№ 242
гр. Кюстендил, 09.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Р Б. Савова
Членове:Татяна Хр. Костадинова
Елисавета Г. Деянчева
като разгледа докладваното от Елисавета Г. Деянчева Въззивно гражданско
дело № 20221500500683 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.435, ал. 2, т. 7. от Граждански процесуален
кодекс (ГПК).
Образувано е по жалба на длъжника Й. П. Н. по изпълнително дело №
20111510400044 по описа на СИС при Районен съд - Дупница, срещу действията на
съдебния изпълнител във връзка с определяне на разноските по изпълнението в
Постановление изх. № 3187 от 20.05.2022 г. за определяне на общ размер на дължими
държавни такси от 460,90 лв., дължими по сметка на Районен съд –Дупница.
В жалбата са наведени доводи, че тази сума не се дължи като погасена по
давност на основание чл. 171, ал. 2 от ДОПК. Твърди се, че вземането е държавно и
публично, а давността за него започвала да тече от 1 януари на следващата година
съгласно чл. 162, ал. 2, т. 3 ДОПК. Сочи се още, че вземането тук е възникнало на
09.09.2005 г., видно от Покана за доброволно изпълнение изх. № 1277/15.03.2011 г.
При наведените аргументи счита, че давността за процесното вземане започнала
да тече на 01.01.2006 г., и е изтекла към 01.01.2016 г., т.к. не били налице условията за
спирането и/или прекъсването на този срок.
Отправено е искане съдът да приеме, че длъжникът няма задължения за
държавни такси от 460,90 лв. дължими по сметка на Районен съд –Дупница, посочени в
Постановление изх. № 3187 от 20.05.2022 г. на ДСИ при ДРС, като постанови да бъде
прекратено производството по изпълнителното дело поради погасяване на вземането
по давност.
Към жалбата не са приложени доказателства.
В срока по чл. 436, ал. 2 от ГПК по делото не е постъпило становище от
другата страна по изпълнителното производство – взискателя.
По реда на чл.436, ал.3 от ГПК съдебният изпълнител е изложил писмени
мотиви по обжалваните действия. Счита, че жалбата е неоснователна. Сочи, че
1
изпълнителното производство е било образувано въз основа на изпълнителен лист от
11.03.2011 г., издаден по гр.д. 1179/2005 г. на ДРС, като към вече образуваното дело
бил приложен и изпълнителен лист, издаден по гр.д. №3510/2011 г. на ДРС – за
изменение на присъдената първоначално издръжка. По изпълнителното дело
постъпили суми, които били изплатени на взискателя своевременно, като общият им
размер бил 6805,00 лв. Дължимата пропорционална такса за изпълнение на парично
вземане на осн. чл. 53, б. „в“ от ТДССГПК била 564,40 лв., като по делото били
събрани 168,50 лв. от тях и останали дължими 395,50 лв.
Наред с това били реализирани множество способи за събиране на вземането по
искане на взискателя, а т.к. той бил лице, освободено от заплащане на такси на
основание чл. 83, ал. 1, т. 2 от ГПК, на основание чл. 79 от ГПК тези такси били
възложени на длъжника и били общо в размер на 460,90 лв. за това било изготвено и
атакуваното постановление.
Не се споделят доводите на длъжника, че давностният срок е започнал да тече на
01.01.2006 г., и е изтекъл към 01.01.2016 г., доколкото самото изпълнително дело било
образувано на 15.03.2011 г., а предприетите изпълнителни действия се осъществявали
в различни периоди в хода на изпълнителното производство.
Иска се жалбата да бъде оставена без уважение.
След като се запозна с жалбата и с приложените към нея писмени
доказателства, съдът констатира следното:
От фактическа страна е установено, че с молба от 15.03.2015 г. взискателят е
поискал да бъде образувано изпълнително дело срещу длъжника. Към молбата са били
приложени: изпълнителен лист от 11.03.2011 г., издаден по гр.д. № 1179/2005 г. на
ДРС, въз основа на постановено съдебно решение, съгласно което длъжникът е
следвало за да плаща месечна издръжка в размер на 70,00 лв. на малолетното си дете В.
Н., чрез нейната майка и законен представител Р Н., както и пълномощно в полза на Л
Н.
С Постановление от 15.03.2011 г. е прието, че длъжникът следва да заплати и
държавна такса от 20,00 лв. за образуването на делото, както и 15,00 лв. за способ.
На длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение, която е била
връчена лично на 19.03.2011 г.
След получаването на поканата за доброволно изпълнение са извършени
множество плащания, надлежно отразени на представения изпълнителен лист.
Към вече образуваното изпълнително дело със Заявление вх. № 749/01.08.2012 г.
е бил приложен и изпълнителен лист, издаден по гр.д. №3510/2011 г. на ДРС – за
изменение на присъдената първоначално издръжка, като задължението е 120 лв.
месечно.
Отново е изпратена покана за доброволно изпълнение, в която е отразено
актуалното вземане, получена на 24.08.2012 г.
За събиране на вземането са реализирани действия по принудително изпълнение
чрез събиране на информация за банкови сметки на длъжника, установяване на негово
имущество, срещу което да бъде насочено изпълнението, както и негов работодател.
Наложен е запор върху притежавано от длъжника МПС.
Регулярно са плащани суми от длъжника, отразени върху изпълнителния лист,
2
които са превеждани по сметка на взикателя.
С уведомление от 04.12.2012 г., получено на 10.12.2012 г., длъжникът е
известен, че дължи пропорционална такса от 495,80 лв.
Взискателят е ищец по дело за издръжка, респ. лице, освободено от заплащане
на такси на основание чл. 83, ал. 1, т. 2 от ГПК, заради което и на основание чл. 79 от
ГПК те били възложени в тежест на длъжника, а за това било изготвено и атакуваното
Постановление изх. № 3187 от 20.05.2022 г. - за определяне на общ размер на дължими
държавни такси от 460,90 лв., дължими по сметка на Районен съд – Дупница.
При тези установени обстоятелства съдебният състав приема следното от
правна страна:
В случая жалбата съдържа искане съдът да приеме, че длъжникът няма
задължения за държавни такси от 460,90 лв. дължими по сметка на Районен съд –
Дупница, посочени в Постановление изх. № 3187 от 20.05.2022 г. на ДСИ при ДРС,
като постанови да бъде прекратено производството по изпълнителното дело поради
погасяване на вземането по давност, като макар и да е съвсем непрецизно
формулирано, по същество е насочено именно против определянето на таксите и
разноските в Постановление изх. № 3187 от 20.05.2022 г. на ДСИ при ДРС - за
възлагане на разноските по изпълнението – държавна такса от 460,90 лв., дължими по
сметка на Районен съд –Дупница.
Посочените суми не са част от изпълняемото право, чийто предметни предели са
установени с изпълнителния лист. Въпросът за тяхната дължимост от длъжника се
разрешава в изпълнителното дело, по правилата на чл. 79 от ГПК, като съдебната
практика приема, че срещу възложените му разноски по изпълнението той може да се
защити чрез обжалване разноските по изпълнението по реда на чл. 435, ал. 2 от ГПК -
така т. 2 на Тълкувателно решение № 3/2015 г. от 10.07.2017 г., постановено по тълк.
дело № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС.
Поради горното се приема, че жалбата е подадена от надлежна страна и срещу
действия на съдебния изпълнител по определяне на такси и разноски по изпълнението,
респ. подлежащи на обжалване от длъжника по чл. 435, ал. 3, т. 7 от ГПК, в
законоустановения двуседмичен срок, респ. процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения:
Досежно правилността на обжалвания акт съдът е обвързан от посоченото във
въззивната жалба – спр. чл. 269, ал. 2 от ГПК.
В случая като основание за недължимост на посочената сума са изтъкнати
съображения за погасяване на публичното вземане за дължима държавна такса по
давност. Те обаче, не могат да се обсъждат в настоящото производството, което има за
цел и задача да провери законосъобразността и основателността на издадения акт от
съдебния изпълнител и дали той страда от пороци, които да доведат до неговата
отмяна. Такива правопогасяващи възражения като прихващане, давност, опрощаване,
сливане и могат да бъдат релевирани само пред гражданския съд, тъй като съдебният
изпълнител няма правораздавателни правомощия и не може, в случай на
материалноправен спор между страните в изпълнителното производство да събира
доказателства и да извършва преценка дали действително са настъпили факти с
погасителен ефект.
Нещо повече, реалното плащане на дълга е станало след изтичането на
3
двуседмичния срок за доброволно изпълнение, тоест във всички случаи такава такса
следва да се начислява и за нея отговорност носи длъжника по изпълнението. Тя е
определяна на няколко етапа - когато е започнал да тече срокът за доброволно
изпълнение и когато са били налични едни факти и обстоятелства и към този момент тя
не е била окончателно определена по размер, предвид лихвоносния характер на
основното парично вземане на кредитора - взискател, когато са предприемани
различните изпълнителни способи, както и когато вземането е било събрано, заради
което размерът е актуализиран към 20.05.2022 г. при условията на чл. 433, ал. 2 от ГПК
- при приключване на изпълнението, когато са били налице други нови факти и
обстоятелства, а именно установен точен размер на паричното задължение. И т.к. в
съдебната практика е възприет подход при приключването на всеки един изпълнителен
процес да се прави рекапитулация на всички разноски, направени по изпълнението,
които не са били присъдени евентуално на по-ранен, междинен етап от развитието на
процеса, то действията на съдебния изпълнител при постановяването на атакувания акт
са съответни и правилни.
И да, безспорно вземането за държавни такси има характер на публично
държавно вземане по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 3 от ДОПК. По силата на чл. 168, т. 3
вр. чл. 171 от ДОПК се погасява с изтичането на петгодишен давностен срок, считано
от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати. НО
заплащането на процесните държавни такси по изпълнението, невнесени от взискателя,
е постановено да бъде извършено от длъжника с обжалвания в настоящото
производство акт – Постановление изх. № 3187 от 20.05.2022 г. на ДСИ при ДРС и
очевидно това вземане няма как да бъде погасено по давност към момента на
депозиране на процесната жалба.
При изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че таксата,
посочена в постановлението от 20.05.2022 г., е определена правилно.
По разноските:
В настоящето съдебно производство не се претендират разноски, поради което и
произнасяне в т.см. не се следва. Такива и страните не си дължат, тъй като в такова
производство - относно дължимостта и размера на разноските, не се допуска
кумулиране на нови задължения за разноски, и разпоредбата на чл. 81 от ГПК не
намира приложение (в този смисъл и Определение № 489 от 17.10.2017 г. по ч. гр. д. №
3926/2017 г. на IV г. о. ВКС, Определение № 393 от 17.09.2018 г. по ч. гр. д. №
2845/2018 г. на IV г. о. ВКС и др.).
По обжалваемостта:
Този съдебен акт не подлежи на обжалване пред по-горен съд – спр. чл. 437, ал.
4 от ГПК.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на длъжника Й. П. Н. с ЕГН **********,
***************************************** по изпълнително дело №
20111510400044 по описа на СИС при Районен съд - Дупница, срещу действията на
4
съдебния изпълнител, отразени в Постановление изх. № 3187 от 20.05.2022 г. - за
определяне на общ размер на дължими държавни такси от 460,90 лв., дължими по
сметка на Районен съд –Дупница.
Решението не подлежи на обжалване – арг. от разпоредбата на чл. 437, ал. 4
от ГПК.
Препис от решението да се обяви в регистъра по чл. 235, ал. 5 от ГПК.
Копие от настоящото решение да се изпрати на ДСИ при ДРС за сведение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5