват безпристрастно фактите и обстоятелствата от значение за правата, задълженията и отговорността на задължените лица в производствата по този кодекс. Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК в производството по обжалване на ревизионен акт при извършена ревизия по чл. 122 от ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 от ДОПК е подкрепено от събраните доказателства, т.е. при ревизионен акт, издаден по особения ред, в тежест на органите по приходите е да установят предпоставките за установяване на данъчната основа по реда на чл. 122, ал. 2 вр. с ал. 1 от ДОПК. Така установената презумпция за вярност на фактическите констатации е оборима, като доказателствената тежест е изцяло за жалбоподателя, който при условията на пълно и насрещно доказване следва да установи твърдяните от него факти и обстоятелства, с които да опровергае фактическите констатации в акта. В тежест на жалбоподателя в настоящото производство е да обори констатациите на органа по приходите със съответните доказателства.
По отношение на сумата от 31 500.00 лева, преведена по банкова сметка ***.08.2013 година от „*****“ ООД – гр. Габрово, към който момент ревизираният е бил съдружник в посоченото дружество, още във възражението срещу РД се твърди, че представлява разпределена печалба от търговска дейност /дивидент/, а в жалбата до съда се навеждат доводи за скрито разпределение на печалба и за недължимост на допълнително определените данъчни задължения за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2013 година, ведно с прилежащите лихви поради изтекъл срок по чл. 109, ал. 1 от ДОПК и поради изтекла погасителна давност по чл. 171, ал. 1 от ДОПК. В случая ревизираното лице не представя доказателства в подкрепа на тезата си, че процесната сума от 31 500.00 лева представлява скрито разпределение на печалба /дивидент/, както в хода на административната фаза по оспорване на РА, така и в съдебната фаза, поради което настоящият съдебен състав намира, че жалбоподателят не се е справил с възложената му доказателствена тежест да обори констатациите на органа по приходите, респ. съдът възприема като правилни и надлежно обосновани тези констатации защо посочената сума не може да се приеме, че е дивидент по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ЗДДФЛ, а е квалифицирана като облагаем доход от други източници по смисъла на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ.
По отношение възражението за възлагане на ревизията след изтичане на преклузивния срок по чл. 109, ал. 1 от ДОПК съдът намира следното: съгласно посочената разпоредба не се образува производство за установяване на задължения за данъци по този кодекс, когато са изтекли 5 години от изтичането на годината, в която е подадена декларация или е следвало да бъде подадена декларация, или от изтичането на годината, в която са постъпили данни, получени от трети лица и организации, в случаите, когато по този закон не е предвидено подаването на декларация. В процесният случай първият данъчен период, за който са установени данъчни задължения по ЗДДФЛ, е 2013 година. Съгласно разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗДДФЛ, в относимата редакция от ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 1.01.2012 г., годишната данъчна декларация се подава до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода, което означава, че доходите на К. е следвало да се декларират до 30 април 2014 година, а срокът по чл. 109 от ДОПК започва да тече от 01.01.2015 година и изтича на 31.12.2019 година. В случая ревизионното производство е образувано на 01.08.2019 година, когато на ревизираното лице е връчена Заповед за възлагане на ревизия № Р-04000719004929-020-001 от 26.07.2019 година на Началник сектор при ТД на НАП – Велико Търново /л. 81-82/, т.е. преди изтичане на срока по чл. 109, ал. 1 от ДОПК.
По отношение на възражението за изтекъл давностен срок по чл. 171 от ДОПК настоящият съдебен състав намира следното: съгласно посочената разпоредба публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. В разпоредбата на чл. 172 от ДОПК са изброени изчерпателно основанията, при наличието на които давността спира или се прекъсва. Съгласно разпоредбите на чл. 172, ал. 1, т. 1 и т. 4 от ДОПК давността спира, когато е започнало производство по установяване на публичното вземане – до издаването на акта, но за не повече от една година и когато актът, с който е определено задължението, се обжалва. Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 2 от ДОПК давността се прекъсва с издаването на акта за установяване на публичното вземане. В конкретния казус са били налице основания чл. 172, ал. 1, т. 1 от ДОПК, според която давността спира когато е започнало производство по установяване на публичното вземане - до издаване на акта, но за не повече от една година, и по т. 4, според която давността спира при обжалване на РА. В случая давността е спряна на 01.08.2019 година с връчване на заповедта за възлагане на ревизия, прекъсната е с издаването на РА, а започналият да тече нов давностен срок е спрян поради обжалване на РА, от което следва, че възражението за изтекла погасителна давност по отношение на задълженията по ЗДДФЛ за данъчен период 2013 година е неоснователно.
Относно получен превод по банкова сметка ***им имот през 2018 година /22.03.2018 – 10 000 лева, 20.04.2018 – 40 000 лева и 26.04.2018 – 35 000 лева/, решаващият орган е приел, че в РА органите по приходите неправилно са определили цената, на която жалбоподателят е продал на С.Н.К.-С. и Е.С.недвижим имот – апратамент, находящ се в гр. Габрово на ул. „*******“ № 60, ет. 2, като е приел, че в резултат на установените при ревизията факти е следвало в продажната цена да се включат преведените от купувачите на имота суми в общ размер на 85 000 лева /на три вноски/, от която сума да се приспадне цената, на която И.К. е придобил въпросния апартамент от „*****“ ООД на 19.07.2016 година, която цена решаващият орган е приел, че е в размер на 4 950.00 лева /процесният апартамент е придобит заедно с още един за посочена обща цена в размер на 9 900.00 лева/, както и да се приспаднат нормативно признатите разходи от 10 %, които са в размер на 8 005.00 лева, при което се установява облагаем доход от прехвърляне на недвижим имот в размер на 72 045.00 лева. С горните съоражения решаващият орган е отменил процесния РА по отношение на устанавените допълнително задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2018 година в размер на 400.00 лева и лихви в размер 32.56 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗДДФЛ облагаемият доход от продажба или замяна на недвижимо имущество, включително на ограничени вещни права върху такова имущество, се определя, като положителната разлика между продажната цена и цената на придобиване на имуществото се намалява с 10 на сто нормативно признати разходи; съгласно ал. 5 продажната цена включва всичко придобито от лицето във връзка с продажбата/замяната, включително възнаграждение, различно от пари; съгласно ал. 6 цената на придобиване по ал. 1, 2 и 4 е документално доказаната цена на придобиване на имуществото. Процесната продажба на апартамент, осъществена на 20.04.2018 година между ревизираното лице като продавач и С.Н.К.-С. и Е.С.като купувачи не може да се квалифицира като сделка между свързани лица по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ДОПК, тъй като нито се твърди, нито се установява страните по сделката да се намират в някоя от посочените в нормата обвръзки, поради което не намира приложение разпоредбата на чл. 77 от ЗДДФЛ и нормите на чл. 15 и 16 от ЗКПО, към които същата препраща.
По делото като свидетели са разпитани П.Б.– съдружник на ревизираното лице в „*****“ ООД – гр. Габрово към 19.07.2016 година и С.Н.К.-С.. Свидетелят Б. заявява, че към момента на придобиване на апартаментите от дружеството същите са били недовършени – без замазка, ВиК инсталация на тапа, без интериорни врати и ненаправени стени; относно Предавателно-приемателния протокол от 19.07.2016 година, представен от жалбоподателя за първи път с процесната жалба, свидетелят заявява, че щом има негов подпис, значи го е подписал, не може да си спомни по чия инициатива е бил съставен, като сочи, че през 2014 година претърпял катастрофа, дълго време бил на легло, претърпял множество операции и събитията, за които става въпрос, са му доста далечни и не си ги спомня с точност. Свидетелката К.-С.заявява, че е закупила заедно със съпруга си апартамента за 45 000 лева, като ползвала банков кредит; помолила К. за някои промени – подмяна на дограма, врати и част от настилките, обзавеждане на кухнята и всички стаи от апартамента, като размерът на допълнителната сума, която платила за това на К. била 40 000 лева, или общо за имота платила 85 000 лева. Сумата от 40 000 лева свидетелката заявява, че платила, за да приключи сделката, искали да се уточнят, да завършат с плащанията и да бъде довършено всичко като една обща цена. Договорката с К. за подмените и обзавеждането свидетелката твърди, че постигнали по време на огледа на апартамента, който вероятно бил в началото на м. април 2018 година, като не е имало договорка към момента на изповядване на сделката уговорените дейности да са извършени, можело да се направят и след 20.04.2018 година.
По делото е изготвена съдебно-техническа експертиза относно пазарната стойност на процесния апартамент към 19.07.2016 година, на която дата ревизираният го е придобил от „*****“ ООД – гр. Габрово, според заключението по която вещото лице е определило 42 171 лева, получена след приспадане от осреднената сравнителна стойност на самостоятелния обект /апартамент/ в размер на 49 086 лева на 6915 лева недовършени работи, описани в заключението /л. 384-388/. Ответната страна е оспорила заключението, без да е поискала назначаването на допълнителна или повторна експертиза, по отношение на сумата, посочена като крайна цена на имота, като е възразила за приспаднатата сума от 6915 лева, като намира, че следва да бъде възприета сумата от 49 086 лева.
Настоящият съдебен състав намира, че заключението на вещото лице е ирелевантно, тъй като в случая е налице документално доказана цена на придобиване на апартамента от И.К. на 19.07.2016 година /нотариален акт на л. 132 от делото/, а освен това заключението в частта си на приспадната сума за довършителни работи се базира на Предавателно-приемателния протокол от 19.07.2016 година, представен от жалбоподателя за първи път с процесната жалба /л. 6/, който протокол е частен документ, не се ползва с достоверна дата и не може по категоричен начин да установи състоянието на процесния апартамент към момента на закупуването му от ревизираното лице на 19.07.2016 година, респ. не може да служи и за евентуални изводи за извършените в него строителни /довършителни/ дейности до момента на продажбата му на С..
В процесния случай е налице документално доказана цена на придобиване на апартамента от И.К. на 19.07.2016 година /нотариален акт на л. 132 от делото/, като правилно ревизиращите и решаващият орган са приели, че придобивната цена е ½ от посочената в нотариалния акт сума поради липсата на отделно посочени цени за закупените с посочения нотариален акт 2 апартамента. Съдът намира за правилно определена от решаващия орган и продажната цена при сделката между К. и С. /нотариален акт на л. 212-213/ в размер на 85 000.00 лева, в която сума са включени и преведените от С.Н.К.-С. на 20.04.2018 година 40 000.00 лева с посочено в кредитния превод основание покупка на движими вещи и подобрения /л. 165/. От събраните в хода на ревизионното производство доказателства, както и от показанията на разпитаната като свидетел С.Н.К.-С. следва обоснован извод, че договорената между страните и платена продажна цена на апартамента е в размер на 85 000 лева, в подкрепа на която теза е фактът, че спорната сума от 40 000 лева е платена на ревизираното лице от С.в деня на подписване на нотариалния акт за покупко-продажба на апартамента, както и поради това, че липсват каквито и да било доказателства ревизираното лице в друго качество, различно от продавач на имота /напр. като изпълнител по договор за поръчка или др./, да е извършил договорените с бъдещите купувачи подмени и обзавеждане на апартамента.
Доколкото в жалбата не се излагат възражения за незаконосъобразност на обжалвания РА в други негови части, извън разгледанте по-горе, и не се ангажират доказателства, съдът намира констатациите на ревизиращите органи по приходите за правилни и законосъобразни.
При този изход на спора, предвид разпоредбата на чл. 161 от ДОПК и своевременно направено искане от процесуалния представител на ответната страна, оспорващата страна следва да бъде осъдена да заплати на ответната страна юрисконсултско възнаграждение в размер на 1120.93 /хиляда сто и двадесет цяло и 93 ст./ лева за настоящата инстанция, изчислено по реда на чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения и претендирано от страната в минимален размер.
Водим от горното и на основание чл. 160, ал. 1 и чл. 161 от ДОПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.В.К. *** против Ревизионен акт № Р-04000719004929-091-001 от 17.02.2020 година, издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Велико Търново, в частта, в която е потвърден като законосъобразен с Решение № 76 от 18.05.2020 година на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Велико Търново при Централно управление на Националната агенция за приходите, а именно: установени допълнително задължения за данък върху годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2013 година в размер на 2938.80 лева и лихви в размер на 1731.06 лева, за 2014 година в размер на 269.91 лева и лихви в размер на 131.56 лева и за 2018 година в размер на 6954.90 лева и лихви в размер на 566.10 лева; установени здравноосигурителни вноски по ЗЗО /авансови и годишни/ за 2013 година общо в размер на 2112.00 лева и лихви общо в размер на 1258.82 лева, за 2014 година общо в размер на 234.70 лева и лихви общо в размер на 129.15 лева, за 2015 година общо в размер на 134.40 лева и лихви – 63.99 лева, за 2016 година общо в размер на 126.44 лева и лихви общо в размер на 42.80 лева, за 2017 година общо в размер на 202.40 лева и лихви общо в размер на 51.39 лева и за 2018 година общо в размер на 2496 лева и лихви общо в размер на 221.05 лева, по КСО относно установените дължими авансови вноски за м. 05.2016 година за ДОО в размер на 18.02 лева и лихви 6.67 лева и за ДЗПО-УПФ в размер на 5.53 лева и лихви – 2.05 лева.
ОСЪЖДА И.В.К. *** с ЕГН ********** да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Велико Търново при Централно управление на Националната агенция за приходите сумата от 1120.93 /хиляда сто и двадесет цяло и 93 ст./ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: