МОТИВИ ПО НОХД № 35/ 2013 г. по описа на РС Ч.
Обвинението е против подсъдимият Р.А.М.
– ** г., роден на *** ***. Жител ***. Български гражданин. С основно образование. Не е женен,
живущ на семейни начала. Безработен. Осъждан- реабилитиран по право. ЕГН **********
по чл. 235 ал. 6 във вр. с ал. 1 предл. 1 от НК за това, че на 15. 11. 2012 г.
в м. “ Ягъч “ в землището на гр. Ч., обл. С.З., без редовно писмено
позволително е сякъл от ДГФ, отдел 289 подотдел “ Х “, 1. 5 пр. куб. м дървета
– “ летен дъб “, на стойност 57. 60 лв., като деянието представлява маловажен
случай.
Подсъдимият се признава за
виновен по предявеното му обвинение. Относно вида и размера на наказанието
подсъдимия взема становище лично и чрез процесуалния си представител, като молят
съдът да наложи на подсъдимия наказание пробация.
Производството се
разгледа по реда на глава ХХVІІ от НПК, в частност по реда на чл. 372, ал. 4 от НПК.
Представителят на
обвинителната власт поддържа предявеното на подсъдимия обвинение и моли съда да
му наложи наказание при приложението на чл. 373, ал. 2 от НПК пробация,
като му бъдат наложени първите две задължителни мерки по чл. 42а ал. 2 т. 1 и 2
от НК, а именно задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност на
полаганите подписи 2 пъти седмично, както и втората мярка - задължителни срещи
с пробационен служител. Относно размера предлага да е между минималния и
средния предвиден в Закона.
От събраните по делото и
приобщени към доказателствения материал по реда на 283 от НПК и чл. 372, ал. 4
от НПК доказателства събрани в хода на досъдебното и съдебното производство:
обяснения на подсъдимия, свидетелски показания, СОЕ, справка за съдимост,
характеристична справка, Декларация за СМПИС, вносни бележки, копие от Рапорт
от 19. 11. 2012 г. на РДГ- С.З., копие от Акт № 000175/ 19. 11. 2012 г. на РДГ-
С.З., копие от разписка на ДГС № 000005/ 19. 11. 2012 г., писмо- справка от РДГ С.З. 620/ 28. 11. 2012 г., НП
№ 619/ 30. 11. 2012 г. на РДГ- С.З., справка за съдимост с рег. № 162/ 25. 02.
2013 г., издадена от РС Ч. и от направените самопризнания на подсъдимия, съдът
приема за установена следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият Р.А.М.
е осъждан с Присъда от 20.03.2001г. по НОХД № 21 /2001г. на РС Ч. за извършено
на 11.09.2000 г. престъпление по чл. 215 ал. 1 от НК и за извършено на
12.09.2000 г. престъпление по чл. 194, ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 4 от НК на 11
месеца „лишаване от свобода”, като на
основание чл. 66, ал. 1 от НК изтърпяването на наказанието е отложено с
изпитателен срок от 3 години. За това си деяние подсъдимият е реабилитиран по
право.
С Решение №
12/19.06.2007г. по НАХД № 138/2007г. на Районен съд Ч. подсъдимият е признат за
виновен за престъпление по чл. 235 ал. 6 вр. с ал. 1 от НК, като на осн. чл.
378 ал. 4 т. 1 от НПК и чл. 78А от НК е освободен от наказателна отговорност,
като му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 500 лева.
Подсъдимият е
безработен и живее в гр. Ч., обл. С.З..
На 15.11.2012г.
подсъдимият Р.А.М. взел кон и каруца от свои съседи и отпътувал от гр. Ч., обл.
Ст. Загора към гориста местност - „Ягъч”, намираща се в землището на града с
намерение да насече дървета. За целта носел със себе си брадва. Подсъдимият
пристигнал в местността, намирал се в отдел 289, подотдел „Х” от горския фонд и
започнал да сече с носената от него брадва дървета. Отсякъл 1,5 пространствени
кубични метра дървета от вида – „летен дъб”.
Подсъдимият М.
нямал издадено редовно писмено позволително за сеч на дърва. Насечените дървета
не били маркирани с контролна горска марка. По същото време при обход на
местността „Ягъч” служителите на ДГС – Ч. – свидетелите Б.С.Д. и Я.М.Г.,
установили подсъдимият М. при извършването на сечта. За случилото се
сигнализирали РУ „Полиция” Ч.. Било установено при извършената проверка от
служителите на ДГС - Ч., че отсечените дървета нямат контролна горска марка.
Установили също, че подсъдимият М. няма разрешително за сеч, вземане, събиране
и транспортиране на дърва, а след измерване на отсечените дървета било
установено, че количеството им е 1,5 пространствени кубични метра от вида
„летен дъб”. Подсъдимият М. съвместно със служителите при ДГС Ч. се отправили
от местността „Ягъч” за гр. Ч.. При излизане от местността подсъдимият М.
избягал с каруцата и намиращите се в нея дървета и се прибрал в дома си в гр. Ч..
По тази причина на 19.11.2012г. предвид на констатираните нарушения на Закона
за горите, свидетелят Г. съставил на подсъдимият М. Акт № 000175/19.11.2012г.
за нарушение на чл. 108 ал. 1 от ЗГ, който бил подписан от последния. На
подсъдимият М. била съставена Разписка за отговорно пазене № 000005, с която
същия поел задължение да съхранява с грижата на добър стопанин и да пази от повреди 1,5 пр. куб. м. дървета
от вида „летен дъб”, както и да ги представя веднага щом се изискат от
компетентните органи, но в с.з. на 26.02.2013 г. заяви, че изгорил дърветата.
Местността, от
която са отсечени дърветата, е включена в ДГФ и представлява отдел 289,
подотдел „Х” на ДГФ.
По така описания
начин подсъдимият Р.А.М. бил установен като извършител на престъпно
деяние.
Видно от
заключението на назначената в хода на разследването стоково – оценъчна
експертиза, стойността на 1,5 пр. куб. м. дърва за огрев - летен дъб възлиза на
57,60 лв.
По описания начин
от обективна и субективна страна подсъдимият М. е осъществил престъпния състав
на чл. 235, ал. 1, пр. 1 от НК.
Предвид обстоятелството, че М.
макар и осъждан е реабилитиран по право, същият не е установяван като
извършител на други престъпления и дървата – предмет на престъплението са на
ниска стойност, съдът счита, че деянието му разкрива по – ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от този
вид, поради което и същото следва да се определи като маловажен случай по
смисъла на чл. 93 т. 9 от НК и да се квалифицира като престъпление по чл. 235
ал. 6 във връзка с ал. 1 предл. 1 от НК,по който текст съдът го признава за
виновен. Съдът приема, че деянието е маловажен случай не само поради ниския
размер на предмета на престъпното деяние, но и след като се съобрази с
личността на подсъдимия.
От субективна страна престъпното
деяние е извършено от подсъдимия, при пряк умисъл, тъй като е съзнавал
обществено- опасния характер на деянието, предвиждал е и е искал настъпването
на обществено- опасните последици от престъпното деяние.
При определяне вида и размера на
наказанието, съдът се съобрази с двата основни принципа на наказателно-
правната ни система, а именно принципа на законоустановеност и принципа на
индивидуализация на наложеното наказание.
Съгласно първия принцип на
наказателно- правната ни система в специалния текст на чл. 235 ал. 6 от НК, се
предвижда наказание лишаване от свобода до една година или пробация, или глоба
от сто до триста лева.
При индивидуализация на
наложеното наказание, съдът се съобрази с обществената опасност на деянието и
дееца, мотивите за извършване на престъплението, степента и формата на вината,
както и всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства по смисъла на
Закона.
Като смекчаващи вината
обстоятелства, съдът взе предвид самокритичността на дееца към извършеното от
него престъпно деяние, сравнително добрите му характеристични данни, тежкото му
материално- битово положение, ниската стойност на предмета на престъплението,
както и чистото му съдебно минало, тъй като същият е реабилитиран по право. В
настоящия случай съдът не установи наличието на отегчаващи вината
обстоятелства.
Предвид тези обстоятелства, съдът
счита, че на подсъдимия следва да бъде наложено наказание при наличието само на
смекчаващи отговорността обстоятелства при условията на чл. 373 ал. 2 от НПК и
чл. 58а ал. 5 от НК, поради което му наложи наказание пробация при следните
пробационни мерки: 1. 6 / шест / месеца задължителна регистрация по настоящ
адрес с периодичност на полаганите подписи при пробационен служител или друго
определено от него лице 2 / два / пъти седмично – чл. 42а ал. 2 т. 1 от НК и 2.
6 / шест / месеца задължителни периодични срещи с пробационен служител – чл.
42а ал. 2 т. 2 от НК.
Съдът
счита, че на осн. чл. 235 ал. 7 от НК следва да осъди подсъдимия Р.А.М. с п. а.
и ЕГН да заплати в полза на Държавата сумата в размер на 57. 60 / петдесет и
седем лева и шестдесет ст. / лева, представляваща левовата равностойност на
липсващите дърва.
Предвид гореизложеното и на
основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът счита, че следва да възложи направените
по делото разноски върху подсъдимия.
Съдът счита, че така определеното
и наложено на подсъдимия наказание ще постигне целите на наказанието визирани в
чл. 36, ал. 1 от НК, при строго съблюдаване на нормата на ал. 2 на чл. 36 от НК.
Причините за извършване на
престъпното деяние се коренят в стремежа подсъдимия да се облагодетелства по
лек и престъпен начин, както и от явното незачитане на моралните и правни норми
на обществото.
Предвид гореизложените си мотиви
съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: