Р Е Ш
Е Н И Е
гр. Плевен, 27. 02. 2019 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Плевенският
районен съд, I граждански състав, в публичното заседание на двадесет и
първи февруари през двехиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ТОМОВ
при
секретаря Румяна Конова като разгледа докладваното от съдията ТОМОВ гр. д. № 9073
по описа за 2018 година, и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно
основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК.
Постъпила е искова молба от „******”, рег. № ***, чрез „******“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
***, представлявано от ***, в която се твърди, че по силата на сключен договор за потребителски
заем с номер *** год. дружеството е отпуснало на
ответника И.А.М. *** заем в размер на 441, 72 лв. Твърди се, че сумата е била
предоставена лично на клиента, като съгласно чл. 1 от договора заемът е
следвало да бъде погасен на 12 месечни вноски, всяка по 44, 90 лв., включваща
главница и добавка- печалба за кредитора. Твърди се, че ответникът е
преустановил плащането на вноските по кредита на 05. 04. 2017 год., като е
погасил само една месечна вноска. Твърди се, че съгласно чл. 3 от сключения
договор при забава на две или повече месечни погасителни вноски вземането става
предсрочно изискуемо в пълен размер. Твърди се, че въпреки уговорката за
настъпване на автоматична предсрочна изискуемост ищцовото дружество е изпратило
на ответника покана за доброволно изпълнение, но плащане не е било извършено. Твърди
се, че към настоящия момент задължението на ответника възлиза на 417, 45 лв.
главница, 76, 35 лв. възнаградителна лихва и 50, 29 лв. лихва за забава. Твърди
се, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК, като заповедта е била връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5
от ГПК, което обуславя и правния интерес от предявяване на настоящия иск.
Поради това ищецът моли съда да постанови решение, с което признае за
установено по отношение на ответника, че му дължи следните суми:
- 417, 45 лв., представляваща главница;
- 76, 35 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от 05. 04. 2017
год. до 05. 02. 2018 год.;
- 50, 29 лв., представляваща лихва за забава върху главницата, дължима за
периода от 05. 05. 2017 год. до 11. 07. 2018 год.,
или общо сумата от 544, 09 лв., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на дължимите суми. Претендира и присъждане на
направените деловодни разноски.
Ответникът И.А.М. *** не е взел становище по исковата
молба.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени
доказателства и съобрази доводите на ищеца, намира за установено следното:
Претенцията на ищеца намира своето правно основание в
разпоредбата на чл. 422 от ГПК. Налице е спор между страните относно
дължимостта на вземането по издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение по
ч. гр. д. № 5490/ 2018 год. по описа на Плевенския районен съд. Предявеният иск
е допустим, тъй като във всички случаи, когато заповедта за изпълнение е
издадена въз основа на предвиден в закона несъдебен акт /несъдебно изпълнително
основание/ и е постъпило възражение от длъжника в установения двуседмичен срок,
респ. заповедта е връчена при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, заявителят
/кредиторът/ разполага с възможността да реализира правата си, предявявайки
претенцията по чл. 422 от ГПК.
Разгледан по същество, искът е основателен. Налице са
предпоставките на чл. 238 и сл. от ГПК за постановяване на неприсъствено
решение, а именно:
-въпреки че на ответника са указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно
заседание същият не е депозирал писмен отговор на исковата молба в определения
от закона едномесечен преклузивен срок, нито се е явил в проведеното публично
съдебно заседание.
-искът е вероятно основателен с оглед приложените по
делото писмени доказателства.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената
тежест /чл. 154 ал. 1 от ГПК/ в настоящото производство ищецът следва да докаже
наличието на валидно възникнало вземане спрямо ответника за сумите, посочени в
исковата молба. Това е сторено по надлежния ред, като ищцовото дружество е
провело пряко и пълно доказване на твърдените от него факти. Горното позволява
да се обобщи, че предявеният положителен установителен иск по чл. 422 от ГПК е
основателен и следва да бъде уважен изцяло.
При
този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца направените в заповедното производство деловодни
разноски в размер на 75, 00 лв., както и направените в настоящото производство
деловодни разноски в размер на 225 лв.
По изложените съображения Плевенският районен съд
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника И.А.М. ***, ЕГН **********, че същият дължи на ищеца „******”, рег. № ***, чрез „*********“,
ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление ***, ***, представлявано от ***, сумата от 417, 45 лв., представляваща главница по договор
за потребителски заем с номер *** год., сумата от 76, 35 лв., представляваща възнаградителна лихва за
периода от 05. 04. 2017 год. до 05. 02. 2018 год., сумата от 50, 29 лв.,
представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 05. 05. 2017 год.
до 11. 07. 2018 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.
07. 2018 год. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА И.А.М.
***, ЕГН **********, да заплати на „******”, рег. № ***, чрез „******“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
***, представлявано от ***, сумата от 75, 00 лв., представляваща направени
деловодни разноски в заповедното производство, както и сумата от 225, 00 лв.,
представляваща направени деловодни разноски в исковото производство.
Решението
не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: