Решение по дело №57/2019 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 193
Дата: 31 декември 2019 г. (в сила от 17 декември 2021 г.)
Съдия: Георги Димитров Чолаков
Дело: 20191800900057
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 13 март 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 193

 

 

гр. С., 31.12.2019 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Софийски окръжен съд, търговско отделение, III-ти състав, в публично заседание на трети декември две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ

 

при секретаря Юлиана Божилова и в присъствието на прокурора …………………., като разгледа докладваното от съдията т.д. № 57 по описа за 2019 година на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

С.Н.М. *** е предявил срещу „З.К.Л.И.” АД, ЕИК. обективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 и чл.409 от КЗ – за заплащане на обезщетение в размер на 26 000 лева за причинени му неимуществени вреди – физически болки и страдания и стрес вследствие нанесени му телесни увреждания – множество повърхностни порязвания на лявата лицева половина, лявата мишница, лява длан, две порезни рани на втори пръст на лява ръка, повърхностна травма в окосмената част на главата, травми на конюнктивата и контузия на роговицата, оток на лявото рамо и лявата мишница, оток и кръвонасядане на лява подбедрица, предкоренчева увреда на Л 4,5 двустранно и увреждане на нервус фибуларис, причинени в резултат на ПТП, настъпило на 02.05.2018 год. около 06.05 часа на път ПП I-8 /от К. към гр. С., района на 35-ти км/, по вина на И.С.Л. с ЕГН ********** – водач на лек автомобил марка „Фолксваген“ модел „Пасат“, с ДК № СО 5281 ВТ, със застрахователна полица № BG/22/118000521906 за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответника, валидна от 09.02.2018 год. до 09.02.2019 год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от деня на изтичане на срока по чл.496, ал.1 от КЗ, 23.09.2018 год., до окончателното й заплащане.

Претендират се направените по делото разноски и заплащане на адвокатско възнаграждение на осн. чл.38, ал.2 от ЗА за предоставена на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА безплатна адвокатска помощ за процесуално представителство по делото от адв. В.О. от САК.

С исковата молба се твърди, че на 02.05.2018 год. около 06.05 часа на път ПП I-8 /от К. към гр. С., в района на 35-ти км/ И.С.Л., с ЕГН ********** управлявал лек автомобил марка „Фолксваген“ модел „Пасат“, с ДК № СО 5281 ВТ, като нарушил правилата за движение по пътищата, навлязъл в лентата за насрещното движение и реализирал пътно­транспортно произшествие с движещия се в нея автомобил марка „Шкода“ модел „Октавия“, с ДК № СО 7756 ВМ, управляван от ищеца С.Н.М.. На последния вследствие на ПТП били причинени телесни увреждания – множество повърхностни порязвания на лявата лицева половина, лявата мишница, лява длан, две порезни рани на втори пръст на лява ръка, повърхностна травма в окосмената част на главата, травми на конюнктивата и контузия на роговицата, оток на лявото рамо и лявата мишница, оток и кръвонасядане на лява подбедрица, предкоренчева увреда на Л 4,5 двустранно и увреждане на нервус фибуларис.

След ПТП ищецът бил откаран от екип на спешна помощ в УМБАЛ „П.“, където били осъществени клинични и образни изследвания и раните на лицето и левия горен и долен крайник били хирургично обработени. Консултиран бил с неврохирург, хирург и други лекари специалисти. След направените изследвания и консултации ищецът бил освободен за домашно лечение. В същия ден поради нараняванията на лявото му око му бил извършен преглед в МБАЛ „Ц.“ и му била назначена терапия.

Поради силните болки в лявата подбедрица на 03.05.2018 год. ищецът бил прегледан в УМБАЛ „С.“ – С., където му била назначена имобилизация с ортеза на крайника и обезболяваща терапия. На същата дата поради оплаквания от световъртеж, залитане, болки в шията, обхващащи раменете и ръцете, изтръпване и слабост в левия прасец, ищецът бил прегледан и от невролог, който назначил медикаментозна терапия и го насочил за извършване на допълнителни изследвания – ЯМР на главен мозък и шиен отдел и ЕМГ на долни крайници.

Твърди се, че и към настоящия момент С.Н.М. е в тежко физическо състояние, като причинените му наранявания водят до силни и продължителни болки в областта на шията, ирадиращи и към двете ръце, болки и изтръпване в лявата подбедрица. При ищеца се наблюдава ограничен обем на движенията на левия долен крайник, което води от своя страна до бърза уморяемост и непълноценност, както и до ограничаване възможността да упражнява труд. Дори и към настоящия момент не се наблюдава пълно функционално възстановяване на увреденото място, оздравителният процес е много дълъг и възстановяването настъпва много бавно. Ищецът е бил нетрудоспособен и под домашно лечение за период от датата на ПТП, 02.05.2018 год., до 27.10.2018 год.

Твърди се, че претърпените от ищеца болки и страдания по време на ПТП, ежедневните затруднения в бита, които понася и негативното отражение, което тези травми дават в продължителния процес на оздравяване, водят до срив на самочувствието му и тежък психически шок; ищецът изключително трудно преодолява стреса, страхува се да излиза навън, не спи спокойно след инцидента и е станал много чувствителен.

Твърди се, че във връзка с процесното ПТП е образувано ДП № 131/2018 год. по описа на РУ на МВР – Сливница, пр.пр. № 460/2018 год. по описа на РП – Сливница, прекратено с постановление от 21.11.2018 год.

Твърди се, че за лекия автомобил марка „Фолксваген“ модел „Пасат“, с ДК № СО 5281 ВТ, управляван при ПТП от деликвента И.С.Л., била сключена със ЗК „Л.“ АД застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със застрахователна полица BG BG/22/118000521906, валидна от 09.02.2018 год. до 09.02.2019 год., което ангажира отговорността на ответника за обезщетяване на причинените вследствие на произшествието неимуществени вреди.

Твърди се, че ищецът депозирал писмена застрахователна претенция по чл.380, ал.1 от КЗ до ЗК „Л.“ АД – вх. № 8713/22.06.2018 год., а с допълнителна молба от 27.06.2018 год. е представил и банкова сметка. ***.10.2018 год. ищецът бил уведомен, че ответното дружество е определило обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в размер на 2 500 лева, което намира за крайно занижено.

Преписи от и.м. и приложенията към нея са връчени на ответника с указанията по чл.367-370 от ГПК, като в срока по чл.367, ал.1 от ГПК същият е подал писмен отговор, с който е оспорил иска по чл.432, ал.1 от КЗ като неоснователен и завишен по размер, взел е становище по обстоятелствата, на които се основава и е направил възражения срещу тях.

С отговора се признава твърдяното от ищеца застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лекия автомобил „Фолксваген“ модел „Пасат“, с ДК № СО 5281 ВТ, със застрахователна полица № BG/22/118000521906, сключена с ответника, валидна от 09.02.2018 год. до 09.02.2019 год.

С отговора се оспорват твърденията по и.м. за механизма на настъпване на ПТП, като се оспорва да са налице следните елементи от фактическия състав на деликта : противоправност на действията на водача, чиято гражданска отговорност е била застрахована към ответното дружество, настъпването на неимуществени вреди с тежест и обем, каквито се твърдят в исковата молба, причинно-следствена връзка между целия обем от твърдени негативни последици за ищеца и процесното събитие и вина единствено на лицето, застраховано към ЗК „Л.”АД. Твърди се, че ищецът е допринесъл за настъпване на произшествието, като се прави и възражение за съпричиняване от негова страна, изразяващо се в две насоки – първо, в качеството му на водач на МПС посредством собствените си действия е допринесъл за настъпването на сблъсъка и второ, пътувайки без поставен обезопасителен колан, е допринесъл за настъпването на собствените си травми.

На самостоятелно основание се оспорват твърденията в исковата молба за настъпили неимуществени вреди на ищеца, които да са причинени от процесното ПТП. Оспорват се твърденията за тежестта и продължителността на оздравителния и възстановителния период, като се сочи, че констатираните в досъдебното производство травми и увреждания на ищеца са квалифицирани в прокурорското постановление като лека телесна повреда, което именно е основанието за прекратяване – поради липсата на съставомерност.

            Ответникът също претендира направените по делото разноски.

            Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните, приема за установено следното :

 

            Видно от представения с и.м. констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 02.05.2018 год. на ОД на МВР – С., в същия е отразено настъпило ПТП на 02.05.2018 год. около 06.05 часа на път ПП I-8 /от К. към гр. С., района на 35-ти км/, с участници – МПС № 1 – лек автомобил марка „Фолксваген“ модел „Пасат“, с ДК № СО 5281 ВТ, с водач И.С.Л. с ЕГН ********** и МПС № 2 – лек автомобил марка „Шкода“ модел „Октавия“, с ДК № СО 7756 ВМ, с водач С.Н.М., с ЕГН **********. Отразено е, че ПТП е настъпило след като поради неизяснени причини л.а. „Фолксваген“, движейки се в посока към гр. С., в района на 35-ти километър е навлязъл в насрещното пътно платно и е реализирал ПТП с л.а. „Шкода“, управляван от ищеца.

            Във връзка с горното ПТП е било образувано досъдебно производство № 131/2018 год. по описа на РУ МВР – Сливница, пр.пр. № 460/2018 год. на РП – Сливница, водено за извършено престъпление по чл.343, ал.1, б.„б“ във вр. с чл.342, ал.1 от ЗДвП, прекратено с постановление от 21.11.2018 год. на осн. чл.243, ал.1, т.1 във вр. с чл.24, ал.5, т.1 от НПК – поради причинени на пострадалия при ПТП М. леки телесни повреди и липса на извършено престъпление от общ характер.

От показанията на свидетеля Н.Х.Д., пътувал в л.а. „Шкода“ с ищеца в момента на катастрофата, се установява, че двамата се прибирали от нощна смяна сутринта от работа от завода на „К.“ в гр.К.. Свидетелят пътувал на предна дясна седалка, а С.М. управлявал автомобила – с поставен предпазен колан. Рано сутринта между селата Б. и Х., по пътя към гр. Д., автомобил, който се движил в обратна на тяхната посока, внезапно навлязъл в тяхната лента за движение и реализирал сблъсък с тях. Ищецът М. го забелязал и се опитал да избегне сблъсъка, като навлязъл в крайната дясна част на своята лента, но насрещно движещия се автомобил го ударил фар във фар, като л.а. „Шкода“ се завъртял в посока С. и пропаднал в банкета вдясно.

Свидетелят сочи, че той излязъл пръв от автомобила, а С. – след него; ищецът видимо нямал увреждания, но едната му обувка се била заклещила между педалите и се оплакал, че го болят кръста и левия крак – държал си крака във въздуха, тъй като не можел да стъпва с него. На мястото на ПТП пристигнала линейка, която откарала С. ***.

От показанията на свидетелката И. Ф. И. – М., съпруга на ищеца, се установява, след катастрофата ищецът бил откаран в „П.“, но не останал там за лечение. Бил с болки в кръста и крака, с пластмасов ботуш с ортеза. Наложило се да си вземе шест месеца отпуск по болест, тъй като не можел да си движи крака и поради ботуша, който бил поставен с тази цел. И до настоящия момент изпитва болки в областта на рамото, кръста и крака и пие болкоуспокояващи, наложило се да ходи на рехабилитация в медицински център в О.б.. В началото не можел да спи и не се хранел, а преди инцидента бил много деен и жизнен човек.

            От заключението по назначената КСМАТЕ, изготвено след запознаване с материалите по делото, вкл. обсъдения горе констативен протокол за ПТП и показанията на св. Н.Д., се установява следния механизъм на настъпване на ПТП :

            На 02.05.2018 год. около 6 часа, по първокласен път от републиканската пътна мрежа № 8 в посока К. – С., в зоната на 35-ти километър /между селата Б.и Х., С.област/, се е движил лек автомобил марка лек автомобил марка „Фолксваген“ модел „Пасат“, с ДК № СО 5281 ВТ, с водач И.С.Л.. Платното за движение в този участък е било двупосочно с по две ленти за движение във всяка посока, отделени помежду си посредством единична, бяла прекъсната линия „М3” и лентите за противоположните посоки, отделени посредством двойна непрекъсната линия „М2”. Придвижвайки се по гореописания начин, лекия автомобил „Фолксваген“ се е отклонил плавно вляво по отношение първоначалната си посока на движение, навлязъл е в зоната на платното за насрещно движение и с лявата си челна част се е ударил в лявата челна част на насрещно движещия се лек автомобил марка „Шкода“ модел „Октавия“, с ДК № СО 7756 ВМ, с водач С.Н.М.. Вследствие на удара двата автомобила са започнали сложни движения – ротационни с ос на въртене вертикалната си ос и посока обратна на посоката на въртене на часовниковата стрелка и в същото време транслационни в посока към дясното крайпътно пространство, по отношение посоката С. – К.. Така и двата автомобила са навлезли в крайпътното пространство и са се установили в местата, където са описани в протокола за оглед на местопроизшествие. И двата автомобила в зоната преди мястото на удара не са оставили спирачни следи от гуми или пък следи от странично приплъзване на гуми.

Въз основа на определения по-горе механизъм на възникване и развитие на ПТП експертизата дава заключение, че причината за настъпването му са субективните действия на водача на лекия автомобил „Фолксваген“ – И.С.Л., който в зоната на ПТП не е контролирал непрекъснато управлявания от него автомобил, вследствие на което е навлязъл в лентите за насрещно движение.

Експертизата дава заключение, че констатираното при ищеца травматично увреждане, изразяващо се в травма на лявата подбедрица, може да се получи при контакт с части на купето на автомобила, разположени вляво и долу – напр. вътрешната страна на калника и предната врата. Травматичният оток на лявото рамо и мишница на ищеца са били причинени от контакт с вратата или колонката на автомобила, а порезните рани са в резултат на действието на парчета от счупените стъкла. При конкретния механизъм на пътнотранспортното произшествие независимо дали пострадалият е бил или не с поставен обезопасителен колан, биха се наблюдавали подобни по размер и тежест травматични увреждания.

От заключението по назначената СМЕ, изготвено след запознаване с медицинската документация, представена по делото и личен преглед на ищеца, се установява, че в резултат на пътнотранспортното произшествие на С.Н.М. са били причинени следните увреждания – контузия на лявата подбедрица с наличието на хематом и оток, увреждане на нервус фибуларис на същата подбедрица, множество повърхностни порязвания на лявата лицева половина, зачервяване на лигавицата на лявата очна ябълка, ерозия на роговицата, оток на лявото рамо и лявата мишница в горната й част, множество повърхностни порязвания на лявата мишница, задната повърхност на лявата предмишница, лявата длан и две порезни рани на втори пръст на лявата ръка.

От медицинската документация, приложена по делото, се установява, че при първоначалния преглед на ищеца – лист за преглед на пациент в СО с № 118566 от дата 02.05.2018 год., е отразена основна диагноза по МКБ : Повърхностна травма на подбедрицата.

На лист 83 от делото е приложено заверено ксерокопие на амбулаторен лист, издаден от д-р С. С. при ДКЦ „С.“ с № 1637 от дата 03.05.2018 год., с отразена основна диагноза по МКБ : Повърхностна травма на окосмената част на главата. Като придружаващи заболявания са отразени увреждания на шийните коренчета, некласифицирани другаде и увреждане на н.фибуларис.

На лист 84 от делото е приложено заверено ксерокопие на амбулаторен лист, издаден от д-р Д. М. при ДКЦ „С.“ с № 215 от дата 08.05.2018 год., с отразена основна диагноза по МКБ : Травма на подбедрицата неуточнена.

На лист 85 от делото е приложено копие на лист за преглед на пациент в СО с № 121999 от дата 08.05.2018 год., с отразена основна диагноза по МКБ : Повърхностна травма на подбедрицата. Обективно е констатирано добро общо състояние.

На лист 89-92 от делото е приложено копие от проведено ЕМГ изследване на лява подбедрица от дата 18.05.2018 год., като в заключение е посочено, че са налице данни за преднокоренчева увреда Л 4,5 двустранно, по-тежка вляво и по-лека за Ес 1 коренче вляво. Липсват данни за мононевропатия.

При проведения на 04.09.2019 год. личен преглед на ищеца вещото лице констатира, че е налице ригидност на паравертералната мускулатура вдясно в поясния отдел. Движенията в пояса са ограничени и качествено променени. Походката е нормална, с добра флексия и екстензия на ходилото на левия крак.

По отношение на механизма на причиняване на травмите в.л. сочи, че порезните наранявания са причинени от действието на предмети с остър режещ ръб, каквито са и парчетата стъкло. Кръвонасядането и травматичния оток на лявата подбедрица се дължат на удар с или върху твърд тъп предмет със значителна енергия на въздействието. Изцяло лявата локализация на уврежданията определя положение на пострадалия в автомобила на предна лява седалка, т.е. възможно е същите да са получени от него като водач на лекия автомобил.

Предприетото лечение на травмите е било медикаментозна терапия, съчетана с физиотерапия. Констатираните охлузвания, кръвонасядания и порезни рани са отзвучали за период от около 20-25 дни, без да останат трайни или постоянни последици за здравето на пострадалия. Увредата на фибуларния нерв изисква по-продължителен период за възстановяване, за който в о.с.з. на 24.09.2019 год. в отговор на поставен от пълномощника на ответника въпрос в.л. конкретизира, че е по-дълъг от седем месеца. Пояснява, че нервус фибуларис се намира по външната повърхност на подбедрицата, по малкия пищял – фибулата и осъществява инервация на мускули и най-често, когато е налице травма, мекотъканното увреждане довежда до увреда и на този нерв, а нервната тъкан се възстановява много бавно.

Към момента на прегледа и изготвяне на заключението в.л. не установява клинична симптоматика, свързана с причинените и описани травматични увреждания, както и невъзстановени увреди. За в бъдеще не се очакват усложнения на травмите, като е налице възстановяване на пострадалия от същите; понастоящем същият не търпи болки и страдания.

В отговор на поставени от пълномощника на ищеца в същото с.з. въпроси вещото лице сочи, че на база документацията, приложена по делото, не може да се отнесат измененията по гръбнака на пострадалия в шийния и в поясния отдел към момента на причиняване на травмите. На ЯМР са установени дегенеративни промени, които изискват по-продължителен период от време, за да се образуват, а самата патологична позиция на шийния гръбнак е един от клиничните белези на ошипяването на гръбнака, за което също се иска по-продължителен период от време. Тоест, без да е налице документация от преди инцидента за да се направи съпоставка на състоянието на гръбнака преди ПТП и след ЯМР, не може да се каже дали тези изменения са в резултат на травмите, причинени при ПТП – поради което не може да бъде установено дали съществуващата понастоящем при ищеца предкоренчева увреда на Л 4,5 двустранно /увреждане на шийните коренчета/ е в причинна връзка с травмите от ПТП.

Следва да се отбележи, че във връзка с оспорването на заключението на СМЕ от пълномощника на ищеца в о.с.з. на 24.09.2019 год. и искането му за допускане на допълнителна или повторна експертиза /без конкретизиране на вида на същата/, съдът е определил 3-дневен срок за формулиране на задачите към същата, който е изтекъл на 27.09.2019 год., поради което възможността за доказателствени искания в тази насока е била преклудирана. Пълномощникът на ищеца е формулирал въпросите си към експертизата едва с молба от 17.10. – или 20 дни след изтичане на така определения срок, поради което искането е било оставено без уважение на това основание.

От заключението по назначената съдебно-психиатрична експертиза, неоспорено от страните, се установява, че след инцидента ищецът не е потърсил специализирана психиатрична помощ. Посещавал е няколко пъти невролог, който не го е насочил към психиатър или психолог, не е изписвал анксиолитици (лекарства, които намаляват тревожността) или антидепресанти за лечение на невротични симптоми, каквито най-вероятно не е констатирал. Ищецът е приемал само болкоуспокояващи. Експертизата дава заключение, че същият не е бил в състояние на дистрес, който да е довел до нарушения на психично, емоционално, физическо и поведенческо ниво. Претърпяното ПТП не е довело до последствия върху психиката му и няма данни за промяна на емоционалното му състояние, за избягващо поведение, както и промяна в обичайния му начин на живот.

С определението си по чл.374, ал.1 от ГПК съдът е обявил по реда на чл.146, ал.1, т.4 от ГПК за безспорно и ненуждаещо се от доказване твърдяното с и.м. застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лекия автомобил марка „Фолксваген“ модел „Пасат“, с ДК № СО 5281 ВТ, със застрахователна полица № BG/22/118000521906, сключена със ЗК „Л.”АД, валидна от 09.02.2018 год. до 09.02.2019 год.

Видно от представената с и.м. застрахователна претенция по чл.380, ал.1 от КЗ на С.Н.М. – вх. № 8713/22.06.2018 год. по описа на ЗК „Л.”АД, при ответника била образувана ликвидационна преписка по щета, по която първоначално не е била посочена банкова сметка. ***ба вх. № 8938/27.06.2018 год., но по делото не се установява застрахователят да се е произнесъл по претенцията с предложение за изплащане на застрахователно обезщетение в размер на 2 500 лева, както се твърди в и.м.

            При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи :

 

Съгласно разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл.380, а именно – лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция, като с предявяването на претенцията следва да предостави пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се извършат плащанията от страна на застрахователя. Когато с претенцията са представени всички доказателства по чл.106 от КЗ, застрахователят е длъжен да се произнесе в срок до 15 работни дни – чл.108, ал.1 от КЗ. При непредставяне на всички доказателства се прилага срокът по чл.496, ал.1 от КЗ – срокът за окончателно произнасяне по претенция по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл.380, ал.1 от КЗ, като застрахователят следва окончателно да се произнесе, като или определи и изплати размера на обезщетението, или даде мотивиран отговор по предявените претенции, когато : а) отказва плащане, или б) основанието на претенцията не е било напълно установено, или в) размерът на вредите не е бил напълно установен.

Съгласно разпоредбата на чл.409 от КЗ застрахователят дължи законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение след изтичане срока по чл.405 от КЗ, освен в случаите на чл.380, ал.3 от КЗ – непредставяне на данни за банкова сметка. ***-дълъг от срока по чл.108, ал.1-3 или ал.5 от КЗ, като в случаите по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, когато не са представени всички доказателства по чл.106 от КЗ, се прилага срокът по чл.496, ал.1 от КЗ – тримесечен.

В настоящия случай допустимостта на предявения иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ съгл. разпоредбата на чл.498, ал.3 от КЗ бе установена с представената с и.м. писмена застрахователна претенция по чл.380, ал.1 от КЗ на С.Н.М. – вх. № 8713/22.06.2018 год. по описа на ЗК „Л.”АД, по която няма данни застрахователят да се произнесъл до изтичане на срока по чл.496, ал.1 от КЗ.

По основателността на предявените искове съдът намира следното :

С разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ е уредено правото на пряк иск в полза на пострадалото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на прекия причинител, като отговорността на застрахователя е обусловена от и е еднаква по обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по горния ред е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност”, както и да са налице всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.

В настоящия случай от събраните гласни и писмени доказателства и от заключението по назначената КСМАТЕ бе установено по несъмнен начин, че единствената причина за настъпването на описаното с и.м. ПТП са били субективните действия на водача на лекия автомобил марка „Фолксваген“ модел „Пасат“, с ДК № СО 5281 ВТ – И.С.Л., който в зоната на ПТП не е контролирал непрекъснато управлявания от него автомобил, вследствие на което е навлязъл в лентите за насрещно движение.

Установено бе и че част от сочените в и.м. увреждания, причинени при ПТП на ищеца – контузия на лявата подбедрица с наличието на хематом и оток, увреждане на нервус фибуларис на същата подбедрица, множество повърхностни порязвания на лявата лицева половина, зачервяване на лигавицата на лявата очна ябълка, ерозия на роговицата, оток на лявото рамо и лявата мишница в горната й част, множество повърхностни порязвания на лявата мишница, задната повърхност на лявата предмишница, лявата длан и две порезни рани на втори пръст на лявата ръка, са в причинна връзка с противоправните действия на деликвента, причинил ПТП – И. Л.. Вината на деликвента съгл. чл.45, ал.2 от ЗЗД се предполага до доказване на противното, а горната презумпция в настоящото производство не само не бе опровергана, но и от събраните доказателства вината бе установена по несъмнен начин – с установяването на факта на нарушаване на правилата за движение по пътищата от този водач, регламентирани в чл.16, ал.1, т.3 от ЗДвП –

„На пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено :

3. когато платното за движение има четири и повече пътни ленти – да навлиза и да се движи в лентите за насрещно движение.“.

Установена бе и причинната връзка между горните нанесени на ищеца телесни увреждания и търпените него физически болки и страдания в хода на възстановителния процес.

В хода на производството по делото ищецът не установи, че част от описаните в и.м. травматични увреждания – предкоренчева увреда на Л 4,5 двустранно, от които търпи болки и страдания, са в причинна връзка с претърпяното ПТП – както бе обсъдено по-горе, заключението по СМЕ не може да направи такъв категоричен извод без сравнение с медицинска документация преди инцидента, каквато ищецът не е представил по делото.

По делото не бяха установени и твърдените с и.м. срив на самочувствието и тежък психически шок, претърпени от ищеца в резултат от търпените болки и страдания, ежедневните затруднения в бита, които понася и негативното отражение, което тези травми дават в процеса на оздравяване – горното не бе установено с исканата от страната съдебно-психиатрична експертиза, която сочи, че претърпяното ПТП не е довело до последствия върху психиката на ищеца и няма данни за промяна на емоционалното му състояние и промяна в обичайния му начин на живот.

            По делото бе установен и последният елемент от фактическия състав за ангажиране на отговорността на застрахователя по предявения пряк иск по чл.432, ал.1 от КЗ обстоятелството, че за лекия автомобил марка „Фолксваген“ модел „Пасат“, с ДК № СО 5281 ВТ, управляван при ПТП от деликвента И.С.Л., е била сключена с ответника застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със застрахователна полица № BG/22/118000521906, валидна от 09.02.2018 год. до 09.02.2019 год.

Доказан по основание, предявеният иск по чл.432, ал.1 от КЗ  е доказан отчасти по размер.

Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. При определяне на обезщетението се съобразяват характера и тежестта на вредите, тяхното проявление във времето и цялостното неблагоприятното отражение на увреждащото деяние в патримониума на увреденото лице. В настоящия случай неимуществените вреди са във формата на физически болки и страдания и стрес, понесени от ищеца като пряка и непосредствена последица от получените при ПТП травматични увреждания. Към момента на причиняване на травмите ищецът е бил на 38 години, като с оглед естеството на получените от него наранявания е настъпило пълно възстановяване от травматичните увреждания; за горното заключението по назначената СМЕ е категорично.

Следва да се отчете, че търпените от ищеца физически болки и страдания не са били с по-голям интензитет от обичайния за такъв вид увреждания, нито възстановителния период за същите е бил необичайно дълъг – с изключение на увреждането на нервус фибуларис на лявата подбедрица, продължил повече от седем месеца. Констатираните охлузвания, кръвонасядания и порезни рани са отзвучали за период от около 20-25 дни, без да останат трайни или постоянни последици за здравето на пострадалия.

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелката И.Ф. И. – М., от които се установява, че продължително време съпругът й бил с обездвижен крак и изпитвал болки в областта на рамото, кръста и крака, които налагали прием на болкоуспокояващи. Следва обаче да се посочи, че част от физическия дискомфорт, причинен на М., е бил в резултат и на констатираните от в.л. по СМЕ и установени с приложената по делото медицинска документация увреждания на шийните коренчета – за което не бе проведено пълно доказване, че е в причинна връзка с участието на ищеца в ПТП.

В обобщение съдът приема, че така установените неблагоприятни проявления на причинените на С.М. увреждания налагат определяне на обичайния определян в практиката на съдилищата размер на обезщетението за сходни претърпени неимуществени вреди, което следва да допринесе за репатриране на неблагоприятните последици от увреждащото събитие в патримониума на ищеца, а именно – обезщетение в размер на 10 000 лева. Предявеният иск следва да се отхвърли като неоснователен за разликата до пълния му предявен размер от 26 000 лева. Върху сумата от 10 000 лева съдът на осн. чл.409 от КЗ съдът следва да присъди и законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение, считано от 23.09.2018 год. – деня, следващ изтичане на срока по чл.496, ал.1 от КЗ.

Съдът намира за неоснователно възражението на ответника по чл.51, ал.2 от ЗЗД за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца, който със своето бездействие да е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат – като е управлявал автомобила без поставен обезопасителен колан. Горното категорично бе опровергано от показанията на св. Д., очевидец на ПТП, а и заключението по КСМАТЕ е категорично, че при конкретния механизъм на ПТП независимо дали пострадалият е бил или не с поставен обезопасителен колан, биха се наблюдавали подобни по размер и тежест травматични увреждания. Не бе установено и твърдяното съпричиняване от пострадалия, който със своите действия да е допринесъл за настъпването на сблъсъка между двете МПС; горното бе опровергано както от показанията на сочения горе очевидец, така и от заключението на КСМАТЕ.

 

            По отношение на държавните такси и разноски :

            В хода на производството по делото ищецът е направил разноски в общ размер на 1 920 лева – заплатена ДТ в размер на 1 040 лева и внесени депозити за назначени СМЕ, СПЕ и КСМАТЕ и за разпит за свидетел с призоваване в общ размер на 880 лева. С оглед на горното и на осн. чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да се осъди да заплати на ищеца сумата от 738.46 лева, съставляваща разноски съразмерно с уважената част на исковете.

Тъй като, видно от представения в с.з. на 03.12.2019 год. договор за правна помощ от 20.09.2019 год., сключен между ищеца и адв. В.В.О. от САК, същият е за оказване на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА на безплатна адвокатска помощ за процесуално представителство по делото, то на осн. чл.38, ал.2 от ЗА съдът следва да определи размер на адвокатското възнаграждение съобр. правилата на чл.36, ал.2 от ЗА и чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – в размер на 830 лева, като осъди ответника да заплати тази сума на пълномощника; върху така определеното възнаграждение няма основание за начисляване на ДДС.

Тъй като ответникът е представляван по делото от юрисконсулт, дължимото му на осн. чл.78, ал.8 от ГПК възнаграждение, определено съобр. чл.37 от ЗПП, който препраща към разпоредбата на чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, в случая следва да се определи от съда в максималния размер от Наредбата – 300 лева /при материален интерес от 10 000 лева/. Тъй като ответникът е направил разноски по делото в размер на 400 лева – внесен депозит за възнаграждение на вещи лица по КСМАТЕ, то с оглед на горното и на осн. чл.78, ал.3 и 8 от ГПК ищецът следва да се осъди да му заплати сумата от 430.77 лева, съставляваща разноски и възнаграждение по чл.78, ал.8 от ГПК съразмерно с отхвърлената част от исковете.

            Воден от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА на осн. чл.432, ал.1 и чл.409 от КЗ „З.К.Л.И.” АД, ЕИК . да заплати на С.Н.М. ***, с ЕГН *****, по банкова сметка *** , сумата от 10 000 лева /десет хиляди лв./, съставляваща обезщетение за причинени му неимуществени вреди – физически болки и страдания и стрес вследствие нанесени му телесни увреждания – контузия на лявата подбедрица с наличието на хематом и оток, увреждане на нервус фибуларис на същата подбедрица, множество повърхностни порязвания на лявата лицева половина, зачервяване на лигавицата на лявата очна ябълка, ерозия на роговицата, оток на лявото рамо и лявата мишница в горната й част, множество повърхностни порязвания на лявата мишница, задната повърхност на лявата предмишница, лявата длан и две порезни рани на втори пръст на лявата ръка,  причинени в резултат на ПТП, настъпило на 02.05.2018 год. около 06.05 часа на път ПП I-8 /от К. към гр. С., района на 35-ти км/, по вина на И.С.Л. с ЕГН ********** – водач на лек автомобил марка „Фолксваген“ модел „Пасат“, с ДК № СО 5281 ВТ, със застрахователна полица № BG/22/118000521906 за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответника, валидна от 09.02.2018 год. до 09.02.2019 год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 23.09.2018 год. до окончателното й заплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск В ЧАСТТА МУ за разликата до пълния му предявен размер от 26 000 лева /двадесет и шест хиляди лв./.

ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК „З.К.Л.И.” АД, ЕИК . да заплати на С.Н.М. ***, с ЕГН **********, по банкова сметка *** ***, сумата от 738.46 лева /седемстотин тридесет и осем лв. и четиридесет и шест ст./, съставляваща разноски съразмерно с уважената част от исковете.

ОСЪЖДА на осн. чл.38, ал.2 от ЗА „З.К.Л.И.” АД, ЕИК . да заплати на адв. В.В.О. от САК, с ЕГН ******, със служебен адрес ***, сумата от 830 лева /осемстотин и тридесет лв./, съставляваща определено от съда по реда на чл.38, ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство по делото.

ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 и 8 от ГПК С.Н.М. ***, с ЕГН **********, да заплати на „З.К.Л.И.” АД, ЕИК . сумата от 430.77 лева /четиристотин и тридесет лв. и седемдесет и седем ст./, съставляваща разноски и възнаграждение по чл.78, ал.8 от ГПК съразмерно с отхвърлената част от исковете.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

СЪДИЯ :