Р Е
Ш Е Н И Е
№108/18.2.2020 г.
гр. ЯМБОЛ.18.02.2020..г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЯМБОЛСКИЯТ....................районен
съд .................. гражданска колегия в публично
заседание на ........30.01.2020........година в състав:
Председател:Св.ДИМИТРОВА
при секретаря .......................С.М.…..........................……...........и
в присъствието на
прокурора..........................................................................……като
разгледа докладваното от
........................................СЪДИЯ ДИМИТРОВА……....…...гр.дело N .2605.. по описа
за 2019 год. и за да се произнесе взе предвид
следното...........................................................
Производството е образувано по молба
на “ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД,
с която желае да бъде установено със сила на присъдено нещо съществуването на
вземанията на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД към М.Г.С., както следва:
-586,64 лв. (петстотин осемдесет и шест лева и
шестдесет и четири стотинки), представляващи стойността на консумираната от
обекта на потребителя електрическа енергия за периода от 09.05.2017 г. до
11.05.2017 г.
- обезщетение за
забавено плащане на главницата, в размер на законната лихва за периода от 21.02.2017 г. до 02
- законна лихва върху
горепосочената главница от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в съда - 04.03.2019 г., до окончателното изплащане на
задължението.
Молят в тежест на
ответника да бъдат присъдени направените по делото разноски в исковото и
заповедното производство.
Ищецът твърди, че на
15.03.2019г. „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД е подало заявление за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК пред Районен съд – Я.
за вземанията си към М.Г.С., в размер на 688,48 лв. По входираните документи е
образувано частно гражданско дело № ***г. по описа на PC-Я., по което дело в
определения срок не е постъпило възражения от длъжника, но тъй като същият е
бил призован при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което са подали
настоящата искова молба в срока по чл. 415 от ГПК.
Твърди, че ЕВН
България Електроснабдяване ЕАД, в качеството си на краен снабдител, съгласно
разпоредбата на чл. 98а от Закона за енергетиката, продава електрическа енергия
на клиентите си при публично известни общи условия. Действащите общи условия
през процесния период са Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД, одобрени с решение
на ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008г. и влезли в сила на 27.06.2008г. Съгласно чл. 35,
ал. 1 от общите условия същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване,
без да е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. Общите
условия са публикувани на сайта на дружеството http://www.evn-ec.bg/bg/gesetze/agb.asp.
По силата на чл. 7,
т. 1 от общите условия ищцовото дружество е поело задължение да снабдява с
електрическа енергия обект на потребление на ответника, находящ се гр. С.В. кв.
*** , ИТН: ***. За М.Г.С. е открит клиентски номер ***.
Ответникът от своя
страна, съгласно чл. 11, т. 1 от общите условия, се е задължил да заплаща
всички свои задължения, свързани със снабдяването с електрическа енергия, в
сроковете и по начините, определени в същите - чл. 18, ал. 1 и ал. 2.
В изпълнение на
задълженията си по общите условия ЕВН България Електроснабдяване ЕАД е
доставило на обекта, обитаван от М.Г.С. за периода от 09.05.2017 г. до
11.05.2017 г. електроенергия на обща стойност 586.64 лв., която до този момент
не е заплатена от ответника.
Поради забава в
заплащане на консумираната ел. енергия ответникът дължи законна лихва в общ
размер от 101.84 лв. за периода от 28.06.2017 г. до 14.03.2019 г.
В проведеното съдебно заседание ищецът не се
представлява, не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от
ответницата, като оспорва исковата
претенция по основание и размер и моли
да се постанови Решение, с което да бъде отхвърлен предявеният иск като
неоснователен и недоказан.
Претендира за присъждане
на направените пред настоящата инстанция разноски.
Оспорва твърдението,
че ответницата е потребител на ел.енергия за обект, находящ се в гр.С. В., ул.”***”
№ ***, както и че на ответника е доставена до обекта електроенергия от ищеца в
периода 09.05.2017г. до 11.05.2017г. Според ответницата между страните не
съществува облигационна връзка.
Посочва, че потребител
на енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т. 41Б от ДР на Закона за
енергетиката /ЗЕ/ е краен клиент, който купува енергия или природен газ от
доставчик, предоставящ услуги от обществен интерес. Твърди, че през процесния
период ответника не е собственик или ползвател на имота .
Според нея за
процесния период няма доставена електрическа енергия до процесния имот.
Поради изложеното,
счита, че ответницата няма качеството на потребител на електрическа енергия и
страните не се намират в твърдените от ищеца облигационни отношения, по силата
на които ищецът да е изпълнявал задълженията си за периодично доставяне на
електрическа енергия в полза на ответника за посочения в исковата молба период,
както и че за ответницата не е възникнало насрещно задължение за заплащане на
предоставената услуга след фактуриране на ищеца.
Алтернативно, ако съдът
приеме, че ответника е потребител на електрическа енергия, оспорва иска по
размер.
Оспорва претенцията
за законна лихва, периода на дължимостта, както и размера и периода на
претендираната законна лихва върху главницата.
В проведеното съдебно заседание чрез
процесуалния си представител ответницата е направила искане за постановяване на
неприсъствено решение на осн.чл.238,ал.2 от ГПК.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
становището на ответницата, приема за установена следната правна и фактическа
обстановка:
Предявени
са обективно съединени искове с правно осн. чл.422, ал.1, във вр. с чл. 415, ал.1 във вр. с чл.79, ал.1, предл.
І-во от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Съдът
намира, че са налице предпоставките на чл.238,ал.2 от ГПК за постановяване на
неприсъствено решение, тъй като ищецът не си явявя, като не изпраща
представител в първото съдебно заседание, не е взел становище по отговора на
исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
Съгласно чл.239,ал.1, т.1 от ГПК, съдът
постановява неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от
неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно
заседание.
От приложената към делото призовка е видно, че на ищеца са указани
последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването
му в съдебно заседание.
С оглед на посочените в исковата
молба и отговора на исковата молба обстоятелства, както и представените от
ответницата неоспорени писмени доказателства и правилата на
доказателствената тежест, по силата на които ищецът следваше да установи
изпълнението на претендираното парично задължение, съдът приема, че предявеният
иск е вероятно неоснователен. Това е така, с оглед направените възражения и
подкрепящите ги доказателства.
Предвид горните съображения,
съдът счита, че следва да се постанови решение, като изцяло се отхвърли
исковата претенция, без да се излагат мотиви по съществото на спора, като се
постанови неприсъствено решение.
При този изход на
делото ищецът следва да заплати на ответницата направените от нея разноски по
делото в размер на 300лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Воден от гореизложеното , Я Р С
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ЕВН България
Електроснабдяване”ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:/
гр.Пловдив, ул.”Христо Г.Данов” №37, представлявано от *** Р. С.-Ч. искове по чл.422,
ал.1, във вр. с чл. 415, ал.1 във вр. с
чл.79, ал.1, предл. І-во от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, да се приеме за
установено, че М.Г.С., ЕГН ********** *** им дължи по Заповед №***г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК издадена по ч.гр.д. № ***г.
по описа на ***РС сумата
от 586.64 лв. – главница,
представляваща стойността на консумираната от обекта на потребителя
електрическа енергия за периода от 09.05.2017г. до 11.05.2017г., сумата от 101.84 лв. – обезщетение за забавено
плащане на главницата в размер на законната лихва за периода от 21.02.2017 г.
до 02.04.2019 г., законната лихва върху главницата, считано от датата на
постъпване на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението,
както направените в заповедното дело разноски в размер на 75 лв., от които държавна такта в
размер на 25 лв. и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА на осн.чл.78,ал.3 от ГПК „ЕВН България
Електроснабдяване”ЕАД да заплати на М.Г.С. направените по делото
разноски в размер на 300лв.
Решението е неприсъствено и не подлежи на
обжалване.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: