Мотиви към присъда № 76/25.04.2015 г. по Н.О.Х.Д. № 1546/2016
г. по описа на БРС, ХХ наказателен състав
Бургаска районна
прокуратура е внесла обвинителен акт, с който е повдигнала обвинение на С.А.С., ЕГН: **********, за това, че на 11.07.2015 година, от вилен имот в гр.
Бургас, кв. „Банево”, вилна зона „Каптажа”, в условията на „опасен рецидив”, чрез
разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот - изкъртване
перваза на входна дървена врата, отнел чужди движими вещи - мъжка чантичка от
естествена кожа на стойност – 30 лева, със съдържащите се в нея тъмносиньо
калъфче за документи на стойност - 4,00 лева, обикновени диоптрични очила на
стойност - 42 лева, черен калъф за очила на стойност - 8,00 лева и сумата от
360 лева - движими вещи на обща стойност - 444,00 от владението на М.В.У., ЕГН:
********** ***, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои –
престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл.195, ал.1, т.3, вр. чл. 194, ал.
1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б” от НК.
В пледоарията си
прокурорът поддържа изложената в обвинителния акт фактическа обстановка и
правна квалификация на деянието на подсъдимия. Счита, че показанията на
изслушаните в съдебното производство пред районния съд свидетели, изграждат
една непротиворечива фактическа обстановка, съвпадаща с тази, изложена в
обвинителния акт. Излага аргументи в подкрепа на твърдението си за доказаност
на квалифициращият признак, а именно деянието да е извършено чрез разрушаване
на преграда, здраво направена за защита на имот - изкъртване перваза на входна
дървена врата, както и че размерът на отнетата парична сума бил 360 лв.
Представителят на държавното обвинение изтъква, че не са налице смекчаващи
отговорността обстоятелства, а само отегчаващи такива, като намира, че размерът на търпените
до този момент от подсъдимия наказания лишаване от свобода не са оказали
превъзпитателен и възпиращ ефект. С оглед на това, предлага спрямо С. да бъде
определено наказание при приложение на чл.54, ал.1 от НК в размер на 5 години
лишаване от свобода, което на основание чл.61, т.2, вр. чл.60, ал.1 от ЗИНЗС да
бъде постановено да се изтърпи в затвор при първоначален строг режим.
Защитникът на
подсъдимия излага аргументи в подкрепа на тезата, че подсъдимият не е
осъществил деянието, за което му е повдигнато обвинение. Намира, че не са
налице преки доказателства както за това, че деянието е осъществено от неговия
подзащитен, както и че същото е осъществено посредством взломяване на вратата
на вилата на пострадалото лице, както и относно обстоятелството, че в неговата
чанта освен личните документи е имало и твърдяната сума пари. Изтъква, че
по-голяма част от престъпленията, за които е осъждан подсъдимият са били
вършени от него като непълнолетен. С оглед на всичко гореизложено моли за
постановяване на оправдателна присъда.
Подсъдимият не се
признава за виновен и моли да бъде оправдан.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните по реда на чл.14 и чл.18 НПК, намира за
установено следното:
Подсъдимият С.А.С. е
роден на *** ***, Селищно образование „Каптажа” – гр. Бургас, понастоящем в
Следствения арест Добрич, българин, български гражданин, основно образование, неженен,
осъждан, ЕГН **********.
С.С. е осъждан
многократно, като осъжданията, които имат отношение към квалификацията по чл.
29, ал. 1, б. „А” и „Б” от НК са следните:
С определение от
20.02.2009 г., постановено по НЧД №262/2009 г. по описа на Районен съд-Бургас,
влязло в сила на 08.03.2009 г., съдът е определил и групирал наложени на
подсъдимия наказания в 3 групи, като по-голямата част от тях той е извършил,
когато е бил непълнолетен. Единствено деянията, за които е осъден с влезли в
сила съдебни актове, по НОХД №2116/2008 г. и НОХД №5394/2007 г. и двете по
описана Районен съд-Варна, С. е осъществил, когато е бил вече навършил
пълнолетие, поради което само тези две присъди могат да вземат отношение при
определяне деянието му да е осъществено при условията на опасен рецидив.
Деянията по тези две присъди са осъществени в условията на реална съвкупност,
поради което правилно по НЧД №262/2009 г. по описа на Районен съд-Бургас, е
определено едно общо най-тежко наказание между тях в размер на една година
лишаване от свобода, което е увеличено на основание чл.24 от НК за срок от една
година и шест месеца лишаване от свобода, като е постановено да бъде изтърпяно
в затвор при първоначален общ режим. Видно от изисканата от съда и приобщена
към доказателствената съвкупност справка от Главна Дирекция „Изпълнения на
наказанията” така определеното и увеличено наказание в размер на една година и
шест месеца лишаване от свобода е изтърпяно на 13.09.2010 г., следователно към
момента на осъществяване на процесното деяние не е изтекъл пет годишния срок по
смисъла на чл.30, ал.1 от НК.
С определение от
26.03.2012 г., постановено по НЧД №796/2012 г. по описа на Районен съд-Бургас,
влязло в сила на 11.04.2012 г., съдът е определил и наложил при условията на чл. 25, ал. 1,
вр. чл. 23, ал. 1 от НК на С. едно общо най-тежко наказание в размер на две
години и осем месеца лишаване от свобода, което на основание чл.24, ал.1 от НК
е увеличено до три години и осем месеца и е постановено така определеното общо
най-тежко и увеличено наказание да бъде изтърпяно в затвор при първоначален
строг режим. Това наказание е изтърпял на 12.05.2015 г., когато е освободен от
Затвора-гр.Бургас, поради което срокът по чл.30, ал.1 от НК не е изтекъл.
Св. М.У. бил
собственик на вилен имот, намиращ се в местността Каптажа, кв. Банево, където
имал лозов масив. На 11.07.2015 г. отишъл рано сутринта около 8.00 часа, за да
напръска лозето си, което било в дворното място, на около 30 метра от самата
вила. Преди да пристъпи към тази дейност св.У. се преоблякъл на втория етаж на
вилата, като си оставил личната чанта там, след което излязъл и отишъл да си
върши работата. Чантата била кожена и тъмнокафява на цвят. В нея св.У. държал тъмносиньо
калъфче за документи, в които били личната му карта, две дебитни карти,
свидетелство за управление на МПС и контролен талон, свидетелство,
удостоверение за преминат годишен технически преглед за регистрация на МПС, обикновени
диоптрични очила, черен калъф за очила, както и сумата от 360 лева.
Междувременно тези
негови действия били наблюдавани от подсъдимия С.С.. Последният, след като
видял, че пострадалият се отдалечил от вилата в посока лозето, се качил на
втория етаж на вилата, влязъл в нея и взел чантичката, заедно с намиращите се в
нея вещи и пари. В движение, отворил същата, установил, че вътре има пари, взел
ги, а чантичката заедно с останалите вещи хвърлил в дворно място, което не се
обработвало и цялото било в трева, което се намирало непосредствено до това на
пострадалия.
Когато св.У.
свършил с част от работата си, отишъл до вилата. Установил, че вратата на
стаята на втория етаж, където се преоблякъл по-рано, била отворена, а
оставената от него по-рано там чантичка, ведно с парите и вещите в нея,
липсвала. С оглед на това, св.У. се обадил на Спешен телефон 112. Тридесет
минути по-късно във вилното място на св.У. пристигнали трима полицаи, които
огледали района и му казали да отиде до Второ Районно Управление при ОД на МВР
Бургас, за да подаде жалба за отнетите му вещи и пари. Ето защо, св.У., след
като свършил работата си, още същия ден на 11.07.2015 г. отишъл във Второ РУ и
подал жалба.
С оглед на това,
полицейските служители от Второ РУ при ОД на МВР Бургас провели оперативно издирвателни
мероприятия, като установили, че извършител на кражбата бил подс. С.С.. С цел
изясняване на действителната обстановка, с него била проведена беседа от
служителите на полицията, която се водела от св. И.В., но на нея присъствали по
различно време и други служители на полицията, сред които и св.Д.К.. По време
на беседата подсъдимият устно признал пред служителите на полицията, че на 11.07.2015
г. от вилен имот, находящ се в местността Каптажа в кв.Банево отнел мъжка
тъмнокафява кожена чантичка, която била във вилата на втория етаж, след което е
взел парите от нея, а самата чантичка е изхвърлил до дърво, намиращо се в
съседното дворно място. Тъй като не знаели къде точно се намира самата вила на
пострадалия и предвид обясненията на подсъдимия, че е изхвърлил чантичката в
съседно дворно място, полицейските органи на 21.07.2015 г. се обадили на св.У..
Още същия ден той и св.И.В., Н.А. и Д.К. отишли на посоченото им от подсъдимия
дворно място. Започнали да търсят, като св.Д.К. намерил мъжка тъмнокафява
кожена чантичка в близост до дърво във вилното място, което се намирало до това
на св.У.. След като последният потвърдил, че именно това е неговата чантичка,
тримата свидетели я върнали в сградата на Второ РУ. Там с протокол за
доброволно предаване, съставен от св.С.М., дежурен по управление, /стр.11 от
ДП/, подс. С. му предал следните вещи тъмнокафява кожена чантичка, в която се
намирали тъмносиньо калъфче за документи, в които били личната му карта, две
дебитни карти, свидетелство за управление на МПС и контролен талон,
свидетелство, удостоверение за преминат годишен технически преглед за
регистрация на МПС, обикновени диоптрични очила, черен калъф за очила.
Така намерената мъжка
кожена чантичка, ведно с намиращите се в нея вещи, били предадени на св.У. с
разписка от св.Г.К..
В хода на
разследването била назначена и изготвена съдебно-оценъчна експертиза, като
видно от заключението на вещото лице (л. 31-32 от ДП), описаните по-горе и
отнети от подсъдимия движими вещи са със следните стойности: мъжка чантичка от естествена кожа
– 30 лева, тъмносиньо калъфче за документи - 4,00 лева, обикновени диоптрични
очила - 42 лева и черен калъф за очила - 8,00 лева.
Така изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на гласните
доказателствени средства, инкорпорирани в показанията на свидетелите: М.У.,
дадени от него в съдебно заседание на 15.04.2016 г. и тези, приобщени по реда
на чл.281, ал.4, вр. с ал.1, т.1 от НПК, на св. С.М., дадени от него в съдебно
заседание на 15.04.2016 г. и тези, приобщени по реда на чл.281, ал.4, вр. с
ал.1, т.1 от НПК, на Д.К., дадени от него в съдебно заседание на 15.04.2016 г.
и тези, приобщени по реда на чл.281, ал.4, вр. с ал.1, т.1 от НПК, на Г.К.,
дадени в съдебно заседание на 15.04.2016 г., от показанията на свидетелите И.В.
и Н.А., дадени в съдебно заседание на 25.04.2016 г., частично от показанията на
св. Ж.С., дадени в съдебно заседание на 25.04.2016 г.; от обясненията на
подсъдимия, приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл.279, ал.2,
вр. ал.1, т.3 от НПК, както и от писмените доказателства и доказателствени
средства, а именно: свидетелство за съдимост, справка от ГД „ИН” /стр.88-89 от
СП/, извлечение от сметка на св.М.У. в „Търговска Банка Д Банк” АД за периода
от 01.07.2015 г. до 11.07.2015 г. /стр.91 от СП/, заявление от М.У. от
11.07.2015 г. до Началника на Второ РУ Бургас /стр.7/, протокол за доброволно предаване
от 21.07.2015 г. /стр.11 от ДП/ разписка от 22.07.2015 г. /стр.12 от ДП/, както
и от съдебно-оценъчната експертиза /л.45-45 от ДП/.
На първо място
следва да се отбележи, че макар да няма преки доказателства, които да сочат, че
подсъдимият С. е автор на процесното деяние, то според съда са налице редица
други доказателства, подробно изброени по-горе, които макар и косвени,
преценени в логическа връзка и съвкупност, обосновават една непрекъсната
доказателствена верига относно авторството на деянието. В тази връзка от
показанията на разпитаните в настоящото производство, в качеството им на
свидетели, полицейски служители, се установява по несъмнен начин, че именно С.С.
е отнел от владението на св.У. процесните вещи. Всички са категорични, че в
периода, когато е осъществена процесната кражба са били ангажирани в разследване
на множество кражби, извършени в района на местността Каптажа, като една от тях
е била и процесната. Всички служители сочат, че след като подсъдимият бил
задържан, в хода на проведена беседа в сградата на Второ РУ при ОД на МВР
Бургас, той е признал, че на 11.07.2015 г. от вилна зона в местността Каптажа е
отнел мъжка кожена чантичка, като е взел от нея само парите и след това същата,
заедно с вещите в нея, изхвърлил в съседното дворно място. Съдът констатира
действително разминаване между показанията на свидетелите относно това кой в действителност
е провеждал беседата с подсъдимия. Но това разминаване не е съществено до
степен да доведе до положение, в което показанията на полицейските служители да
бъдат изключени от доказателствената съвкупност. Напротив, съдът счита, че това
е нормално предвид дългият период от време, който е изминал от тогава, както и естество
на еднакви по вид престъпления, които разследват служителите, което води до
смесване на спомените им по отношение на отделните деяния, както и това, че към
онзи момент са разследвали множество кражби, извършени от вили в местността
Каптажа, по които всеки от тях е извършвал отделни действия. Свидетелят Д.К.
ясно и категорично заяви, че подсъдимият е разяснил действията си около
процесната кражба на св. В., който след това му е указал да отидат заедно до
мястото, посочено от С., където е изхвърлил чантата, след като е взел парите от
нея. В. от своя страна не отрича да е извършвал беседа. Същият уточнява, че е
водил множество беседи със С. по повод евентуални извършени от него кражби, но
за конкретния случай не си спомня. Всички свидетели са категорични, че мястото,
на което подсъдимият е захвърлил чантичката, е посочено от самия него. Тук е
мястото да се посочи, че показанията на полицейските служители, пред които е
направено извънсъдебно признание, са допустимо доказателствено средство, което
се приобщава чрез разпита на тези служители. В този смисъл са и решение
№299/2011 г. на I НО, решение №534/2013 г. на III НО, решение №234/2009 г. на I НО, решение №696/2014 г. на I НО – всички на ВКС.
За да приеме за
установено по несъмнен начин авторството на деянието, съдът кредитира и обясненията
на подсъдимия, дадени в хода на досъдебното производство непосредствено след
като е бил привлечен към наказателна отговорност. Дадените от С. обяснения пред
настоящия съдебен състав съдът не взема предвид, тъй като намира, че същите са
средство за защита. Сравнявайки обясненията, дадени от него в хода на досъдебното
производство, и тези пред съда, прави впечатление, че има една еволюция в тях,
с цел подкрепа на защитната му линия. Съдът не дава вяра на твърденията от
негова страна, че бил понабит от полицейските служители с цел да си признае
деяния, които той в действителност не бил извършил. Тези обяснения отново са
изложени според настоящия съдебен състав с цел избягване на наказателна
отговорност. Освен това, за да докаже твърденията си, подсъдимият не е
представил нито едно доказателство. Същият е можел да поиска да му бъде
осъществен медицински преглед, за да се установят тези негови твърдения още
вход на досъдебното производство, но искания в тази насока не са направени.
Свидетелите В., А.
и К. посочиха, че за да намерят посоченото им от С. място е следвало първо св.У.
да посочи къде е местонахождението на неговата вила, тъй като им е било трудно
да се ориентират. След като отишли на място К. е открил чантата, захвърлена в
съседно на пострадалия вилно място, след което я върнали с намиращите се вещи в
нея във Второ РУ Бургас. Свидетелят Д.К. е категоричен, че след като е намерил
чантичката, пострадалият е посочил, че това е отнетата му преди дни чанта.
От показанията на
св.С.М. се установява, че след като чантичката, заедно с намерените в нея вещи,
но без пари, е била върната в полицейското управление, той е съставил протокол
с цел вещите да бъдат приобщени в производството. Свидетелят М. уточни, че след
като подсъдимият е видял чантичката е потвърдил, че това е мъжката кожена
чантичка, която отнел по-рано, тъй като търсел в нея пари. С оглед на всичко
изложено, настоящият съдебен състав намира, за доказан по несъмнен начин фактът,
че именно откритите от св.Д.К. вещи са отнетите по-рано от подсъдимия.
Според съда се
установи по несъмнен начин и обстоятелството, че в чантичката, отнета от вилата
на св.У., е имало и парична сума в размер на 360 лв. Макар в своите обяснения,
дадени в хода на досъдебното производство, подсъдимият да е посочил, че в чанта
е имало сума в размер на 120 лв., то показанията на всички останали свидетели
относно размера на сумата е именно тази, посочен в обвинителния акт, и
по-конкретно 360 лв. Доказателства в тази насока са не само показанията на полицейските
служители, които пресъздават обясненията на подсъдимия, дадени пред тях в хода
на проведена от тяхна страна беседа, но и показанията на самия пострадал. В
съдебно заседание същият уточни, че няколко дни по-рано е изтеглил сумата в
размер на 400 лв., която представлява неговата пенсия, след което е заредил
бензин в размер на 20 лв. Макар да има разминаване относно размера на отнетата
му сума между неговите показания, дадени в хода на досъдебното производство, и
тези, дадени пред настоящия съдебен състав, съдът намира, че следва даде вяра
на показанията му, дадени в хода на досъдебното производство. Самият свидетел
уточни, че най-вероятно разликата в сумата, която е заявил преди, и тази, която
е посочил пред съда, се дължи на това, че е минал дълъг период от време. Освен
това, обстоятелството, че в отнетата му чанта е имало парична сума, както и
нейният размер, се установява и от представеното извлечение от банковата сметка
в „Търговска банка Д Банк” АД, видно от което на 07.07.2015 г. пострадалият е
изтеглил сумата в размер на 400 лв., в каквато насока има твърдения.
Съдът при
изграждане на фактическите си изводи кредитира показанията на св.Ж.С. само
досежно това, че подсъдимият е излязъл от затвора на 12.05.2015 г., тъй като
това обстоятелство се потвърждава от представената справка от ГД „ИН”. В
останалата им част показанията му не се ценят от съда, тъй като с тях се
изнасят данни за факти, неотносими към настоящото дело или факти, с които
според съда се цели да се подкрепи тезата на подсъдимия за насилствено
признание на факти от негова страна. Това според съда е нормално предвид
близката родствена връзка на двамата.
Изготвената и
приобщена по делото съдебно-оценъчна експертиза съдът кредитира като мотивирана
и изготвена от компетентно лице, а и срещу приемането й страните не направиха
възражение.
Следва да се
посочи, че според съда остана недоказан фактът, че С. е извършил отнемането на
чуждите вещи чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот,
а именно чрез изкъртване на перваза на входна дървена врата, по смисъл на
чл.195, ал.1, т.3 от НПК. За да достигне
то това заключение съдът отчете, че доказателства в тази насока са показаният
на св.У., който заяви, че вратата на стаята, в която е оставил инкриминираните
вещи, е изкъртена. Други доказателства в тази насока няма, а от тези не става
ясно в каква степен е било засегнато имуществото, т.е. това изкъртване дали е довело
до разрушаване или само до повреждане на вратата с оглед правилната
квалификация на деянието. В контрапункт на неговите твърдения за разбиване на
вратата пък от друга страна са обясненията на подсъдимия от ДП, според които
вратата е била отключена и той само я е отворил. Като взе предвид това, както и
че показанията на св.У. правят разбиването на вратата много вероятно, но не до
степен на несъмненост, съдът намира този квалифициращ белег за недоказан.
При така установената фактическа обстановка съдът намира
от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 от НПК, за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен
начин както авторството на лицето, обвинено в извършване на инкриминираното
деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението. Настоящият
съдебен състав намира, че от доказателствата по делото несъмнено се установява,
че подсъдимият С.А.С., ЕГН ********** с деянието си е осъществил състава на
престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б.
„а” и б. „б”.
От обективна страна на 11.07.2015 година, от
вилен имот в гр. Бургас, кв. „Банево”, вилна зона „Каптажа”, в условията на
„опасен рецидив”, отнел чужди движими вещи - мъжка чантичка от естествена кожа
на стойност – 30 лева със съдържащите се в нея - тъмносиньо калъфче за
документи на стойност - 4,00 лева, обикновени диоптрични очила на стойност - 42
лева, черен калъф за очила на стойност - 8,00 лева и сумата от 360 лева - движими вещи на обща стойност - 444,00 от
владението на М.В.У., ЕГН: ********** ***, без негово съгласие.
Настоящият съдебен
състав прие за недоказано отнемането на инкриминираните вещи да е осъществено както
първоначално е било повдигнато обвинението, а именно чрез разрушаване на
преграда, здраво направена за защита на имот изкъртване перваза на входна
дървена врата по смисъла на чл. 195, ал. 1, т. 3 от НК, поради което оправда С.
в тази част на обвинение, както и да е осъществено при условията на опасен
рецидив по смисъла на чл. 196, ал. 1, т. 2 от НК/
От обективна страна
е налице деяние, извършено против обществените отношения, свързани със
собствеността на гражданите. Изпълнителното деяние на кражбата е отнемане на
вещта, което обхваща два акта: прекъсване на чуждото владение и установяване на
своя фактическа власт върху вещта от страна на дееца. В разглеждания случай
съдът счита, че от събраните по делото доказателствени материали несъмнено се
установява, че подсъдимият е участвал, както в първата фаза на изпълнителното
деяние – прекъснал е владението на предишния собственик върху процесните вещи,
така и във втората фаза - трайното установяване на свое владение върху тях,
поради което престъплението е довършено.
Квалификацията на
деянието на подсъдимия по чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.29, ал.1, б. „А” и б. „Б”
от НК в случая е обусловена от посочените по-горе в настоящите мотиви осъждания
на С., като същевременно по отношение на наказанията, наложени на подсъдимия по
тези осъждания, към момента на процесната кражба не е бил изтекъл срокът по чл.
30 НК. Предвид изложеното, не са налице пречките, визирани в чл. 30, ал. 1 от НК за приложението на чл. 29, ал.1, б. „а” и „б” от НК.
От субективна
страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимият е
съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите
общественоопасни последици, като е желаел тяхното настъпване. Подсъдимият е
съзнавал, че инкриминираните движими вещи са чужди, тъй като е влязъл в имот,
чужда собственост, съзнавал е, че прекъсва фактическата власт на досегашния
владелец, че извършва деянието след като е осъждан с посочените присъди, че
установява своя фактическа власт върху вещите, като е целял това и е имал
намерение противозаконно да присвои вещите.
По
вида и размера на наказанието:
При индивидуализацията на наказателната
отговорност на подсъдимия съдът определи наказанието при прилагане на чл. 54,
ал. 1 от НК, тъй като намери, че в случая не са налице многобройни или
изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да водят до приложението
на чл. 55 от НК.
Като отегчаващо отговорността на подсъдимия
обстоятелство, съдът отчете твърде обремененото му съдебно минало, а именно -
осъжданията, които са извън правната квалификация на деянието като извършено
при условията на опасен рецидив, а като смекчаващи - оказаното съдействие на
органите на предварителното разследване, невисоката стойност на инкриминираните
вещи, както и това, че част от тях са възстановени. С оглед на това, съдът
определи наказанието при превес на смекчаващите обстоятелства под средния
предвиден в закона размер, а именно в размер на четири години лишаване от
свобода. Престъпна деятелност на С. се характеризира основно с престъпления
против собствеността, което показва явно неуважение към чуждата собственост и липса
на каквато и да е критичност. Като взе предвид това, както и обстоятелството,
че размерът на предишните осъждания не е оказал никакъв превъзпитателен и
възпиращ ефект, а напротив, два месеца след излизането си от затвора С. отново
е извършил престъпление, то съдът намира, че едно наказание в по-малък размер не
само не би способствало за превъзпитанието му, но не би оказал какъвто и да е
възпиращ ефект. Настоящата съдебна инстанция намира, че с едно наказание
лишаване от свобода в този размер биха се постигнали в най-пълен обем целите на
наказанието, визирани от законодателя в разпоредбата на чл.36 от НК.
Към момента на
извършване на инкриминираното деяние подсъдимият С. е бил осъждан на лишаване
от свобода за престъпления от общ характер, поради което по отношение на същия
не са налице материалноправните предпоставки за приложението на чл. 66, ал. 1
от НК. С оглед горното съдът намери, че са налице предпоставките на чл. 61, т.
2 и чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС за определяне на първоначален „строг” режим на
изтърпяване на така наложеното наказание лишаване от свобода, което следва да
бъде изтърпяно в затвор.
По
разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.
189, ал. 3 от НПК, съдът осъди подсъдимия да заплати в полза на Държавата по
сметка на ОД на МВР, гр. Бургас направените в хода на досъдебното производство
разноски в размер на 22,26 лева за изготвената оценъчна експертиза, както и по
сметка на РС Бургас сумата от 20,00 лв. за заплатено възнаграждение за явяване
на вещото лице, както и 10,00 лева за служебно издаване на изпълнителен
лист.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /Ст. Иванова/
Вярно с оригинала: Д.М.