МОТИВИ:
С обвинителния
акт подсъдимият Б.А.А. е предаден на съд затова, че на 13.11.2017 г. в гр.
Плевен, при условията на продължавано престъпление, за времето от 11.46 часа до
11.52 часа използвал платежен инструмент – дебитна карта, издадена от Банка „***“
АД, без съгласието на титуляря Н.Й.Х. ***, като с три транзакции изтеглил общо
сумата 113 лева – в 11.46 часа изтеглил сумата 20 лева, в 11.47 часа изтеглил
сумата 50 лева и в 11.52 часа изтеглил сумата 40 лева, като деянието не
съставлява по-тежко престъпление – престъпление по чл. 249, ал. 1, във връзка с
член 26, ал. 1 НК.
Производството
по делото е по глава 27 НПК „Съкратено съдебно следствие в производството пред
първата инстанция“, тъй като подсъдимият Б.А.А. признава изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, съгласен е да не се
събират доказателства за тези факти и съдът констатира, че самопризнанието на
подсъдимия се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства.
Прокурорът
и служебният защитник на подсъдимия Б.А.А. – адвокат Дида Събева, изразяват
становище, че обвинението е доказано и предлагат на подсъдимия да бъде наложено
наказание при наличието на многобройни смекчаващи обстоятелства.
Плевенският
окръжен съд, като взе предвид направеното от подсъдимия самопризнание и
доказателствата, събрани в досъдебното производство, които го подкрепят намира
за установено следното:
Подсъдимият
Б.А.А. е роден на *** *** основно образование и е осъждан. Не е женен, но живее
съпружески с Адриана Асенова Асенова и от това съжителство има две малолетни
деца /л. 31 от досъдебното производство/.
На
13.11.2017 г., малко преди обяд, подсъдимият Б.А.А. *** към училище „Христо
Смирненски“. В района на тролейбусна спирка, разположена пред бл. 313 в
жилищния комплекс, той намерил в тревата калъф за документи. В него имало две дебитни
карти, издадени на свид. Н.Й.Х. от „Уникредит Булбанк“ АД и Банка „***“ АД и
лист върху който бил изписан ПИН-код за една от картите.
А. взел
двете дебитни карти и отишъл до АТМ устройство, собственост на „ЦКБ“ АД,
намиращо се на ул. „ Св. Климент Охридски“ № 1 в гр. Плевен. Опитал да изтегли
парична сума чрез едната от дебитните карти, но не успял, тъй като въведеният
от него ПИН-код бил грешен. Тогава подсъдимият поставил в устройството
дебитната карта, издадена на Н.Х. от
Банка „***“ АД. Използвал изписания
върху листчето ПИН-код и за времето от 11.46 часа до 11.52 часа на 13.11.2017
г. извършил три транзакции – в 11.46 часа изтеглил сумата 20 лева, в 11.47 часа
изтеглил сумата 50 лева и в 11.52 часа изтеглил сумата 40 лева. Общата стойност
на изтеглените от подсъдимия парични суми възлиза на 110 лева, като за
извършените транзакции била удържана и такса в размер на 3 лева.
Малко
по-късно същия ден Б.А.А. похарчил част от парите. В същото време той осъзнал,
че е извършил престъпление, изплашил се и решил да съобщи за стореното от него
в полицията. Подсъдимият отишъл в Първо РУ на МВР-гр. Плевен, където предал на
свид. А.С.С. дебитната карта на Н.Х., издадена от Банка „***“ АД, заедно със
сумата от 100 лева и разказал на полицейския служител какво е направил.
При
извършената полицейска проверка било установено, че на 13.11.2017 г., около
11.00 часа, в град Плевен, бул. „Христо
Ботев“ № 94 – пред офис на куриерска фирма „Еконт“, неизвестен извършител отнел
от владението на свид. Н.Й.Х. портфейл, в който се намирали пари, лични
документи и двете дебитни карти, издадени от „Уникредит Булбанк“ АД и Банка „***“
АД. Извършителят на кражбата не е разкрит.
На
22.11.2017 г. М.М. – разузнавач в Сектор „Криминална полиция“ при Първо РУ на
МВР-гр. Плевен, върнала с разписка на Н.Й.Х. дебитната карта, издадена от Банка
„***“ АД, както и сумата от 100 лева.
В
проведеното на 19.06.2018 г. разпоредително заседание подсъдимият Б.А.А.
предаде доброволно на Н.Х. сумата 13 лева.
Подсъдимият
Б.А.А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по
чл. 249, ал. 1, във връзка с чл. 26, ал. 1 НК, тъй като на 13.11.2017 г. в гр.
Плевен, при условията на продължавано престъпление, за времето от 11.46 часа до
11.52 часа използвал платежен инструмент – дебитна карта, издадена от Банка „***“
АД, без съгласието на титуляря Н.Й.Х. ***, като с три транзакции изтеглил общо
сумата 110 лева – в 11.46 часа изтеглил сумата 20 лева, в 11.47 часа изтеглил
сумата 50 лева и в 11.52 часа изтеглил сумата 40 лева, като деянието не
съставлява по-тежко престъпление.
От
обективна страна подсъдимият е извършил трите деяния при условията на
продължавано престъпление – през непродължителен период от време, при една и
съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват
от обективна и субективна страна продължение на предшестващите.
Дебитната
карта, издадена на Н.Й.Х. от Банка „***“ АД, представлява платежен инструмент
по смисъла на чл. 93, т. 24 НК, тъй като е веществено средство, което позволява
самостоятелно или във връзка с друго средство да се прехвърлят пари или парични
стойности.
Съдът намери, че в разглеждания случай не
са налице основанията на чл. 9, ал. 2 НК.
За това,
дали деянието, което, макар формално да осъществява признаците на предвидено в
закона престъпление, не е престъпно, следва да се изхожда от неговата
малозначителност. Тя пък е в зависимост от обществената му опасност, която може
да не е налице или да е явно незначителна.
В разглеждания
случай извършеното от подсъдимия не може да се приеме за малозначително, тъй
като е общественоопасно и неговата обществена опасност не е явно незначителна.
Това е така най-малко поради това, че Б.А.А. е извършил при условията на
продължавано престъпление три отделни деяния по чл. 249, ал. 1 НК. Този правен
извод не се променя от ниската стойност на предмета на престъплението, тъй като
съобразно непротиворечивата практика на ВКС по наказателни дела, например
решение № 23 от 25.02.2015 г. по н. д. № 1759/2014 г., ІІІ н. о., ниската
стойност на предмета на престъплението като единствен аргумент, не е достатъчен
да обоснове приложението на член 9, ал. 2 НК. Общественоопасно е всяко деяние,
което застрашава или уврежда държавния строй, личността и правата на
гражданите.
Съдебната
преценка дали едно деяние е маловажен случай се извършва на основата на
фактическите данни по делото, отнасящи се до начина на извършване на деянието,
вида и стойността на предмета му, вредните последици, данните за личността на
дееца и всички други обстоятелства, които имат значение за степента на
обществената опасност и моралната укоримост на извършеното. В този смисъл са
решение № 88 от 16.03.2009 г. по н. д. № 689/2008 г., ІІ н. о. и решение № 34
от 08.04.2015 г. по н. д. № 1914/2014 г., ІІІ н. о.
По
конкретното дело следва да се има предвид факта, че деянието не е приключило
във фазата на опита, а е довършено, обстоятелство имащо значение при преценка
за приложението на чл. 9, ал. 2 НК, както и данните за личността на подсъдимия,
които макар и да нямат съществено значение за преценката дали деянието е
малозначително или обществената му опасност е явно незначителна, не следва да
бъдат пренебрегвани. Подсъдимият е с обременено съдебно минало – осъждан е деветнадесет
пъти, а от приложената на л. 31 от досъдебното производство характеристична
справка става ясно, че срещу него са постъпили и регистрирани 54 заявителски
материала.
Изложеното
дотук обосновава и правен извод, че конкретният случай не показва по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение на останалите случаи на престъпления
от този вид.
От
субективна страна подсъдимият е извършил деянието умишлено. Той е съзнавал
общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици
и е искал настъпването на тези последици.
Описаната
фактическа обстановка съдът прие за установена и доказана, съобразявайки се със
самопризнанието на подсъдимия Б.А.А. и с доказателствата, събрани в досъдебното
производство, които го подкрепят – показанията на свидетелите Н.Й.Х., М.И.М. и А.
Славков С., както и събраните по делото писмени доказателства.
Причини за
извършеното престъпление са ниската правна култура на подсъдимия и неправилното
му отношение към чуждото имущество.
Като мотив
за извършеното престъпление съдът прие желанието на подсъдимия да се
облагодетелства, макар и по неправомерен начин.
При
определяне размера на наказанието, което наложи на подсъдимия за извършеното
престъпление, съдът съобрази и прие:
а/ като
смекчаващи обстоятелства – депозираното още на досъдебното производство
самопризнание на Б.А.А., което своевременно и съществено е спомогнало да бъде
разкрито извършеното престъпление и неговия автор, ниската стойност на предмета
на престъплението, обстоятелството, че причинените с деянието имуществени вреди
са възстановени на пострадалата до приключване на съдебното следствие,
обстоятелството, че А. – макар и без сключен граждански брак, е създал
семейство и има две малолетни деца, за които трябва да полага родителски грижи.
б/ като
отегчаващо обстоятелство – наличието на множество предходни осъждания.
Съдът при
наличието на многобройни смекчаващи обстоятелства, когато и най-лекото
предвидено в закона наказание се оказа несъразмерно тежко ОСЪДИ подсъдимия Б.А.А.
на основание член 249, ал. 1, във връзка с чл. 26, ал. 1 и чл. 58а, ал. 4, във
връзка с чл. 55, ал. 1, т. 1 НК на ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА в
размер на 100 лева.
Съдът взе предвид
като смекчаващо обстоятелство и самопризнанието на подсъдимия в съответствие с
указанията, дадени с Тълкувателно решение № 1 от 06.04.2009 г. по т. д. №
1/2008 г., ОСНК, съобразно което при определяне на наказанието, съгласно
правилата на член 373, ал. 2 НПК, признанието по чл. 371, т. 2 НПК не следва да
се третира като допълнително смекчаващо обстоятелство, освен ако не съставлява
елемент на цялостно, обективно проявено при досъдебното разследване процесуално
поведение, спомогнало за своевременното разкриване на престъплението и неговия
извършител – както това е в разглеждания случай.
На
основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС съдът определи първоначален общ режим за
изтърпяване на наложеното на подсъдимия Б.А.А. наказание в размер на три месеца
лишаване от свобода.
С
обвинителния акт подсъдимият е предаден на съд затова, че на 13.11.2017 г. в
гр. Плевен, при условията на продължавано престъпление, за времето от 11.46
часа до 11.52 часа използвал платежен инструмент без съгласието на титуляря Н.Й.Х.
***, като с три транзакции изтеглил общо сумата 113 лева.
От
приложената на л. 10 - 12 от досъдебното
производство разпечатка на транзакциите, извършени от банкомат № 53015,
собственост на „ЦКБ“ АД, намиращ се в гр. Плевен, ул. „Св. Климент Охридски“ №
1, е видно, че на 13.11.2017 г. чрез осъществените три на брой транзакции
подсъдимият е изтеглил парична сума в размер на 110 лева, а не в размер на 113
лева. Разликата между двете суми представлява удържана от банката такса за
извършените от АТМ-устройството транзакции и не е изтеглена и ползвана от Б.А.А..
По
изложените съображения съдът призна подсъдимия за НЕВИНЕН в това на 13.11.2017
г. в гр. Плевен, за времето от 11.46 часа до 11.52 часа с три транзакции да е
изтеглил общо сумата 113 лева и го ОПРАВДА по този пункт от обвинението, както
и за разликата в сумата от 110 лева до 113 лева.
По тези
съображения съдът постанови присъдата си.
18.07.2018 г. ПРЕДСЕДАТЕЛ: