№ 695
гр. София, 07.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Йоана М. Генжова
Виктория Мингова
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Стела Кацарова Въззивно гражданско дело №
20231100513930 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение от 13.07.2023 г., гр.д. 44363/2020 г., СРС, 55 с-в приема за
установено по предявената искова претенция от Д. Н. Д. срещу „Софийска
вода“ АД с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, че Д. Н. Д. не дължи на
„Софийска вода“ АД сумата от 1 269,83 лв. през периода от 09.08.2007 г. до
04.02.2010 г. за имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. ****, с клиентски
№ **********, поради липса на облигационно отношение, както и сумата от 1
160,13 лв. за периода от 05.02.2010 г. до 07.08.2017 г., поради погасяване на
вземането по давност, отхвърля исковата претенция за сумата над 1 269,83
лв. до първоначално претендирания размер от 2 610,75 лв. поради
липса на облигационно отношение и за сумата над 1 160,13 лв. до
размера от 1 340,92 лв., представляваща разликата между общо
претендирания размер от 2 610,75 лв. и сумата от 1 269,83 лв., като осъжда
ответника да заплати на ищцата 98,62 лв. – разноски и на адв. Н. К. 412,75 лв.
- възнаграждение по чл. 36, ал. 2 вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, а ищцата да
заплати на ответника 415,49 лв. – разноски и по сметката на Софийския
1
районен съд 0,43 лв. - държавна такса.
Срещу решението в частта, с която са отхвърлени исковете постъпва
въззивна жалба от ответницата по тях Д. Н. Д.. Поддържа оплаквания, че не е
потребител на ВиК услуги, не е собственик на имота, за който същите са
предоставяни, нито е обвързана от облигационно правоотношение с
ответника, с когото няма сключен договор. Решението е вътрешно
противоречиво, защото съдът отхвърля отчасти исковете, въпреки приетото,
че ищцата е собственик на имота по нотариален акт и партида. Иска се отмяна
на решението в тази част и постановяване на друго, с което да се уважат
исковете.
Въззиваемият – ищецът „Софийска вода“ АД не изразява становище.
Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по
реда на чл. 269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК от надлежна
страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
Решението е изцяло валидно, а в обжалваната част е допустимо и
правилно.
Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди
първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да
препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при
обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2
ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете
инстанции съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в
обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото
производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се
потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на
първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.
Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание
чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Обстоятелството, че ищцата Д. Н. Д. е потребител на ВиК услуги през
остатъка от исковия период 09.08.2007 г. - 04.02.2010 г., се установява чрез
2
притежаваното от нея право на собственост върху водоснабдения обект. В
тази насока е договор за покупко-продажба от 05.02.2010 г., обективиран в
нот. акт № 106, том I, рег. № 1351, дело № 91/2010 г., чрез който ищцата
придобива собствеността върху имота в гр. София, ж.к. ****. На 25.05.2020 г.
ищцата подава заявление до ответника „Софийска вода” ЕАД за закриване на
стария клиентски № ********** за имота, с предишен титуляр Жулиета
Ангелова Андреева. Според съдебно-техническата експертиза, в тази връзка
за имота е открит нов клиентски № **********, с титуляр ищцата.
Считано от меродавния момент 05.02.2010 г., когато настъпват
транслативните правни последици на придобния способ, ищцата става
титуляр на абсолютното вещно право на собственост върху водоснабдения
имот. От този момент притежава и качеството потребител на предоставени от
ответника услуги, по силата на § 1, т. 2 от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационни услуги и чл. 3, ал. 1 от Наредба №
4/14.09.2004 г. УРПППВКС. Същата отговаря спрямо ответното дружество за
възникналите задължения през останалата част от исковия период 05.02.2010
г. - 05.06.2020 г. Неоснователни са отрицателните установителни искове по
чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване недължимост на главното и акцесорно
вземане през този период.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат.
Първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени исковете, на
основание чл. 271, ал. 1, изр.1, предл. 1, ГПК следва да се потвърди.
Решението в останалата част, с която са уважени исковете, като
необжалвано е влязло в сила.
Пред настоящата инстанция въззиваемият не претендира и не
установява реализирани разноски, поради което такива не се дължат.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 13.07.2023 г., гр.д. 44363/2020 г., СРС, 55 с-в в
частта, с която се отхвърля исковата претенция на Д. Н. Д. срещу „Софийска
3
вода“ АД с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за
установено, че Д. Н. Д. не дължи на „Софийска вода“ АД сумата над 1 269,83
лв. до първоначално претендирания размер от 2 610,75 лв. поради липса на
облигационно отношение за имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. **** и
сумата над 1 160,13 лв. до размера от 1 340,92 лв., представляваща разликата
между общо претендирания размер от 2 610,75 лв. и сумата от 1 269,83 лв. (за
периода 05.02.2010 г. - 05.06.2020 г.).
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4