Р Е
Ш Е Н
И Е
Град Ловеч, …07.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателна колегия, в
открито заседание на първи юли две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА
1. ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ :
2. ВАСИЛ АНАСТАСОВ
при
секретаря Даниела Кирова, в присъствието на прокурор Д. Димитров, като разгледа
докладваното от съдия СТАНЧЕВСКА ВНОХД № 214 по описа
за 2020 година, за да се произнесе, съобрази:
С присъда № 2/16.01.2020 г. по
НОХД № 283 по НОХД № 283 по описа
Съдът на основание чл. 66, ал.1
от НК е отложил наложеното на подсъдимия
Т.Н.Т. наказание лишаване от свобода за изпитателен срок от 3 /три/ години.
Съдът на основание чл. 189, ал. 3 от НПК е осъдил подсъдимия Т.Н.Т. *** да
заплати по сметка на ОД на МВР гр.Ловеч, сумата от 31.05 /тридесет и един лева
и пет стотинки/ лева, представляващи разноски в досъдебното производство.
Съдът на основание чл. 189, ал. 3 от НПК е осъдил подсъдимия Т.Н.Т. ***
област да заплати в полза на Държавата по сметка на Районен съд гр.Троян,
сумата 30.00 /тридесет / лева,
представляща разноски в съдебното производство.
Съдът е постановил вещественото
доказателство - 1 бр. пушка фабрично турско производство, едноцевна,
гладкоцевна, с дървен приклад, платнен ремък, 12-ти калибър, дължина на цевта
Пред настоящата инстанция е
постъпила въззивна жалба от адв. М., процесуален представител на Т.Н.Т., с
която моли да бъде постановена нова присъда, с която да бъде признат за
невиновен и оправдан за престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК.
В
съдебно заседание представителят на ОП Ловеч даде заключение да бъде
постановено решение, с което да се потвърди присъдата на първата инстанция.
Въззивникът се явява лично и
с адв. М. и молят да бъде уважена подадената въззивна жалба. Допълнително
излагат, че същата е неправилна, тъй като от проведеното съдебно следствие не е
потвърдена изнесеното в обвинителния акт
на РП-Троян, а именно да има данни,
че Т.Т. да е държал огнестрелно оръжие - един
брой пушка едноцевка, гладкоцевна, турско производство, в жилищен етаж на къща, която е обитавал.
Посочва, че от доказателствата по делото е установено, че пушката е била собственост на дядо му и
неговият вуйчо и майка му са я е намерил в къщата, след което майка му П.Н. е
прибрала пушката, увила я в една синя фанела и я скрила в помещението на
собствената къща. Излага, че обясненията на подзащитния му се потвърждават от
свидетелските показания на С.Б. и служители от фирмата, като не са налице
доказателства Т. да е държал оръжието. Счита, че оперативният работник е
манипулирал Т. и му казал: „….Напиши тук за протокола, че я имаш отдавна, дал
си я доброволно, ще минеш с една глоба….”. Всичко това се опровергава в
свидетелските показания на всички разпитани по делото и противоречивите
показания на полицейските служители, които ги разбирам, имат сигнал, целят да
регистрират едно разкрито престъпление.
Налага довод, че по делото не е
налице нито едно доказателство, от което да се направи извод, че е налице
държане и деянието е несъставомерно от обективна страна.
Настоящата инстанция, като съобрази
постъпилата въззивна жалба, становищата на страните, заявени пред нас и събраните
по делото доказателства, намира за установено следното :
Т.Н.Т. ***, работи като управител в ЕТ „Н.– Т.Т.” и е неосъждан.
На 22.02.2019 г., около 07.00 часа, св. М.Б.и П.Б. /служители от РУ-Троян/ посетили дома на
Т.Н.Т. *** във връзка с получен оперативен сигнал, че същият държи огнестрелно
оръжие, без надлежното разрешително.
Св. М.Б.и П.Б. се срещнали с Т. пред дома му и св. Б. казал на въззивника за
получената информация и го попитал дали наистина има такова оръжие. Т.
потвърдил пред полицейските служители полицаите, че оръжието се намира в цеха
му за бяла керамика, който е на същия адрес. Въззивникът завел полицейските
служители до страничното помещение, в което се намирала пушката, скрита под
една маса. Той я извадил, като същата била сгъната на две, увита във вълнена
фланела и поставена в найлонов чувал. Т. обяснил преди двамата полицаи, че
пушката е негова от дълго време, но не я използва.
Св. М.Б.и П.Б. уведомили оперативната дежурна част на
РУ - Троян, запазили местопроизшествието и изчакали на място пристигането на
оперативно - следствената група. Било извършено изземване на огнестрелното
оръжие – пушка с дървен приклад, платнен ремък, дължина на цевта
От заключението на вещото лице по съдебно
- балистичната експертиза се установява, че иззетото оръжие от помещението в
цеха за бяла керамика на подсъдимия Т.Т. представлява пушка, фабрично турско
производство, едноцевна, гладкоцевна, с дървен приклад, платнен ремък, 12-ти
калибър, дължина на цевта
От справка, изготвена от мл. експерт
КОС в РУ-Троян, се установява, че на Т.Н.Т. не е издавано разрешение за придобИ.е,
съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси съгласно
ЗОБВВПИ. На същия не е издавано и разрешение за колекционерска дейност на
огнестрелни оръжия и боеприпаси. На името на Т. няма регистрирани огнестрелни
оръжия.
Въззивната инстанция споделя така
установената фактическа обстановка от първата инстанция.
Жалбата е неоснователна.
Правилен и обоснован е извода на съда, че Т.Н.Т. е
осъществил от обективна и субективна страна признаците от състава на
престъплението по чл. 339, ал. 1 НК, като на 22.02.2019
год. в с. Б.О., обл. Ловешка, ул. „***, в странично помещение на цех за
производство на бяла керамика, помещаващ се на първи жилищен етаж на къща,
обитавана от него, държал огнестрелно оръжие - 1 /един/ брой пушка фабрично
турско производство, едноцевна, гладкоцевна, с дървен приклад, платнен ремък,
12-ти калибър, дължина на цевта
От обективна страна Т. е извършил
изпълнителното деяние на посоченото престъпление като на посочената дата и
място е държал огнестрелно оръжие - 1
/един/ брой пушка фабрично турско производство, едноцевна, гладкоцевна, с
дървен приклад, платнен ремък, 12-ти калибър, дължина на цевта
От субективна страна деянието е извършено от Т. виновно, при умисъл,
като е съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е
настъпването на неговите обществено опасните последици и е искал тяхното
настъпване.
Неоснователно е становището на защитата и на Т. за отмяна на обжалваната присъда и постановяване
на нова присъда, с която да бъде признат за невиновен и оправдан в извършване
на престъплението, за което е осъден, поради несъставомерност, тъй като не е
налице държане на огнестрелно оръжие. Излага се от защитата, че от
доказателствата по делото е установено, че
пушката е била собственост на дядо му, като неговият вуйчо и майка му са
я е намерил в къщата, след което майка му П.Н. е прибрала пушката, увила я в
една синя фанела и я скрила в помещението на собствената къща. Твърди се, че обясненията на подзащитния му се
потвърждават от свидетелските показания на С.Б. и служители от фирмата. Счита,
че оперативният работник е манипулирал Т. и му казал: „….Напиши тук за
протокола, че я имаш отдавна, дал си я доброволно, ще минеш с една глоба….”.
Този довод е бил изложен и пред
първата инстанция, обсъден е подробно в мотивите на присъдата и правилно е отхвърлен като неоснователен. Неоснователен
е довода на защитата, че не е установено авторството на деянието. Този довод е
бил изложен и пред първата инстанция, обсъден от нея в мотивите към обжалваната
присъда и е отхвърлен като
неоснователен. Първата инстанция е изпълнила задълженията си по чл. 305, ал. 3 НПК като в мотивите е посочила
установените обстоятелства, въз основа на кои доказателствени материали и какви
са правните съображения за взетото решение. Съдът съобразно чл. 305, ал. 3, изр. 2 НПК, тъй като са
налице противоречия в доказателствените материали е изложил съображения защо
едни от тях приема, а други отхвърля.
Обвинението е доказано по
безспорен и несъмнен начин така, както изисква НПК. Тази инстанция приема, че е
налице държане на огнестрелно оръжие, както и счела и първата инстанция и
деянието извършено от Т. представлява престъпление по чл. 339, ал. 1 НК.
Обясненията на Т., че пушката е била прибрана и съхранявана от покойната му
майка и той е знаел за това, но не го е посочил пред полицаите, за да не
оскверни паметта й, не ги кредитира, тъй като това е изцяло негова защитна
позиция. Тези обяснения противоречат на гласните
доказателства - показанията на св. М.Б.и П.Б., на
писмените доказателства – протокол за претърсване и изземване, фотоалбум,
справка, изготвена от мл. експерт КОС в РУ-Троян, както и на заключението на вещото
лице по съдебно - балистичната експертиза.
Съдът не е
кредитирал показанията на св. С.Б., вуйчо
на Т., която е заявил, че е намерил пушката при извършване ремонт на покрива на
къщата на родителите си и я предал за съхранение на сестра си, която е починала
на 22.12.2018 г. и на нейното погребение Б. уведомил подсъдимия, че пушката е
дадена на майка му и е скрита от нея. Показанията на св. Б. са дадени в защитна
теза на Т. и същите противоречат на гласните доказателства -
показанията на св. М.Б.и П.Б., на писмените
доказателства – протокол за претърсване и изземване, фотоалбум, справка, изготвена
от мл. експерт КОС в РУ-Троян, както и на заключението на вещото лице по съдебно
- балистичната експертиза, поради което не следва да се кредитират.
Не следва да
бъде дадена вяра и на показанията на св. И. П. М., П. Х. Б. и Д. П. Р. в
частта, в която твърдят, че оръжието е било на майката на Т., тъй като от една
страна Т. е техен работодател, а от д9руга страна противоречат на гласните
доказателства - показанията на св. М.Б.и П.Б., на
писмените доказателства – протокол за претърсване и изземване, фотоалбум,
справка, изготвена от мл. експерт КОС в РУ-Троян, както и на заключението на вещото
лице по съдебно - балистичната експертиза, поради което не следва да се
кредитират.
Безспорно по делото е установено, че
предмета на престъплението представлява огнестрелно оръжие, за което Т. не е
имал надлежно разрешение, което се изисква по силата а чл. 56, ал.1 от Закона
за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия.
Огнестрелните оръжия са поставени под специален контрол съгласно посочения
закон и факта на държането им е достатъчен за съставомерност на деянието като
престъпление по чл. 339, ал.1 НК, като
закона не се интересува от начина на възникване на държането. Както правилно е
посочил РС Троян в мотивите към обжалваната присъда, след като Т. е поканен от
служителите на РУ Полиция Троян да предаде оръжието, той отива до конкретното
място и посочва, че там е скрито оръжието, изважда го и го показва, от което
следва, че е осъществявал фактическа
власт върху тази вещ, чието притежаване е поставено под разрешителен режим.
В тази връзка е
Решение № 15 от 24.02.2020 г. на ВКС по н. д. № 1027/2019 г., II н. о., НК,
докладчик съдията Н.Т. „Имайки предвид формалния характер на деянието,
отчитайки мястото - достатъчно видно в дома на подс. Б., на което са открити
посочените боеприпаси, както и неговата осведоменост относно режима за придобиване
и държане на боеприпаси (самият той разполага с разрешителни за държане на
оръжие) законосъобразно се е достигнало до заключението, че е налице умишлено
поведение от негова страна. Не на последно място следва да се посочи, че
законодателят визира, като една от формите на изпълнителното деяние по чл. 339 НК самото държане на оръжие и
боеприпаси без надлежно разрешение, без да се изисква изследване на въпроса
относно собствеността им”.
Съгласно
Решение № 174 от 2.01.2019 г. на ВКС по н. д. № 629/2018 г., III н. о., НК,
докладчик съдията М.П. „Преди всичко държането като форма на изпълнителното
деяние по чл.
354а НК, както и на това по чл. 339, ал. 1 НК не предполага
многоаспектно поведение на дееца спрямо съответните, държани от него вещи.
Касае се за фактическо състояние за възникването и за съществуването на което е
достатъчно упражняването на владение, като факт, осигуряващ възможност на дееца
да разполага с тези вещи и непосредствено да въздейства върху тях, без обаче да
е нужно непременно да се извършват такива въздействия или фактическата власт да
се манифестира по друг начин и чрез конкретни действия. От друга страна,
нормите на чл.
354а, ал. 1 и ал.
2 НК и чл. 339, ал. 1 НК не изискват да са
произтекли вредни последици, както настоява защитникът. Достатъчно е умишленото
осъществяване на конкретната проява, свързана в случая с упражняване на
фактическа власт върху наркотично вещество, респ. върху оръжия и боеприпаси в
нарушение на съответния законоустановен режим, за да е довършено всяко от
престъпленията по посочените текстове от материалния закон”.
Тази инстанция приема, че присъдата
следва да бъде изменена в частта, с която на Т.Н.Т. е наложено наказание
лишаване от свобода в размер на 12 /дванадесет/ месеца, като бъде намален на 10
/десет/ месеца лишаване от свобода.
При определяне на вида и размера на наказанието на Т. за
престъплението по чл. 339, ал. 1 НК,
съдът му е наложил наказание в размер на 12
/дванадесет/ месеца лишаване от
свобода при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. Така наложеното наказание е
явно несправедливо и не съответства на обществената опасност на престъплението
, за което е осъден Т. и данните за неговата личност. В НК за престъплението по
чл. 339, ал. 1 е предвидено наказание лишаване от свобода от две до осем
години. Съдът е приел, че са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства
– чисто съдебно минало, добрите характеристични данни, работи и има семейство.
Правилно съдът е приел, че са налице
условията на чл. 55, ал. 1 НК и е констатирал, че при тези многобройни
смекчаващи вината обстоятелства и най – ниското, предвидено в закона наказание,
би се оказало несъразмерно тежко, поради което е определил наказание лишаване
от свобода по т. 1 на чл. 55, ал. 1 под най – ниския размер, предвиден в
закона. Тази инстанция приема, че следва да се отчетат допълнително като
смекчаващи вината обстоятелства и оказаното съдействие от Т. при пристигане на
служители на реда, доброто му процесуално поведение в хода на цялото
производство и факта, че се касае за инцидентна проява. Поради изложените
мотиви и като съобрази всички многобройни смекчаващи вината обстоятелства и обстоятелства,
при което е извършено престъплението, съдът намира, че следва да бъде намален
размера на наказанието лишаване от свобода на Т. от 12 /дванадесет/ месеца лишаване на 10 /десет/ месеца.
Въззивната инстанция счита, че така
определеното наказание лишаване от свобода на Т. е справедливо, съответства на
обществената опасност на деянието и на дееца, и чрез него ще се постигнат
целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК.
Присъдата е правилна в частта, с
която съдът на основание чл. 66, ал.1 от
НК е отложил наложеното на подсъдимия Т.Н.Т. наказание лишаване от
свобода за изпитателен срок от 3 /три/ години. Налице са условията на чл. 66,
ал. 1 НК – Т. не е осъждан, наложеното наказание лишаване от свобода е под три
години и за постигане целите на наказанието и поправянето на осъдения не е
наложително същия да изтърпи ефективно
наложеното наказание лишаване от свобода.
В съответствие с чл. 189, ал. 3 от НПК съдът е осъдил Т.Н.Т. *** да
заплати по сметка на ОД на МВР гр.Ловеч, сумата от 31.05 /тридесет и един лева
и пет стотинки/ лева, представляващи разноски в досъдебното производство, както
и да заплати в полза на Държавата по сметка на Районен съд гр.Троян,
сумата 30.00 /тридесет / лева,
представляща разноски в съдебното производство.
Съобразно разпоредбата на чл. 53,
ал. 2, б. „а” от НК съдът е постановил вещественото
доказателство - 1 бр. пушка фабрично турско производство, едноцевна,
гладкоцевна, с дървен приклад, платнен ремък, 12-ти калибър, дължина на цевта
При служебната проверка не се
установиха основания за отмяна или
изменение на присъдата.
Ловешкият
окръжен съд приема, че следва да се измени присъда № 2/16.01.2020 г. по НОХД №
283 по НОХД № 283 по описа
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 337, ал. 1, т. 1 от НПК, съдът
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ присъда № 2/16.01.2020 г. по НОХД № 283 по НОХД № 283 по
описа
ПОТВЪРЖДАВА присъда в останалата й част.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
1.
ЧЛЕНОВЕ :
2.