№ 1944
гр. София, 27.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 134 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ Д. ШОПН.А
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА Административно
наказателно дело № 20221110208188 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Производството е образувано по жалба на И. В. Н. против Наказателно постановление (НП)
№ 42-0001414/25.05.2022 г., издадено от Директор на РД“АА“- София, с което на основание
чл. 177, ал.3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП , за нарушение на чл. 139, ал.1, т. 2, пр. 2 от ЗДвП, вр. чл. 6,
ал.1, т. 2, б.“а“ от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 1000 лева.
Жалбоподателят намира издаденото наказателно постановление за неправилно и
незаконосъобразно и като такова иска неговата отмяна. Твърди, че отговорност за
нарушението следва да носи превозвачът, а не лицето, което фактически е управлявало
процесното МПС. На самостоятелно основание излага доводи, че не е посочено точното
място на извършване на нарушението, което се явява пречка за извършване на преценка
дали същото попада в обхвата на републиканската пътна мрежа. Излага подробни
съображения, че нарушението е извършено за пръв път и са налице основание за
приложение на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, алтернативно за намаляване на размера на
наложената санкция. С оглед изложеното прави искане за отмяна на атакуваното
наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се явява лично. Поддържа жалбата
и прави искане за отмяна на атакуваното наказателно постановление.
Въззиваемата страна е редовно уведомена, не се явява, не се представлява. В
придружително писмо, с което съдът е сезиран за жалбата изразява становище, че
атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено като правилно и
1
законосъобразно.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства намира за установено от фактическа страна следното:
На 06.04.2022г. св. Р.А. и св. Б.Б. – на длъжност инспектори при РД“АА“- София
изпълнявали служебните си задължения, когато на Околовръстен път, на около 1 км. След
Казичене, в посока с. Лозен спрели за проверка влекач Скания Р 420 с рег. № *** и
полумремарке МОЛ К812 Ф27 ТРИ 39 АЛ с рег. № ***, собственост на АЙ ВИ ЕМ ТРАНС
ЕООД.
При извършената проверка било установено, че водач на посоченото МПС е жалбоподателят
И. Н., който осъществявал обществен превоз на товари по маршрут Студена – Враня, видно
от представения пътен лист. Тъй като МПС било натоварено с фракция 4-11,2 контролните
органи предприели измерване на натоварването на осите с електронна везна тип ELIAVTTO
с№ ЕХ10100029, от което било установено, че сумата от натоварване на тройната ос на
полуремаркето е 28150кг. при максимално допустимо натоварване на оста 24000 кг.
Св. А. намерил, че с поведението си Н. е извършил нарушение на чл. 139, ал.1, т. 2, пр. 2 от
ЗДвП, вр. чл. 6, ал.1, т. 2, б.“а“ от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ, за което в
присъствието на нарушителя и свидетел – очевидец на нарушението съставил АУАН №
322611/06.04.2022г., препис от който бил връчен на същата дата.
Нарушителят се възползвал от правото си и подписал така съставения му АУАН с
възражения.
В срока по чл.44, ал. 1 от ЗАНН не постъпили писмени възражения срещу така съставения
АУАН.
На 25.05.2022г. в кръга на своите правомощия Директор РД“АА“- София издал атакуваното
наказателно постановление (НП) № 42-0001414/25.05.2022 г., издадено от Директор на
РД“АА“- София, с което на основание чл. 177, ал.3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП , за нарушение на чл.
139, ал.1, т. 2, пр. 2 от ЗДвП, вр. чл. 6, ал.1, т. 2, б.“а“ от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева.
Словесното описание на нарушението и възприетата за него правна квалификация по акта и
наказателното постановление съвпадат по признаци .
Изложената фактическа обстановка се установи от представените по делото писмени
доказателства надлежно приобщени по реда на чл. 283 от НПК, както и от показанията на
разпитания по делото свидетел – очевидец на нарушението.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
2
Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от легитимното за това
действие лице и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима, а
разгледана по същество, същата е частично ОСНОВАТЕЛНА.
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него
се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.
Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи
наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е
обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал.2 НПК и т.7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и
самият АУАН по отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща.
При извършената служебна проверка съдът констатира, че и АУАН и НП са издадени
от лица притежаващи материална компетентност.
Съдът намира, че хода на административнонаказателното производство са били допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила довели до ограничаването правото на
защита на нарушителя да разбере какво обвинение му е повдигнато.
Съгласно мотивната част на атакуваното наказателно постановление жалбоподателят е
санкциониран за това, че управлява съчленена композиция от МПС с 3 оси и полуремарке с
3 оси при измерено разстояние между осите 1,32 метра, като сумата от натоварването на
тройната ос на полуремаркето е 28150 кг, при максимално допустимо натоварване на оста от
24000 кг. Така описаното нарушение е подведено под разпоредбата на чл. чл. 139, ал.1, т. 2,
пр. 2 от ЗДвП, вр. чл. 6, ал.1, т. 2, б.“а“ от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ .
По делото е представена кантарна бележка, в която е отразено, че общото тегло на МПС е
51950 кг.
Разпоредбата на чл. 139, ал.1, т. 1 от ЗДвП е бланкетна и следва да бъде запълнена с
конкретно съдържание, а именно това на разпоредбите на НАРЕДБА № 11 от 3.07.2001 г. за
движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства (Загл. изм. - ДВ, бр. 67
от 2007 г.).
В конкретния случай и в АУАН и в НП е посочено, че е допуснато по-конкретно нарушение
на чл. чл. 6, ал.1, т. 2, б.“а“ от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ. Съгласно посочената
норма чл. 6. (1) Допустимата максимална маса на ППС за движение по пътищата, отворени
за обществено ползване, е за:
1. пътни превозни средства, които са част от състав от ППС, както следва:
2. (изм. - ДВ, бр. 67 от 2007 г.) състав от ППС с пет, шест и повече оси, както следва:
б) (изм. - ДВ, бр. 67 от 2007 г.) моторно превозно средство с три и повече оси с ремарке с
две, три и повече оси - 40 t;
3
По делото няма спор, че процесното МПС е с три оси, както и че към него има прикачено
полуремарке с още три оси и попада в посочената хипотеза.
Никъде, обаче в АУАН и НП не е коментирано допустимото тегло на ППС, а само това на
трите оси, които норми от своя страна са посочени в разпоредбата на Чл. 7. (1) (Изм. - ДВ,
бр. 67 от 2007 г.) Допустимото максимално натоварване на ос за ППС с допустими
максимални маси по чл. 6, ал. 1 с пневматично или признато за еквивалентно на него
окачване за движение по всички пътища, отворени за обществено ползване, както и за ППС
със същите маси без пневматично или признато за еквивалентно на него окачване за
движение само по дадените в приложение № 2 отворени за обществено ползване пътища, е
за:
3. сумата от натоварванията на ос на една тройна ос на ремаркета и полуремаркета, когато
разстоянието между осите е:
б) над 1,3 m - 24 t;
Съдът от своя страна също не би могъл да извърши преценка на законосъобразността на
атакуваното наказателно постановление, доколкото не е ясна волята на АНО за какво
именно нарушение е санкционирал жалбоподателя, доколкото е налице разминаване между
словесната и цифровата квлаификация на нарушението.
Констатираните пороци са от категорията на съществените нарушения на процесуалните
правила, които са самостоятелно основание за отмяна на атакувания санкционен акт на
формално основание без разглеждане на спора по същество.
Така мотивиран и на основание и чл. 63, ал. 1 от ЗАНН СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ (НП) № 42-0001414/25.05.2022 г., издадено от Директор на РД“АА“- София, с
което на основание чл. 177, ал.3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП , за нарушение на чл. 139, ал.1, т. 2, пр. 2
от ЗДвП, вр. чл. 6, ал.1, т. 2, б.“а“ от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
София – град, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4