Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 09.03.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-29 състав, в публично съдебно заседание на единадесети
декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТ БОШНАКОВА
при секретаря Донка Шулева, като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 10223
по описа на съда за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове по чл. 49
във вр. с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД.
Ищцата Д.М.Б. навежда следните
обстоятелства за обосноваване на исканията си: настъпило на 16.04.2019 г.
спъване и падане поради стърчащи, разместени и неправилно поставени тротоарни
плочки на пешеходна алея на ул. Съборна в гр. София при кръстовището й с ул.
Калоян, стопанисвана от ответника С.О.; задължение на последния да стопанисва и
поддържа в изправност повереното му имущество – транспортната инфраструктура;
увреждане, изразяващо във фрактура на лява тазобедрена става, за която е
проведено оперативно лечение; понесени от увреждането болки и страдания,
неудобства и дискомфорт от затруднения за изпълнение на ежедневните й нужди и
страх от случилото се, справедливото обезщетение за които възлиза на 60000
лева, и направени във връзка с увреждането разходи за ендопротеза, медикаменти,
потребителски такси и помощни средства общо на стойност 5083.33 лева. Претендира
тези суми, заедно със законната лихва от увреждането и разноските по производството.
ОтветникътС.О.в законоустановения
срок оспорва изцяло исковете, излагайки възражения за недоказаност на
претендираните вреди, в частност на причинно-следствената връзка на увреждането
с противоправно деяние на ответника, и за завишаване на размера на претендираното
обезщетение за неимуществени вреди. Претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като прецени всички
доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за
следното:
Предявени са искове по чл. 49
във вр. с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД.
Когато вредоносните последици
настъпват от действие или бездействие на лице, на когото е възложено да
извършва определена работа, то правният субект, който е възложил тази работа,
следва да носи уредената в чл. 49 от ЗЗД във вр. с чл. 45 ЗЗД
гаранционно-обезпечителна отговорност за виновното деяние (действие или
бездействие) на лицата, на които е възложил да поддържат в изправност пътищата
и техните съоръжения, намиращи се на територията на общината. Когато при
изпълнение на така възложената работа е допуснато нарушение на предписани или
други общоприети правила, отговорността е по чл. 45 от ЗЗД, съответно чл. 49 от ЗЗД. В този смисъл са задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в
т. 3 от Постановление № 4/1975 г. на Пленума на ВС и т. 2 от Постановление №
17/1963 г. на Пленума на ВС.
Следователно, за да възникне
гаранционно-обезпечителната отговорност на възложителя за причинени вреди при
или по повод на уговорената работа, трябва в обективната действителност да са
настъпили следните материалноправни предпоставки в съотношение на кумулативност:
деяние - действие или бездействие; противоправност - несъответствие между правно
дължимото и фактически осъщественото поведение; вреди, изразяващи се
неблагоприятно засягане на имуществената сфера на увредения или накърняване на
неговия телесен интегритет; причинно-следствена връзка между противоправното
поведение и настъпилите вреди; вина на делинквента, която съобразно уредената в
чл. 45, ал. 2 от ЗЗД оборима презумпция се предполага и виновното лице да е
причинило вредите при или при повод на изпълнение на възложената работа.
Съгласно пар. 7, т. 4 от ПЗР
на ЗМСМА в собственост на общините преминават и държавни имоти, сред които
общинските пътища, улиците, булеварди, площадите, обществените паркинги в
селищата и зелените площи за обществено ползване. Съгласно чл. 11 от ЗОС имоти
и вещи – общинска собственост, се управляват в интерес на населението в
общината съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин, а по
силата на силата на чл. 19, ал. 1, т. 2 и ал. 2, т. 3 от ЗП във вр. с пар. 1,
т. 1-3 и 14 от ДР на закона и чл. 31 от ЗПС.О.следва да поддържа пътищата и
техните съоръжения, като осигурява необходимите изисквания за непрекъснато,
безопасно и удобно движение през цялата година.
От събраните по делото
доказателствени средства се установява, че на 16.04.2019 г. сутринта ищцата Д.Б.
***, когато преди църквата Св. Петка и пред намиращ се отдясно на тротоара
бутиков магазин за цветя се спънала в разместени и стърчащи плочки на тротоара и
паднала, при което получила счупване на шийката на лявата бедрена кост. Ищцата Д.Б.
изкрещяла от изпитаната при падането й на тротоара болка, което накарало св. И.Г.да
излезе от бутиковия магазин за цветя, в който работила и заедно с други
намиращи се в близост хора и приятелка на ищцата – св. К.С., която работила в
Министерството на туризма и била извикана от ищцата по телефона за оказване на
съдействие, се опитали да й помогнат, но ищцата не можела да седне, стояла
подпряна на намиращо се на тротоара дърво и видимо изпитвала силна болка, като
не можела да стъпва на увредения си крак. От епикриза за периода от 16.04.2019
г. до 22.04.2019 г., издадена от УМБАЛ Софиямед, и заключението на съдебно-медицинската
експертиза, което съдът възприема за достоверно като обективно и компетентно
изготвено от вещото лице, се изяснява, че ищцата Д.Б. е постъпила в болницата
на 16.04.2019 г. в 11.57 часа, където след извършени преглед, изследвания и консултации,
включително и с ортопед-травматолог, е установено „разместено субкапитално счупване
на шийката на лявата бедрена кост“, което е възможно да настъпи при спъване и падане
на пътната настилка, при което тялото се приземява на лява тазобедрена става, и
механизмът на получаването на което в случая се установява от показанията на
св. И.Г.и св. К.С., които съдът намира за достоверни, като последователни,
възпроизвеждащи лични възприятия на свидетелите и кореспондиращи с другите
данни по делото. Заради установеното увреждане след проведена предоперативна
подготовка ищцата е оперирана на 17.04.2019 г. Извършено е било отстраняване на
главата и част от счупената бедрена шийка, остеотомия на тялото и ставната капсула,
след което е било осъществено „ендопротезиране“ (подмяна на лявата тазобедрена
става с изкуствена) с керамична ендопротезна глава до 50 мм и съответстващо на
бедрения отвор стебло, като за поставената тазобедрена ендопротеза ищцата е заплатила
сумата 4600 лева по фактура от 19.04.2019 г.
От свидетелските показания и
заключението на съдебно-медицинската експертиза се доказа по делото, че спъването
и падането на ищцата е станало от разместени и стърчащи плочки на тротоара на
ул. Съборна № 11а в гр. София, отстрани на който се намирал бутиков магазин за
цветя, за която улица е безспорно, че представлява общински път по смисъла на
чл. 3, ал. 3 от ЗП. Полагането на системни грижи за осигуряване на целогодишна
нормална експлоатация на общинските пътища, част от които е и ул. Съборна в гр.
София, е на ответника С.О.. Ответникът не установи в процеса на доказване да са
предприети действия по обезопасяване на тротоара на пътното платно на ул. Съборна,
а и не го твърди. След като част от тротоарните плочки на пътното платно са разместени
и стърчащи и не са били надлежно обезопасени, те несъмнено са представлявали
препятствие, създаващо реално опасност за безопасното придвижване по пътното
платно, част от което са тротоарите по арг. от пар. 1, т. 1 и 2 от ДР на ЗП.
Именно ответникътС.О.като юридическо лице, чрез своите служители или други
лица, на които е възложил изпълнението, е следвало да осъществи действията по
поддържане състоянието на пътя с цел осигуряване на безопасното придвижване по
него. В случая именно бездействието на последните е довело и до неизпълнение на
горепосочените законови задължения, поради което съдът намира за установен фактическия
състав, обуславящ възникването на гаранционно-обезпечителната отговорност на
общината за противоправното й бездействие по реда на чл. 49 от ЗЗД.
Тъй като неимуществените
вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални
блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона обезщетение
не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите, предписани
в чл. 52 от ЗЗД – по справедливост от съда. Съгласно Постановление № 4/1968 г.
на Пленума на ВС понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е
абстрактно понятие и е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при
определяне на размера на обезщетението.
При определяне на това
заместващо обезщетение следва да се вземе предвид обстоятелството, че от
процесния деликт на ищцата Д.Б. е причинена телесна повреда, изразяваща се в счупване
на шийката на лявата бедрена кост, довело до оперативно лечение и необходимост
от приучване да ходи с патерици – през първите 30 дни с две патерици, а в
началото на втория месец с една патерица, като в края на третия месец е
започнато самостоятелно придвижване. От приетото заключение на
съдебно-медицинската експертиза се установява, че общо лечебният и
възстановителен (оздравителен) период при ищцата Д.Б. е приключил за срок от 3
месеца, през които тя се е придвижвала с помощта на патерици, без да стъпва на
увредения й крак, търпяла е затруднения в битово и хигиенно отношение и е
търпяла болки и страдания – интензивни през 30 дни след увреждането и около 3-4
седмици през време на проведената рехабилитация, а през останалото време периодично
явяващи се болки в областта на мускулите, през които преминава оперативният
достъп на операцията. Вещото лице изяснява, че проведеното лечение е довело до стабилизиране
на здравословното състояние на ищцата и възможност да се придвижва без помощни
средства с нормална походка. Изяснява се също, че понастоящем ищцата Д.Б. има
бавна щадяща походка, не може да кляка и трудно изкачва стълби, лявото й бедро е
в състояние на тежка хипотрофия, като обемът на мускулатурата е намалял с около
1/4 спрямо здравия крак, движенията на ендопротезната става са в норма при
свиване и разгъване, но движението встрани (абдукция) е с дефицит от 15
градуса, а привеждането на левия крак не е желателно движение. Има остатъчен
белег в областта на лява тазобедрена става с дължина около 19 см, който е
пожизнен и не може да се заличи с пластична операция. Ищцата следва да избягва
вдигане на тежести и продължителен стоеж в изправено положение, като й предстои
освидетелстване за претърпяното увреждане, за което обичайно се определял от
ТЕЛК процент на трайно намалена работоспособност, какъвто тя има отпреди (76
%), но въз основа на сърдечно заболяване и дискова херния.
От показанията на св. К.С. – близка
позната на ищцата, се установява, че тя е видяла ищцата непосредствено след падането
й и била с нея в болницата. Ищцата започнала да се придвижва самостоятелно може
би около два - три месеца след увреждането й, като през тези месеци тя била
обгрижвана от свои близки. Показанията на св. К.С. съдът преценява и съобразно
чл. 172 от ГПК с оглед на всички данни по делото, като отчита възможната им
заинтересованост от изхода на спора. Доколкото обаче изложеното от свидетелката
почива на непосредствените й възприятия и не се опровергава от останалите
доказателства, съдът не намира основание да им откаже вяра.
По тези съображения съдът
приема, че болките и страданията, претърпени от ищцата Д.Б. непосредствено след
падането й, както и в периода на възстановяване, представляват неимуществени
вреди, намиращи се в причинна връзка с поведението на изпълнителя на възложената
отС.О.работа, за чието виновно поведение ответникът носи гаранционно-обезпечителна
отговорност поради неполагане на дължимата грижа.
При определяне на размера на
заместващото обезщетение за неимуществени вреди трябва да бъдат взети предвид
степента на телесното увреждане, периодът на възстановяване, възможните
усложнения и дългосрочни последици от увреждането – белези, болки и т.н. От събраните
доказателства се установява, че непосредствено след увреждането, изразяващо се
в счупване на шийката на лявата бедрена кост, наложило оперативно лечение, и в
периода на възстановяване с продължителност от 3 месеца, ищцата е изпитвала
болки, страдания и дискомфорт, като е бил нарушен обичайният й начин на живот –
нуждаела се е от чужда помощ непосредствено след оперативното й лечение и е
изпитвала неудобства от затрудненията при обслужването й през месеците, през
които се е придвижвала с помощта на патерици. Установява се също, че в резултат
от претърпяното увреждане ищцата Д.Б. не може да кляка, трудно изкачва стълби,
лявото й бедро е в състояние на тежка хипотрофия, движението на ендопротезната
става встрани е с дефицит от 15 градуса, а привеждането на левия крак не е
желателно движение и има пожизнен остатъчен белег. Ищцата трябва да избягва
вдигане на тежести и продължителен стоеж в изправено положение, като й предстои
освидетелстване за претърпяното увреждане, за което обичайно се определял от
ТЕЛК процент на трайно намалена работоспособност. При определяне размера на
обезщетението е необходимо да се отчете и зрялата работоспособна възраст на
ищцата – 49 години.
С оглед на така приетите за
установени правнорелевантни факти съдът приема, че заместващото обезщетение на
ищцата за причинените й неимуществени вреди от настъпване на процесното телесно
увреждане при спъване и падане от разместени и стърчащи плочки на тротоара на
пътното платно, необезопасени от С.О., е в размер на 30000 лева. Във връзка с
тези съображения, съдът счита, че така определеното обезщетение е съобразено с
принципа на справедливостта, залегнал в чл. 52 от ЗЗД, поради което предявеният
иск за неимуществени вреди следва да бъде уважен за посочената сума, а за
разликата над нея до пълния предявен размер от 60000 лева – отхвърлен. Следва
да бъде уважена и акцесорната претенция за заплащане на законната лихва върху
определеното обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди, която е
дължима по арг. от чл. 84, ал. 3 от ЗЗД от увреждането – 16.04.2019 г., до
окончателното му изплащане.
По делото се установява от
съвкупната преценка на представените епикриза, фактури от 19.04.2019 г.,
22.04.2019 г., 03.05.2019 г. и 15.05.2019 г. и фискални бонове от същите дати,
издадени през релевантния период, и пояснението на вещото лице в съдебно
заседание, че в резултат от увреждането ищцата е извършила разходи за
медицински изделия – тазобедрена ендопротеза (4600 лева) и ортопедична
възглавница (15 лева), медикаменти (363.53 лева) и потребителска такса (34.80
лева) общо в размер на 5013.33 лева, които са били необходими и използвани за
лечението на полученото от нея увреждане, т.е. налице е причинна-следствена връзка
на извършените от ищцата разходи и противоправното поведение, за което
ответникът носи гаранционно-обезпечителна отговорност. Предвид изложените
правни съображения искът за имуществени вреди се явява основателен и доказан за
сумата 5013.33 лева,
а за разликата над нея до
пълния предявен размер от 5083.33 лева – отхвърлен. Законна последица от
уважаването на иска е също и присъждането на законна лихва върху обезщетението от
увреждането до окончателното му изплащане.
С оглед изхода на спора ответникът
следва да бъде осъден за заплати на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца
сумата 139.87 лева - разноски за възнаграждение за вещо лице съразмерно на
уважената част на исковете, и на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с чл. 38, ал.
1, т. 2 от ЗА на адв. Й.Д. и адв. М.Д.сумата – 1321 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение по Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения за предоставената на ищеца безплатна правна
помощ, определено съразмерно на уважената част на исковете въз основа на възнаграждение
от 2455.50 лева. На ответника на основание чл. 78, ал. 8 във вр. с ал. 3 от ГПК
следва да се присъди сумата 46.20 лева – юрисконсултско възнаграждение
съразмерно на отхвърлената част на иска.
Ответникът на основание чл.
78, ал. 6 от ГПК следва да бъде осъден да заплати и на съда сумата 1400.53
лева, представляваща разноски по производството за дължимата държавна такса
съобразно уважената част на исковете.
По изложените съображения Софийски
градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА С.О., БУЛСТАТ *******с адрес: гр. София, ул. *******да
заплати на Д.М.Б., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** *******вх. *****, на
основание чл. 49 във вр. с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД сумата 30000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди, изразяващи се в понесени
болки, страдания, неудобства и дискомфорт от получено разместено счупване на
шийка на лявата бедрена кост в резултат от осъществено на 16.04.2019 г. спъване
и падане от разместени и стърчащи тротоарни плочи на тротоара (пешеходна алея),
представляващ част от пътното платно на ул. Съборна в гр. София, и пред намиращ
отстрани на тротоара бутиков магазин за цветя, заедно със законната лихва върху
тази сума от 16.04.2019 г. до окончателното й изплащане, и на основание чл. 49
във вр. с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД сумата 5013.33 лева, представляваща обезщетение
за претърпените от нея имуществени вреди, изразяващи се разходи за тазобедрена
ендопротеза, медицински изделия, медикаменти и потребителска такса по фактури и
фискални бонове към тях, издадени през периода 19.04.2019 г. - 15.05.2019 г., в
резултат от същото противоправно деяние, заедно със законната лихва върху тази
сума от 16.04.2019 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за разликата над уважения
размер от 30000 лева до пълния предявен размер от 60000 лева и иска за имуществени
вреди за разликата над уважения размер от 5013.33 лева до пълния предявен размер
от 5083.33 лева.
ОСЪЖДА С.О., БУЛСТАТ *******с адрес: гр. София, ул. *******да
заплати на адв. Й.Д. и адв. М.Д., двамата с адрес: гр. София, бул. Княз *******вх.
** на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 от ЗА сумата 1321 лева
лева, представляваща адвокатско възнаграждение по Наредба № 1 от 9.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения за предоставената на Д.М.Б.
безплатна правна помощ по производството.
ОСЪЖДА Д.М.Б., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** *******вх.
*****, да заплати на С.О., БУЛСТАТ *******с адрес: гр. София, ул. *******на
основание чл. 78, ал. 8 във вр. с ал. 3 от ГПК сумата 46.20 лева – разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА С.О., БУЛСТАТ *******с адрес: гр. София, ул. *******да
заплати на Софийски градски съд на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК сумата 1400.53
лева – държавна такса.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
СЪДИЯ: _________
Р. Бошнакова