Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 196
гр.
Севлиево, 22.07.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Севлиевският
районен съд, в открито съдебно заседание на двадесет и първи юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО
ХРИСТОВ
при
секретаря Виктория Драголова, като
разгледа докладваното от съдията Христов гражданско дело № 276/2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правна квалификация чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
Делото е образувано по искова молба от И.Г.В., с ЕГН **********,*** срещу Д.Т. *** и В.Т.Т.,***.
Ищцата твърди, че на *г. починал Т.Б.Т., роден * г., на когото преки и законни наследници били ответниците по делото, негови *. Ищцата се намирала в продължение на 25 години във фактическо съжителство с покойния, грижила се за него през последните 3 години, когато боледувал на легло в къщи и в болница, като ползвала и една година болнични. Погребението на бащата на ответниците било извършено на * г. в гр. Севлиево от траурна агенция „Алфа-Омега" гр. Севлиево, като за обичайните траурни услуги и стоки ищцата заплатила на агенцията сумата 934,20 лв., която сума досега не й била възстановена от *те на покойния, които следвало да поемат разноските по погребението на своя баща и наследодател, поради което било налице неоснователно обогатяване до размера на обедняване с посочената сума. Предвид гореизложеното, и ако страните не постигнели спогодба за заплащане на дължимото, на основание чл. 59 ЗЗД ищцата иска осъждане на ответниците да заплатят на ищцата сумата 934,20 лв. разноски по погребението на баща им Т.Б.Т., починал на * г., ведно със законната лихва и разноските по делото. Претендира разноски.
Препис от исковата молба с доказателствата са изпратени на ответниците за отговор в едномесечен срок. Ответниците считат, че в хипотезата, която се релевира от ищцата не е налице института на неоснователно обогатяване, тъй като ответниците не били добавили нищо към своя патримониум от извършените от ищцата действия по погребението на лицето, с което фактически същата живяла на семейни начала в продължение на 25 години. Личните отношения между починалото лице и ответниците в годините били изключително редки и лишени от близост и взаимност. Ответниците в годините не контактували с ищцата, която живяла на съпружески начала с баща им, имали изключително рядко контакт с нея. За смъртта на баща си разбрали няколко дни след неговата кончина, но не от ищцата, която съжителствала с него, а от близък техен родственик, който им съобщил скръбната вест. Задължението да се погребе близък роднина било нравствен дълг и същото нямало как да има финансово изражение, нито пък извършването му от трето лице да има характер на обогатяване на патримониума на наследника. За поемането на разноски за погребение на родител не било налице предвидено в закона изрично задължение за наследниците да ги заплащат. Претендират разноски.
В съдебното заседание ищцата, лично и чрез процесуалния си представител поддържа предявените искове по съображенията в исковата молба. Уточнява, че претендира от всяка от ответниците равни части от сумата 934,20 лв. или по 467,10 лева. В писмена защита излага подробни доводи за основателността на исковете.
В съдебното заседание ответницата Д.Т.С., лично и чрез процесуалния си представител заявява становище за неоснователност на предявените искове. В писмена защита излага подробни доводи за неоснователността на исковете.
В съдебното заседание ответницата В.Т.Т., чрез процесуалния си представител заявява становище за неоснователност на предявените искове. В писмена защита излага подробни доводи за неоснователността на исковете.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Установява се от заявка * от * г. от И.Г.В., че до Траурна агенция „Алфа – Омега“, гр. Севлиево е заявено погребение на Т.Б.Т., за * г., между * часа. Платена е сумата 934,20 лв.(авансово 400,00 лв. и доплащане 534,20 лв.), за следните услуги и стоки: изкопаване на гробно място, такса ритуална зала, опело, хладилна камера, ковчег, надгробен знак, некролози, саван, драперия, свещи, факлия, кадилница, лепило и кабъри, иконка, кръстче, портрет, чиния с жито, вино, подавки, пита, бонбони, доставка на заявените стоки, катафалка, тоалет и обличане на покойник, аранжиране на ковчега и поставяне на покойника, надпис на надгробен знак, качване/сваляне от етаж, внасяне в храм/, зала и организационна услуга на фирмата.
Видно от фактура № * г. и фискален бон от * г., че И.Г.В. е заплатила на „АЛФА – ОМЕГА 2011“ ЕООД, сумата 934,20 лева, за стоки и услуги за погребение на Т.Б.Т..
От справка от
НБДН от 20.06.2019 г. и от удостоверение за наследници от 15.03.2019 г. е
видно, че Т.Б.Т. е починал на * г., със семейно положение разведен и е оставил
за наследници *те си - В.Т.Т. и Д.Т.С..
От показанията на свидетеля К.К., син на ищцата И.В.,
преценени по реда на чл. 172 ГПК от съда, с оглед на всички други данни по
делото, предвид възможната му заинтересованост, се установява следното: свидетеля познава страните; преди години страните
били в добри взаимоотношения; починалия Т.Б. живял с майката на свидетеля в
продължение на 26 - 27 години и Д. и В. му били *; поддържали доста време добри
взаимоотношения; след като Т. се разболял, преди 2-3 години, получил тежък
инсулт, бил на легло, трябвало му денонощно обслужване и взаимоотношенията им
започнали да изстиват; двете * започнали да се отдръпват по някакъв начин; за Т.
се грижили свидетеля и майка му; от време на време, ответниците идвали да
посещават Т., но постоянни грижи не полагали;
в началото Д. идвала малко по – често, после един път седмично, а В. живеела в гр.
П.; с Д., починалия ежедневно поддържал
отношения, а с В. по – рядко, защото била по – надалеч; Т. лично помагал на
ответниците, постоянно с гледане на деца и по
вилата; не били редки взаимоотношенията на *те с баща им, а постоянни; на *г., починал
Т., а на *било погребението; свидетеля се свързал с * С., която била * на
съпруга на Д.; малко след това, съпруга на Д. - С. се обадил за да уточнят къде
е погребението, дали да идват; свидетеля отговорил да отидат да го изпратят
както му е реда, че погребението ще е в гр. Севлиево на старите гробища от 11,00
часа; организацията на погребението била изцяло грижа на свидетеля, наели агенция
„Алфа Омега“, като свидетеля занесъл парите, платил за организиране нещата по
погребението със средства на майката му; сумата била 935 лв. и стотинки, като
това включвало изкопаване на гроб, ковчег, подавки, и други аксесоари и услуги за
погребението; скъпи неща нямало, ковчега бил на средна цена с необходимите
аксесоари, самата агенция ги набавяла и предоставяла сметката; взаимоотношенията
не били никак добри, всички присъствали и от гр. П.; било трудно да разговаря с
тях, особено след като предявили иск за автомобила на майката на свидетеля, който
бил на името на покойния заради инвалидно право, писали жалба до полицията, взели
го въпреки, че не били дали и 1 лев за него; Т. живял със семейството на
свидетеля 20 години и повече; отношенията на починалия със свидетеля били като
на родител с дете; свидетеля намерил агенцията и им платил в брой, имало ценови
листи в агенцията, оферти за отделните артикули, ковчег, подавки, като избирали
на средна цена; майката на свидетеля му казала да уреди нещата, като свидетеля
платил сумата в агенцията за сметка на майка си.
От показанията на свидетеля Е.Т., са установява следното: свидетеля, който е кръстник на децата на Д. познава В., Д. и баща им, за който знае, че е починал и присъствал на погребението му; двете * и Т. били повече като приятели, отколкото като роднини; Т. живеел с ищцата на семейни начала, нямали общи деца, единствено децата на И., с които си били като семейство; В. и Д., имали желание баща им да бъде погребан в родното му село С., а Т. бил погребан в гр. Севлиево; от Д., свидетеля знае, че се грижела за баща си, със сестра ѝ плащали за рехабилитация; на погребението нямало никакви близки отношения между страните - все едно не се познавали; след като бил погребан починалия, Д. събрала семейството на свидетеля, тяхното семейство и В. и съпругът й и имало гощавка в памет на починалия, която била платена от Д.; имало погребална агенция, като Д. разбрала за смъртта на баща си от свекърва й, която била лична лекарка на починалия, а никой не ѝ казал от семейството, с което починалия живял.
При така
установените обстоятелства съдът
прие следното от правна страна:
Уважаването на предявените искове с правно
основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, предполага установяването от ищцата, на следните
предпоставки: обедняването си, т. е.,
че е намалял актива на имуществото й, пропуснала е да го увеличи и/или се е
увеличил пасива на имуществото й; че ответниците са се обогатили – увеличили са
своето имуществено състояние, намалили са пасивите си или се си спестили
разходи за сметка на ищцата; че обогатяването и обедняването на страните по
делото произтичат от общ факт, т. е. наличието на връзка между тях; липса на
друг иск, с който ищцата да може да се защити; каква е стойността на
обедняването на ищцата и каква е стойността на обогатяването на ответниците.
Установи се по делото от фактура № * г., от фискален
бон от * г., от заявка * от *г.
и от показанията на свидетеля К.К., *на ищцата И.В., преценени по реда на чл.
172 ГПК от съда, с оглед на всички други данни по делото, предвид възможната му
заинтересованост, че И.Г.В. е заплатила на „АЛФА – ОМЕГА 2011“ ЕООД, сумата
934,20 лева, за различни стоки и услуги, необходими за погребение на Т.Б.Т.,
индивидуализирани в заявка 95 от *г. и в показанията на свидетеля К.. Не са
налице противоречия относно релевантните по делото факти и между горепосочените
доказателствени източници и показанията на свидетеля Е.Т., който установява, че
присъствал на погребението на Т.Б.Т., организирано с помощта на погребална агенция, а след като бил погребан
починалия, ответницата Д.С. събрала нейното, на свидетеля и на другата
ответница семейства на гощавка в памет на починалия, която била платена от С.. Следва
да се приеме, че ищцата, с оглед гореобсъдените доказателства е установила извършен
от същата разход за сумата
934,20 лева, с който е обедняла. Налице е първият елемент от фактическия състав
на неоснователното обогатяване по чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
В българското законодателство не съществува
норма, която да регламентира изрично, в чия тежест са разноските по повод
смъртта и за погребението на едно лице. Съгласно преобладаващата и по - нова част
от съдебната практика тези разноски следва да се поемат от лицата, от които
починалото лице е имало право да получава издръжка приживе. Според друга част
от съдебната практика обичайните разходи, сторени по повод смъртта на
наследодателя са личен дълг на наследниците, като разходите за религиозните
обреди, помените и другите разходи, свързани с култа към мъртвите, следва да се
понесат обаче само от тези наследници, които са се съгласили да бъдат
извършени.
В конкретния случай, горните разрешения,
макар и различни по същество, доколкото безспорно се установи от обсъдените по
– горе доказателства, че претенцията на ищцата касае обичайни разходи по повод смъртта на Т.Б.Т., водят до един и същ извод за
тежестта за понасяне на процесните разноски, тъй като от изявленията на
страните, от показанията на свидетелите,
от справка от НБДН от
20.06.2019 г. и от удостоверение за наследници от 15.03.2019 г. непротиворечиво
се установява, че ответниците са * на починалия Т.Б.Т., т.е. те попадат както
сред задължените за издръжка лица от първи ред по чл. 140, ал. 1, т. 1 СК, така
и сред наследниците му по закон от първи ред по чл. 5, ал. 1 ЗН. По делото се
установи, че няма други наследници на Т.Б.Т., а няма и други задължени за
неговата издръжка лица, като към тези лица не се причислява и ищцата. Поради
това съдът намира, че единствени задължени лица за процесните разноски са били
ответниците. След като тези разноски са били заплатени от друго лице,
ответниците са се обогатили, тъй като са си спестили разходите за погребение на
своя баща, когото са били задължени да издържат и комуто се явяват единствени наследници.
Установи се от гореобсъдените гласни и писмени доказателства, че има връзка
между обогатяването и обедняването на насрещните страни, доколкото те са
настъпили в резултат от едни и същи действия - заплащането на сумата за погребение
от ищцата, като се установи и стойността на обедняването на ищцата и на
обогатяването на ответниците. Не е налице и друг иск за възстановяване на
сумата 934,20 лева, с която ответниците са се обогатили, доколкото липсват по
делото други факти, които да обосноват квалификация на предявения иск, различна
от чл. 59, ал. 1 ЗЗД. По тези съображения съдът намира, че е налице
фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл. 59, ал. 1 ЗЗД. Претенцията
за възстановяване на сумата за разноски за погребение на Т.Б.Т. е основателна и
следва да бъде уважена, като се осъдят ответниците да заплатят на ищцата по 467,10
лева.
За пълнота на изложението, съдът намира за
необходимо да отбележи, че в случая няма изпълнение на нравствен дълг от страна
на ищцата, по смисъла на чл. 55, ал. 2 ЗЗД, тъй като не е налице хипотеза по
чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, в която единствено намира приложение
разпоредбата на чл. 55, ал. 2 ЗЗД (т. 3 от Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по
гр. д. № 1/79 г., Пленум на ВС.
С оглед изхода на делото и направеното от ищцата
искане, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответниците следва да бъдат осъдени да
заплатят на ищцата, направените разноски по делото за държавна такса и
адвокатско възнаграждение в размер на 350,00 лева.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА, на основание чл. 59,
ал. 1 ЗЗД, Д.Т.С., с ЕГН **********,*** да заплати на И.Г.В., с ЕГН **********,***,
сумата от 467,10 лева, представляваща част от заплатени от И.Г.В. разноски по погребението на Т.Б.Т.,
починал на *г., с която Д.Т.С. се е обогатила, ведно със законната лихва от подаване
на исковата молба – 15.03.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА, на основание чл. 59,
ал. 1 ЗЗД, В.Т.Т., с ЕГН **********,*** да заплати на И.Г.В., с ЕГН **********,***,
сумата от 467,10 лева, представляваща част от заплатени от И.Г.В. разноски по погребението на Т.Б.Т.,
починал на *г., с която В.Т.Т. се е обогатила, ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба – 15.03.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, Д.Т.С., с ЕГН **********,*** и В.Т.Т., с ЕГН **********,*** да
заплатят на И.Г.В., с ЕГН **********,***, сумата 350,00 лева за разноски по
делото.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Габровския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: