№ 118
гр. София , 18.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на двадесет и осми януари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Джулиана Петкова
Надежда Махмудиева
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Надежда Махмудиева Въззивно гражданско
дело № 20201000503168 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба
вх.№66033/08.07.2020 г., подадена от Р. Й. М., чрез адв. С. И., против Решение
№3431/10.06.2020 г. по гр.д.№9551/2018 г. на СГС, I ГО, 8 състав, В ЧАСТТА МУ, с
която е отхвърлен предявеният от нея против Гаранционен фонд, иск с правно
основание чл.557, ал.1, т.1 от КЗ, за сумата над уважения размер от 10 000 лв. до
размера от 60 000 лв., на претендираната от нея незаплатена част от обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени от смъртта на съпруга С. С. М., настъпила в
резултат на ПТП на 15.07.2013 г., причинено от противоправното поведение на
неустановен водач на неустановен автомобил, КАКТО И В ЧАСТТА, с която е
отхвърлен предявеният от жалбоподателката акцесорен иск с правно основание чл.86
от ЗЗД, за сумата над размера от 3048,68 лв. Релевирани са оплаквания за
неправилност на решението в обжалваната му част, като постановено в нарушение на
материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, и
необоснованост. Решението е постановено при непълнота на доказателствата относно
емоционалната връзка между ищцата и нейният съпруг, поради недопуснати от съда,
своевременно поискани от ищцата гласни доказателства, и отказ да обсъжда събраните
гласни доказателства. Неправилно са обсъждани ирелевантни обстоятелства за
отношенията между двамата съпрузи, и са направени необосновани изводи въз основа
на тях. Допуснато е нарушение на чл.51, ал.2 от ЗЗД, като неправилно е прието
наличие на принос на пострадалия, при това в размер на 50%. Движението на
пострадалия по пътното платно е било в резултат от обективна невъзможност да се
ползва банкета, не е установено наличие на алкохол в кръвта на пострадалия, а водачът
е можел да избегне настъпването на ПТП, при движение с разрешена скорост.
Предявеният иск по чл.86 от ЗЗД следва да бъде съобразен с определения от въззивния
1
съд размер на обезщетението, като бъде присъдена лихва за периода от 13.07.2015 г. до
датата на пълното плащане на главницата на обезщетението. Настоява се за отмяна на
решението в частта му, в която главният иск е отхвърлен за размера над 10 000 лв. до
размера от 60 000 лв., и за присъждане на допълнително обезщетение, както и
присъждане на законната лихва върху определения от въззивния съд по-висок размер
на обезщетението за забавено плащане на обезщетението за неимуществени вреди, за
периода от 13.07.2015 г. до окончателното плащане на остатъкът от обезщетението за
неимуществени вреди. Заявява се искане за присъждане на разноски за двете съдебни
инстанции, съобразно изхода от делото по предявените искове. На основание чл.266,
ал.3 от ГПК е направено искане за допускане до разпит на още един свидетел, за
установяване на естеството на отношенията и емоционалната връзка между ищцата и
покойния съпруг, както и за установяване на претърпените от ищцата болки и
страдания в резултат от смъртта на съпруга ѝ.
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, във вр. чл.62,
ал.2 от ГПК, от процесуално легитимирана страна с правен интерес, чрез надлежно
упълномощен процесуален представител с пълномощно за всички инстанции на л.56 от
гр.д.№9551/2018 г. на СГС. Въззивната жалба отговаря на изискванията на чл.260 от
ГПК, и в срок е била приведена в съответствие с изискванията на чл.261 от ГПК. С
разпореждане от 09.10.2018 г. по гр.д.№9551/2018 г. на СГС /на л.74/ на осн. чл.83, ал.2
от ГПК, съдът е освободил ищцата частично от задължението за внасяне на държавни
такси за размера над сумата от 50 лв., както и от задължението за внасяне на разноски
за производството над размера от 50 лв. Дължимата част от държавната такса за
въззивната инстанция е била внесена. Така подадената въззивна жалба е процесуално
допустима, и подлежи на разглеждане.
Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна, и в срока по чл.263,
ал.1 от ГПК е постъпил Отговор на въззивната жалба с вх.№260881/15.09.2020 г.,
подаден от Гаранционен фонд, чрез юрк. Т. М., надлежно упълномощена с
пълномощно към отговора. Застъпва се становище за неоснователност на въззивната
жалба и се настоява за потвърждаване на решението в обжалваната му част. Правилно
съдът е приел, че причини за настъпването на процесното ПТП са както поведението на
неизвестния водач, така и поведението на пострадалия пешеходец, който се е движел
по пътното платно, при наличие на банкет, при това – по посоката на движението на
превозните средства. Спазена е разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и указанията на ППВС
№4/68 г. при определяне на справедливия размер на обезщетението. Правилно е
определен делът на съпричиняването, съгласно чл.51, ал.2 от ЗЗД, в размер на 50%.
Възразява се срещу допускането на втори свидетел за едни и същи обстоятелства, като
ненужно. Заявява се претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът е приел, че са налице предпоставките на чл.266, ал.3 от ГПК, и е
допуснал до разпит пред въззивната инстанция още един свидетел на ищеца, за
установяване на претърпените от ищцата неимуществени вреди.
При извършената служебна проверка на осн. чл. 269 от ГПК, съдът намира, че
обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд,
в изискуемата от закона форма, и е подписан, поради което е валиден. Искът е
предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, и след предявена
извънсъдебна претенция пред Гаранционен фонд вх.№24-00-427/15.12.2014 г., по която
е била образувана преписка по щета №210293/15.12.2014 г., поради което е допустим.
2
Между страните не се спори, че на 15.07.2013 г. съпругът на ищцата С. С. М. се
движел пеша в тъмната част на денонощието по първокласен път №8 в района на
км.37+500 м., близо до с. Божурище, в посока Калотина, когато е бил ударен от
движещо се с висока скорост около 120 км/ч. неустановено МПС, управлявано от
неустановен водач. В резултат от удара пострадалият е получил травматични
увреждания, несъвместими с живота, и е настъпила незабавно смъртта му. Не се
спори, че в пряка причинна връзка със смъртта на пострадалия, ищцата, като негова
съпруга е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в емоционални болки и
страдания. Не е спорно, че са налице предпоставките за ангажиране на отговорността
на Гаранционния фонд за изплащане на обезщетение на ищцата за претърпените от нея
неимуществени вреди от смъртта на съпруга , като извънсъдебно от Гаранционен
фонд е било изплатено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000 лв.,
за което е била уведомена с писмо от 12.02.2015 г., и сумата е била получена по сметка
на ищцата. Спорни пред въззивната инстанция са размера на справедливото
обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди от смъртта на съпруга
, както и наличието на принос на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат,
и неговия размер.
По спорните между страните въпроси, във връзка със заявените оплаквания във
въззивната жалба и изложените от страните доводи и възражения, и на доказателствата
по делото съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, съдът намира следното:
От приетата Автотехническа експертиза вх.№33279/12.03.2019 г. /на л.98 от
делото на СГС/ се установява, че процесното ПТП е настъпило в тъмната част на
денонощието, на 15.07.2013 г. около 22.00 часа, при сухо време и добра видимост, на
първокласен път №8, на км.37+500 в посока запад към ГКПП „Калотина“, в прав
равнинен участък с двупосочно движение, с по две ленти във всяка посока, като всяка
от лентите е с широчина 3,30 м., покрити с дребнозърнест асфалт без нарушения. От
двете страни на пътното платно се установява неоформен банкет с широчина от 1 м. до
1,5 м. Вдясно и вляво от банкета се намира скат на спускане, обрасъл с ниска тревна
растителност. След ската се намира земна канавка, разположена успоредно на пътното
платно, обрасла с ниска растителност, отвъд която са разположени земеделски площи,
по-ниско от нивото на пътя. Водачът на неизвестния автомобил е управлявал същия в
посока на движение от гр. София към ГКПП – Калотина, като в района на ПТП
автомобилът се е движел в дясната от двете пътни ленти в посока към ГКПП-Калотина.
Пострадалият С. М. се е движел като пешеходец, на около 1 метър вляво от десния
край на платното за движение на първокласен път №8. Няма данни, които да сочат, че в
момента на ПТП пешеходецът е предприел пресичане на пътното платно. Ударът
между автомобила и пешеходеца е настъпил на около 1 м. вляво от десния край на
пътното платно. Експертизата изчислява скоростта на автомобила в момента на удара
на около 130 км./ч. Пешеходецът би могъл да предотврати настъпването на ПТП, ако
не е бил навлязъл на пътното платно, а се е движел по наличния банкет.
Съдът намира заключението за компетентно изготвено, логично, съобразено със
събраните по делото писмени доказателства – Протокол за оглед на
местопроизшествие от 16.07.2013 г. /на л.9-12/, кореспондиращо и с изготвената СМЕ
вх.№149731/03.12.2019 г. /на л.151-154/.
От Съдебно-медицинска експертиза вх.№149731/03.12.2019 г. /на л.151-154/ се
установява, че огледа на трупа на пострадалия са установени множество тежки
3
увреждания, несъвместими с живота /множествена съчетана травма на тялото и
крайниците/ – голяма разкъсно-контузна рана по главата и счупване на черепа с посока
отзад-напред, и отваряне на черепната кухина, многофрагментарно счупване на ребра
отзад отдясно, контузия и разкъсване на белите дробове отзад и отстрани, контузия на
задната повърхност на сърцето, множествено счупване на таза с посока отзад напред
/както и много други, подробно описани тежки увреждания/, от чиято морфология и
локализация експертизата обосновава извод, че се дължат на високоенергийна травма и
са получени в резултат от силен удар и тангенциално действие със или върху твърди
тъпи предмети, като съответстват да са причинени на пешеходец от автомобил, при
процесното ПТП, като от комплексната оценка на данните може да се твърди, че в
момента на удара пострадалият е бил в изправено положение на тялото, и ориентиран с
гръб спрямо предната част на процесния автомобил. Ударът е осъществен със
значителна кенетична енергия, от предната част на автомобила, по задната повърхност
на тялото на пешеходеца, при което са получени масивни увреждания по задната
повърхност на главата, гръдния кош, таза и долните крайници.
Заключението на СМЕ кореспондира на приложените по делото Протокол за
оглед на местопроизшествие от 16.07.2013 г. /на л.9-12/, Съдебномедицинска
експертиза на труп №539/2013 от 16.07.2013 г. /на л.26-28/ с характер на протокол за
оглед, същото е подробно, обосновано, и компетентно изготвено, поради което съдът
го кредитира.
От Съдебномедицинска експертиза на труп №539/2013 от 16.07.2013 г. /на л.26-
28/ с характер на протокол за оглед, се установява още, че при извършеното изследване
не е установено съдържание на етилов алкохол в кръвта на пострадалия. Установена е
цироза на черния дроб. При огледа на трупа е отразено: „Главата е травматично
разрушена, като от лявата тилна област напред и вдясно започва огромна
разкъсноконтузна рана завършваща в областта между двете вежди. Черепната кухина е
отворена, като мозъчното вещество липсва…Костите и хрущялите на носа са счупени.
Дихателните отвори са зацапани с кръв…Външните слухови проходи са зацапани с
кръв“. Описани са множество видими тежки увреждания по тялото.
От приетата Комплексна медико-автотехническа експертиза вх.
№149737/03.12.2019 г. /на л.155-162/ се установява, че от комплексната оценка на
данните може да се твърди, че пострадалият пешеходец в момента на удара е бил в
изправено положение и с гръб към процесния автомобил. Установените увреждания,
преценени в съвкупност, сочат на голяма сила и направление на инициалния удар отзад
напред. Смъртта на пострадалия е настъпила мигновено и била неизбежна, в пряка
причинно-следствена връзка с процесното ПТП.
От събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на св. М. /протокол на
л.134-135/ се установява, че ищцата и пострадалия били семейство в продължение на
около 40 години – разбирали се, обичали се, не ходели никъде един без друг. Синът им
бил полицай, и по време на работа бил намушкан с нож и загинал. След смъртта на
сина им ищцата и съпругът се сближили още повече – пострадалият бил опора за
ищцата. Вечерта, когато загинал съпруга , ищцата се обадила на свидетелката към 10
ч. вечерта, и съобщила, че съпругът не се е прибрал. Това било необичайно за него,
тъй като ходел само до градинка пред блоковете. На сутринта около 06:00 ч. отново се
обадила, че съпругът бил намерен прегазен, и трябвало да отиде на разпознаване.
Свидетелката отишла при ищцата за подкрепа, и когато ищцата се върнала от
4
разпознаването, не говорела в продължение на няколко дни – чак след десет дни
казала, че е било страшно. След смъртта на съпруга , ищцата била тъжна, затворена,
живеела заради внучето си. Не говорела за съпруга си, като за мъртъвец, а си спомняла
думите му по различни поводи. Сега ищцата била останала сама, нямала опората на
своя съпруг, няма настроение за развлечения, вглъбила се в себе си, общува с малко
хора, не излиза вечер, не ходела на театър или някъде другаде. Занимава се главно с
градинката си, която често прекопава, но няма желание да прави нещо друго. Работи
много, за да не мисли за случилото се, отдала се е на грижи за внучето си, в което
намира утеха. Трудно било да говори за смъртта на съпруга си. Когато свидетелката
ходи на гости у ищцата, на масата за хранене ищцата пазела мястото на съпруга си да
стои празно – за него.
Съдът намира, че показанията на свидетелката са подробни, обективни,
основани на добро познаване на ищцата и отношенията с пострадалия, поради което
ги кредитира.
От показанията на св. М. /снаха на ищцата/, разпитана пред въззивния съд, се
установява, че познава ищцата от 1996 г., когато била представена от своя съпруг на
неговите родители. Тогава ищцата не работела – била домакиня, и цялото ежедневие
се въртяло около дома и семейството. Съпругът работел и издържал семейството.
Живеели в сговор, отнасяли се помежду си с обич и уважение. Двамата си живеели
сами, не общували интензивно с други хора, били патриерхално семейство. След
смъртта на сина им ищцата и съпругът се затворили още повече за околния свят.
Свидетелката ги посещавала рядко, но поддържали връзка по телефона. Вечерта,
когато съпругът не се прибрал, ищцата се обадила на свидетелката късно – около 10
ч., била разтревожена, че не се е прибрал, била звъняла на някои приятели и познати,
при които евентуално би могъл да е. Искала от свидетелката да ходят в полицията да
обявят, че го няма. Свидетелката знаела, че за да се предприеме издирване, човекът
трябва да липсва поне от 24 часа, и за това посъветвала ищцата да се успокои, защото
съпругът сигурно ще се прибере по-късно, и да си ляга. На сутринта ищцата отново
се обадила на свидетелката, и съобщила, че са се свързали с нея, и са я уведомили за
смъртта на съпруга . При този разговор ищцата споделила, че през нощта е звъняла на
всички болници, за да го търси, че е звъняла и в полицията, но и те казали да изчака
24 часа, поради което не била подавала заявление.
Съдът преценява показанията на свидетелката при условията на чл.172 от ГПК,
като отчита близката връзка на свидетелката с ищцата, евентуално обуславяща интерес
от изхода на делото в полза на ищцата. Въпреки това, съдът намира показанията на
свидетелката за логични, основани на лични впечатления за обективирано поведение
на ищцата, поради което ги кредитира.
От Удостоверение за граждански брак /на л.43/ се установява, че ищцата и
пострадалият С. С. М. са сключили граждански брак на 09.07.1972 г. От Удостоверение
за наследници изх.№ГР-14-2456/24.07.2013 г. /на л.41/ се установява, че от брака им е
родено едно дете - В. С. М., роден през 1973 г., починал на 08.11.2004 г., и оставил
като наследник един син – С. В. М., роден през 1999 г., единствен внук на ищцата. От
препис-извлечение от акт за смърт №898/11.11.2004 г. /на л.45/ се установява, че синът
на ищцата - В. С. М., е починал на 08.11.2004 г. в резултат от прободно-порезно
нараняване на гръдния кош.
5
При така събраните по делото доказателства съдът намира за установено от
фактическа страна, че ищцата е била в брак с пострадалия повече от 40 години, като
отношенията им били основани на обич и взаимна подкрепа. Ищцата била домакиня и
животът бил изцяло посветен на грижи за дома и семейството, като издръжката на
семейството се осигурявала от съпругът .Установява се, че единственият им син е
загинал през 2004 г., и е оставил едно дете – единствен внук на ищцата. Ищцата и
съпругът тежко понесли смъртта на сина си - започнали да водят затворен живот, не
поддържали много контакти с други хора, опора на ищцата бил съпругът . Вечерта,
когато съпругът не се прибрал, ищцата била силно разтревожена, звъняла по
телефона на техни познати, където би могъл да бъде, търсила го по болниците, търсила
съвет от приятелка и от снаха си какво да предприеме, звъняла в полицията. Наложило
се да разпознава тялото на съпруга си, при което станала свидетел на тежките
увреждания и обезобразявания на трупа му, при което преживяла тежък допълнителен
шок от смъртта му - не била в състояние изобщо да говори в продължение на няколко
дни, а едва десет дни по-късно споделила, че било страшно. Продължава и сега да
избягва да говори за смъртта на съпруга си – говори за него, като за жив човек, пази
мястото му на масата за хранене. След смъртта на съпруга си се затворила в себе си, не
водела социален живот, вглъбила се в работата си, била тъжна и нямала желание за
развлечения и социални контакти, живеела заради внука си. Към момента на смъртта
на нейния съпруг ищцата е била на 61 години, загубила единственото си дете, не
поддържала близка връзка със снаха си, единственият внук е бил на 14 години – все
още дете, което не е можело да оказва подкрепа. Снаха също сама е отглеждала
сина си /поради смъртта на сина на ищцата още през 2004 г./, живеела отделно, поради
което ищцата не е можела да разчита и на нейната подкрепа. Още след смъртта на
сина им ищцата и съпругът са започнали да водят затворен и изолиран живот, поради
което ищцата не е можела да разчита и на подкрепата на близки приятели. От друга
страна, съдът взема предвид, че ищцата е физически относително здрава за възрастта
си, не страда от значими заболявания, макар и в напреднала възраст, е работоспособна.
Има внук, който осмисля живота , вече е пълнолетен, и е в състояние да оказва
морална и организационна подкрепа.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че справедливият
размер на обезщетението за претърпените от ищцата неимуществени вреди, по
смисъла на чл.52 от ЗЗД, и съобразно формулираните критерии с ППВС №4/1968 г.,
следва да бъде определено в размер на 140 000 лв., който размер съответства на
установените по делото действително претърпени болки и страдания от ищцата, на
икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, както и на
съдебната практика по сходни случаи.
По възражението на ответника за наличие на принос на пострадалия, съдът
намира следното:
От изготвената САТЕ се установява, че произшествието е настъпило в тъмната
част на денонощието, на първокласен път №8 от гр. София към ГКПП - Калотина,
извън населено място /км.37+500/. От двете страни на пътното платно е имало банкет с
широчина 1 м. – 1,5 метра, като няма данни да е бил неизползваем. Установява се от
фактическа страна, че непосредствено преди настъпване на процесното ПТП
пострадалият се е движел по пътното платно, в дясната лента за движение на
автомобилите, на около 1 метър от десния край на пътното платно, с гръб към
идващите в лентата за движение превозни средства /попътно на посоката на движение
6
на превозните средства/. С това свое поведение пострадалият пешеходец е извършил
нарушение на правилата за движение по пътищата, и конкретно – на разпоредбата на
чл.108, ал.1 от ЗДвП, като не се е движел по банкета, въпреки че е имало такъв. Дори
да се приеме, че в посочения участък банкетът е бил неизползваем /такива данни няма,
при лежаща върху ищцата тежест да установи това, поради което не може да се приеме
за установено/, то пешеходецът е бил задължен по силата на чл.108, ал.2 от ЗДвП, да се
движи противоположно на посоката на движение на превозните средства, и възможно
най-близо до лявата граница на пътното платно. Движението на пострадалия не е било
съобразено и с това правило, като от приетите по делото експертизи категорично се
установява, че в момента на удара пешеходецът е бил в изправено положение на
тялото, с гръб към превозното средство. Така допуснатото нарушение на правилата за
движение на пешеходците, е в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП, като
приносът за настъпването му е значителен – ако пешеходецът се беше движил по
банкета, или най-вляво на пътното платно и обратно на посоката на движение на
превозните средства, произшествието изобщо не би настъпило, независимо от
движението на неидентифицирания автомобил с висока скорост от 130 км/ч. /над
разрешената скорост за движение по пътищата извън населените места, която не е била
съобразена с ограниченията на видимостта, поради движение в тъмната част на
денонощието, на светлината на фарове/, тъй като пешеходецът би се движел извън
коридора на движение на автомобила, или би могъл да го възприеме своевременно, и
да се предпази, като напусне пътното платно. Ето защо, съдът намира, че приносът на
пешеходеца за настъпване на произшествието следва да се определи в размер на 50%.
При така приетия справедлив размер на обезщетението за претърпените от
ищцата неимуществени вреди /140 000 лв./, след отчитане на приноса на пострадалия
за настъпване на вредоносния резултат /50%/, и като се вземе предвид извънсъдебно
изплатеното на ищцата обезщетение в размер на 30 000 лв., съдът намира, че искът се
явява основателен и доказан до размера от 40 000 лв.
Като е достигнал до различни изводи досежно справедливия размер на
обезщетението за претърпените от ищцата неимуществени вреди от смъртта на съпруга
, първостепенният съд е постановил частично неправилно решение в отхвърлителната
му част, за сумата над размера от 10 000 лв., до размера от 40 000 лв., в която част
решението ще следва да се отмени, и вместо него, да се постанови ново решение по
съществото на спора, с което на ищцата да се присъди допълнително обезщетение от
още 30 000 лв.
По отношение на претенцията за присъждане на законна лихва:
С исковата си молба ищцата е претендирала присъждане на обезщетението за
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху него от датата на отговора на
застрахователя 12.02.2015 г., до окончателното плащане. С първоинстанционния
съдебен акт съдът е отхвърлил претенцията за присъждане на лихва върху
обезщетението, да периода до 12.02.2015 г. до 12.07.2015 г., и в тази част
първостепенния съдебен акт не е обжалван, и е влязъл в сила. Пред въззивния съд се
поддържа претенцията за присъждане на законна лихва върху обезщетението, за
периода от 13.07.2015 г. до окончателното плащане. Настоящият съд намира, че
неправилно е било прието от първостепенния съд, че претенцията за присъждане на
законна лихва върху обезщетението следва да бъде разделена, като за периода до
предявяване на иска същата да се уточни по размер като самостоятелен иск. Законната
7
лихва върху обезщетението за вреди от деликт се начислява по право. Независимо, че
по същността си принципно се приема за мораторно обезщетение, тя притежава
характеристиките на компенсаторен механизъм за репариране на вредите от
непозволено увреждане, поради което се дължи от датата на забавата, която при
непозволено увреждане, съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД, настъпва и без покана. В случая, в
който претенцията за обезщетение е предявена срещу Гаранционен фонд, обема на
отговорността му е ограничена от специалната разпоредба на чл.558, ал.1, изр. второ от
КЗ във вр. чл.497, ал.1 от КЗ. В конкретния случай претенцията пред Гаранционен
фонд е предявена на 15.12.2014 г., като срокът за произнасяне по нея е изтекъл не по-
късно от 15.03.2015 г. Пред въззивната инстанция се поддържа претенцията от по-
късна дата – 13.07.2015 г. Макар неимуществените вреди да са неизмерими с пари,
задължението за обезщетяването им е парично, като справедливият му размер се
определя към датата на увреждането, а лихвите се дължат като допълнение на
обезщетението от деня на увреждането. В този смисъл е и трайната практика на ВКС,
постановена както по отменения, така и по действащия ГПК /напр. в т.см. Решение
№28/30.03.2020 г. по т.д.№891/2019 г. на ВКС, 1-во търг. отд., Решение №78/07.05.2013
г. по търг.д.№490/2012 г., Решение №1048/18.07.2001 г. по гр.д.№1022/2000 г. на ВКС
– 4-то гр.отд./. Ето защо, съдът намира, че допълнителното обезщетение в размер на
30 000 лв. следва да се присъди ведно със законната лихва върху тази сума, за периода
от 13.07.2015 г. до окончателното плащане.
При този резултат от въззивната интанция по предявения иск, решението на
първостепенния съд ще следва да се отмени частично и в частта му за разноските,
които ищцата е била осъдена да заплати на ответника на осн. Чл.78, ал.3 от ГПК.
Ответникът е претендирал със списък по чл.80 от ГПК разноски за събиране на
доказателства в размер на 450 лв., и е бил осъден да заплати в полза на бюджета на
съда още сумата от 180 лв. за разноски, направени от бюджета на съда – общо сумата
от 630 лв. От тази сума същият има право на осн. чл.78, ал.3 от ГПК да му бъдат
присъдени 2/5 части, или сумата от 252 лв. Първостепенният съд му е определил и
сумата от 350 лв. за юрисконсултско възнаграждение, от което също има право да му
бъдат присъдени 2/5 части, или сумата от 140 лв. Следователно, решението на
първостепенния съд следва да се отмени в частта му, в която е осъдена ищцата да
заплати на ответника разноски за първоинстанционното производство за размера над
252 лв. за разноски за събиране на доказателства, и за размера над 140 лв. за
юрисконсултско възнаграждение.
При този изход от спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищцата следва да
присъдят разноски за въззивната инстанция, съобразно уважената част от обжалваемия
интерес – 3/5 части от претендираните със списъка по чл.80 от ГПК разноски за
държавна такса в размер на 50 лв., или сумата от 30 лв. Със списъка по чл.80 от ГПК
ищцата е претендирала присъждане по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв. на адвокатско
възнаграждение с начислен ДДС в полза на процесуалния представител адв. С. И., в
размер на 2436 лв. с ДДС. Ответникът е релевирал възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Съдът констатира, че
съобразно разпоредбата на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, минималното адвокатско възнаграждение
при материален интерес от 50 000 лв. е в размер на 2436 лв. с начислен ДДС, колкото е
и претендирания размер, поради което възражението за прекомерност е неоснователно.
Съобразно уважения обжалваем интерес на ищцата, в полза на адв. С. И. следва да се
8
присъдят 3/5 от претендираното адвокатско възнаграждение – т.е. сумата от 1461,60
лв. с включен ДДС.
В полза на ищцата следва да се присъдят и допълнителни разноски за
първоинстанционното производство. Същата е претендирала със списък по чл.80 от
ГПК разноски за държавна такса 50 лв. и разноски за събиране на доказателства 50 лв.
– общо 100 лв., от която сума същата има право да бъдат възстановени от ответника
4/12 части – т.е. сумата от 33,33 лв. С първоинстанционния съдебен акт ответникът е
бил осъден да заплати сумата от 10 лв., поради което ще следва да се присъдят
допълнително още 23,33 лв. за направени разноски за първоинстанционното
производство. Съобразно резултата от въззивната инстанция, на процесуалния
представител на ищцата следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на
4/12 от претендирания размер от 4716 лв. с ДДС, или сумата от 1572 лв. с ДДС. С
решението на първостепенния съд е присъдено адвокатско възнаграждение в размер на
920 лв., поради което на осн. чл.38, ал.2 от ЗАдв. във вр. чл.78, ал.1 от ГПК, в полза на
адв. С. И. следва да се присъди допълнително адвокатско възнаграждение за
производството пред първата инстанция в размер на 652 лв.
В полза на ответника на осн. чл.78, ал.3 от ГПК следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение, съобразно отхвърлената част от обжалваемия
интерес на ищцата. Съдът определя на осн. чл.78, ал.8 от ГПК юрисконсултското
възнаграждение за въззивното производство в размер на 300 лв., като от този размер,
на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищцата следва да бъде осъдена да заплати на
ответника 2/5 части, а именно – сумата 120 лв.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на бюджета на съда, дължимата държавна такса за уважената част от исковата
претенция, за двете съдебни инстанции – 6% от допълнително уважената част от иска
/30 000 лв./, като се приспадне внесената от ищцата държавна такса в размер на 50 лв.
– или сумата от 1750 лв. В първоинстанционното производство са били заплатени
разноски от бюджета на съда в размер на 700 лв., от които, съобразно уважената част
от иска, ответникът следва да заплати 1/3 част, или сумата от 233,33 лв. С решението
на първостепенния съд ответникът е бил осъден да заплати разноски в полза на
бюджета на съда в размер на 180 лв., поради което с въззивното решение ще следва да
бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съда, по сметка на СГС, още сумата от
53,33 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №3431 от 10.06.2020 г., постановено по гр.д.№9551 по описа
за 2018 г. на Софийски градски съд, I ГО, 8 състав, В ЧАСТТА МУ, с която е
отхвърлен предявеният от Р. Й. М., с ЕГН **********, против Гаранционен фонд, иск
с правно основание чл.557, ал.1, т.1 от КЗ, за сумата над размера от 10 000 лв. /десет
хиляди лева/ до размера от 40 000 лв. /четиридесет хиляди лева/, представляваща
незаплатена част от обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на
съпруга С. С. М., настъпила в резултат на ПТП на 15.07.2013 г., причинено от
противоправното поведение на неустановен водач на неустановен автомобил, КАКТО
9
И В ЧАСТТА, в която Р. Й. М., с ЕГН **********, е осъдена на основание чл.78, ал.3
от ГПК да заплати на Гаранционен фонд разноски за първоинстанционното
производство за сумата над размера от 252 лв. /двеста петдесет и два лева/ до размера
на 780 лв. /седемстотин и осемдесет лева/ за разноски за събиране на доказателства, и
за размера над 140 лв. /сто и четиридесет лева/ до размера от 350 лв. /триста и петдесет
лева/ за юрисконсултско възнаграждение, И ВМЕСТО ТОВА, ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Гаранционен фонд, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул.“Граф Игнатиев“ №2, на основание чл.557, ал.1, т.1 от КЗ да заплати на Р. Й. М., с
ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ж.к. „***“, бл.***, вх.“*“, ет.*, ап.**, сумата от
30 000 лв. /тридесет хиляди лева/, представляваща допълнително обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от смъртта на нейния съпруг С. С. М., настъпила
при ПТП на 15.07.2013 г., причинено по вина на неустановен водач на
неидентифицирано МПС, ВЕДНО със законната лихва върху тази сума за периода от
13.07.2015 г. до окончателното плащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №3431 от 10.06.2020 г., постановено по гр.д.№9551
по описа за 2018 г. на Софийски градски съд, I ГО, 8 състав, В ОСТАНАЛАТА
ОБЖАЛВАНА ЧАСТ.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул.“Граф Игнатиев“ №2, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, да заплати на Р. Й. М., с ЕГН
**********, с адрес: гр. ***, ж.к. „***“, бл.***, вх.“*“, ет.*, ап.**, сумата от 30 лв.
/тридесет лева/, представляваща разноски за въззивната инстанция, КАКТО И сумата
от 23,33 лв. /двадесет и три лева и тридесет и три стотинки/, представляваща
допълнителни разноски за първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул.“Граф Игнатиев“ №2, на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв. във вр. чл.78, ал.1 от ГПК,
да заплати на адвокат С. М. И., от САК, с личен № **********, с адрес: гр. София, ж.к.
„Яворов“, ул.“Лакатница“ №1, ет.2, офис №9, сумата от 1461,60 лв. /хиляда
четиристотин шестдесет и един лева и шестдесет стотинки/, представляваща
адвокатско възнаграждение с включен ДДС за въззивната инстанция, КАКТО И сумата
от 652 лв. /шестстотин петдесет и два лева/, представляваща допълнително адвокатско
възнаграждение с включен ДДС за производството пред първата инстанция, за
процесуалното представителство на Р. Й. М., с ЕГН **********.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул.“Граф Игнатиев“ №2, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, да заплати в полза на
бюджета на съда, по сметка на САС, допълнителна държавна такса в размер на 1750 лв.
/хиляда седемстотин и петдесет лева/, представляваща 6% върху допълнително
уважената част от иска, КАКТО И да заплати в полза на бюджета на съда, по сметка на
СГС, сумата от 53,33 лв. /петдесет и три лева и тридесет и три стотинки/,
представляваща допълнителна сума за разноски, направени от бюджета на съда, за
първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА Р. Й. М., с ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ж.к. „***“, бл.***,
вх.“*“, ет.*, ап.**, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, да заплати на Гаранционен фонд,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.“Граф Игнатиев“ №2, сумата от 120
лв. /сто и двадесет лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение за
въззивната инстанция.
10
Решението подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 от
ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните, с касационна жалба пред
Върховния касационен съд, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11