Р Е Ш Е Н И Е
06.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД ,Гражданско отделение, ІV-А въззивен
състав на дванадесет и първи октомври през две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
мл.с.ИВАН КИРИМОВ
При секретаря А.Луканова като разгледа докладваното от
съдия ТАШЕВА гр. дело N 15666 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258
– 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба срещу решение от 01. 07. 2018 г. по гр. д. № 6298 от 2018 г. на Софийски районен съд, 76 състав, с което се ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, представлявано от С.П.Ц., със седалище и адрес на управление ***, р-н "Красно село", ул. *******, срещу Р.М.М., гражданин на Израел, роден на ***г. в гр. София, гр. София, 1000, общ. Възраждане, ул. „********(два магазина), иск с пр. осн. чл. 55 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, да се осъди ответникът да заплати:сумата от 152,32 (сто петдесет и два лева и тридесет и две стотинки) лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 01Л2.2014г. до 30.04.2015г. и сумата от 43,21 (четиридесет и три лева и двадесет и една стотинки) лева - мораторна лихва за периода от 31.01.2015г. до 15.01.2018г.,
Решението
се обжалва от ищеца .В жалбата си въззивникът излага
съображения за незаконосъобразност и неправилност на постановеното решение Твърди,че
ответникът е небитов клиент , договор за
стопански нужди не е сключен,въпреки поканите.Ответникът се обогатил
неоснователно ,ползвайки доставената му топлинна енергия.Срокът на представения
по делото Договор за наем бил изтекъл и на това основание партидата била
променена и титуляр на същата бил собственикът на имота-ответника.
Моли да се отмени
решението и се постанови ново,с което да се уважат исковете.Претендира разноски.
По жалбата не е постъпил отговор от въззиваемата
страна.
Софийски
градски съд обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, след което приема, че първоинстанционното
решение е валидно като постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен
състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена
форма и е подписано. То е допустимо като
постановено по предявени от ищеца допустими искове, при наличието на
положителните процесуални предпоставки и отсъствието на процесуалните пречки за
съществуване и надлежно упражняване на правото на иск.
Съобразно чл.149 ал.1 т.2 ЗЕ и чл.106 ал.1 т.2
от ЗЕЕЕ /отм./ -договорът за продажба на
ТЕ за стопански нужди се извършва въз основа на писмени договори при общи
условия,сключени между топлопреносното предприятие и
потребителя ,извършващ стопанска дейност.Такъв писмен договор се изисква и
съобразно чл.6 ал.1 от действащата тогава Наредба за ползване на топлинна
енергия за производствени цели и за отопление,вентилация и горещо
водоснабдяване на нежилищни сгради и помещения.По делото няма представени действащи
договори за продажба на ТЕ за стопански нужди за съответния обект.Тъй като не е
сключен договор за стопански нужди ,то
ответникът претендира заплащане на левова равностойност на консумирана ТЕ от
сочения ответник ,който се обогатил за сметка на топлопреносното
предприятие.
Ответникът е собственик на
процесния имот,за който няма спор,че е топлофициран.Заведеният
иск не е за признаване за установено,че ответникът дължи на основание договорни
отношения,а на основание чл.59 ЗЗД-неоснователно обогатяване.Заявява се ,че
длъжникът се е обогатил без основание за сметка на дружеството и дължи да му
върне онова,с което се е обогатил до размера на обедняването.Претенцията е по чл.59 ЗЗД.
Съставът на чл.59 ЗЗД включва обедняване на
едно лице,обогатяване на друго,наличие на връзка между обедняването и
обогатяването и липса на валидно основание за това имуществено разместване в
отношенията между субектите.Когато се твърди,че в отношенията между страните е
било постигнато съгласие за извършване на определено действие,то е налице
договорна отговорност и приложението на чл.59 ал.1 ЗЗД се изключва поради субсидиарния му характер.Само когато кредиторът не разполага
с друг иск,той може да прибегне към чл.59 ал.1 ЗЗД.
Щом ответникът не е подписал договор,да стане небитов клиент ,то няма договорни отношения с
топлопреносното предприятие и единствен иск остава субсидиарният по чл.59 ал.1 ЗЗД.Претенцията е такава по
размер,каквато ищецът би получил от ползващото без основание тази услуга
лице,ако помежду им беше сключен договор за стопански нужди.
По делото е представен
нотариален акт за собственост от 2004 г.,удостоверяващ придобиване на
собственост от ответника върху процесните два
магазина.
Открита е партида на едноличен
търговец през 1996 г.въз основа на наемен договор от 1994 г.
Ищецът не е установил
прехвърляне на партидата на името на собственика ,поради което потребител на
услугата е облигационният ползвател ,а не собственика.
Недоказано е твърдението на въззивника,че партидата е променена на името на
собственика,въпреки дадените указания с доклада по делото.В представеното по
делото извлечение към 15.01.2018 г./стр.15 от делото на СРС/ е посочен платец
Т347444,който е непроменен по партида на едноличния търговец.
Жалбата следва да се
остави без уважение,а първоинстанционното решение да
бъде потвърдено като правилно .
На основание изложеното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 01. 07. 2018 г. по гр. д. № 6298 от 2018 г. на Софийски районен
съд, 76 състав
Въззивното решение не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.