Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 04.05.2018
год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV брачен
състав, в публично заседание на пети април през две хиляди и осемнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН ЕВТИМОВ
при секретаря Евдокия-М.Панайотова, с участието на
прокурора Ралица Мравкова, като разгледа докладваното от председателя гр.дело
№ 15253 по описа за 2017 год. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Постъпила е
молба по чл. 7, б. „f“, във вр. с чл. 8 от Хагската конвенция за гражданските
аспекти на международното отвличане на деца чрез Министерство на правосъдието –
централен орган по смисъл на Конвенцията.
Д.Л.С. прави
искане за връщане на дъщеря й М.Х.С. в държавата на обичайното й
местопребиваване – Великобритания. Твърди се, че детето е родено на *** г. в гр.
София от брака на Д.Л.С. и Х.Х.С.. Поддържа се, че със Съдебно разпореждане за
договорености за дете по Раздел 8 от Закона за децата от 1989 г., постановено
на 30.05.2017 г. от Съда по семейни дела в Бристол, е определено обичайното
местопребиваване на детето да бъде във Великобритания, родителите да си поделят
упражняването на родителските права, като детето да живее при двамата въз
основа на редуващ се период от седмица. Изложено е, че редуването за по седмица
е започнало с майката на 05.06.2017 г., а времето за лятната ваканция, което
детето М.е трябвало да прекара с баща си, е било определено от 10.07.2017 г. до
17.07.2017 г., вкл. във Франция до 16.07.2017 г., като вместо да върне детето
на 17.07.2017 г., бащата заминал с М.за Република България без съгласието на
майката. Посочено е също, че майката е упражнявала ефективно родителските права
по отношение на детето, от прехвърлянето на детето в България до подаване на
молбата за връщане не е изтекла една година и се прави извод, че е налице
родителско отвличане, извършено под формата на незаконно прехвърляне –
прехвърлянето е извършено в нарушение на правото на упражняване на родителските
права на молителката, произтичащо от посоченото Съдебно разпореждане за
договорености за дете, постановено от Съда по семейни дела в Бристол, и от
английското законодателство. Молителката моли да се уважи молбата по чл. 7, б.
„f“, във вр. с чл. 8 от Хагската конвенция и претендира разноски по списък.
Ответникът Х.Х.С.
оспорва молбата по чл. 7, б. „f“, във вр. с чл. 8 от Хагската конвенция, като
изразява становище, че същата е неоснователна. Излага подробни съображения за
наличие на изключенията, предвидени в чл. 13, б. „б“ от Хагската конвенция.
Претендира разноски по списък.
Представителят
на Софийска градска прокуратура счита, че молбата е основателна, и моли съда да
постанови решение, с което да върне малолетното дете М.Х.С. в държавата по
обичайното му местопребиваване - Великобритания.
Софийският
градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи, приема за
установено следното:
Възникването на
правото да се върне малолетното дете във Великобритания по реда на Хагската
конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца се предпоставя
от следните материални предпоставки (юридически факти): 1) детето да е имало обичайно
местопребиваване във Великобритания непосредствено преди отвличането му; 2)
детето да е било прехвърлено или задържано от неговия баща в Република България
в нарушение на установените във Великобритания правила за упражняване на
родителските права – съвместно или поотделно; 3) молбата за връщане на детето
да е подадена преди да изтече една година от прехвърлянето или задържането на
детето в Република България, респ. детето да не се е приспособило към новата си
среда в Република България, ако молбата е подадена след изтичане на периода от една
година; 4) майката да е упражнявала ефективно родителските права по
време на прехвърлянето или задържането; 5) майката да не е дала съгласие за
прехвърлянето или задържането на детето в Република България или впоследствие
да не е приела прехвърлянето или задържането на детето в Република България; 6)
да не съществува сериозна опасност връщането на детето да го изложи на заплаха
от психическо или физическо увреждане или по всякакъв друг начин да го постави
в неблагоприятна ситуация.
В настоящия
случай молителката и ответникът са родители на детето М.Х.С., род. на *** г.
през време на брака им, сключен на 01.07.2009 г., видно от представените
удостоверение за сключен граждански брак и удостоверение за раждане.
По делото
липсва спор, че детето М.Х.С. е имало обичайно местопребиваване във Великобритания
до месец юли 2017 г., след което бащата се е завърнал да живее с дъщеря си в
България – това е заявено от ответника в писменото му становище от 12.02.2018
г. и при изслушването му от съда в съдебното заседание, проведено на 23.02.2018
г. Доказателство, че детето М.С. обичайно пребивава в Англия и Уелс, чиито
съдилища имат изключителната юрисдикция по всички въпроси на родителската
отговорност съгласно чл. 8 от Регламент (ЕО) №
2201/2003 на Съвета на ЕС от 27 ноември 2003 година, представлява
т. 15 от приетото като доказателство Съдебно разпореждане за договорености за
дете по Раздел 8 от Закона за децата от 1989 г., постановено на 30.05.2017 г.
от Съда по семейни дела в Бристол.
По силата на
това Съдебно разпореждане родителите си поделят упражняването на родителските
права, детето трябва живее при двамата въз основа на редуващ се период от
седмица, започвайки с майката на 05.06.2017 г., детето следва да пътува с баща си
до Париж, Франция, за периода от 10.07.2017 г. до 16.07.2017 г. и в периода от
09.00 часа на 17.07.2017 г. до 09.00 часа на 02.08.2017 г. детето трябва да е
при майката. В посочената т. 15 от Съдебното разпореждане е предвидено също
така, че всеки спор, отнасящ се до това къде да живее детето Мария, трябва да
бъде решаван първо чрез посредничество, чрез взаимно съгласие между двамата
родители или чрез иск към Семейните съдилища на Англия и Уелс. Безспорно е, че детето
понастоящем живее с баща си в гр. София, като майката не е дала съгласие за прехвърлянето
на детето в Република България, нито впоследствие е приела това прехвърляне – майката
се противопоставя на прехвърлянето на детето в България, което противопоставяне
е обективирано в молбата по чл. 7, б. „f“, във вр. с чл. 8 от Хагската
конвенция. Детето е прехвърлено от неговия баща в Република България в
нарушение на установените във Великобритания правила за упражняване на
родителските права. Раздел 2 (1) от британския Закон за децата от 1989 г.
предвижда, че когато майката и бащата са сключили граждански брак по време на
раждането на детето, всеки от тях носи родителската отговорност за детето.
Раздел 3 (1) от Закона за децата от 1989 г. определя родителската отговорност
като всички права, задължения, пълномощия, отговорности и власт, които според
закона родителят притежава по отношение на детето и неговото имущество.
Несъмнено в обхвата на родителските права, дефинирани в Закона за децата от
1989 г., се включва и даването на съгласие за отвеждане на детето извън
Обединеното Кралство, защото в случая са нарушени и разпоредбите на Закона за
отвличане на децата от 1984 г. – Глава 37, Част І, чл. 1. Както е посочено
по-горе, липсва съгласие на молителката детето й М.да установи обичайно
местопребиваване на територията на Република България и няма решение, постановено
от компетентен английски или уелски съд, овластяващо ответника еднолично да
променя обичайното местопребиваване на детето.
Молбата на Д.Л.С.
за връщане на детето М.Х.С. във Великобритания е подадена в съда на 23.11.2017
г., т.е. преди да е изтекла една година от датата на прехвърлянето на детето в
България – месец юли 2017 г.
Майката е
упражнявала ефективно родителските права по време на прехвърлянето. Детето М.реално
е живяло при молителката, която се е грижила за отглеждането и възпитанието му,
в периодите, определени за съвместното им живеене съгласно Съдебното
разпореждане от 30.05.2017 г. за договорености за дете по Раздел 8 от Закона за
децата от 1989 г., постановено от Съда по семейни дела в Бристол. За това
обстоятелство е налице признание на ответника в писменото му становище от
12.02.2018 г. и при изслушването му от съда в съдебното заседание, проведено на
23.02.2018 г.
Съдът не намира
да се е осъществила хипотезата на чл. 13, б.”б” от Конвенцията и да е налице
сериозна опасност връщането на детето да го изложи на заплаха от психическо или
физическо увреждане или да го постави в неблагоприятна ситуация по всякакъв
начин. По делото са събрани доказателства и данни – заключението на допуснатата
съдебно-психологична експертиза и социалните доклади на ДСП Слатина – за
силната емоционална връзка, която съществува между детето и баща му, и за
добрите условия, при които детето се отглежда. Това обаче не означава, че
преместването на детето във Великобритания ще му се отрази неблагоприятно.
Детето обича и двамата си родители, има силна емоционална връзка и с двамата и
нито един от родителите не е с по-голяма значимост за него. Съгласно заключението
на съдебно-психологичната експертиза детето М.С. изпитва безпокойство и
проявява импулсивност поради отсъствието на майка му, чувства тъга, липсва му емоционалната
близост и общуването с нея, преживява негативно липсата на контакти и общуване
с майката. Детето е заявило на експерта, че харесва „другия дом“ на майката и в
това отношение не могат да се очакват особени сътресения. Според вещото лице
положителното за детето ще бъде удовлетворяването на емоционалната му
потребност от близост и общуване с майката, които е необходимо да се
възстановят в максимален размер. В съдебното заседание на 23.03.2018 г. вещото
лице е уточнило, че между детето и майката съществува
добра емоционална връзка, няма негативно отношение на детето към майката и
двете общуват по един добър начин. Същевременно, не са ангажирани
никакви доказателства, от които да се установява, че молителката с поведението
си би застрашила живота и здравето на детето. Детето е още малко, за да се
приеме, че извеждането му от настоящата му среда ще се отрази неблагоприятно на
неговото психическо развитие, а дали определеният от Съда по семейни дела в
Бристол режим на упражняване на родителските права е подходящ за малолетното
дете е въпрос, който не е част от предмета на настоящото дело. Компетентният
съд в Англия или Уелс по родителската отговорност спрямо детето следва да
прецени последното обстоятелство, както и жилищните условия на майката във
Великобритания, получаваните от майката средства там, наличието или липсата на
подходяща семейна среда на всеки от родителите и възможността (способността) на
всеки от родителите да подсигури адекватно обучение на детето. Що се отнася до
твърдяните от ответника особености на английското семейно право, вероятността
ответникът да е субект на наказателно преследване в Англия поради незаконното
прехвърляне на детето в България и образуваното в България производство по
Закона за защита от домашното насилие съдът ще спомене, че молителката и
ответникът са съпрузи (т.е. невъзможно е според чл. 4А, ал. 1 от Закона за
децата от 1989 г. родителската отговорност спрямо детето М.да бъде присъдена на
„втори баща“, респ. на „чужд“ за детето човек), никой не може да черпи права от
собственото си неправомерно поведение (освен това няма никакви доказателства,
че ответникът е привлечен под наказателна отговорност в Обединеното Кралство, както
и за санкциите, които го грозят, в случай че тази отговорност бъде реализирана)
и ответник по молбата за защита от домашно насилие не е молителката Д.Л.С..
Предвид
изложеното, съдът разпорежда връщане на детето М.Х.С. в държавата по обичайното
му местопребиваване – Великобритания.
С оглед изхода
на делото, ответникът няма право на разноски, но дължи на молителката сумата от
1200 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш И :
РАЗПОРЕЖДА ВРЪЩАНЕТО НА
ДЕТЕТО М.Х.С., ЕГН **********, в държавата по обичайното му
местопребиваване – Великобритания, по молбата на Д.Л.С., ЕГН **********, срещу Х.Х.С.,
ЕГН **********, на основание чл. 3 от Хагската конвенция за гражданските
аспекти на международното отвличане на деца.
ОСЪЖДА Х.Х.С., ЕГН **********, да заплати на Д.Л.С., ЕГН **********,
разноски в размер на 1200 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Х.Х.С. за присъждане
на разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: