Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………..2023 г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Двадесет и втори състав, в публично заседание
проведено на двадесет и първи февруари две хиляди двадесет и трета година,
в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКА ГАНЧЕВА
при участието
на секретаря Анна Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Ганчева адм.д.
№ 2725 по
описа на съда за 2022 г., за да
се произнесе, все предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 68, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация /ЗЗДискр./
във вр. с чл. 145 – чл. 178 от АПК.
Образувано е
по жалба на ОУ „*******”, представлявано от директора С. В., чрез адв. Н., против Решение №507/02.11.2022
г. на Комисията за защита от дискриминация, постановено по преписка №229, по описа
на КЗД за 2021 г., с което е установено, че при осъществяване на своята дейност
ОУ „*******” е поддържало и продължава да поддържа архитектурна среда, затрудняваща
достъпа на лица с увреждания до обекта, извършвайки по този начин дискриминация
по смисъла на чл. 5, вр. чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. и нарушавайки разпоредбите на
антидискриминационното законодателство. На ОУ „*******” е наложена имуществена
санкция в размер на 250 лв. и е предписано на директора на училището в
тримесечен срок да предприеме действия за изграждане на достъпна архитектурна
среда до ОУ „*******”.
В жалбата се
твърди, че така оспореното решение е незаконосъобразно, постановено е при
допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, липсват мотиви, както
и че същото противоречи на закона. Излага съображения, че административният
орган не е конституирал служебно заинтересованите страни, съответно не ги е
уведомил по реда на чл. 26 от АПК, с което е нарушен чл. 35 от АПК. Оспорва
твърдението на административния орган, че със самото образуване на преписката
пред Комисията за защита от дискриминация/КЗД/ вече е доказана презумпцията на
неравно третиране, което не намира основание в чл. 9 от ЗЗДискр. Разпоредбата
на чл. 9 от закона изисква страната, която твърди, че е жертва на дискриминация
или че е налице дискриминация, да докаже факти, от които може да се направи
извод, че е налице дискриминация. В този смисъл, образуването на преписката
пред КЗД не е сам по себе си доказателствен факт за „prima vacie”
дискриминация, още по-малко достатъчен такъв.
Излага съображения, че КЗД не доказва факти, от които да се направи
извод, че определен субект е жертва на дискриминация, поради което не може да
се приеме, че ответникът има задължението да установи, че не е допуснато
неравенство в третирането. След като производството пред КЗД е образувано по
инициатива на органа, то следва в искането си до ответната страна по чл. 56,
ал. 1, т. 2 от ЗЗДискр да посочи конкретни факти, свързани с минималните
стандарти на достъпност, въз основа на които може да се направи предположение,
че е налице дискриминация. Уточнено е, че в доклада на КЗД липсва обсъждане има
ли техническа възможност за поставяне на рампа, подемна платформа или асансьор,
предвид изискванията на чл. 14 от Наредба №4/01.07.2009 г. за проектиране,
изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна
среда за населението, включително за хората с увреждания/отм./, съответно ако
липсва такава техническа възможност, то осигурена ли е съгласно чл. 57, ал. 3
от Закон за хората с увреждания/ЗХУ/ достъпност чрез прилагане на технически,
организационни мерки или чрез спомагателни средства и пособия. Посочва, че липсват
данни за нарушаване от страна на ОУ „*******” на равното третиране,
недостъпността на архитектурната среда в училището за учащо се в него дете с
увреждания не се потвърждава от доказателствата по преписката. Излага
съображения, че сградата, в която се помещава ОУ „*******” е общинска
собственост. Позовавайки се на разпоредбите на чл. 280, вр. чл. 283, ал. 1, т.
12 от Закон за предучилищното и училищното образование, излага съображения, че
директорът на ОУ „*******” не носи отговорност за липсата на архитектурен
достъп за хора с увреждания до тази сграда и не може да му бъде вменено
описаното дискриминационно нарушение. Твърди, че компетентен да извърши
строителство, ремонт и преустройство за осигуряване на достъпна архитектурна
среда за хора с увреждания, съответно финансирането на тези дейности е
носителят на правото на собственост. В случая директорът на училището няма
такова качество, поради което не е адресат на визираното задължение. Моли да се
отмени оспорения акт. В с.з. процесуалния представител на жалбоподателя
поддържа жалбата. Претендира присъждане на
сторените по делото разноски.
Ответникът
Комисия за защита от дискриминация, чрез процесуалния си представител оспорва
жалбата. Депозирани са писмени бележки, в които за установената дискриминация
от страна на ОУ „*******”, ответника се е позовал на чл. 53, ал. 1 и ал. 2, т.
2 от ЗХУ. В потвърждение на доводите си е цитирал т. 2 от ДР на Наредба №4 от
01.07.2009 г. за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие
с изискванията за достъпна среда за населението, включително за хората с
увреждания/отм./, според която „достъпна среда” е среда в урбанизираните
територии, сградите и съоръженията, която всеки човек с намалена подвижност,
със или без увреждания може да ползва свободно и самостоятелно. Пояснено е, че
е идентична дефиницията на понятието и в т. 2 от ДР на действащата Наредба №РД-02-20-2 от
26.01.2021 г. за определяне на изискванията за достъпност и универсален дизайн
на елементите на достъпната среда в урбанизираната територия и на сградите и
съоръженията. Твърди, че на основание посочените разпоредби и Закон за хората с
увреждания /ЗХУ/ е следвало в обекта да бъде осигурена достъпна среда. Излага
съображения, че констатациите на административния орган се потвърждават със
съставения Констативен протокол от
проверката, според който сградата на ОУ „*******” не разполага с тоалетна за
хора с увреждания и не е достъпна за хора с увреждания. Решението е издадено от
компетентен орган, при постановяването му са спазени
административнопроизводствените правила, събрани са относимите към спора
доказателства. Моли да се отхвърли жалбата и да се присъди юрисконсултско
възнаграждение.
Заинтересованата страна Община
Варна, чрез процесуален представител, счита решението за постановено при
неправилно приложение на материалния закон, при допуснато нарушение на
административнопроизводствените правила. Излага съображения, че
административният орган не е съобразил доказателствата от които се установява
отстраняването на първоначалното нарушение. Сочи, че не е изяснено колко време
би било необходимо, за да бъде осигурен достъп до процесния обект за хора с
увреждания, в съответствие с нормативните изисквания, както и дали е възможно.
Твърди, че тежестта на доказване е била насочена единствено и само към
ответниците, както и че не е посочено какви съоръжения на сградата, за
преодоляване на различни височини липсват, за да бъде отстранено нарушението в
цялост. Изложени са доводи, че административният орган не е съобразил, че при
изпълнение на задължението за изграждане и поддържане на достъпна архитектурна
среда следва да бъдат спазени условията и редът по ЗУТ. Сочи, че неправилно
комисията е приела наличието на нарушение, без да изследва технически,
архитектурно, конструктивно дали е възможно да бъде изграден достъп, съобразен
с нормативните характеристики на сградата, която е построена през 1927 г.
Позовава се на чл. 57, ал. 2 от ЗХУ, според която за съществуващи сгради, при
които не могат да се спазят изискванията, достъпността се осигурява чрез
прилагане на различни мерки, сред които и организационни такива, като в случая
са ангажирани доказателства в тази насока. Моли да се отмени решението и да се
присъди юрисконсултско възнаграждение.
След като
обсъди доводите на страните и приетите по делото доказателства, съдът в
настоящия състав приема следното от фактическа и правна страна.
Във връзка с
решение на КЗД от 10.11.2017 г. и 5.03.2021 г. за провеждане на кампания
„Достъпна България“ и заповеди от 20.03.2018 г. и 8.03.2021, служители на КЗД
са посетили обект ОУ „********“, при което са констатирали, че
училището е общинско. Достъпът до сградата се осъществява през вход, който е
със стъпала /за което е изготвена снимка № 1/. Сградата е на четири етажа,
достъпа до етажите се осъществява със стълби и парапет. Не разполага с тоалетна
за хора с увреждания. Установено е, че в училищния двор е разположен
физкултурен салон, като отделна сграда, там е изградена рампа за хора с
увреждания, а на първия етаж в сградата на физкултурния салон има изградена
тоалетна за хора с увреждания /снимка № 3/.
Административното
производство е образувано с разпореждане № 736/30.06.2021 г. на Председателя на
КЗД /л. 8 от адм. преписка/, издадено въз основа на решение, взето с протокол
от 07.06.2021 г. на КЗД, по доклад с вх. № 12-11-1975 от 04.06.2021 г. /л. 1 от
адм. преписка/, изготвен от доц. д-р А.Д. – председател на КЗД, в рамките на
кампания "Достъпна България" относно изградена и недостъпна
архитектурна среда на обект: Основно училище „*******“, гр. Варна, находящ се
на адрес: гр. ****, ул. „*****“ № **. В доклада се сочи, че в констативен
протокол за извършена проверка в рамките на кампания "Достъпна
България" вх. № 12-11-1873 от 09.04.2021 г. /л. 2-4 от адм. преписка/ се
съдържат данни за осъществено нарушение по смисъла на чл.5 предл. последно от
ЗЗДискр. по признак "увреждане". В констативния протокол е отразено,
че в хода на извършена проверка на състоянието на архитектурната достъпност на
обект: сграда ОУ „*******“, гр. *****, ул. „*****“ № **, е установено, че сградата не
разполага с тоалетна за хора с увреждания. Протоколът е подписан от директора
на училището и от регионалния представител на КЗД, извършил проверката.
С
Разпореждане №736/30.06.2021 г. на Председателя на КЗД /л. 8 от адм.
преписка/ е образувана преписка № 229 по описа на КЗД за 2021 г.,
разпределена за разглеждане на AD HOC заседателен състав, който е определил
председател на състава и докладчик по преписката. С разпореждане № 1114/13.09.2021
г. /л. 11 от адм. преписка/ е определен служител на КЗД, който да извършва
необходимите действия, свързани с проучването по преписката. Основно училище „*******“,
гр. Варна и Община Варна са уведомени за образуваното административно
производство /л. 12 и л. 14 от адм. преписка/, като им е предоставена
възможност за изразяване на становище по изложеното в доклада и да представят
доказателства.
От ОУ „*******“,
гр. Варна е депозирано становище вх. № 19-00-293 от 18.10.2021 г. /л. 16-17
от адм. преписка/, в което се сочи, че училището е общинско с делегиран бюджет.
Сградата, в която се помещава училището е построена през 1927 г., достроена
през 1972 г. Посочено е, че имотът е собственост на Община Варна и е
предоставен за безвъзмездно ползване на училището за определен срок. Всички
основни ремонти, преустройства и трайни подобрения в имота се извършват само
след предварително писмено съгласие от страна на Община Варна. Изложено е, че
експлоатацията на имота подлежи на контрол от Община Варна, като през учебната
2021 г. – 2022 г. в училището се обучават 805 ученика от първи до седми клас и
подготвителна група. Персоналът на училището се състои от 75 служители. На
разположение на учениците и персонала на училището са 7 санитарни помещения с
по три клетки, като предвид възрастта на сградата, когато са изграждани не са
били предвидени тоалетни за хора с увреждания. Пояснено е, че в училището не се
обучава нито един ученик, който да се нуждае от използване на рампа. В случай,
че е налице фрактура на долен крайник на ученик, целият клас се премества в
стая, находяща се на първия етаж на сградата, до възстановяване на ученика.
Посочено е, че след извършената проверка на 15.03.2021 г. в рамките на кампания
„Достъпна България“ са били предприети действия за осигуряване на достъпна
архитектурна среда за хора с увреждания – изготвено е становище относно
възможностите за изграждане на достъпна архитектурна среда, съгласно
изискванията на Наредба №4/01.07.2009 г./отм./. Изложено е, че предстои изготвяне
на инвестиционен проект с обхват съгласно Наредба №4/21.05.2001
г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти, изготвяне на
количествено-стойностна сметка и реализиране на проекта. Изразено е становище,
че не е налице неблагоприятно третиране чрез изградена и поддържана недостъпна
архитектурна среда.
От Община
Варна е депозирано становище вх. № 16-15-617 от 18.10.2021 г. /л. 20 от
адм. преписка/, в което е посочено, че съгласно чл. 8 от Наредба №24/10.09.2020
г. за физическата среда и информационното и библиотечното осигуряване на
детските градини, училищата и центровете за подкрепа за личностно развитие се
изисква в сградите на детските градини, училищата и центровете за подкрепа за
личностно развитие да се осигури достъпна архитектурна среда в съответствие с
изискванията на Наредба № 4/01.07.2009 г. за проектиране, изпълнение и поддържане
на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда за населението,
включително за хората с увреждания. Посочено е, че сградата в която се помещава
училище „*******“ е била построена през 1927 г. и е достроена през 1972 г.
техническите характеристики на сградата са съответствали към стара вече
нормативна уредба. Уточнява, че Наредба №24/10.09.2020 г. за физическата среда
и информационното и библиотечно осигуряване на детските градини, училищата и
центровете за подкрепа за личностно развитие, не определя срок за въвеждане на
сградния фонд в съответствие. Сградата на училището не е била включена в
списъка по Оперативна програма „Региони в растеж“, не е бил извършен основен
ремонт, който да позволи осъвременяване на сградата в съответствие с актуалната
нормативна уредба, касаеща изискването за достъпна архитектурна среда. Посочено
е, че директорът на училището е възложил изготвяне на конструктивно становище,
относно възможностите за изграждане на достъпна архитектурна среда, съгласно
изискванията на Наредба №4/01.07.2009 г. Изразено е становище, че организацията на
учебния процес в училището дава възможност при евентуално обучение на лице с
увреждане или назначено по трудов договор такова, обучението и работата да се
осъществяват само на първия етаж на сградата. Посочено е, че общинската
администрация ще заложи при извършване на основен ремонт, реконструкция и
модернизация на образователната институция да се изпълнят всички изисквания за
безопасна и достъпна среда съгласно Наредба № 24/10.09.2020 година.
От
определения докладчик по преписката е изготвен доклад-заключение /л. 2З-25 от
адм. преписка/, в който са обсъдени становищата на ОУ „*******“, гр. Варна и на
Община Варна, като е направено предложение за насрочване на открито заседание
за разглеждане на преписката, за което страните са уведомени /л. 26-29 от адм.
преписка/.
С молба вх. №19-00-177/07.04.2022
г. /л. 33-67 от адм. преписка/ от процесуален представител на ОУ „*******” са
представени доказателства на Комисията за защита от дискриминация.
Изразено е
становище от 15.03.2022 г. /л. 69-72 от адм. преписка/ от Директор на дирекция
„Правно-нормативно обслужване” към Община Варна до Директор на дирекция
„Образование и младежки дейности” към Община Варна, в което се твърди, че
единственият факт в искането по чл. 56, ал. 1, т. 2 от ЗЗДискр. е, че няма
изградена достъпна архитектурна среда за хора с двигателни увреждания, намиращи
се в неравностойно положение. Изложено е, че не е посочено за кой елемент от
архитектурната среда и за коя група от хората с увреждания по чл. 4, ал. 1 и
ал. 2 от Наредба №4/01.07.2009 г. се предполага, че е недостъпно
помещението, в т.ч. за коя група от хората с намалена подвижност. Посочено е,
че организацията на учебния процес дава възможност, при евентуално обучение на
лица с увреждания или назначено на трудов договор такова, обучението и работата
имат възможност да се осъществяват безпрепятствено на първия етаж на сградите.
Изложено е, че наредба №4 от 01.07.2009 г. е отменена с Наредба №РД-02-20-2 от
26.01.2021 г. за определяне на изискванията за достъпност и универсален дизайн
на елементите на достъпната среда в урбанизираната територия и на сградите и
съоръженията, която е била действаща към момента на самосезиране на
административния орган по реда на чл. 50, т. 2 от ЗЗДискр. Пояснено е, че
задължението е възпроизведено в разпоредбата на чл. 3 от Наредба №РД-02-20-2 от
26.01.2021 г., но при предвиден в § 1 от Наредба №24/10.09.2020 г. срок от 10 г. за
поетапно привеждане в съответствие с разпоредбите на наредбата в срок до 10
години от влизането й в сила. Общинска администрация е предприела действия, при
извършване на основен ремонт, реконструкция и модернизация на образователните
институции, да се изпълнят всички изисквания за безопасност и достъпна среда
съгласно Наредба №24/10.09.2020 г. Посочено е, че е изготвено становище
относно възможностите за изграждане на достъпна архитектурна среда, съгласно
Наредба №4 от 01.07.2009 г.
Въз основа на
установените в хода на административното производство факти и обстоятелства
КЗД, AD HOC заседателен състав, е постановила обжалваното решение №
507/02.11.2022 г., с което на основание чл. 47 вр. чл. 64, чл. 65, чл. 66, чл.
81 и чл. 82 от ЗЗДискр вр. чл. 9 от ЗЗискр, е установено, че при осъществяване
на своята дейност ответната страна ОУ „*******”, гр. Варна, представлявано от
директора, с адрес: гр. *****, ул. „******” № **, е поддържала и продължава да
поддържа архитектурна среда, затрудняваща достъпа на лица с увреждания до
обект: Основно училище „*******”, гр. Варна, находящ се на адрес: гр. ****, ул. „*****” № **, извършвайки по този начин
дискриминация по смисъла на чл. 5, вр. чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр по признак
"увреждане" и нарушавайки разпоредбите на антидискриминационното
законодателство. На основание чл. 47, т. 3 вр. чл. 80, ал. 2 от ЗЗДискр., на
ответната страна ОУ „*****”, гр. Варна, представлявано от
директора, с адрес: гр. ******, ул. „*******” № **, поради
установена дискриминация по признак "увреждане", е наложена
имуществена санкция в размер на 250 лева. На осн.чл. 47, т.4 от ЗЗДискр. е
предписано на жалбоподателя в тримесечен срок от постановяване на решението, да
предприеме необходимите действия за изграждане на достъпна архитектурна среда
до обекта.
Решението е
мотивирано с липса на доказателства за изпълнение на задължението за
осигуряване на достъпна архитектурна среда до и в процесния обект, вследствие
на което е обосновал извод, че не са предприети мерки, осигуряващи
безпрепятствен достъп за хора в неравностойно положение до обект: Основно
училище „*******“, гр. Варна, находящ се на адрес: гр. Варна, ул. „*******“ № **. Горното е
квалифицирано като нарушение на чл. 5, вр. чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗДискр и
чл. 37 от ЗЗДискр, въз основа на признак "увреждане", отразено в
констативен протокол с вх. № 12-11-1873/09.04.2021 година.
От фактическа
страна комисията е приела следното: на 15.03.2021 г. на основание чл. 40, ал. 2
от ЗЗДискр., във вр. чл. 53 от ЗХУ и в изпълнение на Заповед №24/20.03.2018
г. и Заповед №8/08.03.2021 г. на Председателя на КЗД, е съставен
Констативен протокол с вх. №12-11-1873/09.04.2021 г. по описа на
КЗД. От съставения констативен протокол от 09.04.2021 г. се установява, че
състоянието на архитектурната достъпност за обект Основно училище „*******“,
находящ се в гр. Варна, ул. „*******“ №**, няма
изградена достъпна архитектурна среда за хора с двигателни увреждания, намиращи
се в неравностойно положение. Констатациите от протокола са подкрепени със
снимков материал.
Депозираната
жалба е допустима, като подадена в законовия срок и от лице имащо правен
интерес от обжалване, срещу акт, подлежащ на обжалване.
Разгледана по
същество жалбата е частично основателна предвид следното:
Оспореното решение на КЗД
е издадено от компетентен орган, с необходимия кворум и мнозинство, в
предвидената от закона форма. Комисията е провела предвидената в специалния
закон процедура по проучване, дала е възможност на участниците в производството
да изразят становище и представят доказателства, изготвен е доклад, проведено е
открито заседание, за което страните са били надлежно призовани.
Настоящия съдебен състав
не споделя доводите жалбоподателя, че в
хода на административното производство са допуснати съществени процесуални
нарушения.
Правилата на
производството пред КЗД са установени в Глава четвърта, Раздел І на ЗЗДискр.
Съгласно чл. 54 и чл. 55, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗДискр след образуването на
производство и определянето на докладчик, последният започва процедура по
проучване, в която събира писмени доказателства, необходими за пълното и
всестранно изясняване на обстоятелствата, като ползва служители и външни
експерти. Всички лица, държавни и местни органи оказват съдействие на комисията
в хода на проучването, като са длъжни да предоставят исканите сведения и
документи и да дадат необходимите обяснения. Изпълнено е и условието на чл. 59,
ал. 3 от ЗЗДискр, като след приключване на проучването на страните е дадена
възможност да се запознаят със събраните по преписката материали и да изложат
становищата си. За заседанието на КЗД участниците в производството са били
уведомени, като заседанието е било открито. Настоящия жалбоподател, чрез
пълномощник е изразил становището си. Съдът приема, че в случая е проведено пълно, обективно и всестранно
изясняване на релевантните за спора факти, при съблюдаване на правата на
страните в производството, поради което не е налице съществено нарушение на
процесуалните правила, представляващо основание за отмяна на обжалвания
административен акт. Оспореното решение съдържа предписаните в чл. 66 ЗЗДискр.
реквизити. Посочен е издателят на решението, поводът за образуване на
преписката - самосезиране на Комисията, извършените действия по проучването,
становищата на ответната страна в производството, какво е установил органа от
фактическа и правна страна и какво е решението му съществото на случая.
Изложени са и правните основания за издаването на решението. Спазени са и
специалните административнопроизводствени правила, установени в чл. 50 - чл. 70
ЗЗДискр.
В съответствие с
изискването на чл. 50, т. 2, вр. 40, ал. 2 ЗЗДискр. производството пред КЗД е
образувано въз основа на доклад за самосезиране от председателя на Комисията,
взето е решение на заседание на Комисията, проведено на 7.06.2021 г., във
връзка с чл. 40, ал. 2 ЗЗДискр. и провежданата национална кампания
"Достъпна България". На основание чл. 40, ал. 2 от ЗЗДискр., вр. чл.
53 ЗХУ и в изпълнение на Решения на КЗД,
в рамките на кампания "Достъпна България" е била извършена проверка
на място в Основно училище „*******“ в гр. Варна. Съставен е КП, в който са отразени направените констатации
за липса на достъпна архитектурна среда. Докладът за самосезиране почива на
установени факти, т. е. мотивиран е. Въз основа на КП е образувано производство
за защита от дискриминация по реда на гл. ІV-та от ЗЗдискр., за да се установи
налице ли е нарушение на чл. 5 по признак "увреждане" във връзка с §
1, т. 7 и т. 8 от ДР на ЗЗдискр., както и да се разпореди преустановяване на
нарушението. След образуване на преписката, председателят на КЗД е определил
същата да бъде разгледана от аd hoc заседателен състав, който на свое заседание
е определил докладчик от решаващия състав, след което са предприети действия по
изпълнение на процедурата по проучване на преписката и събиране на
доказателства, необходими за изясняване на спорните факти и обстоятелства.
Проведено е едно редовно заседание, с легитимно взето решение от определения
състав. В хода на това производство е
представено становище от страна на училището, което е бил ответник по
преписката, а тъй като преписката е образувана служебно, в качеството на
сезираща страна в производството е бил конституиран председателят на КЗД. След
представяне на становището и относимите доказателства от дружеството,
жалбоподателят е поканен да се запознае със събраните материали, да изрази
становище по тях. Процедурата по проучване и събиране на доказателства е
приключила с доклад-заключение на докладчика по преписката, след което е
насрочено заседание на решаващия състав, за датата на което страните са били
редовно уведомени. Проведено е едно открито заседание, за което училището е
било редовно уведомено. Предвид изложеното, съдът не споделя доводите на
жалбоподателя, че е нарушена нормата на чл. 35 от АПК, решаващия състав на КЗД
се е произнесъл след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за
случая.
Упражнените от КЗД
правомощия с издаването на оспореното решение съответстват на приложимите
материалноправни норми, по следните съображения: съгласно чл. 53, ал. 1 ЗХУ, хората с
увреждания имат право на равен достъп до физическата среда на живеене, труд и
отдих, лична мобилност, транспорт, информация и комуникации, включително до
информационни и комуникационни системи и технологии, както и до всички останали
удобства и услуги за обществено обслужване в урбанизираните територии. Съгласно
ал.2 на същия текст, достъпът се осъществява чрез идентифициране и премахване
на всякакви пречки и прегради пред достъпността, които се отнасят към сгради и
съоръжения за обществено обслужване в областите на: образованието,
здравеопазването, културата и изкуствата, транспорта, вероизповеданията,
административното обслужване, търговията, общественото хранене и услугите,
спорта, озеленените площи за обществено ползване и други области за обществено
обслужване, включително достъп до помещенията и пространствата за общо ползване
и до достъпните работни места в производствени сгради с технология на
производство, която позволява да се предвиждат работни места за хора с увреждания. Не е спорно между страните, че сградата в
която се помещава училището, представлява сграда за обществено обслужване по
смисъла на чл. 53, ал. 2 ЗХУ.
Осъществяването на дейността на училището включва и задължението за
осигуряване на достъпна среда. Основанието на което ОУ „*******“ стопанисва
обекта: право на собственост, учредено вещно право на ползване, облигационно
правоотношение по договор за наем или др. - е непровотивопоставимо на защитата,
с която се ползват хората с увреждания съгл. чл. 53, ал. 1 ЗХУ, съответно на
задължението за недискриминационното им третиране по ЗЗДискр., в частност и на
забраната по чл. 5 ЗЗДискр., при което училището може да осъществява дейността
си само в обекти, които не препятстват достъпа на хора с увреждания до тях. Как
ще осигурят необходимите им обекти за осъществяване на дейността и на какво
правно основание е тяхна грижа
Съгласно чл.5, предл.
последно от ЗЗДискр, изграждането и поддържането на архитектурна среда, която
затруднява достъпа на лица с увреждания
до публични места, се смята за дискриминация. Адресатът на задължението за
поддържането на архитектурна среда, която да не затруднява достъпа на лица с
увреждания до публични места по чл. 5 от ЗЗДискр. е лицето, което предоставя
обществени услуги в тази архитектурна среда. Това тълкуване съответства на
целта на закона, както и на чл. 9 от Конвенцията за правата на хората с
увреждания, съгл., която целта е да се даде възможност на хората с увреждания
да живеят самостоятелно и да участват във всички аспекти на живота, като имат
достъп до всички удобства и услуги. Сградата на училището е публично място.
Това налага извод, че жалбоподателя е отговорен за осигуряването на достъпна
среда . Въпросът за собствеността на сградата няма отношение към допуснатото нарушение.
/В тази насока е трайната практика на ВАС, решения по адм.д 6588/2010, адм.д.
5310/2021, адм.д. 4044/2021 г., адм.д. № 5150/2021 г. и др.
Съгласно легалното
определение, дадено в т. 2 от Допълнителните разпоредби /ДР/ на Наредба № РД-02-20-2 от 26.01.2021
г. за определяне на изискванията за достъпност и универсален дизайн на
елементите на достъпната среда в урбанизираната територия и на сградите и
съоръженията, достъпна среда е среда в урбанизираните територии, сградите и
съоръженията, която всеки човек с намалена подвижност, със или без увреждания
може да ползва свободно и самостоятелно. Между страните по делото не се спори,
че проверяваният обект е такъв за обществено обслужване в областта на
образованието – основно училище. При това положение и предвид горецитираната
правна регламентация е следвало в този обект да бъде осигурена достъпна среда
съобразно изискванията на ЗХУ и посочените подзаконови нормативни актове. В
случая от неоспорения от жалбоподателя констативен протокол от проверката, представляващ
официален свидетелстващ документ, притежаващ материална доказателствена сила,
се установява, че сградата на ОУ „*******“, гр. Варна не разполага с тоалетна
за хора с увреждания, а достъпа до сградата се
осъществява през вход, който е със стъпала. Това обстоятелство дори не
се оспорва от жалбоподателя. Така установените обстоятелства в обект за
обществено обслужване обосновава извод за липса на свободен достъп на хора с
увреждания, в това число и такива с двигателни увреждания, до този обект в
нарушение на чл. 53 от ЗХУ. Изискването за осигуряване на достъпна среда е
абсолютно, като установяването на недостъпна среда винаги осъществява нарушение
на антидискриминационното законодателство. С оглед горното КЗД правилно е
приложила нормата на чл. 4 от ЗЗДискр., забраняваща всяка пряка или непряка
дискриминация, основана на признак „увреждане“, и даваща легални дефиниции на
пряка и непряка дискриминация, както и на чл. 5 от ЗЗДискр, съгласно който за
дискриминация се приема изграждането и поддържането на архитектурна среда,
която затруднява достъпа на лица с увреждания до публични места. Факта, че в Основно училище „*******“ няма деца с увреждания
е ирелевантно за настоящото производство.
Съдът не
споделя доводите на жалбоподателя, че са допуснати нарушения относно
разпределение на доказателствената тежест в производството. В случая училището
е уведомено за установените факти, в хода на производството пред КЗДискр.,
както и в съдебното производство не са представени доказателства за наличие на достъпна
архитектурна среда, нито доказателства, че от страна на жалбоподателя и Община
Варна са предприети мерки за изпълнение на особените изисквания на закона. Нормата на чл. 9 от ЗЗДискр предвижда обръщане на доказателствената тежест
при наличие на данни, въз основа на които може да се предположи /да се установи
наличие на вероятност/, че е налице дискриминация, като в случая това са
данните от проверката. При данни за дискриминация ответниците в производството
пред КЗД и жалбоподател в настоящото съдебно производство е следвало да докаже,
че принципът на равно третиране не е нарушен, което изрично му е указано в
редовно връченото писмо от КЗД.
Доказването следва да е в насока, че спорното третиране е въз основа на
обективни причини, а не въз основа на защитения признак „увреждане“.
Жалбоподателят не е представил доказателства, че са положили усилия за
осигуряване на достъпна среда, но са срещнали пречки от правно или друго
естество, които да се характеризират като обективни причини за неравното третиране.
От събраните по делото доказателства е установено, че е възложена и изготвена
оценка за достъпност до сградата на училището.
В самата оценка се установява, че сградата на отговаря на изискванията
на Наредба №4/21.05.2001 г., а е
необходимо извършване на редица СМР, за които е необходимо изготвяне на
инвестицонен проект, доказателства за извършени последващи действия не са
представени. Посоченото в писма до КДД от жалбоподателя и Община Варна, че
липсват предвидени средства за изграждане на достъпна архитектурна среда са
ирелевантни предвид императивното задължение за осигуряване на такава.
Твърденията, че в училището няма лица с увреждания, чиито достъп е
затруднен и спрямо които да е извършена
дискриминация, също са неотносими към спора. Лишено от основание са наведените
доводи, че липсва данни за жалби и за нарушаване на принципа на равно третиране
на определен субект, в случая производството е образувано в хипотезата на чл.
50, т.2 от ЗЗДискр - по инициатива на комисията.
Действително съгласно нормите на чл. 280, 283
от Закона за предучилищното и училищното
образование, дейностите в системата на училищното образование се финансират със
средства от държавния бюджет, бюджета на общините и др., но това е
непровотивопоставимо на защитата, с която се ползват хората с увреждания.
Съгласно чл. 257 от ЗПУО орган на управление и контрол на държавните и общински
институции е директорът, който управлява и представлява институцията. С Наредба
№ 24/10.09.2020 г. се
определя държавния образователен стандарт по чл. 22, ал.2 т.2 от ЗПУО, в чл. 8
от същата наредба е посочено, че в училищата се осигурява достъпна архитектурна
среда, в съответствие с изискванията на Наредба № 4/2009 г., поради което всяко училище има
задължение да поддържа достъпна архитектурна среда. Действително сградата в която се помещава
училището, е общинска собственост, но това не освобождава жалбоподателя от
задължението да осигури достъпна среда, такова задължение безспорно има и
Община Варна. Отношенията между собственика на сградата и субекта на когото е
предоставена за управление са
ирелевантни, доколкото и двамата имат задължението осигурят достъпна
среда. Съдът не споделя и доводите, че в
решението не е обсъдено наличието на техническа възможност за поставяне на
рампа, подемна платформа, асансьор или др. Не е в правомощията на КЗД да
предлага начина и средствата с които да се осигури достъпна среда за хора с
увреждания. За това са необходими специални знания, именно поради това следва
да се изготви инвестиционен проект, с който да се предложи конкретно инженерно
решение, с оглед възможностите на сградата.
По изложените доводи
обжалваното решение по т.1 и т.4 на КЗД, AD HOC заседателен състав, е издадено
при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона,
в частта с която е установено, че ОУ "*******" поддържа и продължава
да поддържа архитектурна среда, затрудняваща достъпа на лица с увреждания в
обекта, както и в частта с която е предписано на училището да предприеме
необходимите действия за изграждане на достъпна архитектурна среда. Поради
което жалбата в частта на т.1 и т.4 от решението следва да се отхвърли като
неоснователна.
В частта на наложената
имуществена санкция на ОУ "*****" - т.3 от решението, съдът прецени
следното: с оглед констатираното нарушение на чл.5, от ЗЗДискр. във връзка със
защитен признак „увреждане“ по реда на чл.4, ал.1 от същия закон, на основание
чл.80, ал.2 от ЗЗДискр. е ангажирана административно наказателната отговорност
на училището, като му е наложена имуществена санкция в размер на 250 лева.
Законодателят не е определил налагането на санкцията като кумулативна мярка,
следваща се от установена дискриминация, а е предоставил преценката за това на
КЗД. Настоящото съдебно производство е по реда на Административно-процесуалния
кодекс, по арг. от чл. 68, ал.1 от ЗЗДискр. Нормата на чл. 84, ал.2 от същия
закон сочи, че наказанията се налагат с решение на Комисията за защита от
дискриминация, които могат да се обжалват по реда на АПК. От друга страна е
ал.3 на чл. 84, която разписва, че за неуредените в този раздел въпроси се
прилага ЗАНН, т.е. следва да се спазват правилата на ЗАНН /предвид нормата на
чл. 84, ал.3 от ЗЗДискр/. Посочването на датата и мястото на извършване на
нарушението има съществено значение в няколко аспекта. На първо място, с оглед
преценката за това дали са спазени сроковете по чл. 34 от ЗАНН /в относимата
редакция/, приети за давностни такива с Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС
по тълк. д. № 1/2014 г.,
ОСНК и ОСС на Втора колегия на Върховния административен съд. Ето защо,
административният орган следва да изложи мотиви относно дата и мястото на
извършване на нарушението, извършителя, установеното от обективна и субективна
страна, целта и размера на санкцията. И ако превантивната цел на санкцията
произтича от целта на закона - да се предотврати за в бъдеще допускането на
дискриминация и да мотивира лицето да поддържа достъпна архитектурна среда, то
размерът на санкцията следва да бъде конкретно определен и индивидуализиран. В
случая, административният орган не е посочил дата и място на извършване на
нарушението, доколкото в оспорения акт се съдържат доказателства за датата на
констатиране на нарушението и дата на издаване на Решението, не става ясно дали
административно наказателната отговорност е ангажирана за целия период или за
конкретна дата. Анализирайки нормите на ЗАНН се налага безспорния правен извод,
че производството по налагане на имуществената санция е изцяло опорочено, в нарушение на императивни
разпоредби на ЗАНН. Предвид горното, решението по т.3 следва да се отмени.
По т.2 от решението:
видно от депозираната жалба, ОУ "******" обжалва в цялост Решение № 507/2.11.2022 г. на КЗД. С решението по т.2 е
установено, че ответната страна Община Варна, представлявана от кмета, е
извършила нарушение на ЗЗДискр., по
признак "увреждане". Съдът приема, че в тази част жалбата следва да
се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати, тъй като
за жалбоподателя не е налице правен интерес от оспорване на решението в тази
част, с тази част на решението не се
засягат права и законни интереси на училището.
Жалбоподателят претендира разноски в размер на 450 лв. Ответника
претендират присъждане на юрисконсултско възнаграждение - 100 лв. С оглед
изхода на спора и след преценка на уважената част и по компенсация от претендираните
от страните разноски на жалбоподателя следва да се присъдят разноски в размер
на 175 лв.
Водим от изложеното и на
основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на ОУ „*******”,
представлявано от директора С. В. против
Решение №507/02.11.2022 г. на Комисията за защита от
дискриминация, постановено по преписка №229, по описа на КЗД за 2021 г. в
частта на т.1, с която е установено, че при осъществяване на своята дейност ОУ
„*******” е поддържало и продължава да поддържа архитектурна среда,
затрудняваща достъпа на лица с увреждания до обекта, извършвайки по този начин
дискриминация по смисъла на чл. 5, вр. чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. и нарушавайки
разпоредбите на антидискриминационното законодателство, както и по т.4 с която
е предписано на осн. чл. 47, т.4 от ЗЗДискр. на
ОУ „*******” в тримесечен
срок от постановяване на решението да
предприеме необходимите действия за изграждане на достъпна архитектурна среда
до училището.
ОТМЕНЯ по жалбата на ОУ „*******”,
представлявано от директора С. В.,
Решение №507/02.11.2022 г. на Комисията за защита от
дискриминация, постановено по преписка №229, по описа на КЗД за 2021 г. в
частта по т.3, с която на ОУ „*******” е наложена имуществена санкция в размер
на 250 лв., на осн. чл. 47, ал.3, вр. чл. 80, ал.2 от ЗЗДискр.
ОСТАВЯ без разглеждане жалба на ОУ „*******”, представлявано
от директора С. В. против Решение №507/02.11.2022
г. на Комисията за защита от дискриминация, постановено по преписка №229, по описа
на КЗД за 2021 г. в частта по т.2, с която е установено по отношение на Община
Варна, че е извършила нарушение на ЗЗДискр. по признак "увреждане",
прекратява производството по адм.д. № 2725/2022 г. в тази част.
ОСЪЖДА Комисията за защита от
дискриминация да заплати на ОУ „*******”, представлявано от директора С. В., с адрес
гр. *****, ул. "*******" № ** сумата от 175 /сто седемдесет и пет/ лв.
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване пред Върховния административен съд
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: