Р Е Ш Е Н И Е
№ 354 02.03.2018 г. гр. Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ХХХІІ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
На
деветнадесети февруари две
хиляди и осемнадесета година
в
публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТОЯН
МУТАФЧИЕВ
Секретар: Милена Манолова,
като
разгледа докладваното от съдия Мутафчиев гр. дело № 7390 по описа на БРС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод искова молба от П.Р.А.
против Г.Г.С. и С.С.И.. Ищецът иска да бъдат осъдени ответниците да му заплатят
солидарно сумата от 10 000 лева, която включва обезщетение в размер на
9200 лева за неимуществени вреди и обезщетение в размер на 800 лева за
имуществени вреди от непозволено увреждане от престъпление, за което има влязла
в сила присъда (споразумение по НОХД № *** г. по описа на БРС), ведно със
законната лихва от деня на деликта.
В
законоустановения едномесечен срок само
ответникът С.И. депозира писмен отговор, който изтъква, че
поведението на ищеца преди инцидента е било
агресивно, поради което е налице съпричиняване на вредоносните последици,
поради което съдът следва да приложи разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗЗД.
В съдебно
заседание процесуалният представител на ищеца поддържа исковете и моли съда да
ги уважи, като присъди на страната сторените по делото разноски.
В съдебно
заседание ответникът Г.Г.С. заявява, че искът спрямо него е неоснователен, тъй
като се претендира прекалено голямо обезщетение.
В съдебно
заседание ответникът С.С.И. не се явява и не се представлява.
Бургаски районен съд, след като съобрази изявленията на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
Служебно
известен на съда факт е крайният съдебен акт (споразумение) по НОХД № *** г. по
описа на БРС. Според него подсъдимите (ответници в настоящото дело) се
признават за виновни за това, че на 15.05.2016 г. в гр. ***, ул. „***“, в
съучастие като съизвършители, чрез нанасяне на удари в областта на главата и по
лицето, причинили на П.Р.А. средна телесна повреда по хулигански подбуди,
изразяваща се във фрактура на носа със съответното изкривяване на носната
преграда до степен да затруднява носното дишане, довело до постоянно
разстройство на здравето, неопасно за живота - престъпление по чл. 131, ал. 1,
т. 12, вр. чл. 129, ал. 1, вр. ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. В същото
съдебно заседание, в което е одобрено споразумението, П.А. е конституиран като
частен обвинител, като е оставено без уважение искането му за конституирането
му като граждански ищец. След одобряване на споразумението, в същото съдебно
заседание, по искане на повереника на А. подсъдимите са осъдени да му заплатят
сумата от 800 лева, представляваща заплатено от него адвокатско възнаграждение
на повереника в неговата цялост – аргумент от представения по делото договор за
правна защита и съдействие – л.15 от настоящото дело.
Съгласно
императивната разпоредба на чл. 300 от ГПК задължителна по отношение на гражданския
съд сила е придадена единствено на влязлата в сила присъда на наказателния съд (или споразумение за решаване на наказателното дело) и
то само относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца. Задължителната сила на присъдата
(споразумението) се простира по въпроса за съпричиняването
единствено в случаите, когато последното е елемент от фактическия състав на
самото престъпление (в случая това не е така).
Предвид
изложеното гражданският съд не изследва въпроса за вината на причинителите на увреждането, причинната
връзка между тяхното
поведение и настъпилото увреждане, характера на последното и срока на
оздравителния процес, и е обвързан от постановения съдебен акт по наказателното
дело. Всички останали факти, които имат отношение към гражданските последици от
деянието, в това число и
съпричиняването на вредоносния резултат, следва да бъдат установени конкретно
със съответните доказателствени средства в рамките на производството по
разглеждане на гражданското дело. С оглед принципа за непосредственост и
равенство на страните в процеса, тези факти подлежат на изрично доказване пред
гражданския съд независимо дали по отношение на същите вече са събрани
доказателства в хода на наказателното производство – в този смисъл Решение
№ 43 от 16.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 648/2008 г., II т. о. Ето защо в тежест на ответника И. бе да докаже
твърденията си за агресивно поведение на ищеца преди инцидента, но такива
доказателства не бяха ангажирани. Вярно е, че А. е държал в ръцете си газов
пистолет, но това става след началото на конфликта, в отговор на действия на
ответниците (негови нападатели), при това не за да произведе изстрел по тях, а
да ги сплаши, за да преустановяват агресията, което не се случва и той получава
телесни увреждания.
След
инцидента, на 16.05.2016 г. А. постъпва в Отделение по ушно-носно-гърлени
болести към „УМБАЛ – БУРГАС“ АД, където му е направена операция с обща
анестезия и е изписан същия ден с диагноза „фрактура оса назалия“, като изходът
от заболяването е „с подобрение“. Там заплаща потребителска такса от 5,80 лева.
Установява
се от показанията на свидетеля Б. Е. В.,
че след инцидента пострадалият, ищецът А., е с обезобразено лице и бинтован. В
продължение на около два месеца той не желае да излиза от дома си, защото го е
срам, притеснява се някой да не го засегне заради случилото се, отказва игра на
билярд в неделен ден, което е било редовно занимание преди това. След тези два
месеца свидетелят се вижда с А., който обаче е по-затворен в себе си. Свидетелят не констатира ищецът да се оплаква от болки от
инцидента.
Установява
се от доказателствата по делото, че пострадалият е заплатил на 17.05.2016 г.
сумата от 45 лева за издаване на съдебно-медицинско удостоверение (в което е
отразено, че по лицето и устата на А. има кръвонасядания и охлузване), сумата
от 30 лева на 25.05.2016 г. за извършена от доктор Х. В. В. дентална услуга, изразяваща
се в обтурация с амалгама на 21 зъб, сумата от 25 лева на 25.05.2016 г. за
извършен от доктор Л. Г.
преглед.
Така
установената фактическа обстановка съдът прие за доказана въз основа на
приложените по делото писмени доказателства и от показанията на свидетеля Б. Е. В..
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Предявени
са два иска с правно основание чл.45 от ЗЗД.
Съгласно
разпоредбата на чл.53 от ЗЗД, ако увреждането е причинено от неколцина, те
отговарят солидарно. Тъй като телесната повреда е причинена от двамата
ответници в съучастие като съизвършители, те отговарят солидарно за вредите.
По иска за присъждане на обезщетение за имуществени
вреди:
Заплатената
сума от 105,80 лева от ищеца за медицински процедури, респективно за документ
(съдебно-медицинско удостоверение) и за потребителска такса в болнично
заведение са пряка и непосредствена последица от претърпяното от него телесно
увреждане, причинено от ответниците, поради което те следва да бъдат осъдени да
заплатят тази сума. За заплащане на други суми за лечение (лекарства,
превързочни материали) по делото няма събрани доказателства.
По отношение на представените от ищеца доказателства за
направени транспортни разходи и разходи за адвокатско възнаграждение за
повереник в хода на цитираното по-горе наказателно дело съдът намира следното:
Безспорно А.
е пострадал по смисъла на чл.74, ал.1 от НПК от деянието по чл.129, ал.1 от НК,
защото с него се засяга телесната му неприкосновеност. Едновременно с това
обаче в хода на досъдебното производството той участва и като свидетел, тъй
като само чрез тази процесуална фигура могат да бъдат приобщени неговите
възприятия във връзка със случилото се. Съгласно разпоредбата на чл.122, ал.1
от НПК свидетелят има право да получи възнаграждение за
загубения работен ден и да му бъдат заплатени разноските, които е направил. В този смисъл А. е следвало да предяви пред органа,
ръководещ досъдебното производство, претенции за заплащане на пътни разходи във
връзка с явяването му за извършване на процесуално-следствени действия (билети
за пътуване, заплатени суми за гориво при превоз с личен автомобил). Като не го
е сторил, не може да претендира тези суми като вреди от деянието пред
гражданския съд, защото те не са такива – самият законодател ги приема като
„разноски“.
На
следващо място, съгласно разпоредбата на чл.189, ал.3 от НПК когато подсъдимият бъде признат
за виновен, съдът го осъжда да заплати разноските по делото, включително
разноските, направени от частния обвинител и гражданския ищец, ако са направили
такова искане. Такова искане е направено от
повереника на А. в хода на цитираното по-горе наказателно дело и подсъдимите са
осъдени да му заплатят разноски, изразяващи се в изплатено адвокатско
възнаграждение в неговата цялост (а именно сумата 800 лева), поради което не
може втори път да се претендира то в хода на гражданското производство. Нещо
повече, дори и да не бе присъдено от наказателния съд, това възнаграждение не
представлява вреда от деянието, защото не е пряка и непосредствена последица от
него, поради което и не подлежи на присъждане от гражданския съд. Видно е също
така, че повереникът не е поискал от наказателния съд присъждане на разноски,
изразяващи се в пътни разходи за явяване в съдебни заседания в хода на съдебната
фаза на наказателния процес, поради което не може да ги претендира от
гражданския съд – редът за това е различен (аргумент от чл.306 от НПК).
Следователно
искът за имуществени вреди е основателен само за сумата от 105,80 лева и в този
размер следва да бъде уважен, а над него до пълния претендиран такъв от 800
лева следва да бъде отхвърлен.
По иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди:
Неимуществените
вреди се обезщетяват съгласно чл. 52 от ЗЗД по справедливост. Справедливостта не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на
конкретни, обективно настъпили обстоятелства – характер и
степен на уврежданията, прогнозата за тяхното възстановяване, развитие на
постравматични заболявания, намаляване на работоспособността, възраст на
пострадалия, икономическа конюнктура.
Неимуществените вреди могат да се
изразяват в нравствените, емоционални, психически,
психологически терзания на личността; болките и страданията върху цялостта на
организма и здравето на увредения.
Установи се по делото, че А. е
имал видими следи от нараняване по лицето след инцидента, включително и
счупване на носа, което обективно го загрозява и се отразява на самочувствието
му
– изпитва срам и в
продължение на два месеца
се притеснява от това да излиза на публично място
(отказва игри на билярд, в които редовно е участвал преди инцидента), а след
този период е по-затворен в себе си.
Ноторен
факт е, че счупването на носа предизвиква болка, а в случая води и до
затрудняване на дишането, тъй като е налице отклонение на носната преграда. Ищецът
е претърпял и оперативна намеса с пълна анестезия, което също е стрес за
организма, като видно е изписан от „УМБАЛ-БУРГАС“ АД с подобрение и няма данни
да продължава да изпитва болки след изтичане на два месеца от инцидента.
Имайки
предвид всички
гореописани обстоятелства,
настъпили в живота на ищеца
вследствие на деянието на ответниците,
съдът счита, че е справедливо
обезщетението за неимуществени вреди да се определи на сумата от 5000 лева, като над тази сума до пълния претендиран размер от 9200
лева искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Лихвата
при деликт има компенсаторен, а не мораторен характер и се дължи като
допълнение към размера на определеното обезщетение както за неимуществени, така и за имуществени вреди, от
момента на деянието.
В последното по делото съдебно
заседание, преди изслушване на съдебните прения, процесуалният представител на
ищеца представи (по негови твърдения) билети за пътувания във връзка със
съдебните заседания по настоящото гражданско производство. Тези пътни разходи,
освен че не е ясно от кого са направени (очевидно две лица пътуват на една и
съща дата), представляват разноски (не се касае за изменение на иска, защото
такова изявление не е направено) и е следвало да намерят място в списъка за
разноски по чл.80 от ГПК, защото съдът проверява единствено посочените в него
разноски дали са били направени или не – аргумент
и от Определение № 62
от 23.03.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 218/2011 г., I г. о. Видно
от представения от страна списък с разноски, претендират се като такива само
адвокатско възнаграждение. На основание чл. 78, ал.1 от ГПК ищецът има право на разноски, които с оглед изхода от спора са в размер на 612,70
лева (част от заплатеното адвокатско възнаграждение, съответна на уважената
част от исковете). Ответниците не са направили искане за присъждане на
разноски, поради което такива не им се дължат.
Тъй като ищецът е
освободен от държавна такса на основание чл.83, ал.1, т.4 от ГПК, то на
основание чл.78, ал.6 от ГПК ответниците следва да бъде осъдени да заплатят по сметка
на съда сумата от 250 лева,
представляваща дължими държавни
такси за уважения размер на двата иска.
Мотивиран
от горното Бургаският районен съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Г.Г.С.,
ЕГН – **********, и С.С.И., ЕГН – **********,
да заплатят солидарно на П.Р.А., ЕГН – **********, следните суми: 105,80 лева
(сто и пет лева и осемдесет стотинки), представляваща обезщетение претърпени
имуществени вреди, изразяващи се в заплатени суми за дентална услуга и
медицински преглед, за издаване на съдебно-медицинско удостоверение и за
потребителска такса в болнично заведение, в резултат на нанесена му от
ответниците средна телесна повреда по хулигански подбуди, изразяваща се във
фрактура на носа със съответното изкривяване на носната преграда до степен да
затруднява носното дишане, довело до постоянно разстройство на здравето,
неопасно за живота, за което те са признати за виновни със споразумение от
14.09.2017 г. за решаване на НОХД № *** г. по описа на БРС, в сила от същата
дата, ведно със законната лихва върху присъдената сума от момента на деликта
15.05.2016 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска над присъдената сума до пълния претендиран размер от
800 (осемстотин) лева; 5000 (пет
хиляди) лева, представляваща обезщетение претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки, страдания, накърнено чувство за чест и достойнство,
в резултат на нанесена му от ответниците средна телесна повреда по хулигански
подбуди, изразяваща се във фрактура на носа със съответното изкривяване на носната
преграда до степен да затруднява носното дишане, довело до постоянно
разстройство на здравето, неопасно за живота, за което те са признати за
виновни със споразумение от 14.09.2017 г. за решаване на НОХД № *** г. по описа
на БРС, в сила от същата дата, ведно със законната лихва върху присъдената сума
от момента на деликта 15.05.2016 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска над присъдената сума до пълния
претендиран размер от 9 200 (девет хиляди и двеста) лева; 612,70 лева
(шестстотин и дванадесет лева и седемдесет стотинки), разноски по делото,
съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Г.Г.С.,
ЕГН – **********, и С.С.И., ЕГН – **********,
да заплатят в полза на БРС сумата от 250 (двеста и петдесет) лева,
представляваща сбор от дължимите държавни
такси за уважените искове.
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (П)
Вярно с оригинала!
ММ