Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

Номер 321            Дата   21.11. 2018  година

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Пловдивски апелативен съд,   търговско отделение- трети търговски  състав                                        

                                                       Председател: Красимир  Коларов

                                                                      Членове: Георги Чамбов

                                                                                        Емил  Митев                                                                      

  

 Секретар:   Златка Стойчева

открито съдебно заседание на  10.10.2018 г.

разгледа докладваното от Емил Митев

въззивно търговско дело  номер 366 по  описа за 2018  година

 

           Производството е  въззивно по чл.258 и сл. от ГПК. 

           Образувано е по въззивната жалба на   „Л.И. „АД , ЕИК *** против   Решение № 173  от 10.04.2018 г.      , постановено от  Старозагорският окръжен съд по  търговско дело № 303/2016 г. по описа на същия съд.

          Решението се обжалва в осъдителната му част, с която ответното дружество  З.к. „Л.И. „АД е осъдено да заплати на И.  Х.Б. с ЕГН:*********** сумата 60 000 лева/ шестдесет хиляди лева/,представляваща застрахователно обезщетение за  претърпените от ищеца неимуществени вреди,настъпили в резултат на  ПТП,настъпило на 19.09.2015 г,ведно със законната лихва върху  присъдената главница, считано от момента на извършване на деянието -19.09.2015 г. до окончателното изплащане на дължимите суми.

          Основното оплакване , което се поддържа във въззивната жалба   е за постановяване на  обжалваното решение в нарушение на чл.52 ЗЗД като присъденото обезщетение е завишено  и не отговаря на „обществените критерии за  справедливост“.

         

         Ответника по въззивната жалба  И.Х.Б., чрез процесуалния си представител  адвокат П.  Д.Д. *** поддържа писмен отговор, съгласно който  въззивната жалба е неоснователна.

          Пловдивският  апелативен съд след преценка на изложените във въззивната жалба оплаквания и доводи, приема за  установено  следното: 

          Спор  по  фактите по делото  няма – спорът е  за  тяхното тълкуване. Това се отнася  преди всичко за основния спорен въпрос по делото ,а именно въпроса за съпричиняването на вредоностния  резултат от страна на  пострадалото лице.

       Всъщност това е и основното оплакване на  жалбоподателя пред въззивната инстанция, който счита, че  съдът неправилно  е приел, че  не  е налице съпричиняване.

             Следва да се  отчете, че  първоинстанционният съд   е установил точно   с помощта на  съдебно-автотехническа експертиза  механизма на  настъпилото  пътно-транспортно произшествие.   Установено е по-конкретно ,че   това е станало  на 19.09.2015 г рано сутрин около 7 часа и 20 минути  в светлата част на  денонощието.  Местопроизшествието е станало в град С.З.на булевард  „Ц.С.В.“, по който  булевард в посока  от запад на  изток  се е  движел мощен японски  мотоциклет „Я. „ Мотоциклета е бил управляван от лицето Й.Д..Й., който  се е движел с много висока  скорост, значително надвишаваща максимално допустимата скорост за  шофиране в града от 50 км./ час.  От заключението на неоспорената  автотехническа експертиза, приета пред първата инстанция се установява, че скоростта на мотоциклета  преди настъпването на ПТП ,т.е. преди  удара с пешеходеца  е била  103.9 км/ ч .  Непосредствено  към момента на удара с пострадалия  скоростта на мотоциклета е била около 92 км/ ч.   Същественият въпрос е дали водача на мотоциклета е имал техническата възможност да  възприеме пешеходеца към момента, когато  последният е навлизал  на пътното платно за движение.

         Установено е от автоекспертизата и от  протокола за оглед на  ПТП,че пострадалият е пресичал платното за движение от дясно на ляво  спрямо  посоката на движение на  мотоциклета.

 

 

           Самият удар  между  пострадалия пешеходец и  мотоциклета се е реализирал  на разстояние 3.1 метра след  линията на ориентира и на  3.6 метра северно от  южния  край на платното за движение. Мястото на  удара е изцяло в дясната половина/южната/ на   платното за движение.

          Автоексперта е установил, че  водачът на мотоциклета  е имал техническата възможност да  възприеме  пешеходеца към момента на навлизането на  платното за движение, когато мотоциклета е бил на около 85 метра преди  коридора на движение на пешеходеца. Изчислил е въз основа на специалната формула, че  опасната зона за спиране на  мотоциклета в този  момент е била около 80 метра. От кинематичния анализ, изложен в заключението на автотехническата експертиза става ясно, че  водачът на мотоциклета е реагирал в момент, в който  той се е намирал на разстояние отоко 39 метра  преди коридора на движение на пешеходеца. Установено, че  последният е бил вече навлязъл на разстояние около 1.1 метра на платното за движение.  Към този момент, при  опасна зона за спиране на мотоциклета около  80 – осемдесет метра ,водачът на мотоциклета не е имал техническата възможност да спре  преди  коридора за движение на пешеходеца. Стана ясно ,че максимално допустимата позволена скорост за движение в  населено място е 50 км/ ч.,докато скоростта на движение на мотоциклета към момента на реакцията на водача/ когато е задействал спирачната система/  е била около 104 км./ч. При ограничителна скорост за населени места  от 50 км./ ч. мотоциклета е „прелетял“ със  близо два пъти по-висока скорост.  Именно тази  изключително висока скорост на мотоциклета е причината, поради която   мотоциклетиста да закъснее с реакцията си с около 1.6 секунди.  Това е единствената причина  за настъпването на ПТП – всички  други условия са били нормални: участъкът на който е станал удара е бил прав, времето е било ясно, с нормална видимост, при дневна сутрешна светлина, при суха  асфалтова настилка. Не са констатирани данни за наличие на обекти, които да са ограничавали  видимостта на водача в посока към пешеходеца.

          Данните по делото не позволяват да се направи  извода, че е налице  съпричиняване на  вредоностния резултат от страна  на пострадалия пешеходец.

 

Установено е ,че в зоната на преминаване на пешеходеца не е имало пешеходна пътека .

         Това означава, че  пострадалият не е нарушил  разпоредбата на чл.113 от ЗДв.П, която разпорежда, че при  пресичане на платното за движение пешеходците имат задължението да използват  пешеходната пътека, ако наблизо има такава. Съгласно  чл.113,ал.2 от ЗДв.П- извън населените места, както и по двулентовите двупосочни пътища в населените места,когато в близост няма пешеходна пътека,то пешеходците могат да пресичат платното за движение и извън определените за това места. Липсват доказателства и такива не са представени от ответника по какъв начин точно пешеходецът е нарушил разпоредбите на чл.113  и чл.114 от ЗДв.П.

  Основното е , че  пострадалият пешеходец не се е появил внезапно на пътното платно за движение и не е навлезъл в опасната зона  за движение на  мотоциклета.  Той се  е движел с бавна походка, която е типична за възрастта му -  мъж, който в момента на  автозлополуката е бил на 72 години.  Нищо  в поведението на  пешеходеца  не  е  довело  до съпричиняване на този резултат. Повече от ясно е, че  водачът на мотоциклета се е движел с твърде висока скорост , късно  е предприел аварийно спиране на мотоциклета,при това когато се е намирал само на около 39 метра от пешеходеца.  Сблъсъкът  е бил неизбежен,но единствената причина за тази  фатална неизбежност  е карането на мотоциклета  с несъобразена скорост от 104 км/ час в населено място.  Друга причина за удара  просто няма и не може да се измисли.

          Следователно  предявеният иск пряк иск срещу застрахователя на деликвента  по  чл.226,ал.1 от КЗ/ отм./ е доказан като основание , до който извод е достигнал и първоинстанционния съд.

          Второто оплакване е , че присъденото обезщетение в размер на  60 000 лева е  завишено и не отговаря на „обществените критерии за справедливост „.  Последното понятие е измислено, тъй като   критериите за справедливост при определяне на обезщетенията не се определят нито от застрахователите, нито от  пострадалите лица при ПТП. 

 

Законът е предоставил изричната дискреция на съда да определи  справедливо обезщетение, което може да стане само ако се  съобразят  особеностите на всеки конкретен  случай.

         От приетото пред първата инстанция заключение на съдебно-медицинската експертиза, което не е било оспорено от страните се установява, че на 19.09.2016 г. пострадалият И.Х.Б.   е получил контузия на главата, Сътресение на мозъка, контузия на мозъка, линейно счупване на черепа вляво –теменно – слепоочно. Получил е счупване на дъгата на лявата зигоматична кост.  Това  е именно диагнозата на  пострадалия И.Б., с която той е изписан от К.Н., където  е бил лекуван в продължение на 7 дни.

          Два месеца  след изписването му  на 26.09.2015 г.  е бил  приет отново за втори път в същата К.Н..  Причината за това е, че пострадалият е получил хроничен кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка на лявата голямо мозъчна полусфера. Поради това е била предприета оперативна интервенция, в резултат на която   кръвоизливът е бил отстранен. Според съдебния експерт д-р Е.Б.счупването на черепа, което е било причинено при удара на мотоциклета се ангажира слепоочната кост вляво. Костузията на мозъка и последвалият кръвоизлив под твърдата мозъчна  обвивка на лявата хемисфера, което е  довело до повторното хоспитализиране на пострадалия и оперативна намеса са причинили разстройство на здравето, временно  опасно за живота.  Вещото лице-неврохирург е категоричен, че кръвоизливът  е възникнал   като  усложнение  на черепно-мозъчната травма. При тази  сериозна травма възстановителният процес  трае около  6- шест месеца.

          Освен това основно травматично увреждане пострадалият е претърпял  счупването на  дъгата на скулната кост, което без значение дали става въпрос за лява или дясна скулна кост  причинява  трайно   затрудняване на дъвченето и говоренето.  Възстановителният процес за това второ травматично увреждане  продължава  около  2 до 3 месеца.

          Така стоят нещата от гледна точка  на съдебно  медицинската  експертиза, която е проследила  подробно  механизма на увреждането,както  и травматичните увреждания, причинени на пострадалия пешеходец.

 

    В  резултат на   сериозните  травматични увреждания и най-вече на  претърпяното линейно счупване на черепа  вляво –теменно , слепоочно и контузията на мозъка пострадалият   И.Б. е  изпитвал силни  болки . Налице са били признаците на  т.н. общо мозъчна  симптоматика ,а именно:  главоболие, световъртеж, гадене , повръщане. Особено непоносими  са били болките през първите две до три седмици след злополуката.

          Показателни са  подробните показания на дъщерята на пострадалия   Е.И.Б.,  разпитана като свидетел.   

 Същата е установила , че след изписването от К.Н. баща й бил в особено състояние: не е искал да се храни, не е ставал от леглото, имал е халюцинации.  В продължение на  цял  месец е бил  „ на подлога“ със   всички неудобства  за болния и за  неговата дъщеря.  След това нещата са се усложнили, болният е получил кръвоизлив в мозъка –хематом, което е наложило последният да бъде отстранен оперативно. Според св. Е..Б.баща й е изпитвал много силни болки , които в началото са били непоносими, бил е дезориентиран.  Тези болки не са така интензивни ,както в дните след  претърпяното ПТП,но  не са отшумели и до настоящия момент. Пострадалият има постоянно главоболие, изпитва страх за живота си, след катастрофата вече не иска да излиза сам от къщи. Свидетелката е установила, че  преди катастрофата въпреки възрастта си/ на 72 години/  здравословното му състояние е било отлично.  Показателно  е, че до този момент не е влизал в болнично заведение, бил е напълно работоспособен.

    Тази катастрофа е променила  изцяло живота му и го  е направила непълноценен като физика и най-вече като психика след  претърпяната оперативна намеса и счупването на черепа.

  С оглед на  тези конкретни данни  ПАС намира, че присъденото от първия съд обезщетение в размер на 60 000 лева категорично не е завишено. Продължителността на възстановителния процес след претърпяната контузия на мозъка и черепната травма е била  около 6-шест месеца.  През един период от време  след появата на хроничния кръвоизлив  живота на пострадалия е бил „ на косъм“. Няма основание да се намали размера на  присъденото обезщетение , тъй като  това би довело до очевидна  несправедливост.

 

 По отношение на оплакването за нарушение на процесуалните правила поради   недопускане на  лицето Й.Й., който е причинителят на ПТП като свидетел -  съдът намира, че е съществувала пречка за това,тъй като  същото лице е прекият причинител и е  конституиран като трето лице-помагач. Освен това страната така и не е  конкретизирала твърдението си:  платена ли е някаква  сума на пострадалия, в какъв точно размер и кога по време е станало това. Ако има  плащане на парична сума от  прекия причинител – последният трябва да установи това документално.

    Следва да се потвърди обжалваното решение, при постановяването на което съдът е приложил точно  разпоредбата на чл.51,ал.2 ЗЗД и правилно е приел , че не е налице  съпричиняване на увреждането от страна на пострадалия.

  Обезщетението за претърпените неимуществени вреди , изразяващи се в болки и страдания през  един продължителен период от време   в размер на 60 000 лева не е завишено и  съответства на принципа на  справедливостта.

 При този резултат от въззивното решение в полза на възиваемата страна следва да се присъдят направените съдебни разноски по делото пред въззивната инстанция. Последните са документално установени в размер на 2300 лева,която сума е платена в брой.

 По тези  съображения Пловдивският апелативен съд

 

                          Р   Е   Ш    И  :

 

     ПОТВЪРЖДАВА  Решение №173  от 10.04.2018 г., постановено от Старозагорския Окръжен съд по   търг.дело№ 303/2016 г. по описа на съда.

     ОСЪЖДА  „З.  К.  „Л.И. „АД ЕИК ***  да заплати на И.Х.Б. с ЕГН:********** сумата 2300 лева, представляваща съдебни разноски направени от ищеца  пред въззивната инстанция.

   Решението  подлежи на обжалване пред  Върховния касационен съд в едномесечен срок, считано от връчването му.

 

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:            ЧЛЕНОВЕ:1.                 2.