Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ……………../ 01.12.2020 г., гр. София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО,
ІІ-Г въззивен състав, в
публично съдебно заседание на шестнадесети септември 2019 година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ : ЙОАНА
ГЕНЖОВА
мл.съдия КРИСТИНА ГЮРОВА
секретар Алина Тодорова, като разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА гражданско
дело номер 4619 по описа за 2020
година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С
решение № ІІ-55-36361 от 10.02.2020 г., постановено
по гр.д. № 2050/2019 г. на СРС, 55 състав, са отхвърлени
предявените от предявените
от Е.Ц.П. срещу „А.Б.“ ЕАД, обективно
съединени искове по чл.344,
ал. 1, т. 1 КТ за отмяна на Заповед
№ 745/19.10.2018г. на работодателяза налагане на наказание дисциплинарно уволнение,
по чл.344, ал.1, т.2 завъзстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и по чл.344,
т.4 за поправкана вписаното
в трудовата книжка основание за уволнение,
като неоснователни инедоказани, и е осъдена ищцата на основание чл.78, ал.8 вр
ал.З ГПК да заплати на ответното
дружество 400.00 лева разноски в производството. С решението е върната на основание
чл.129, ал.З ГПК, исковата молба на Е.Ц.П. срешу „А.Б.“ ЕАД
в частта, с която е заявен иск по чл.344, ал.1, т.З вр.чл.225,
ал.1 КТ за заплащане на обезщетение
за оставане без работа, поради
незаконно уволнение, имащ
акта в тази част характер на определение, което е изрично указано и срока
за обжалването му в тази част по чл.275 от ГПК.
Решението по същество на исковете по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.4 от КТ , е обжалвано в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от ищеца Е.Ц.П. чрез пълномощник адв.М.С., с оплаквания по въззивната жалба за неправилност поради нарушение на материалния
закон и необосновансот при преценка
на събраните по делото доказателства. Счита, че не е налице нарушение на Инструкция № 1 от вътрешните
актове на ответното
дружество-работодател, че е доказано клиентът-заявител да продължавало
да ползва услугите на ответното дружество, и да заплаща
месечните си смети, че личните
данни на клиента съществува
в базата данни на ответника, а допуснатата от ищцата в следствие на грешка материална
щета от 330 лв. е била възстановена от нея в пълен размер и сумата е 1/ 2 от минималната работна заплата в страната. Счита, че ищецът е действал в интерес на
работодателя, и наложеното най-тежко
наказание е несъразмерно тежко
на установените факти и поведението на ищеца при изясняване на случая. Моли да се отмени решението
в обжалваните части, със законните последици, както и се претендрат разноски по списък по
чл.80 от ГПК.
Въззиваемата страна – ответник „А.Б.“ ЕАД „ оспорва
жалбата с писмен отговор чрез
пълномощник юрк.Я.З., с възражението, че обжалваното
решение е постановено при обсъждане
на всички приети по делото доказателства, че обработката налични данни на клиент от ищеца е станало без основание зца това, нито съгласие,
за сключване на фиктивен договор и изготвяне на неистински документи, с поведението си ищецът в хода на дисциплинарното
производство се е опитал да прикрие
неправомерните си действия, и е налице
нарушение на трудовата дисциплина, а наказанието е съответно на същото. Моли решението да се потвърди в обжалваните части, претендира разноски.
Страните не са направили искания
за събиране на доказателства
от въззивния в съд.
Решението в частта, в която е върната исковата молба по иска за обезщетение по чл.344, ал.1, т.43, вр.
чл.225 от КТ, решението с характер на поределение не е обжалвано в
срока по чл.275 от ГПК, и не е предмет на въззивна
проверка за допустимост и правилност,
съобразно петитума на въззивната жалба и изявлението на пълномощина на ищеца-въззивник предвъззивиня съд в откритото съдебно заседание на 16.09.2020 г.
Софийски градски съд, действащ като
въззивна инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата съгласно чл.269 от ГПК, намира следното по предмета на въззивното производство:
Първоинстанционното решение е валидно, а в обжалваните части и допустимо,
тъй като има съдържанието по чл.236 от ГПК и съдът се е произнесъл съобразно
предявените с исковата молба претенции.
Съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните
указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, при произнасянето си по правилността на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен до релевираните
във въззивната жалба оплаквания за допуснати
нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и приложимите материално правните
норми, както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса
императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено
като основание за обжалване.
При преценка правилността на първоинстанционното
съдебно решение, въззивният съд намира следното:
Предявени са обективно съединени обусловени искове с
правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2, и т.4 от КТ.
Ищецът Е.Ц.П.
твърди, че е работила по трудово правоотношение с ответника, като е е
заемала длъжността търговски консултант в обект на работодателя - магазин, находящ се в гр.София, бул. „Възкресение“, регион „София
2“, гр.София, с определено месечно възнаграждение от 1200.00лева, което
правоотношение било прекратено със заповед от 19.10.2018г., с която й било
наложено наказание дисциплинарно уволнение. Твърди, че не е извършила
посочените в заповедта нарушения, евентуално, че същите не обосновават налагане
на най-тежкото дисциплинарно наказание. Претендира разноски.
Ответникът „А.Б.“ ЕАД оспорва исковете с възраженията,
че заповедта е мотивирана, законосъобразна и издадена след спазване на
императивните правила на чл. 193-195 КТ, като на служителя са били изискани
писмени обяснения за констатираните на 21.08.2018 г. нарушения, осъществени от
него на 01.08.2018г. Твърди, че след извършена проверка били установени
нарушения на трудовата дисциплина от страна на ишеца,
изразяваши се в продажба на промоционално
устройство на потребител-абонат, без последният да е бил в магазина на „А.Б.“
ЕАД, както и генериране в системата на дружеството на договор с нов тарифен
план със същия абонат от същата дата и последващото
му коригиране чрез анулиране на този договор и генериране на друг с по- нисък
тарифен план от първоначалния, за което служителят използвал потребителско име
на друг служител на ответника, като отново абонатът не е присъствал в магазина.
Уточнява, че от разликата в двата тарифни плана, генерирани последователно в
един и същи ден, било продадено устройство на клиента на цена, по-ниска с
330.00 лева, което е и пряко произтекла от нарушенията имуществена вреда за
работодателя. Заявява, че в депозираните обяснения ищцата е признала
нарушенията, като самата заповед й била връчена едва на 13.11.2018г., поради
ползван отпуск от служителя от датата на издаване на заповедта до 12.11.2018г
включително.
Първоинстанционният съд е приел, че обжалваната уволнителна заповед е мотивирана, при издаването са спазени
императивните изисквяния на
КТ, а соченото в нея
нарушение натрудовата дисциплина е доказано от събраните по делото доказателства. Изложени са подробни мотиви
от фактичеса иправнастрана,
че на 01.08.2018 г. ищецът Е.П. е генерирала в електронната система
за работа с клиенти на „А.Б.“ ЕАД приемо-предавателен
протокол за предаване на мобилно
устройство Apple iPhone X
64 GB Space Grey MAT 40, за
което е оформено да е било закупено от Д.Д.Ц.-Д.във връзка с подписан от нея двугодишен договор с тарифен план
А1 One unlimited за номер *******от
същата дата, без потребителят
да е присъствал в обекта на
работодателя, съответно без да е подписал нито протокола за устройството, нито да е приел и подписал
договор за нов абонаментен план, както
и че на същата дата, но през
портала за достъп до системата
на друг служител, Е.П. е отразила промяна
в тарифния план за същия абонат, като е анулирала отразения по-рано двугодишен договор с тарифен план А1 One unlimited за номер *******и е вписала преминаване
на по-ниско платен план, като
отново договорът е генериран, без същия да е
подписан за потребител, доколкото
такъв не е присъствал в
момента на съставянето му. Приел е , че тези действия на ищеца сочат на съзнателно
нарушение на вменените задължения
на служителя по вътрешните актове
на работодателя и конкретно по т.4.1.1. от Инструкция № 1, очевидно указващи на служителя, че може да
подписва от името на дружеството договор с абонат само
в негово присъствие и след
проверка на самоличността му
по документ за самоличност, и че отклонението
от това правило сочело на
грубо незачитане на нарежданията
на работодателя, както и на злоупотреба
с доверието му, предоставил
право на служителя да го представлява
във връзка с подписване на договори с потребители и да го обвързва с тях,
за което му е предоставил достъп до оперативния софтуер за обслужване на клиенти. Приел е още, че самото съставяне на договор, съответно
на приемо-предавателен протокол за предаване на незакупено на
практика устройство, без клиентът да е в офиса на дружеството и да е изявил воля да
се обвърже от съответните
договори, представлявало нарушение, което е тежко и обосновава извод за налагане на
дисциплинарно уволнение, а доводът
на ищеца за неволна грешка
не се подкрепя от събраните
доказателства, като е точел и направените от същата признания вдадените обаяснения в хода на дисциплинраната
процедура, сочещи, че е извършила
описаните по-горе действия
без абонатът да е присъствал
в офис на работодателя, а е Била причинена и имуществена
щета на работодателя, което
в съвкупност обосновавало налагането на най-тежкото
наказание-дисциплинарно уволнение. А другите два обективно съединени иска е приел за неоснователни като обусловени от първия.
Въззивният съд, при преценка на доводите и възраженията на страните, и на същия доказателствен материал, като този, събран
при първоинстанционното разглеждане
на делото, като съобрази и оплакванията по въззивната жалба, намира, че искът по чл.344, ал.1,
т.1 от КТ е неоснователен, по мотивите, изложени от първоинстанционния съд по този иск, към които мотиви
препраща на основание чл.272 от ГПК, както и по следните допълнителни съображения, обусловени от оплакванията по въззивната жалба :
При оспорване законосъобразността на прекратяване
на трудовия договор, в доказателствена
тежест на работодателя е да установи, че е спазил императивните изисквания на закона, и че ищецът е извършил соченото в уволнителната заповед
дисциплинарно нарушение, и че наказанието е съответно на същото. Приетата съдебно-почеркова ескспертиза не може да заключи
категорично, че подписите на новия договор с променен тарифен план и приемо-предавателен протокол от 01.08.2018 г. , са положен от сочения в тях абонат Д.Д.Ц.-Д.поради липсата на достатъчно индивидуализиращи признаци по тези изследвани подписи, като заключението на експерта е категорично обаче, че предходен договор от 2015 г. със същия абонат, е подписан лично от
абоната. Тези изводи на вещото лице, преценени с дадените писмени обяснения от ищеца Е.П. на
01.10.2028 . до работодателя, с които тя признава, че е преподписала новия договор с тарифен план и приемо-.предавателен протокол, без клиента да е бил в офис на
работодателя, и че погрешка се е логнала
от профил на друг служител,
сочат, че е установено соченото
от работодателя нарушение на трудовата дисциплина, в частност свързани с реда за сключване/промяна на договор и за защита личните
данни на клиентите и процедури и политики по обработването
им, установени с вътрешните
правила, с които всички вътрешни правила ищецът е
удостоверил да е запознат както
при сключване на трудовия
договор, така и при сключване
на допълн. споразумение от
29.05.2018 г. Ето защо оплакщването по жалбата, че не е налице нарушение на Инструкция № 1, е неоснователно.
Соченото в уволнителната заповед нарушение не може да се
счете неволна грешка, защото
ищецът признава, че съзнателно е променил тарифния план, както и е съставила приемо-предавателния прокотол без абоната-клиент да е
в офис на дружеството-работодател, не е доказано тези съставени от ищеца нови документи да са подписани от абоната-представената от ищеца
декларация за това от Д.Д.Ц.-Д.като
частен документ няма обвързваща материална доказателствена сила за съдържанието
на същата декларация, не се доказа
и ищецът да е възстановил на
работодателя разликата в цената
на мобилното устройство-апарат,
предадено на трето лице поради промяната на тарифния план. Това сочи, че е осъществено нарушение на трудовата
дисциплина, което с оглед засегнатия интерес- нарушаване вътрешните правила по защита на личните
данни на клиентите- трети
лица, които права на опазване
на личните данни се подчиняват на особено засилена закрила от закона, сочи
на значителната тежест на нарушението, която обосновава налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание- уволнение.
Не се отразява на тази преценка чистото дисциплинарно минало на ищеца, предвид и поведението на ищеца в хода на дисциплинарната
процедура, и дадените обяснения,
сочещи на съзнателно нарушаване на вътрешните правила,
независимо от липсата на оплакване
от страна на абоната за обработката
на личните данни без дадено
съгласие от абоната.
Ето защо искът по чл.344, ал.1, т.1
от КТ се явява неоснователен и подлежи на отхвърляне, респ. такива са и обусловените
от неговия изход други два обективно съединени иска по чл.344, ал.1, т.2 и т.4 от КТ. Не се
установи при въззивната проверка нарушение на императивни материално правни норми, и решението на първоинстанционния съд в обжалваните части се явява правилно и подлежи на потвърждаване,
вкл. и в частта за разноските,
определени според изхода на спора.
По разноските за въззивната инстанция:
Съобразно изхода на спора, въззивника-ищец
няма право на разноски. Въззиваемата страна –ответник
има право на разноски за защита от юрисконсулт в минимален размер от 100 лв. по
чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл.37 от ЗПП и чл.23, т.1 от
Наредбата за заплащане на правната помощ, при липсата на нови доказателства пред въззивния съд и други процесуални усложнения..
Воден от горните мотиви, СГС
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № ІІ-55-36361 от 10.02.2020 г.,
постановено по гр.д. № 2050/2019 г. на СРС, 55 състав, В ОБЖАЛВАНИТЕ ЧАСТИ, в
които са отхвърлени предявените от предявените от Е.Ц.П. срещу „А.Б.“ ЕАД,
обективно съединени искове по чл.344, ал. 1, т. 1, т.2 и т.4 от КТ и в частта
за разноските по чл.78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА Е.Ц.П., ЕГН **********, с адрес: ***0, със съдебен
адрес:***- чрез адв.М.С., да заплати на „А.Б.“
ЕАД,ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл.78,
ал.3 и ал.8 ГПК сумата 100 лева разноски
за въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Върховния касационен съд в 1-месечен срок от съобщаването
му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.