Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.
София, 26.11.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ-Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на тринадесети октомври през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Теменужка Симеонова
Ч
ЛЕНОВЕ: Хрипсиме Мъгърдичян
Мл. съдия: Димитринка Костадинова-
Младенова
при
секретаря Нина Светославова, като разгледа докладваното от мл. съдия Димитринка
Костадинова-Младенова в. гр. дело № 8230 по описа за 2019 год., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение № 83144 от 03.04.2019г.,
постановено по гр.дело № 69191/2018г. по описа на СРС, І Г.О., 128-ми състав, е
отхвърлен предявеният от „Д.К.“ ООД гр. София иск за признаване за установено
по отношение на ответника „Ф.“ ООД ***, , че последното дължи на ищеца сумата
от 6000 лв., представляваща подлежаща на връщане сума по договор за
консултантски услуги от 17.03.2017г. за подготовка на формуляр за проектно
предложение на заявителя по процедура
„Развитие на социалното предприемачество“ към оперативна програма „Развитие на
човешките ресурси“ 2014-2020г. поради неодобряване на внесения проект-
основание по чл. 6.2 от договора за консултантска услуга, ведно със законната
лихва от 06.08.2018г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 205.41 лв.
за периода от 02.04.2018г. до
02.08.2018г., ищецът е осъден и да заплати на ответника на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК разноски в размер на 720 лв.
Срещу посоченото решене е постъпила
въззивна жалба от ищеца „Д.К.“ ЕООД, представлявано от управителя Е.А.М., чрез
процесуалния му представител В.Г.В. от САК., като са въведени доводи за
неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт, като постановен в нарушение
на материалния закон. Твърди, че между страните не се спори, че са в
облигационни отношения, не спорят и че двете страни са изпълнили задълженията
си по дотовора относно възложените – формуляр – апликационна форма и бюджета и
окомплектоване на цялостната документация по проектно предложение по процедура „Развитие на
социалното предприемачество“ към оперативна програма „Развитие на човешките
ресурси“ 20144-2020г. и плащане на
възнаграждението за това.Твърдят, че изготвяният от ответника проект не е
одобрен за финансиране. Единственият
спорен въпрос между двете страни е дали при неодобряване на проекта
изпълнителят дължи връщане на част от платеното възнаграждение. Сочи, че
обжалваното решение е неправилно именно в тази част и е постановено при
допусната грешка в тълкуването на общата
воля на страните, което е следвало да бъде извършено на основание чл. 20 от ЗЗД. Ето защо счита, че изпълнителят
следва да върне на възложителя пълния размер на платеното му възнаграждение от 6000
лв. с ДДС, предвид разпоредбата на чл.258 и чл.261, ал.1 ЗЗД е чл.6.1от
Договора за консултански услуги/Договора/ от 17.03.2017 г. На основание чл.86 ЗЗД, длъжникът дължи и законната лихва
върху главницата от 6000 лв., за периода на забавата от 02.04.2018 г. до 02.08.2018
г. в размер на сумата от 204.41. лв. С оглед на изложеното моли съда да
постанови решение, с което да отмени първоинстанционното решение и да постанови
друго, с което ответникът да бъде осъден да заплати претенидраната главница и
лихва, ведно с разноските в първоинстанционното и заповедното производства.
Претендира разноски за настоящата инстанция.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК въззиваемото дружество „Ф." ООД, ЕИК ********,
представлявано от пълномощника си по делото адвокат О.М. от САК, е депозирал
отговор, с който оспорва въззивната
жалба. Твърди, че обжалваното решение е правилно и моли за неговото
потвърждаване. Претендира разноски за въззивната инстанция.
СГС намира, че въззивната жалба е
подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално
допустима.
Според уредените в чл.269 ГПК правомощия на въззивния съд, той се произнася
служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен само от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен
състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е
допуснато и нарушение на императивни материални норми. Разгледано по
същество обжалваното решение е
неправилно.
Предявен е иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.87 ЗЗД, вр. чл.55,
ал.1, предл. трето ЗЗД.
По
делото е установено, че между ищеца в качеството на възложител и ответното
дружество в качеството на изпълнител е сключен Договор за консултантски услуги от 17.03.2017
г. Изпълнителят по него – ответното дружество „Ф.“ ООД се
е задължило съгласно т. 1.1 от договора да предоставя консултантски услуги по подготовка на
формуляри (апликационна форма) и бюджета и окомплектоване на цялостната
документация по проектно предложение на
възложителя – „Д.К.“ ООД по процедура „Развитие на социалното предприемачество“
към Оперативна програма „Развитие на човешките
ресурси“ 2014-2020г. За
договорените консултант възложителт се е задължил да заплати на изпълнителя
възнаграждение от 10 000 лв. без ДДС на траншове, както следва: 5000 лв.
без ДДС в тридневен срок от сключване на договора за извършване на
консултантски услуги и 5000 лв.
без ДДС при подготовка на проектното предложение за входиране към
управляващия орган на оперативната програма, но поне три дни преди проектното предложение за бъде изпратено
онлайн. В т. 6.2 е предвидена отговорност за изпълнителя за връщане на сумата
от 5000 лв. без ДДС при неодобряване на проекта, което следва да стане в срок
от десет дни след получаване на окончателно съобщение за това.
Установено е по делото и не се спори от страните, че възложителят
е изплатил изцяло и в срок договореното в т.3 от договора задължение
като е превел първия транш на 20.03.2017г. и втория на 03.04.2017г. За
получените суми изпълнителят е издал фактури с номера съответно №
892/17.03.2017г. и № 902/03.04.2017г.
От събраните по делото писмени доказателства се
установява, че на 07.03.2018г. възложителят е получил Решение за одобряване на
оценителски доклад № РД05-31/06.03.2018г., с което е уведомен, че се отказва
предоставянето на безвъзмездна финансова помощ по проекта му, тъй като
проектното му предложение е посочено в списъка по чл. 35, т. 3 от ЗУСЕСИФ-
списък на предложението за отхвърляне
проектни предложения и
основанието за отхвърлянето им. Един от мотивите за отхвърляне на предложението
е, че то не отговаря на критериите за финансиране. Общата крайна оценка на
депозираното предложение е под минималния праг от 70т., заложен в Методологията
за оценка и Условията за кандидатстване по процедурата. Крайната обща оценка на
проектното предложение на раздел 3,
Методика и организация е 17 точки, което е под минималния праг от 27 точки,
заложен в посочената методология. Възложителят не е обжалвал в предвидения
четиринадесет дневен срок решението да отказ и то е влязло в сила на
22.03.2018г.
Според възложителя получаването на отказ за финансиране
на изготвения от изпълнителя проект се дължи на това, че същото не е изготвено
съобразно изискванията на Управляващия орган. Поради което счита, че е налице
пълно неизпълнение на договора за консултантски услуги и с Покана за доброволна
плащане от 01.06.2018 г. , получена от изпълнителя на 04.06.2018г. поканил
ответника да върне сумата от 5000 лв., без ДДС. Тази неустойка е предвидена в
т. 6.2 от сключения между страните консултантски договор и се дължи в срок от
десет дни след получаване на еветуално окончателно съобщение за неодобряване на
проекта. Срокът за връщането н сумата е
изтекъл на 01.04.2018г. След липса на възстановяване на претендираната от
възложителя сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр. д. № 51644/2018г. на
СРС 128 състав. Общо заявената сума от
възложителя е 6 205.41 лв., от
които 6000 лв. главница и 205.41 лв. мораторна лихва върху главницата за
периода от датата н изпадане в забава -02.04.2018г. до 02.08.2018г. 0939/2018 г. на СРС, 159 състав, като след
постъпило от длъжника възражение са предявени настоящите искове.
С оглед
приетите факти по делото въззивният съд намира от правна страна следното:
Предявен е иск с правна
квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.87 ЗЗД, вр. чл.55, ал.1, предл. трето ЗЗД. Заявените и поддържани с исковата молба обстоятелства, представляващи
основание на иска, сочат, че претенцията на ищеца има своето правно основание в чл.55, ал.1,
предл. трето ЗЗД, доколкото се поддържа, че е налице плащане на процесната сума
в полза на ответника, при първоначално съществуващо, но впоследствие отпаднало
основание (т.е. твърди се обогатяване от т.нар. престационен тип, което по
смисъла на ППВС №1/79 г. осъществява фактическия състав на предл.3 на чл.55,
ал.1 ЗЗД). Ищецът поддържа, че
задължението на ответника за връщане на процесната сума е възникнало след
отпадане на основанието за задържане на даденото, поради което и спорното право
намира своето основание в предвидената в чл.55, ал.1, предл. трето ЗЗД
специална хипотеза на неоснователно обогатяване. Разпоредбата предвижда, че
всеки е длъжен да върне онова, което е получил с оглед на отпаднало основание.
От съвкупната преценка на
събраните поделото доказателства несъмнено е установено, че между страните е
налице валидно облигационно отношение и към момента на получаване на
престацията от страна на ответното
дружество е налице основание за това. По
делото е установено, че между
страните е съществувало валидно възникнало облигационно правоотношение,
произтичащо от сключения между тях
консултански договор, по който ищецът
е
имал качеството на възложител, а ответникът – на изпълнител. Договорът за
изготвяне на проектно предложение и управление по своята същност представлява
договор за изработка, който е неформален, двустранен и консенсуален, като
правната му уредба е в чл. 258 и след от ЗЗД. Престацията се определя по волята на договарящите, като изпълнението се
изразява в предоставяне на резултата от труда на консултанта. В този смисъл и
съобразно практиката на ВКС, обективирана в решения по чл. 290 ГПК ( Решение
№12/31.05.2013г. по т.д. №239/2012г. на ВКС, І т.о., Решение №71/03.06.2009г.
по т.д.№767/2008г. на ВКС, ІІ т.о., Решение №5/15.03.2010г. по т.д.№390/2009г.
на ВКС, І т.о.), договорът за консултантски услуги е вид договор за изработка,
имащ за предмет престиране на резултат от интелектуален труд, като е възможно
обединяването му и със задължение за техническо изготвяне на специфичен
продукт.
Между страните не се спори, че от ответното дружество са издадени две
фактури № 892/17.03.2017г. и № 902/03.04.2017г.., в която като получател е
упоменат ищеца и че във връзка с тези фактури ищцовото дружество е заплатило на
ответника сума в размер на 12000 лева с ДДС. В действителност, както е посочено
и във отговора на въззивната жалба, като наименование на услугата е посочено
"консултантски услуги", а не договор за изготвяне на проектно
предложение и управление, но същевременно липсват твърдение за наличието на
други правоотношения между страните, които да обусловят заплащането на
посочената във фактурата и вносната бележка сума. Освен това посочената във фактурата
и в документа за извършено плащане сума по своя размер съответства на
твърдяната от ищеца цена, уговорена в договора. Същевременно изготвянето на
подобен вид проектна документация безспорно е вид консултантска услуга. В
подкрепа на това становище е и обстоятелството, че именно това изплатено
възнаграждение се цитира и във водената между страните кореспонденция – писма,
изпратени по електронен път, като ответникът не е оспорил твърдението на ищеца,
че приложените по делото имейли са разменяни между представители на двете
дружества.
Установено е, че в последствие
при получаване на отказ за финансиране на изготвения от ответното дружество
проект е налице отпадане на основанието
с обратна сила, в случая - разваляне поради неизпълнение. Правото на разваляне
на договор е преобразуващо право, което възниква при наличието на следния
фактически състав: наличие на валидно сключен между страните договор; неизпълнение на задълженията на насрещната
страна по договора, независимо от формата на неизпълнение – пълно, забавено или
частично; При наличието на посочените предпоставки в полза на кредитора
възниква потестативно право да развали договора, чието упражняване се
осъществява с извънсъдебно едностранно изявления, отправено до длъжника. По
делото е установено и изпращането на това волеизявление, чрез изпратената на
01.06.2018г. до ответното дружество покана за плащане, получена на 04.06.2018г.
С оглед приетото от фактическа
страна, установи се по делото, че на 17.03.2017г.
страните са сключили договор, по силата на който ответното дружество „Ф.“ ООД
се е задължило да предостави
консултантска услуга по подготовка на
формуляри и бюджет и окомплектоване на
цялостната документация по проектно предложение
на ищеца по процедура „Развитие на социалното предприемачество“ към
Оперативна праграма „Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020г. Следователно по
делото е несъмнене установена, че между страните по делото е съществувало
валидно възникнало облигационно правоотношение, произтичащо от процесния
договор, по който ищецът е имало
качеството на възложител, а ответникът – на изпълнител. Така сключения между страните по делото договор по
своето правно естество представлява договор за изработка, чиято уредба се
съдържа в разпоредбите на чл.258 и сл. ЗЗД. Предмет на сключения между страните
договор за изработка е един трудов резултат и изпълнителят се освобождава от
задължението си по него само ако предаде точно извършената работа, а
изискуемостта на насрещната парична престация – уговореното възнаграждение,
възниква, след като осъществената работата бъде приета от възложителя – арг.
чл.266, ал.1, изр.1 ЗЗД. Изпълнението на възложената работа трябва да е
съобразено с поръчката на възложителя – чл.258 от ЗЗД, чл.264, ал.1 от ЗЗД,
чл.265 от ЗЗД и чл.266, ал.1 от ЗЗД. Същевременно изпълнението следва да е
извършено по начин, че готовият трудов резултат да е годен за обикновеното или
предвидено в договора предназначение – чл.261, ал.1 от ЗЗД.
Уговореното възнаграждение на
изпълнителя по договора е било в размер на 10 000 лв. без ДДС, платими на
траншове, както следва: 5000 лв. без ДДС в тридневен срок от сключване на
договора за извършване на консултантски
услуги и 5000 лв. без ДДС при подготовка на проектното
предложение за депозиране към управляващия орган на оперативната програма, но
поне три дни преди проектното предложение за бъде изпратено онлайн. Не се спори по делото, че възложителят е платил
изцяло договореното възнаграждение в срок.
Спорът между страните е дали след
като проектът окончателно не е одобрен за финансиране изпълнителят дължи връщане
на сумата от 6000 лв. с ДДС така както е уговорено в сключения между страните
договор. При анализ на представените по
делото доказателства съдът приема, че при получаване процесната сума от 6000
лв. с ДДС между страните е имало валидно облигационно правоотношение.
Ответникът е имал правно основание да я получи. Издал е и съответната фактура
за нея, приложена към делото.
По делото не спори, че изготвеният
от изпълнителя проект не е одобрен за безвъзмездно финансиране, поради
несъответствие на същия с критериите. След като възложителят е получил
окончателния отказ за това за него е възникнало правото да развали
консултанския договор, сключен между страните и да иска връщане на полученото
от другата страна без правно основание. Разпоредбата на чл.268, ал.1 ЗЗД урежда
специална възможност за разваляне на договора за изработка. Според този текст
поръчващият може да развали договора в течение на неговото действие (през време
на извършването на самата работа) без всякаква вина на изпълнителя ако има
основателни причини за това, стига да заплати на изпълнителя направените
разходи, извършената работа и печалбата, която би реализирал от работата
(чл.268, ал.1 ЗЗД). Невъзможността да се
извърши поръчаната работа поставя край на договора и никой нищо не може да претендира,
стига само невъзможността да настъпва в
резултат на обстоятелства, за които никоя от страните не отговаря (чл.267,
ал.1, изр.1 ЗЗД). В случая, ответникът твърди, че е изпълнил изцяло
задълженията си по договора, а ищецът не е направил необходимото да обжалва
постановения отказ за финансиране. Съгласно правната норма, уредена в чл.266,
ал.1, изр.1 ЗЗД, поръчващият трябва да заплати възнаграждението, но само за
приетата работа, а по силата на чл.264, ал.1 ЗЗД възложителят е длъжен да
приеме само извършената съгласно договора работа, т. е. само тази работа, която
е съответна на уговореното – арг. чл.264, ал.1 ЗЗД. Според мотивирания отказ за
финансиране от Управителния орган на оперативната програма изготвения от
изпълнителя проект не отговарял на критериите за финансиране. При това
положение, в полза на възложителя е възникнало потестативното право да развали
договора, доколкото е станало ясно, че не може да е бенефициент по програмата. Разваляното
има обратно действие, а при развалянето страните са длъжни да върнат получените
престации. Това право ищецът е упражнил
чрез предядяване на настоящия иск. С оглед на изложеното, съдът приема, че
процесният договор е развален. Развалянето на договора съобразно чл.88, ал.1 ЗЗД има обратно действие, поради което съобразно уговореното между страните в т. 6.2
на сключения между тях договор изпълнителят дължи връщане на половината от
получената сума, която се установи че е получил, или 6000 лв. с ДДС.
Съдът не споделя мотивите
на първоинстанционния съд, че връщане на получената сума се дължи само при неодобряване
на проекта с "евентуално окончателно съобщение“. В мотивите на обжалваното
решение е прито, че след като страните са предвидили отговорност на изпълнителя
при окончателно съобщение за неодобрение на проекта, отказът следва да е
проверен както по административен, така и по съдебен ред чрез обжалване пред
административния съд по реда на АПК /по арг. от чл. 26 от ЗУСЕСИФ/,
По този начин съдът е извършил разширително тълкуване на клауза на
договора, която не отговаря на действителната воля на страните. В посочената
клауза на т. 6.2, а и от останалите разпоредби на договора може да се направи категоричен извод, че страните
са имали предвид отказ да бъде финансиран изготвения от изпълнителя проект, без
значение кой и кога го постанови. Освен това възможността да се обжалва отказ
на административен орган е само правна възможност, от която възложителят може
да се възползва по собствена преценка, а
не задължение за използване на всички възможности за проверка на постановения
акт. Първоинстанционният съд е приел, че
разпоредбата на чл. 6.2 от посочения консултански договор е неясна и подлежи на
тълкуване. По въпроса за предпоставките и обема на тълкуване на
договорите съществува задължителна практика на ВКС, създадена с постановени по
реда на чл.290 ГПК решения – напр. решение № 115 от 01.11.2010 г. по т. д. №
939/2009 г. на І т. о., решение № 81/07.07.2009 г. по т. д. № 761/2008 г. на І
т. о., решение № 89/17.07.2009 г. по т. д. № 523/2008 г. на ІІ т. о., решение №
546/23.07.2010 г. по гр. д. № 856/2009 г. на ІV г. о., решение № 16/28.02.2013
г. по т. д. № 218/2012 г. на ІІ т. о. и др. С цитираните актове ВКС се е произнесъл по реда на чл.290 ГПК, че на
тълкуване според критериите на чл.20 ЗЗД подлежат неясните, непълни и неточни
уговорки в договора, които поради недостатъците си пораждат съмнение и спор
между страните относно действителното съдържание на постигнатото при сключване
на договора общо съгласие и целените с договора правни последици; тълкуването
се извършва съобразно критериите на чл.20 ЗЗД, за да се изясни действителната,
а не предполагаемата воля на договарящите; прилагането на критериите на чл.20 ЗЗД предполага отделните договорни уговорки да се тълкуват във връзка една с
друга и в смисъла, който произтича от договора, като се изхожда от целта на
договора, обичаите в практиката и добросъвестността, но без да се подменя
формираната при сключване на договора и обективирана в съдържанието му воля на
договарящите. Договорът не подлежи на тълкуване, когато съдържащите се в него
уговорки са ясни и точни и разкриват недвусмислено действителната воля на
страните да се обвържат с определени права и задължения, за да постигнат желан
от тях и позволен от закона правен резултат.
В нарушение на въведените с
чл.20 ЗЗД правила за тълкуване на договорите първоинстанционният съд е подложил
на тълкуване клауза в сключения между страните договор за консултантски услуги
- т.6.2, която е ясна, точна и не поражда съмнение относно вложената в
съдържанието й действителна воля на договарящите. В резултат на извършеното
тълкуване съдът е подменил постигнатото от страните съгласие за предпоставките
и размера на сумата, която следва да бъде върната от изпълнителя при отпаднало
основание. С клаузата на т. 6.2 от сключения между страните договор е
уговорено, че ако проектът на възложителя не бъде одобрен от УО на ОПРЧР за
безвъзмездно финансиране, то изпълнителят възстановява на възложителя сума в размер
на 5000 лв. в десет дневен срок от получаване на окончателното решение за
отказ.
Необоснован е изводът на първоинстанционния съд, че този текст е неясен,
противоречив и не разкрива действителната воля на договарящите. Още при
сключване на договора за консултантски услуги страните са постигнали съгласие за
връщане на част от полученото от страна на изпълнителя възнаграждение при
отпадане на основанието му за получаването му. Предвидили са и срок, в който
трябва да се върне- десет дни от получаване на окончателния отказ. Договорът,
съгласно чл.20а ЗЗД, има силата на закон за лицата, които са го сключили, и
като се е съгласил с уговорката, залегнала в клаузата на т 6.2, ответникът
дължи връщане на получената сума, поради отпадане на основанието за получаването
й.
С оглед
основателността на претенцията на ищеца за главница, основателна се явява и
претенцията за заплащате на лихва. Ответникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За успешната
реализация на претенцията по чл. 86 ЗЗД за обезщетение за забава не е
необходима покана, тъй като задължението е възникнало като срочно. По
изложените съображения исковата претенцията за лихва за забава следва да бъде
уважена за периода 02.04.2018г. - 02.08.2018
г. в размер на 205.41 лв. при прилагането на чл. 162 ГПК.
По изложените
съображения въззивният съд намира, че първоинстанционното решение следва да
бъде отменено, а предявеният иск уважен изцяло като основателен.
По
разноските.
Предвид изхода на делото и основателността
на предявената претенция ответникът следва да
заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски за първоинстанционното,
заповедното и за въззивното производство, съразмерно с уважената част от
предявените срещу него искове. Предвид изложеното ответникът дължи на ищеца
заплащане на следните суми: разноски за първоинстанционното производство - държавна такса в размер на 165.89 лв.,
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 650 лв., разноски,
представляващи авансови такси за образуване на изпълнително дело по допуснато
обезпечение на иска – 66 лв.; разноски по заповедното производство – 125 лв.
държавна такса и 450 лв. изплатен адвокатски хонорар и разноски във въззивно
производство - 150 лв. държавна такса и 650 лв. изплатен адвокатски хонорар;.
На
основание чл. 280, ал. 3, ГПК с оглед цената на предявените искове настоящото
решение е окончателно.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
решение
№ 83144 от 03.04.2019г., постановено по гр.дело № 69191/2018г. по описа на СРС,
І Г.О., 128-ми състав, вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА за установено по предявения по реда на чл. 422, ал. 1
от ГПК от „Д.К.“ ООД, ЕИК******** със седалище и адрес
на управление ***, представлявано от Е.А.М., иск с правно основание. чл.55,
ал.1, предл. трето ЗЗД, че ответникът „Ф.“ ООД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от Н.Л.Х.и И.Ю.Х., дължи на „Д.К.“ ООД,
ЕИК******** сумата от 6000 лв. с ДДС, представляваща подлежаща на връщане сума
по договор за консултантски услуги от 17.03.2017г. за подготовка на формуляр по
проектно предложение на заявителя по процедура „Развитие на социалното
предприемачество“ към оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“
2014-2020г. поради неодобряване на
внесения проект, на основание чл. 6.2 от договор за консултантска услуга,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело №51611/2018 год.
по описа на СРС, ГО, 128 с-в – 06.08.2018 год. до окончателното й изплащане,
както и лихва за забава в размер на 204.51 лв. за периода от 02.04.2018г. до
02.08.2018г.,
ОСЪЖДА
Ф.“ ООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Н.Л.Х.и И.Ю.Х. да заплати на „Д.К.“
ООД ЕИК******** със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Е.А.М.
сторените съдебни разноски, както следва: разноски
за първоинстанционното производство - държавна
такса в размер на 165.89 лв., заплатено адвокатско възнаграждение в размер на
650 лв., разноски, представляващи авансови такси за образуване на изпълнително
дело по допуснато обезпечение на иска – 66 лв.; разноски по заповедното
производство – 125 лв. държавна такса и 450 лв. изплатен адвокатски хонорар и
разноски във въззивно производство - 150 лв. държавна такса и 650 лв. изплатен
адвокатски хонорар.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.