№. 260272 / 23.6.2021 г.
Р Е Ш Е Н И Е
23.06.2021 година
г. Монтана
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД - МОНТАНА, втори граждански състав в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и първа година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ МЛАДЕНОВА
при секретаря Светлана Станишева и в присъствието на прокурора….…, като разгледа докладваното от съдията МЛАДЕНОВА гр.д.№. 2570 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.422 ГПК във вр. с чл.92 от ЗЗД.
Ищецът „. Е. –. г. С. твърди в исковата молба, че въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК, срещу П.С.С., е образувано ч.гр.д.№. 1668/2020 година по описа на Районен съд –. Монтана. В законоустановения срок и на основание чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК е предявен настоящия иск за установяване на съществуващо и изискуемо вземане на ищеца срещу ответника в настоящото производство. Поддържа, че предявява исковата си претенция срещу П.С.С., въз основа на договор за цесия от дата 01.10.2019 г., с прехвърлител на вземанията ”. Г. О. ЕИК xxxx , което дружество, от своя страна, е цесионер и собственик на вземания по договор за цесия от 16.10.2018 г., с прехвърлител на вземания „. т. к.” Е.. Поддържа, че мобилният оператор с търговска марка „. Е. е прехвърлил вземания спрямо физически и юридически лица, подробно описани в Приложение №. 1 от договора. Заявява, че е встъпил в правата си на кредитор въз основа на валидно правно основание още преди подаването на заявлението по чл.410 ГПК и в настоящото производство е ищец по установителния иск. Твърди също така, че е придобил права върху цедираните вземания, ведно с всички произтичащи от това права и задължения.
С оглед на гореизложеното, моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника П.С.С., че към него съществува изискуемо вземане на ищеца „. Е., ЕИК xxxx , в размер на xxxx лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор с клиентски номер xxxx сключен между ответника и мобилния оператор „. Е., за което е издадена фактура №. xxxx година за периода от 15.07.2017 г. до 14.08.2017 г., съгласно издадената заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК. Моли съда да осъди ответника да му заплати направените разноски, както и да присъдите в полза на ,. Е., ЕИК xxxx , xxxx лева - адвокатско възнаграждение. Моли съда да се произнесе и по отговорността за разноските в заповедното производство и да му присъди xxxx лева, представляваща държавна такса и xxxx лева - възнаграждение за адвокат по ч.гр.д.№. 1668/2020 г., по описа на РС –. Монтана.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът П.С.С., ЕГН xxxxxxxxxx xxx, чрез назначения му особен представител - адв. К.А. xxx, е представил писмен отговор на исковата молба, в който твърди, че искът е допустим. В заседание по същество на делото моли съда да постанови решение, с което уважи исковата претенция като основателна и доказана.
Доказателствата по делото са писмени.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните по свое убеждение и при условията на чл.235 ГПК, приема за установено следното:
Безспорно е установено от събраните по делото доказателства, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК срещу П.С.С., в резултат на което е образувано ч.гр.д.№. 1668/2020 година по описа на Районен съд –. Монтана. В законоустановения срок и на основание чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК е предявен настоящия иск за установяване на съществуващо и изискуемо вземане на ищеца срещу ответника в настоящото производство. Установено е също така, че предявената искова претенция срещу П.С.С. е въз основа на договор за цесия от дата 01.10.2019 г., с прехвърлител на вземанията ”. Г. О. ЕИК xxxx , което дружество, от своя страна, е цесионер и собственик на вземания по договор за цесия от 16.10.2018 г., с прехвърлител на вземания „. т. к.” Е.. Мобилният оператор с търговска марка „. Е. е прехвърлил вземания спрямо физически и юридически лица, подробно описани в Приложение №. 1 от договора. Ищецът е встъпил в правата си на кредитор въз основа на валидно правно основание още преди подаването на заявлението по чл.410 ГПК и в настоящото производство е ищец по установителния иск.
Установено е, че между „. т. к.” Е., ЕИК: xxxx и П.С.С., ЕГН xxxxxxxxxx е сключен договор за електронни съобщителни услуги с клиентски номер xxxx от дата 03.04.2017. г., с който му е предоставена мобилна интернет услуга за номер 0 xxxx , с месечен абонамент 15.80 лева /с ДДС/ Срокът на Договора е бил за 24 месеца - до дата 03.04.2019 г. Въз основа на сключения договор за предоставянето на електронни съобщителни услуги с индивидуален клиентски номер xxxx от дата 03.04.2017г., между ответника и „. т. к.” Е., ЕИК: xxxx са издадени фактури за периода от 15.04.2017 г. до 14.08.2017 г. на стойност 74,22 лева за незаплатени далекосъобщителни услуги. Не се спори, че абонатът е потребил и не е заплатил мобилни услуги на обща стойност 74,22 лева.
След едностранното прекратяване на индивидуалните договори на ответника мобилният оператор е издал по клиентски номер №. xxxx на дата 15.08.2017г. крайна фактура №. xxxx . В издадената крайна фактура е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора за електронни съобщителни услуги в размер на 1 xxxx лева, от които за ищеца представлява интерес част от сумата до размер на xxxx лева.
Гореизложената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени доказателствени средства.
Съгласно сключения договор за мобилни услуги, страните имат права и задължения описани в него и общите условия на доставчика на мобилни услуги. Към индивидуалния договор се прилагат клаузите на публикуваните общи условия и те са неразделна част към него. По силата на същите, индивидуалният договор влиза в сила от момента на подписването му от страните, а за неуредените случаи в индивидуалния договор са в сила общите условия на договора за предоставяне на мобилни услуги.
Между ответника и „. т. к.” Е., ЕИК: xxxx , валидно са действали гореописаните договори, по които длъжникът не е изпълнил задължението си да заплати в срок издадените му фактури за потребените от него услуги. Неизпълнението на задълженията на абоната-длъжник е обусловило правото на мобилния оператор „. т. к.” Е., ЕИК: xxxx , да прекрати предсрочно гореописания договор на дата 31.07.2017г. Точното изпълнение от страна на длъжника е цел, която стои в основата на всяко облигационно отношение. Според чл.92 ал.1 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват С неустоечната клауза предварително определят размера на обезщетението, което ще дължи неизправната страна в случаи на даден вид виновно неизпълнение, без да е налице пряка обвързаност между размера на неустойката и действително причинените от неизпълнението вреди.
Неизпълнението на основното задължение на потребителя е дало основание на оператора да прекъсне достъпа до мрежата си, съответно да преустанови начисляването на месечна абонаментна такса и да начисли и претендира неустойка за прекратяване ползването на услугите. В случая претендирана от ищеца неустойка е в размер на xxxx лева, като по делото не се събраха данни същата да е заплатена от ответника.
От съвкупната преценка на доказателствата по делото се установява по категоричен и безспорен начин, че ответникът следва да заплати на ищеца сумата от xxxx лева –. представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор с клиентски номер xxxx сключен между ответника и мобилния оператор „. Е., за което е издадена фактура №. xxxx година за периода от 15.07.2017 г. до 14.08.2017 г., съгласно издадената заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК.
Съобразно този изход на делото ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от xxxx лева, представляваща държавна такса и xxxx лева - възнаграждение за адвокат по ч.гр.д.№. 1668/2020 г., по описа на РС –. Монтана.
Ответникът следва да заплати на ищеца и разноските в настоящото исково производство в общ размер от xxxx 00 лева, от които xxxx лева –. държавна такса, xxxx лева –. адв.възнаграждение и xxxx 00 лева –. възнаграждение за особен представител на ответника.
По горните съображения съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземане от „. Е., ЕИК xxxx със седалище и адрес на управление г. С., р. Т., б. №. 8. в. В. е., представлявано от Ю. Б. Ц. към П.С.С. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx, възлизащо на сумата от xxxx лева –. представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор с клиентски номер xxxx сключен между ответника и мобилния оператор „. Е., за което е издадена фактура №. xxxx година за периода от 15.07.2017 г. до 14.08.2017 г., за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№. 1668/2020 година по описа на Районен съд –. Монтана.
ОСЪЖДА П.С.С. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx да заплати на „. Е., ЕИК xxxx със седалище и адрес на управление г. С., р. Т., б. №. 8. в. В. е., представлявано от Ю. Б. Ц. сумата от xxxx лева –. разноски в заповедното производство и xxxx 00 лева –. разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :