Р Е Ш Е Н И Е
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
№.........................гр.С.я,
…………г.
С.ЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданска колегия, ІV-В състав, в открито
съдебно заседание, проведено на пети
март, две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Албена Александрова
ЧЛЕНОВЕ: Елена Иванова
Златка
Чолева
при секретаря
Цветослава Гулийкова като разгледа докладваното от съдия Зл.Чолева гр.дело № 2759 по описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
С
решение от 23.10.2013г., постановено по гр. дело № 27038/2007г. на СРС, 43
състав, са отхвърлени предявените от Я.Л.Л., Р.Ш.Е. и Р.Ш.В. срещу М.П.С., Н.Т.П.
и А.К.П. искове с правно основание чл.108 от ЗС, с предмет: признаване за
установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на основание
наследяване и реституция на следния недвижим имот: апартамент, находящ се на
втория етаж в сградата в гр.С.я, ул.“*****, състоящ се от : четири стаи, кухня
и сервизни помещения , със застроена площ от 112 кв.м. и за осъждане на
ответниците да предадат на ищците фактическата власт върху имота.
С
решение на СГС, ІV „а“ състав от 12.11.2015г. по гр.дело № 7906/ 2014г. е
обезсилено като недопустимо решението на СРС , 43 състав от 23.10.2013г. по
гр.дело № 27038/2007г. и делото е
върнато на СРС за ново разглеждане от друг състав на СРС.
Настоящото производството
е по реда на чл.196 - чл.211 от ГПК /отм./, вр. с пар.2,ал.1 от ГПК /в сила от 01.03.2008г./.
Предмет
на обжалване е решението на СРС, 88 състав от 06.11.2017г. по гр.дело №
9316/2016г. , с което по отношение на М.П.С., Н.Т.П. и А.К.П. е признато
за установено, че Я.Л.Л., Р.Ш.Е., и Р.Ш.В., са собственици при квоти в
съсобствеността по 1/4 идеална част за всеки един от тях на следния недвижим имот:
апартамент, находящ се на втори етаж в сградата в гр.С.я, ул. „*****, състоящ се от четири стаи, кухня и
сервизни помещения, с площ съгласно заснемане за възстановяване на строителни
книжа, извършено от арх. П.през 2002г. –
от 111.90 кв.м., на кота + 7.70 м, при съседи по документ за собственост -
отгоре таван, отдолу - Д.Х.К., по мъж - Е.К.; отдясно /изток/ - К.Х.К., по мъж Н.Й.;
отзад /юг/ - вътрешен двор; отляво /запад/ - калканна стена и отпред /север/ -
ул. „Пиротска”, заедно с 1/4 идеална част от тавана и мазето, заедно с 19/190
ид. части от общите части на сградата и мястото, съставляващо съгласно скица №
1227/31.10.2007г. на СО - район Възраждане, цялото от 550 кв.м., съставляващо
поземлен имот № 9 в кв. 197, ул. „*****, м. Зона Б2 по плана на гр. С.я, при
граници и съседи по скица: ул.’’Пиротска”, поземлени имот № 10, поземлен имот №
6 и поземлен имот № 8, като гореописаният
апартамент съгласно Схема №15- 464295/21.09.2016г. на СГКК-гр. С.я,
представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 68134.300.537.4.4
по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №
РД-18-32/01.04.2016г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: гр. С.я,
район Възраждане, ул. „*****, ет. 3, ап. 4, който самостоятелен обект се намира
в сграда № 4, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.300.537 и
ответниците М.П.С., Н.Т.П. и А.К.П. са осъдени да предадат на Я.Л.Л., Р.Ш.Е. и Р.Ш.В.,
владението на подробно описания по горе недвижим имот, на основание чл.108 от
Закона за собствеността.
С обжалваното решение е отхвърлено заявеното
от М.П.С. срещу Я.Л.Л., Р.Ш.Е. и Р.Ш.В., възражение за упражняване на право на
задържане върху гореописания имот - до заплащане на претендирани необходими
разноски и подобрения в имота на стойност 41 165,66лв.
С решението М.П.С., Н.Т.П. и
А.К.П. са осъдени да заплатят на Я.Л.Л.,
Р.Ш.Е. и Р.Ш.В. - сумата от 1242.62 лв. - разноски в производството.
Решението се обжалва от ответниците.
Въззивниците А.К.П., Н.Т.П. и М.П.С.
заявяват искане за отмяна на обжалваното решение. Поддържат, че установените по делото факти са
неправилно преценени от първата инстанция. Твърдят, че в разрез с процесуалните правила е нарушен принципът на равнопоставеност на страните в
процеса при събирането на доказателствата. Намират за неправилен извода на СРС,
с който е прието, че процесният имот е одържавен от наследодателите на ищците
през 1981г. по реда на Закона за отчуждаване на едрата градска покрита
недвижима собственост /ЗОУГПНС/ и въз основа на този извод е изведен и
погрешният извод относно приложимия материален закон- ЗВСОНИ. Възразяват, че по
делото от страна на ищците не е доказана
идентичността на процесния имот с този по документите за собственост на
наследодателите им, тъй като в последните /спогодителния протокол/ няма описани
самостоятелни тавански помещения, а ищците претенидират имот с таван и
мазе. Молят съда да съобрази факта , че
от приетите по делото СТЕ и допълнителна СТЕ
се установява единствено фактът,
че претендираният от ищците имот е четиристаен на втори жилищен етаж с
таван и мазе, а в сградата, в която те /ответниците/ се намират и в която е
извършен оглед от експертите няма обособени самостоятелни тавански помещения,
като този факт е потвърдени от заключението на СТЕ, приета в съдебното
заседание на 02.11.2015г. Позовават се
на практика на ВКС, с която е прието, че за сделка с недвижим имот се изисква
да бъдат посочени съществените признаци на недвижимия имот – площ , съседи,
местонахождение. Възразяват за липса на
идентичност и между имота, който е одържавен и владяният от тях. В тази връзка
се позовават и представения по делото крепостен акт № 10, дело № 1167/1096г., с
който Х.М.К.е признат за собственик на 4 дюкяна, а в проекта за дострояване и
надстрояване от 1911г. е указано , че първоначално е имало само 3 дюкяна, без
къща, като не е установено кой от двата документа е верен. Молят съда да вземе
предвид обстоятелството, че в делбата по нот.дело № 1167/1906г. между Х.и А.е
видно, че на ъгъла между ул.“Пиротска“ и на ул.“Цар Самуил“ е имало фурна, като
няма площи на къщите и дворовете, нито номера на улиците. Поддържат, че в ръкописа на записката за
вписване отново липсва номер на улица, като такъв не е указан в нито един от
документите за собственост. Твърдят, че
в представеното от ищците служебно удостоверение изх.№ 9704/20.11.1986г. не е
описан кой от двата апартамента на втория етаж е собственост на ищците. Ето защо,
въззивниците-ответници намират за необоснован извода на първоинстанционния съд
за идентичност между имота по документите за собственост на праводателите на
ищците , отчуждения имот и процесния- предмет на делото, тъй като считат, че от
събраните по делото доказателства тази идентичност не се установява. Считат, че
необосновано от СРС този извод е основан на приетото по делото допълнително
заключение на СТЕ, което е кредитирано немотивирано от съда, като не са
преценени останалите приети по делото СТЕ.
На следващо място,
въззивниците-ответници поддържат неправилност и на извода на първата инстанция,
с който е прието, че те /ответниците/ имат качеството на държатели, а не на
владелци на процесния имот, без да са взети предвид техните молби от
14.06.2011г. и уточнението от 23.11.2011г.
Твърдят, че от тяхна страна е установено владение, датиращо от 2001г. ,
придобито със съгласието на предходния владелец по силата на договор за наем , а опитите на ищците за установяване на
фактическа власт върху имота са били отблъсвани от тяхна /на ответниците/
страна всеки път и като последица от това- владението не е загубвано от тяхна
страна върху имота.
Въззивниците-ответници твърдят , че установеното от тях владение през
2001г. е упражнявано в изискуемия от закона срок от време-10години и това
владение не е прекъсвано. Ето защо,
намират за неправилен извода на първата инстанция, с който е прието, че те не
са легитимирани да упражняват право на задържане върху процесния имот- до
заплащане на извършените от тях подобрения.
Твърдят, че от събраните по делото доказателства се установяват както извършените подобрения,
така и момента на реализирането им, както и стойността им от
39 037,96лв. С изложените доводи
въззивниците-ответници мотивират искането си за отмяна на обжалваното решение и
вместо него- постановяването на друго, с което предявените искове по чл.108 от
ЗС да бъдат отхвърлени като неоснователни, евентуално- при уважаването им – да
бъде уважено заявеното от тях възражение за упражняване право на задържане до
заплащане на извършените в процесния имот подобрения. Претендират присъждане на
направените по делото разноски.
Въззивмаемите страни, Р.Ш.Е., Р.Ш.В. и Я.Л.Л.,
оспорват жалбата като неоснователна и заявят искане за потвърждаване на атакуваното решение. Поддържат, че правилно от първата инстанция е
приложен материалният закон , съответстващ на заявените с исковата молба
релевантни факти. Твърдят, че с
обжалваното решение СРС се е произнесъл в съответствие уточнения имот, съгласно
уточнителната им молба , приета с определение от открито съдебно заседание на
17.05.2017г., за който имот е установена идентичността с този, собственост на
наследодателите им и одържавения имот и който имот се държи от
ответниците. Въззиваемите-ищци
поддържат, че идентичността на процесния имот
този по протокола за съдебна делба от 16.05.1947г. , този под № 7 по записката за вписване от
30.12.1947г., имотът, на който е извършен оглед от вещите лица , за който е осигурен достъп от ответниците и
в който последните поддържат , че са извършени подобрения, е установена с
приетите по делото една единична и две тройни СТЕ. Що се отнася до съответствието между имота по
арх.проект от 1911г. и този, на който е извършен оглед от вещите лица , то също
е установено от приетите по делото СТЕ.
Идентичността на административния адрес , на който се намира процесният
имот въззиваемите-ищци поддържат, че е установена с приетото по делото
удостоверение № КО- 94-А-94/ 29.09.2012г. на Кмета на СО-район Възраждане, като
официален документ. Молят съда да не
обсъжда, като преклудирано, заявеното за пръв път от ответниците при второто
разглеждане на делото от въззивната инстанция възражение за придобиване на
процесния имот по давност. Освен
недопустимо, намират при условията на евентуалност това възражение и за
неоснователно , най малкото предвид факта, че не е изтекъл предвидения от
закона срок, тъй като давността е прекъсната с предявяването на иска на
19.11.2007г. Позовават се и на
разпоредбата на чл.5,ал.2 от ЗВСОНИ , приета с изменението на закона,
публикувано в ДВ, бр.107/1997г. На
последно място намират за законосъобразен и правилен извода на съда за
качеството на държатели на ответниците по отношение на процесния имот, с оглед
на което е отхвърлено като неоснователно заявеното от тях възражение за
упражняване право на задържане върху процесния имот. Поддържат, че по делото не се установяват и
вида и обемът на претендираните ответниците подобрения, времето на извършването
им, както и стойността им. Ето защо,
въззиваемите- ищци правят искане за потвърждаване на обжалваното решение , с
присъждане на направените в настоящото производство разноски по делото.
Съдът
е сезиран и с частна жалба, подадена от ответниците от А.К.П.,
Н.Т.П. и М.П.С. срещу определението по чл.192,ал.4 от ГПК /отм./, вр. с
пар.2,ал.1 от ГПК постановено на
22.11.2018г. по гр.дело № 9316/2016г. на СРС, 88 състав, с което
първоинстанционното решение е допълнено в частта за разноските, като
ответниците са осъдени да заплатят на ищците сумата от 1 193,81лв.-
разноски , направени във въззивното производство по гр.дело № 7906/2014г. на
СГС, ІV“а“ състав.
Частните
жалбоподатели поддържат, че определението е постановено в нарушение на закона,
поради липсата на списък по чл.80 от ГПК.
На второ място, в случай, че съдът приеме, че разноски се дължат на
ищците, заявяват възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение, на на основание чл.78,ал.5 от ГПК.
Насрещните страни по частната жалба- ищците Р.Ш.Е.,
Р.Ш.В. и Я.Л.Л., оспорват частната жалба като неоснователна. Възразяват, че
делото е образувано по реда на ГПК /отм./, по който приложим закон , /съгласно
пар.2,ал.1 от ГПК / в сила от 01.03.2008г./ няма изискване за представяне на
списък на разноските. Що се отнася до евентуалното възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение, намират
същото за неоснователно, тъй като с обжалваното определение разноски за
адвокатско възнаграждение не са присъдени.
С.йски градски съд, като
взе предвид становищата и доводите на страните и след като обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност по реда на чл.188,ал.3 от ГПК /отм./, вр. с пар.2,ал.1 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът
е сезиран с искови претенции, предявени при условия на субективно съединяване
на двете страни в процеса, с правно основание чл.108 от ЗС.
Ищците
Я.Л.Л., / а по израелски паспорт с имена-
Я.Л.Р.Ш.Е. /, Р.Ш.В., Р.Ш.В., / а по израелски паспорт с имена- Р.Ш. А./
твърдят, че са съсобственици на процесния недвижим имот, представляващ : апартамент, находящ се на втори жилищен етаж над
магазините в партера в сградата в гр.С.я, ул. „*****, състоящ се от четири стаи, кухня и
сервизни помещения, с площ съгласно заснемане за възстановяване на строителни
книжа, извършено от арх. П.през 2002г. –
от 111.90 кв.м., на кота + 7.70 м, при съседи по документ за собственост -
отгоре таван, отдолу - Д.Х.К., по мъж - Е.К.; отдясно /изток/ - К.Х.К., по мъж Н.Й.;
отзад /юг/ - вътрешен двор; отляво /запад/ - калканна стена и отпред /север/ -
ул. „Пиротска”, заедно с 1/4 идеална част от тавана и мазето, заедно с 19/190
ид. части от общите части на сградата и мястото, съставляващо съгласно скица №
1227/31.10.2007г. на СО - район Възраждане, цялото от 550 кв.м., съставляващо
поземлен имот № 9 в кв. 197, ул. „*****, м. Зона Б2 по плана на гр. С.я, при
граници и съседи по скица: ул.’’Пиротска”, поземлени имот № 10, поземлен имот №
6 и поземлен имот № 8, като гореописаният
апартамент съгласно Схема №15- 464295/21.09.2016г. на СГКК-гр. С.я, представлява
самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 68134.300.537.4.4 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №
РД-18-32/01.04.2016г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: гр. С.я,
район Възраждане, ул. „*****, ет. 3, ап. 4, който самостоятелен обект се намира
в сграда № 4, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.300.537 ,
съгласно допуснатото уточнение на процесния имот с определението от
17.05.2017г. по молбата на ищците от 04.10.206г. Ищците твърдят, че всеки един от тях притежава по ¼ ид.ч.
от процесния имот, съгласно молбата-уточнение на исковата молба от 20.06.2011г. Твърдят, че са съсобственици на процесния имот
на основание наследяване от С. - Ф.Е.В. /по мъж Л.Л. – за ищеца Я.Л.Л. / и от Ш.
Е.В. – за ищците Р.Ш.Е. и Р.Ш.В., /съгласно молбите-уточнения на исковата молба
от 07.04.2008г. и от 20.06.2011г./ , като наследодателите им са притежавали
процесния имот на основание съдебна делба, извършена със спогодителен протокол
по гр.дело № 270/1945г. на С.йски околийски съд и записка за вписването му №
143, том 29 от 30.12.1947г. на ІІІ нотариус при С.йски областен съд. Твърдят,
че процесният имот е бил актуван като държавен с АДС № 947/ 15.05.1981г. на
основание Окръжно на Министерство на финансите № ВО-31/1080г., като със заповед
№ ДИ-07-00-78/ 02.04.1987г. на Министерство на финансите е деактувана ½
ид.ч. от процесния имот и е наредено да бъде предадена на наследниците на Ш.В.,
а впоследствие е издадена и заповед за деактуване № 57-105/ 07.07.2008г. на
Областния управител на С.я-град, в която като основание за деактуването е
посочено ПМС № 226/11.11.1996г.- за отмяна на Наредбата за управление на
имуществата на чуждестранни лица в страната и за преодоляване на имуществените
последици от нея. Останалата ½ ид.ч. е деактувана със заповед № РД-
57-236/ 27.05.2002г. на Кмета на СО и е
наредено да бъде предадено владението й на наследниците на С.-Ф.Е.В. /по мъж Л.Л./. Твърдят, че ответницата М. С.е настанена в процесния
имот със заповед № РД-58-55 /29.-6.2001г. на Кмета на СО – район Възраждане и към момента на реституцията на
процесният имот има качеството на заварен наемател по смисъла на чл.6 от
ЗВСОНИ. Твърдят, че ответницата М. С.е
настанена като наемател в две преходни
стаи на процесния апартамент с общо ползване на сервизните помещения, но от
момента на деактуване на имота – държи и ползва целия имот, като е допуснала в
него дъщеря си- ответницата Н.Т.П. и нейният съпруг- ответникът А.К.П.,
/съгласно молбата-уточнение от 26.11.2008г./ , като към датата на предявяване
на исковата молба тримата ответници държат процесния имот без правно
основание. Ето защо ищците претендират от съда, след като
установи правото им на собственост върху процесния имот, да осъди ответниците
да им предадат фактическата власт върху него.
Ответниците
М.П. С., Н.Т.П. и А.К.П., оспорват исковете като неоснователни и заявяват
искане за отхвърлянето им по възражения, поддържани и във въззивното
производство. Възразяват , че ищците не са активно материално правно
легитимирани да получат защита с предявените от тях ревандикационни искове.
Поддържат в тази връзка, че е недоказана
идентичността между процесния
имот и този по документите за собственост на наследодателите и праводатели на
ищците, както и с одържавения , за който е съставен АДС. Поддържат и възражение
за липса на идентичност между процесния имот и владения от тях. Позовават се на
изтекла в тяхна полза придобивна
давност, считано от 2001г., като поддържат, че присъединяват своето владение
към това на праводателя им- СО, установено по силата на договор за наем.
При
условията на евентуалност от ответницата М.С. е заявено възражение за
упражняване на право на задържане върху процесния имот – до заплащане на
стойността на извършени разходи за запазване на имота и подобрения в него , подробно
индивидуализирани в молбата на пълномощника й – адв.Сапунджиева от 10.06.2011г.,
на обща стойност 41 165,66 /със закръгление 41 166,00лв./, извършени през
есента на 2006г., /съгласно
молбата-уточнение на пълномощника на ответницата от 21.06.2011г./.
По иска с правно
основание чл.108 от ЗС
Основателността
на предявения ревaндикационен иск изисква от ищцовата страна, съгласно
правилото за разпределение на доказателствената тежест, закрепено в нормата на чл.154,ал.1 от ГПК, да
установи правото си на собственост върху процесния имот, придобито на заявеното
основание и упражняваната от ответниците
фактическа власт /владение/държане/ върху процесния имот. От своя страна, ответниците носят
доказателствената тежест да установят наличието на правно основание за
упражняваното владение.
По
първия елемент от фактическия състав на чл.108 от ЗС- правото на собственост на
ищците върху процесния имот, настоящият съдебен състав приема, че то се
установява от събраните по делото доказателства:
Съдът
приема, че от събраните по делото доказателства се установява, че ищците са
съсобственици на процесния имот, на основание наследяване от от С. - Ф.Е.В. /по
мъж Л.Л./ – за ищеца Я.Л.Л. и от Ш. Е.В.
– за ищците Р.Ш.Е. и Р.Ш.В. и възстановяване по реда на чл.2,ал.2 от ЗВСОНИ,
като всеки един от тях притежава по ¼
ид.ч. от процесния имот. Този извод
настоящият съдебен състав основава на анализа на следните представени по делото
доказателства: Съдебно – спогодителен протокол за съдебна делба по гр.дело №
270/1945г. и записка за вписването му под № 143, том 29 о от 30.12.1947г. На основание съдебната спогодба, в общ дял на
наследниците на Р. Х.К/по мъж Е.В./, а именно- Ш. Е.В.и С.-Ф.Е.В. /по мъж Л.Л./ , е поставен следния недвижим имот-
апартамент, състоящ се от 4 стаи с кухня и пр., находящ се на втория етаж на
сградата в гр.С.я, ул.“Пирот- Тито“, при съседи: Д.Х.отдолу, К.Н.Й. от дясно, калкан и двора, заедно с
припадащите се 19/190 ид.ч. от общите части на сградата , съгласно Закона за
етажната собственост и заедно с ¼ ид.ч. от тавана и мазето и бараките,
построени в двора.
От
представените по делото : наследствено постановление от 10.06.1986г. по дело №
6195/1986г. на Областен съд – Тел Авив Яфо, се установява, че Ф.Л. е починала
на 02.05.1985г. е оставила завещание, с което е завещала цялото си имущество на
съпруга си Л.Л., а в случай, че той почине преди нея- на децата си – синът Я.Л.
/ищец по делото/ и дъщеря си Р.Н.– на
всеки по равно по половината от притежаваното от нея имущество.
По
делото е представено на л.222 от делото на СРС, 43 състав, удостоверение,
заверено относно истинността на положения подпис от завеждащия консулската
служба при Посолството на РБ в Държавата Израел, с което от Я.- Ч.Л.Л., а по израелска лична карта с имена- Я.Л., е
декларирано, че имената С. –Ф.Е.В., по мъж-Л.Л. , /както е посочено в
спогодителния протокол за съдебна делба по гр.дело № 270/ 1945г. и записка за
вписване № 143, том 29 от 30.12.1947г./
и Ф.Е./ова/ В. /ова/ -както е посочено в удостоверение за раждане от ***г.
на Я. Ч.Л.Л., издадено въз основа на Акт за раждане № 4067/ 07.09.1938г. на
Столична голяма община и Ф.Л. – както е посочено в наследствените постановления
по наследствени дела № 6195/1986г. и № 6196/ 1986г. , са имената на едно и също
лице, а именно- на покойната майка на декларатора – С. – Ф.Е.В. , по мъж- Л.Л..
От
представеното наследствено постановление от 10.12.1986г. по дело № 6196/1986г.
е видно, че Л.Л. е починал на 06.09.1986г. и е оставил завещание, с което е завещал цялото си имущество на
съпругата си Ф.Л., а в случай, че тя почине преди него- по равно на децата
си синът Я.Л.- ищец по настоящото дело и
дъщеря си Р.Н..
Доколкото
Ф.Л. е починала преди съпруга си Л.Л., цялото й имущество е преминало по силата
на наследяване по завещание към съпруга й Л.Л., а след неговата смърт- това
имущество е преминало в патримониума на ищеца Я.Л. и третото, неучастващо в
процеса лице- Р.Н./по баща Л./ по силата на наследявянето по завещание. На
основание съдебната спогодба по гр.дело № 270/1945г. и чл.54 ,ал.1 от
приложимия към момента на сключване на съд.спогодба ЗИСС /отм./ придобитата от С.-Ф.Е.В. /по мъж Л.Л./ ½ ид.ч. от процесния имот е наследена по равно от наследниците й
ищецът Я.Л. и третото, неучастващо в процеса лице- Р.Н., т.е. – всеки
един от двамата наследника е придобил по
¼ ид.ч. от процесния имот. Настоящият съдебен състав приема, че
придобитата от Ф.В. ½ ид.ч., респ.- след нейната смърт и смъртта на
съпруга й – придобитата от ищеца Я.Л. по
силата на наследяването ¼ ид.ч. от процесния имот , не е била предмет на
отчуждителни процедури от страна на държавата, респ.- липсват данни да е
завзета от държавата не по установения ред, поради което и собствеността върху
тази ½ ид.ч., от която ищецът Я.Л. притежава половината- т.е.- ¼
ид.ч. не е преминала в друг патримонум и
към момента на предявяване на исковата молба и приключване на устните
състезания по делото, съдът приема, че ищецът Я.Л. се легитимира като собственик на тази
¼ ид.ч.
е от Ф.В.- ¼ ид.ч. Този извод на
съда се основава на представения по дело № 27038/2007г. на 43
състав на СРС на л.185- протокол за предаване и приемане на иностранен имот от
05.05.1970г. , с който притежаваната от Ф.В. ½ ид.ч. от процесния имот е
предадена на посочения от нея пълномощник на територията на РБ – Б.Е., в
съответствие с изискването на чл.1 и чл.2 от Наредбата за управление на
имуществата на чуждестранните лица в страната от 1969г. /отм. с ДВ, бр.95/
1992г./ . Именно, като последица от установения през 1987г. факт, че тази 1/ 2 ид.ч. се управлява от пълномощника Б.Е. непрекъснато , съгласно подадена от същия молба
от 23.12.1986г. /л.188 от делото на СРС, 43 състав/, със заповед №
07-00-78/02.04.1987г. на Министъра на финансите е наредено тя да бъде отписана
от актовите книги за държавна собственост, като неправилно актувана с
представения по делото АДС № 9704/1981г.
Настоящият
съдебен състав намира, че дори да се приеме, че собствената на Ф.В. ½
ид.ч. от процесния имот е била отнета от държавата не по установения за това
ред и поради това е била актувана като държавна собственост с представения по делото
АДС № 9704/1981г., /индиции за който факт се съдържат в представената по делото
заповед № РД -57-236 / 27.05.2002г. на Кмета на СО , с която през 2002г. е
наредено да бъде отписана от актовите книги за държавна собственост – АДС №
9740/ 15.05.1981г. и да се предаде на наследниците на С. Ф.Е.В. , /по мъж Л.Л./
- ½ ид.ч. от четиристайния апартамент на втория етаж в страдата в гр.С.я,
ул.“***** /ул.“Андрей Жданов“/ , заедно със съответните зимнично и таванско
помщение и със съответните идеални части от общите части на сградата и
мястото/, сообствеността върху нея е възстановена на наследниците на Ф.В. и в
частност – ¼ ид.ч.- на ищеца Я.Л., на основание чл.2,ал.2 от ЗВСОНИ,
считано от момента на влизане в сила на закона през 1992г. Ето защо, съдът
приема, че по делото е безспорно доказан фактът, че ищецът Я.Л. притежава
¼ ид.ч. от процесния имот на основание наследяване от Ф.В..
Настоящият
съдебен състав намира, че не следва да бъде обсъждано заявеното от ответниците
възражение за нищожност на заповед № РД -57-236 / 27.05.2002г. на Кмета на СО ,
с която през 2002г. е наредено да бъде отписана от актовите книги за държавна
собственост – АДС № 9740/ 15.05.1981г. и да се предаде на наследниците на С. Ф.Е.В.
, /по мъж Л.Л./ - ½ ид.ч. от процесния имот. По реда на инцидентния
контрол за законосъобразност / действителност , респ.- недействителност/ по
реда на ГПК /отм./, съдът се произнася и
дължи такова произнасяне само по отношение на индивидуалните административни
актове. Заповедта за деактуване не представлява индивидуален административен
акт както по смисъла на ЗАП /отм./, така и на действащия АПК. Тя има характер на вътрушнослужебен акт,
касаещ регистрирането и отчтането на недвижимите имоти. Тъй като няма правната характеристика на
индивидуален администратвен акт, съдът не дължи съдебен контрол относно нейната
действителност , респ.- недействителност. В този смисъл е както константната
практика на ВАС, така и на ВКС. Ето защо и настоящият съдебен състав не
разглежда заявеното от ответниците възражение за недействителност /под формата
на нищожност/ на заповедта за деактуване.
По
отношение на ищците Р.Ш.В. и Р.Ш.Е.: От представените по делото удостоверения
за раждане на л.30 ил.31 от делото на СРС, 43 състав и удостоверение за родствени връзки се
установява, че Р.Ш.В. и Р.Ш.Е., /двамата български граждани/, са деца на Ш. Е.В.,
починал на 27.11.1949г. и Д.Р.Е.,
починала на 21.04.1979г. Видно от удостоверение за наследници № 1 по дело №
35196, издадено от Регистратора на наследства в Х.– Северен Израел /л.59 от
делото на СРС, 43 състав/, Ш.В. е починал на 27.11.1949г. и е оставил за
наследници по закон- ищците Р. Варсанов – син и Р.А. В.- дъщеря. В качеството
на наследници по закон тези двама ищци са наследили по равно ½ ид.ч. от
процесния имот, собственост на Ш.В., /придобита по силата на съдебната спогодба
по дело № 270/1945г./, поради което
съдът приема, че по делото е установено, че ищците Р.В. и Р.Е. се легитимират
като собственици на по ¼ ид.ч. от процесния имот, на основание
наследяване от Ш.В..
Одържавяването
на ½ ид.ч. от процесния имот, която е била притежание на Ш.В., без
наличието на правно основание съдът приема, че се установява от представения по
делото АДС № 9740 от 15.05.1981г., с
който е актуван като държавна
собственост целият апартамент на втория етаж, находящ се в сградата на ул.“*****,
бивша собственост на наследниците на Ш.В.. Като основание за актуване на имот в
АДС е посочено Окръжно на Министерство на финансите № ВО-31/ 1980г. , което
не представлява годно правно основание
за одържавяване на имота. От посочените в АДС имена на бившия собственик е
видно, че е одържавен и актуван като държавен именно процесният имот, макар да не е посочен кой от двата на етажа,
доколкото другият апартамент на този втори етаж е с друг бивш собственик.
Собствеността върху ½ ид.ч. съдът
приема, че е възстановена на
наследниците на Ш.В.- на ищците Р.Ш.В. и Р.Ш.Е. /на всеки по ¼
ид.ч./ на основание чл.2 ,ал.2 от ЗВСОНИ.
Дори да се приеме, че ½ ид.ч. от процесния имот, която е била
притежание на Ш. Васано е отнета от държавата на основание чл.5 от Наредбата за
управление на имуществата на чуждестранни лица в страната от 1969г. /отм./,
/индиции за който факт се съдържат в представената заповед № РД-57- 105 от
07.07.2008г. на Кмета на Областния управител на Област С.я, с която е наредено
деактуването на тази ½ ид.ч./, то
собствеността върху нея се явява възстановена на наследниците на Ш.В. - Р.Ш.В.
и Р.Ш.Е. на основание Постановление № 226/
11.11.1992г. на Министерски съвет за отмяна на Наредбата за управление
на имуществата на чуждестранни лица в страната и за преодоляване на
имуществените последици от нея.
Съдът
приема, че от събраните по делото доказателства се установява идентичността
между процесния имот- предмет на делото, този по документа за собственост на
наследодателите на ищците – съдебната спогодба по гр.дело № 270/1945г. и
записката за вписването, както и имота,
актуван с АДС № 9704/1981г. , като неоснователно се явява заявеното от
ответниците възражение за липса на идентичност. Идентичността съдът приема, че
се установява безспорно и категорично от съвкупната преценка на събраните по
делото писмени доказателства и приетите по делото заключения на СТЕ –
допълнителното заключение на СТЕ на в.л.Пальов от 24.09.2012г.; СТЕ от
12.01.2015г., това на мнозинството от
тройната СТЕ от 08.05.2015г. и заключението на тройната СТЕ от 22.10.2015г.
Съдът кредитира експертния извод на вещите лица от изброените експертизи
относно наличието на идентичност между четиристайния апартамент на
втория етаж , поставен в дял на наследниците на Р. Х.К/по мъж Е.В./ , а
именно- С. – Ф.Е.В. – по мъж Л.Л. и Ш. Е.В., с процесния имот- предмет на
делото. Съдът кредитира този експертен извод, тъй като е основан на подробен
анализ на представените по делото писмени доказателства и огледа, извършен от
експертите на тройната СТЕ от
22.10.2015г. на място. От
доказателствата по делото и при извършения от експертите от посочената
експертиза оглед на място се установява еднозначно и категорично, че в сградата
на ул.“***** има само два жилищни етажа,/над партерния етаж, на който са
разположени магазини/, като на всеки един
от тези жилищни етажи има идентични само
два жилищни имота- един тристаен апартамент- от дясно на стълбищната площадка и и един четиристаен- от ляво на стълбищната
площадка. С оглед границите на имота, описан в съдебно-спогодителния протокол -
отдолу апартамент на първия етаж и
отгоре-таван, идентичността се извежда по категоричен начин,както и предвид
факта, че на всеки етаж има само два
апартамента и само един от тях е четиристаен /т.е.- съобразно броя на
помещенията/. Действително, в документа за собственост на наследодателите на
ищците липсва посочена площ на апартамента на втория етаж, но тя не е съществен
белег на недвижимия имот, който да обоснове или отрече идентичност, доколкото в
различните периоди от време е измервана чрез различни средства и начини. Именно и поради това с константната
практика на ВКС е прието, че тя не е съществен
и определящ индивидуализиращ белег на недвижимия имот, а е второстепенен белег. В този смисъл са постановените от ВКС
: Решение от 24.02.2006г. по гр.дело № 385/ 2005г. на ВКС, Решение №
672/07.03.2011г. по гр.дело № 1584/2009г. на І ГО на ВКС, Решение № 751/
11.01.2011г. по гр.дело № 570/ 2009г. на І ГО на ВКС, Определение №
1038/09.11.2017г. по гр.дело № 1038/09.11.2017г. и др. Идентичността относно местоположението на
сградата – на административен адрес ул.“Пиротска № 17, съдът приема, че също се
установява от горепосочените СТЕ , като съдът кредитира този експертен извод,
тъй като кореспондира на фактите, установени с писмените доказателства. На
първо място, в записката за вписване №
143, том 29 от 30.12.1947г., с която е вписан съдебно-спогодителният протокол
по гр.дело № 270/1945г., изрично е отразено на страница последна, че всички
имоти- предмет на съдебната спогодба, се намират на ул.“*****в гр.С.я. Фактът,
че съделителите по делбеното дело , наследници на Х.М.К., са притежавали в
съсобственост именно сградата на ул.“ „*****, за която са подлежали на плащане
на данък, се установява и от представеното по делото извлечение от
основната данъчна книга на Столична голяма община под № 16858-VІ от
29.10.1941г., който документ е официален и като такъв се ползва с формалната и материална доказателствена сила
относно удостоверените с него факти. В този документ липсват други имоти, за
които наследниците на Х.Кда подлежат на облагане, ето защо, съдът приема, че
сградата на ул.“***** е била тяхна единствена собственост, придобита по
наследяване от Х.Ки именно тя е била и предмет на делбата , приключила със съдебно
– спогодителния протокол по гр.дело № 270/1945г. Този факт се потвърждава и от представеното по
делото удостоверение от 08.05.1931г., издадено от С.йско Градско данъчно
управление /стр.2 на документа/, в който
е удостоверено, че наследниците на Х.М.К., а именно: Б./Р.Х.М.К., съгласно удостоверение за
идентичност на имената от 12.12.1041г. на С.йска еврейска община/ - съпруга; Д., К., С., Р. , К.– дъщери и Я.- син, са
придобили по наследяване от Х.Ккъща с дворно място в гр.С.я, ул.“*****. Идентичността се установява и от представената
по делото скица № 1575/ 09.10.1941г., в
която изрично е удостоверено, че имотът на Х.Кпо крепостен акт № 979, дело
1890/1907г., крепостен акт № 10, дело 1167 от 1906г. , /представени по делото
на СГС , ІV“а“ състав № 7906/2014г. / и нот.акт № 69, том ХVІ от 1926г. и
нот.акт № 65/ 1889г. Що се отнася до идентичността на имената на ул.“*****,
с ул.“***** и ул.“*****и ул.“*****, то
тя е доказана с представеното по делото удостоверение № КО-94-А-94/
29.09.2012г. на СО- район „Възраждане“. Съдът не кредитира особеното мнение на в.л. Д.Б.от
състава на тройната СТЕ от 04.05.2015г. относно лисата на идентичност между
документа за собственост на наследодателите на ищците- съдебно – спогодителния
протокол по гр.дело № 270/1945г. и записката за вписването му от 1947г. и
процесния имот, като изведен в противоречие с представените по делото писмени
доказателства и установените с тях факти, подробно обсъдени по - горе в
мотивите на настоящото решение. Що се отнася до твърдяното разминаване в
мазето, вещите лица от мнозинството на
тройната СТЕ от 04.05.2015г. уточняват
изрично, че с арх.проект от 1911г. е предвидено пристрояване и надстрояване на
съществувалата в имота стара къща, като в резултат на това е реализирано
дострояване под формата на буквата „Г“ в задната част на имота /двора/ и отзад
и отстрани са направени изкопи , в които е обособено мазе, поради което няма
такова в частта под магазините, , които
са част от старата сграда. Съдът не обсъжда твърдяното от въззиниците-ответници
разминаване между крепостен акт № 10/1906г. и проекта за дострояване и
надстрояване от 1911г., с твърдението, че в първия документ са описани само 4
дюкяна като собственост на Х.К., а във втория 3 дюкяна без къща, доколкото по
делото е безспорно установено, че към 1947г., когато наследниците на Х.К.делили оставеното в наследство от него
имущество ,безспорно е съществувала сградата на ул.“***** във вида и с
помещенията , описани в съдебно-спогодителния протокол и собствеността от тях е
установена с този официален документ, който не е оспорен от ответниците. Не е
налице и твърдяното от ответниците разминаване между претендирани от ищците
отделни избени и тавански помещения към апартамента, доколкото с
молбите-уточнения на ИМ изрично от ищците е указано, че се претендират не
отделни избени и тавански помещения като прилежащи към процесния имот, а
¼ ид.ч. от общия таван и мазе на
сградата, като прилежащи идеални части към процесния жилищен имот от тези
обслужващи помещения.
Идентичността
на процесния имот, актуван с АДС № 9740/15.05.1981г. и имотът, в който е
настанена като наемател ответницата М.С. и върху който се упражнява от нея и
ответниците фактическа власт се установява от договора за наем, сключен между
СО и ответницата С., в който изрично е отразено, че помещенията, в които тя е
настанена като наемател с настанителната заповед и които са предмет на наемния
договор изрично е посочено, че касаят имота, актуван с посочения АДС, като именно процесният имот
е описан и в протокол- опис от 25.07.2001г., с който имотът е предаден от СО на
ответницата С..
С
оглед гореизложените мотиви настоящият съдебен състав приема, че по делото е
безспорно доказана съсобствеността на ищците върху процесния имот при заявените
от тях квоти- по ¼ ид.ч. за всеки един от ищците. Т.е.- доказано е
наличието на първия елемент от фактическия състав по чл.108 от ЗС.
По
отношение на упражняваната фактическа власт от ответниците върху процесния
имот, като втори елемент , подлежащ на
доказване от ищците по предявения от тях иск по чл.108 от ЗС- съдът приема, че
е установен, предвид отделеното като безспорно между страните ненуждаещо се от
доказване обстоятелство в съдебното заседание по настоящото дело на 12.09.2011г. ,че ответниците упражняват
фактическата власт върху процесния имот.
Настоящият
съдебен състав намира, че от ответниците, в съответствие с носената от тях доказателствена
тежест по чл.154,ал.1 от ГПК /отм./ не е установено наличието на правно
основание за упражняваната от тях фактическа власт върху процесния имот-
недоказано е твърдяното придобиване на собствеността върху имота от тяхна
страна на оригинерно основание – по давностно владение, установено през 2001г.,
най –малкото поради факта, че от посочения от тях момент – до датата на
предявяване на исковата молба- 19.11.2007г., с която е прекъсната давността ,
на основание чл.116,б.“б“ от ЗЗД, не е изтекъл законоустановения 10 годишен
давностен срок по чл.79,ал.1 от ЗЗД. Не може да се приеме за основателна тезата
на ответниците за присъединяване на давностно владение от тяхна страна към това
на СО, доколкото последната няма твърдяното от ответниците качество на техен
праводател – тя би била такава само в хипотезата на транслативна правна сделка,
каквато не е сключвана между СО и ответниците. Още повече, че ответниците не
могат да заявяват възражение за давност от името на трето лице, за което
липсват доказателства да се е позовало на такава. Съдът намира,
че заявеното от ответниците възражение за придобиване на имота по
давност е допустимо, на основание т.6 от
ТР № 1/2000г. от 04.01.2001г. по т.д.№ 1/2000г. на ОСГК на ВКС, приложимо в
конкретния случай, тъй като
производството се развива по реда на ГПК от 1952г.- отм., вр. с пар.2,ал.1 от
ГПК /в сила от 01.03.2008г./, като неоснователен е доводът на ищците за
недопустимост на възражението, но разгледано по същество, - възражението по
гореизложените мотиви е неоснователно.
На
последно място следва да се посочи, че наемното правоотношение, на основание,
на което ответницата М.С. е упражнявала
фактическа власт върху част от помещенията на процесния имот, доказано с
представените по делото настанителна заповед и наемен договор, сключен със СО,
е прекратено още през 1995г., както на
основание чл.3,ал.2 от Постановлението за отмяна на Наредбата за управление на
имуществата на чуждестранните лица в страната и за преодоляване на
имуществените последици от нея, така и на основание идентичната разпоредба на
чл.6,ал.2 от ЗВСОНИ.
Поради
това, настоящият съдебен състав приема, че от ответниците не бе доказано наличие на правно основание за
упражняваната от тях фактическа власт върху процесния имот.
При
така установеното наличие на елементите от фактическия състав на чл.108 от ЗС и
като съобрази, че всеки един от съсобствениците на процесния имот може да
претендира от всяко трето лице предаване на
упражнявана фактическа власт без правно основание върху целия имот,
съдът приема, че предявените искове следва да бъдат уважени.
По
заявеното от ответницата М.С. възражение
за упражняване право на задържане:
Съдът
намира възражението за НЕОСНОВАТЕЛНО по следните мотиви:
От
фактическа страна по делото се установява, че със заповед № РД-58-55 от 29.06.2001г. на СО ответницата М.С. е
настанена в две преходни стаи и общо ползване на сервизните помещения на
процесния имот, находящ се на ул.“*****. Въз основа на настанителната заповед
по реда на чл.43 от Закона за общинската собственост е сключен договор за наем
№ 41/ 26.07.2001г. между ответницата и СО-район Възраждане.
От
показанията на разпитания по делото
свидетел М.Н.Д.се установява, че живее в съседство и познава ответника Н.и
тъщата му след 2000г. Знае за извършен ремонт , който е бил възложен и
наблюдаван от ответника Н.. Свидетелят заявява, че е извозвал строителни материали
и строителни боклуци от процесното жилище. Било
е зимата на 2006г. Ремонтът е бил извършен от 3-4 човека в апартамента,
разположен в ляво от стълбищната
площадка на етажа, над който се намира таванът.
От
показанията на втория свидетел на
ответниците С.Н.А.се установява, че е правил ремонт в процесния имот през
2002-2003г. – шпакловал е с фина шпакловка, грундирал е , боядисвал е с латекс,
правил е пределъци от гипс. Свидетелят уточнява, че преди него в имота е бил
извършен цялостен ремонт от други майстори. Заявява, че извършените от него СМР са му били възложени от ответника А., който
му е платил на ръка. Свидетелят уточнява, че 2006г. отново е бил извикан от
ответника А. за ремонтни работи, които са били допълнителни.
От
приетото по делото заключение на СТЕ от 26.10.2011г. се установява, че СМР,
описани в становището на ответниците от
10.06.2011г., са реализирани в процесния имот и те възлизат на сумата от
39 038,00лв., като към датата на заключението стойността на СМР е
в размер на 35 134лв.
Съдът
от правна страна намира, че възражението за упражняване на право на задържане
от ответницата С. е неоснователно, тъй като нормата на чл.72, ал.3 от ЗС
признава само това право на владелеца и то добросъвестния владелец , както и на
недобросъвестния владелец, установил владение на основание сключен
предварителен договор, сключен със собственика- чл.70,ал. 3 от ЗС. По делото не
се установява ответницата да попада в приложното поле на тези две разпоредби,
респ.- да е налице изключението , предвидено от нормата на чл.74,ал.2 от ЗС. Нещо
повече- ответницата и не твърди наличието на някоя от гореизброените законови
хипотези, при които е признато право на задържане, дори хипотетично да се
приеме, че е установила владение върху процесния имот към 2006г. /момента на
твърдяното извършване на СМР/, факт,
който настоящият съдебен състав намира за недоказан, при условията на пълно и
главно доказване. Ето защо, заявеното от
ответницата право на задържане се явява неоснователно и като такова следва да
бъде отхвърлено.
Поради
съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на първата- обжалваното
решение следва да бъде потвърдено.
По
подадената от ответниците от А.К.П., Н.Т.П. и М.П.С. частна жалба срещу
определението по чл.192,ал.4 от ГПК /отм./, вр. с пар.2,ал.1 от ГПК постановено
на 22.11.2018г. по гр.дело № 9316/2016г.
на СРС, 88 състав, с което първоинстанционното решение е допълнено в частта за
разноските, като ответниците са осъдени да заплатят на ищците сумата от
1 193,81лв.- разноски , направени във въззивното производство по гр.дело №
7906/2014г. на СГС, ІV“а“ състав.
Частната
жалба е неоснователна.
Приложимата
, на основание пар.2,ал.1 от ГПК /в сила от 01.03.2008г./, разпоредба на
чл.192,ал.4 от ГПК /отм./ не изисква наличие на списък на разноските, като
условие за допустимост на молбата за допълване на съдебното решение в частта за
разноските.
Законосъобразно
с обжалваното определение СРС, с оглед изхода на спора по делото е приел, че на
ищците се дължат на основание чл.64,ал.1 от ГПК /отм./ , / като неправилното
посочената идентична разпоредба на чл.78,ал.1 от ГПК /в сила от
01.03.2008г./ в обжалваното определение
не рефлектира върху законосъобразността
на извода за дължимост/ и разноските, направени във въззивното производство по
делото на СГС, ІV „а“ състав под №
7906/2014г., които е пропуснал да присъди със съдебния акт на ищците. . Този
пропуск законосъобразно е отстранен с обжалваното определение по реда на
чл.192,ал.4 от ГПК /отм./. Напълно неоснователно е възражението на ответниците
за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищците за въззивното
производство по делото на ІV“а“ състав на СГС, тъй като такива не са присъдени
с обжалваното определение. За въззивното производство пред СГС, ІV“а“ състав с
обжалваното определение на ищците са присъдени само разноски за държавна такса,
депозити за вещи лица и такса за съдебно
удостоверение.
По
изложените мотиви, настоящият съдебен състав намира, че частната жалба на
ответниците е неоснователна, а атакуваното с нея определение на СРС по
чл.192,ал4 от ГПК следва да бъде потвърдено, като неразривна част от
подлежащото на потвърждаване и съдебно решение , което е допълнено с него.
При
горния изход на делото и на основание чл.64,ал.1 от ГПК /отм./ , вр. с
пар.2,ал.1 от ГПК / в сила от 01.03.2008г./, ответниците дължат на ищците
направените в настоящото въззивно производство разноски в размер на 15,00лв. –
държавна такса по уважената частна жалба на ищците срещу определението на СРС от 19.03.2018г. по гр.дело № 9316/2016г.
на СРС, 88 състав. Доколкото, обаче от
пълномощника на ищците изрично е заявено в съдебното заседание на
05.03.2020г., че не претендират разноски, в съответствие с тази им воля, съдът
приема, че те остават в тежест на страните така, както са направени.
Воден
от горните мотиви, С.йски градски съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решението
на СРС, 88 състав от 06.11.2017г. по гр.дело № 9316/2016г. , допълнено по реда
на чл.192,ал.4 от ГПК /отм./, вр. с пар.2,ал.1 от ГПК с определението от 22.11.2018г. по гр.дело № 9316/2016г. на СРС,
88 състав.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховен касационен съд в 1 месечен срок от връчването му на страните, при
условията на чл.280,ал.1 и ал.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.