О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№………/…..10.2019г.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито
съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КИРЯКОВА
ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА
като разгледа
докладваното от съдия Хекимова
възз.търг.дело №1628 по описа за 2019г.,
за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
278 във вр. чл. 413, ал. 2 и чл.418, ал.4 от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх.
№6561/21.08.2019г., подадено от „Агенция
за контрол на просрочени вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Панайот Волов“ № 29, ет.3,
п.к. 1527, срещу разпореждане от 10.09.2019г. по ч.гр.д.№14334 по описа за 2019г. в ЧАСТТА, с която е отхвърлено заявлението за издаване
на заповед за изпълнение срещу длъжника Г.Е.В.,
ЕГН **********, от гр. Варна, ж. к. „Владислав Варненчик“,
бл. 405, вх. 2, ет. 7, ап. 39 за сумата от 106.50 лева такса за експресно
разглеждане на документи; сумата от 106.50 лева неустойка за
неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение, начислена за периода
от 09.07.2018 г. до 31.01.2019 г.; сумата от 145.00 лева разходи и такси
за извънсъдебно събиране на вземането, въз основа на договор за паричен заем №
5452151 от 05.07.2018 г., сключен с „Вива кредит“
ООД, вземането по който е прехвърлено на заявителя „Агенция за контрол на
просрочени задължения” ЕООД на 02.05.2019г. с Приложение № 1 към Рамков договор
за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.12.2016 г.
В частната жалба се твърди, че разпореждането е
неправилно. Сочи се, че в рамките на заповедното производство не се извършва
проверка дали вземането съществува, тъй като неговата основна функция е да се
установи дали това вземане е спорно между страните. Твърди се също, че не са
налице сочените от заповедния съд основания да се приемат за нищожни
договорните клаузи, въз основа на които са начислени претендираните
вземания, поради което липсва основание за отказа на съда да бъде издадена
заповед за изпълнение. В обобщение се твърди,
че като е обсъдил по същество
обстоятелство, което стои извън предмета
на проверка в настоящото производство, заповедният съд е превишил правомощията си. Моли да бъде отменено разпореждането и да се постанови издаването
на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за
посочените в заявлението суми.
Съдът намира, че жалбата е подадена
от легитимирана страна, чрез надлежен пълномощник,
срещу акт, който подлежи на
обжалване и в законовия срок за това,
поради което и същата се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество, съдът
намира жалбата за неоснователна по следните съображения:
Производството по ч.гр.д. №14334/2019г. на Районен съд - Варна е образувано по заявление, подадено от заявителя „Агенция за контрол на просрочени вземания“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Панайот Волов“
№ 29, ет.3, п.к. 1527, срещу длъжника Г.Е.В.,
ЕГН **********, от гр. Варна, ж. к. „Владислав Варненчик“,
бл. 405, вх. 2, ет. 7, ап. 39 за вземания по договор за паричен заем № 5452151 от 05.07.2018 г., сключен
с „Вива кредит“ ООД, вземането по който е прехвърлено
на заявителя „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД на 02.05.2019г.
с Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 01.12.2016г., на осн. чл.99 от ЗЗД.
Районният съд
е отхвърлил заявлението за издаване на
заповед за незабавно изпълнение, като е приел, че договорните
клаузи, предвиждащи заплащане на неустойка за неизпълнение задължение за
предоставяне на обезпечение след сключване на договора, заплащане на такса за
експресно разглеждане на документи, заплащане на разходи и такси за
извънсъдебно събиране на просрочени задължения, са нищожни.
Съобразно
разпоредбата на чл. 410, ал. 2 ГПК заявлението следва да отговаря на
изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 ГПК, т.е. съдът преценява дали съдържащите се
в него факти и обстоятелства обосновават извод за наличие на редовна искова
молба. В процесното заявление претендираните вземания за неустойка, разходи и
такси са посочени като размер, относно неустойката е посочен и период.
В
обяснителната част на заявлението заявителят е посочил, че с подписване на
договора кредитополучателят се е съгласил да му бъдат начислени такси за
допълнителни услуги – такса за експресно разглеждане на заявката и такса за
извънсъдебно събиране на просрочени задължения, както и неустойка за
неизпълнение на задължение за предоставяне на договорно обезпечение.
Разпореждането
на заповедния съд в отхвърлителната част е правилно и
законосъобразно. С оглед качеството на заемателя се
налага извода, че е налице договор с потребител по смисъла на § 13 от ДР на
ЗЗП, като към настоящия договор за финансова услуга намират приложение
съответно разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Възможността
кредиторът да въвежда такси извън стойността на договорения размер на заема е
регламентирана в чл. 10а от ЗПК и е предвидена за допълнителни услуги, свързани
с договора за потребителски кредит. Налице е изрична забрана, съгласно чл.10а,
ал.2 от ЗПК да се изискват такси и комисионни за действия, свързани с
усвояването и управлението на кредита.
С
твърденията за въведени с договора за паричен заем клаузи за начисляване на
неустойка за неизпълнение на задължение, разходи и такси за извънсъдебно
събиране, както и такси за експресно разглеждане на заявка при определени
условия след настъпване на падеж на главните задължения, по същество се цели
заобикаляне на ограничението на чл. 33 от ЗПК и въвеждане на допълнителни
плащания, чиято дължимост де факто е изцяло свързана
с хипотеза на забава на длъжника. С оглед изложеното съдът приема, че подобни
клаузи противоречат на чл. 33 от ЗПК, тъй като преследват забранена от закона
цел да се присъди още едно обезщетение за забава. Поради това те не пораждат
права и задължения за страните, респективно в частта, с която са претендирани произтичащите от тях вземания, заявлението по
чл. 410 от ГПК правилно е отхвърлено от районния съд.
На
следващо място допълнителен аргумент за отхвърляне на претенцията на заявителя
за сумата, представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение,
съдът намира в нормата на чл.26, ал.1 от ЗЗД – противоречие с добрите нрави. От
изложеното в т.12 от заявлението става ясно, че задължението на
кредитополучателя, отнасящо се до осигуряването на поръчител не е определено
като предварително условие за сключване на договора. Това противоречи на
принципа за добросъвестност и цели да се създадат предпоставки за начисляване
на неустойка, което води до оскъпяване на кредита. Тази неустойка по своя
характер е санкционна, доколкото се дължи при неизпълнение на договорно
задължение, но същата не зависи от вредите от това неизпълнение и по никакъв
начин не кореспондира с последиците от неизпълнението. Предвидена е да се кумулира към погасителните вноски, като по този начин се
отклонява от обезпечителната и обезщетителната си
функция и води до скрито оскъпяване на кредита. Неустойката не е обявена по
този начин на потребителя. Изложеното обуславя извода, че неустойката излиза
извън присъщите й по закон обезпечителна и обезщетителна
функции и цели неоснователно обогатяване на кредитора, което я прави нищожна
поради противоречие с добрите нрави.
Като е достигнал до
същите изводи, районният съд е постановил законосъобразно и правилно
разпореждане. Предявената срещу него частна жалба е неоснователна и като такава
следва да се остави без уважение.
Въз основа на изложените мотиви
съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 10.09.2019г. по ч.гр.д.№14334 по описа за 2019г. В
ЧАСТТА, с която е отхвърлено
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на „Агенция за контрол на
просрочени вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. София срещу длъжника Г.Е.В., ЕГН **********,*** за сумата 106.50 лева такса
за експресно разглеждане на документи; сумата 106.50 лева неустойка за
неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение, начислена за периода
от 09.07.2018г. до 31.01.2019г.; сумата 145.00 лева разходи и такси за
извънсъдебно събиране на вземането, въз основа на договор за паричен заем №
5452151 от 05.07.2018 г., сключен с „Вива кредит“
ООД, вземането по който е прехвърлено на заявителя „Агенция за контрол на
просрочени задължения” ЕООД на 02.05.2019г. с Приложение № 1 към Рамков договор
за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.12.2016 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: