Решение по дело №721/2020 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 512
Дата: 20 май 2020 г.
Съдия: Николинка Георгиева Цветкова
Дело: 20205300500721
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 21 април 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е № 721

                                                  гр. Пловдив, 20.05.2020г.

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

        

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, VІII гр. състав, в закрито съдебно заседание на двадесети май през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА

                                                              ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА

                                                                       НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА

разгледа докладваното от съдията Цветкова в. гр. д. № 721 по описа на съда за 2020г. и взе предвид следното:

 

     Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба вх. № 10365/16.04.2020г. на В.Д.Б., ЕГН ********** чрез адв. П.В. *** – длъжник по изп. дело № 20208220400022 по описа на ЧСИ Минка Станчева - Цойкова против постановление от 07.02.2020г. за отказ за прекратяване на изпълнителното производство.

В жалбата се твърди, че постановлението е незаконосъобразно, необосновано, изготвено при частичен анализ на събраните доказателства по изпълнителното дело, както и в нарушение на съдопроизводствените правила, на материалния и процесуалния закон.Поддържа се, че задължението – предмет на принудително изпълнение, е било погасено в пълен размер преди образуване на изпълнителното производство, поради което длъжникът не е дал повод за образуване на изпълнителното дело.Моли се обжалваното постановление да бъде отменено изцяло, вместо което изпълнителното производство да бъде прекратено и на длъжника да бъдат присъдени направените разноски за същото.Моли се също на длъжника да не бъдат начислявани разноски във връзка с образуваното изпълнително дело.

Ответната страна по жалбата – Община Стрелча чрез процесуалния си представител юрисконсулт И.Б. /взискател в изпълнителното производство/, в писмено възражение излага съображения за недопустимост, респ. неоснователност на жалбата.Моли същата да бъде оставена без разглеждане като недопустима, респ. без уважение като неоснователна.

         В  писмените  си  мотиви  по  чл. 436, ал. 3 ГПК  ЧСИ Минка Станчева-Цойкова  изразява  становище, че жалбата е процесуално допустима,  но  по същество неоснователна.Излага доводи в подкрепа на становището си.

Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите в жалбата и данните по делото, намира следното:

Жалбата е подадена от легитимирано лице /длъжник в изпълнителното производство/, в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител и е процесуално допустима, а по същество основателна.

Изпълнителното производство е образувано по молба на взискателя Община Стрелча чрез процесуалния представител юрисконсулт И.Б., въз основа на изпълнителен лист, издаден на 07.01.2020г. по гр. д. № 4370 по описа за 2018г. на Пловдивски районен съд в полза на Община Стрелча, ЕИК ********* срещу В.Д.Б., ЕГН ********** за сумата от 450 лева, представляваща неоснователно обогатяване на ответника, поради невнасяне на исковата сума в патримониума на ищеца след заплащането й на 28.11.2016г. в полза на В. Б. по изп. дело № 1525/2016г. по описа на ЧСИ Мария Ангелова с рег. № 884 с взискател Община Стрелча, за сумата от 775 лева, представляваща неоснователното обогатяване на ответника, поради невнасяне на исковата сума в патримониума на ищеца след заплащането й на 06.12.2016г. в полза на В. Б. по изп. дело № 1623/2016г., сумата от 127, 37 лева – разноски в първоинстанционното производство и 100 лева разноски за юрисконсултско възнаграждение  по предявения насрещен иск в първоинстанционното производство по гр. д. № 4370/2018г. по описа на РС Пловдив, IX гр. състав.

По искане на взискателя вх. № 2810/23.01.2020г. със запорно съобщение изх. № 3136/23.01.2020г. е наложен запор върху вземанията на длъжника в качеството му на взискател до размера на дълга му по изп. дело № 793/2019г. по описа на ЧСИ Мария Николова.

Със запорно съобщение изх. № 3138/23.01.2020г. е наложен запор на всички вземания на длъжника В.Д.Б. по банкови сметки, банкови касетки и открити акредитиви в УниКредит Булбанк АД до размера на дълга по изпълнителното дело.

След получаване на поканата за доброволно изпълнение, съгласно която задължението по изпълнителното дело възлиза на 1452, 37 лева неолихвяема сума, 5, 40 лв. допълнителни разноски и 90 лева разноски по изп. д., както и такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ с включен ДДС в размер на 182, 63 лева и други суми в общ размер 200 лева, в т. ч. ДТ, адв. възнаграждение, възнаграждение за вещо лице, пазач и пр., длъжникът е заявил, че е погасил изпълняваното вземане още преди образуваното производство, като е превел сумата чрез пощенски запис от 10.12.2019г.Поискал е да бъде прекратено изпълнителното производство, както и да бъде освободен от заплащане на разноски по същото.Приложил е разписка от същата дата, издадена от Български пощи ЕАД, удостоверяваща изпращането на сумата от 1471, 37 лева от В.Д.Б., с получател С. П. Ч., на адрес: 4530 *********.

На 27.01.2020г. сумата от 1452, 37 лева е била преведена от длъжника по банков път за погасяване на задължението по изпълнителното дело, за което по същото са представени писмени доказателства, както и за извършено плащане на сумата от 540, 40 лева по наложен запор от ЧСИ Мария Николова на 05.02.2020г.

В обжалваното постановление е прието, че не е налице хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК, тъй като няма данни представената разписка, доказваща изпращането на сумата, да е получена от визискателя.Освен това в същата като получател било посочено лицето С. П. Ч., а не Община С., с оглед на което плащането с пощенски запис не било извършено редовно и в полза на кредитора по делото.Искането на длъжника за освобождаване от такси е прието за неоснователно.

Към жалбата на длъжника е приложена като писмено доказателство молба от адв. В.Б. по гр. д. № 4370/2018г. по описа на РС Пловдив, IX състав, с която е поискал издаване на изпълнителен лист по делото за присъдените му разноски и е приложил копие от касов бон за преведена сума в размер на 1452, 37 лева чрез пощенски превод, за която бил осъден, в полза на ищеца Община Стрелча.Приложено е и известие за експресен превод на сумата от 1452, 37 лева от 10.12.2019г. с получател Община Стрелча, представлявана от кмета С. П. Ч., подател В.Д.Б..*** е извършена справка, в която е отразено, че срока за изплащане на парични преводи е 20 дни, като в случай че не бъде изплатен, започва да тече срок от 10 дни за изплащане на подател.Получателя на пощенския превод с баркод № PS4006004N7D2 от 10.12.2019г. С. П. Ч. бил уведомен два пъти – на 11.12.2019г. и на 20.12.2019г., но не се явил да получи паричния превод.След изтичане на 20 дневния срок паричния превод не е бил изплатен и е върнат за изплащане на подател.

При тези данни настоящият състав приема жалбата за допустима, а по същество за основателна.

Безспорно дължимата сума – предмет на принудително изпълнение в размер на 1460, 28 лева, е погасена с извършения превод на 27.01.2020г. от длъжника по образуваното изпълнително дело.В случая отказът на ЧСИ да прекрати изпълнителното производство е обусловен от вземането за разноски за същото и се основава на извода за тяхната дължимост, който извод не се споделя от съда.

След преценка на писмените доказателства по изпълнителното дело и на приложените такива към жалбата на длъжника, съдът намира за основателни възраженията на същия, че с поведението си не е дал повод за принудително изпълнение.Този извод се извежда от обстоятелството, че законният представител на Община Стрелча е бил уведомен за извършения пощенски превод и е имал възможност да го получи още преди издаване на изпълнителния лист и образуване на изпълнително производство, като доказателства за това са били приложени своевременно и по гражданското дело, по което изпълнителния лист е бил издаден, респ. процесуалният представител на Община Стрелча също е имал възможност да се запознае с тях.Въпреки това е предпочетено дължимата сума да бъде получена по пътя на принудителното изпълнение.При това положение обаче длъжникът не следва да понесе направените разноски за същото, тъй като отговорността за разноски по ГПК е отговорност за неоснователно предизвикан процес по ГПК.Този принцип важи, както в исковия, така и в изпълнителния процес.В тази насока съдът приема, че направените разноски от взискателя за юрисконсултско възнаграждение, както и обикновените такси следва да останат за негова сметка.

Предвид гореизложеното обжалваното постановление се явява неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено, а делото следва да бъде върнато на ЧСИ Минка Станчева-Цойкова за извършване на следващите се процесуални действия.

По изложените съображения съдът

 

                                 Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ по жалба на В.Д.Б., ЕГН ********** *** чрез адв. П.В. ***, със съдебен адрес:***, офис 310 - длъжник по изп. дело № 20208220400022 по описа на ЧСИ Минка Станчева-Цойкова с рег. № 822, с район на действие ОС Пловдив Постановление от 07.02.2020г. за отказ за прекратяване на производството по изпълнително дело № 22/2020г. по описа на ЧСИ Минка Станчева – Цойкова, с рег. № 822, с район на действие ОС Пловдив.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

        Препис от решението да се изпрати на ЧСИ Минка Станчева-Цойкова с рег. № 822, с район на действие Пловдивски окръжен съд за съответно процедиране при съобразяване с дадените указания.

                                                  

                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: