№ 2302
гр. Варна, 18.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XI СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николай Св. Стоянов
като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Гражданско дело №
20213100103054 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
На осн. чл.140 и чл.146 ГПК съдът съобщава следния проект на доклад:
Производството е по искове на „Скални материали“ АД, с ЕИК....., със
седалище гр. Р., ул. „О. П.“ №6, за осъждане на ответника
„Електроразпределение север“ АД, ЕИК......., със седалище гр. Варна, бул.
„В.В.“ №258, за следните суми, на следните основания:
- 5 495.38лв. – представляваща разликата между заплатената от ищеца
за периода от 01.12.2016г. до 31.10.2021г. цена за услугата „пренос ниско
напрежение“ и дължимата за същия отрязък от време цена за услугата
„пренос средно напрежение“, за обект с аб. №0817097, находящ се в град Б.,
кв. Момчил, на осн. чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД;
- 6 439.55лв. – представляваща средствата, с които ответникът без
основание се е обогатил за сметка на ищеца чрез ползване на притежавания
от ищеца енергиен обект с диспечерско наименование ТП „Паисий“ за целите
на преобразуването и преноса на ел. енергия до други потребители за периода
от 01.01.2017г. до 31.12.2021г., на осн. чл.117, ал.8 от ЗЕ вр. чл.59 от ЗЗД;
- 43 890.00лв. – представляваща средствата, с които ответникът без
основание се е обогатил за сметка на ищеца чрез ползване на притежавания
от ищеца енергиен обект с диспечерско наименование ТП „Каменна кариера“
за целите на преобразуването и преноса на ел. енергия до други потребители
за периода от 01.01.2017г. до 31.12.2021г ., на осн. чл.117, ал.8 от ЗЕ вр. чл.59
от ЗЗД;
- 3 863.35лв. – представляваща средствата, с които ответникът без
основание се е обогатил за сметка на ищеца чрез ползване на притежавания
от ищеца енергиен обект с диспечерско наименование ТП „Кариера Момчил“
за целите на преобразуването и преноса на ел. енергия до други потребители
за периода от 01.01.2017г. до 31.12.2021г ., на осн. чл.117, ал.8 от ЗЕ вр. чл.59
от ЗЗД;
1
- ведно със законната лихва върху всяка от горните суми от датата на
предявяването на исковете - 21.12.2021г. - до пълното изплащане на сумите.
Обстоятелства, от които произтича претендираното право:
Ищецът твърди, че е собственик на следните енергийни обекти, които е
придобил на следните придобивни основания, при следните обстоятелства:
Трафопост 10/0.4kV/2x400kVa с диспечерско наименование ТП
„Паисий“ и идентификатор ........, находящ се в гр. Р., ул. „О. П.“ №6, е
собствен на ищеца в резултат на изтекла придобивпа давност по чл.79 ЗС след
непрекъснатото, спокойно, явно и несъмнено владение най-късно от 1991г.,
от който момент обектът е бил ползван само от ищеца. Трафопостът бил
изграден вероятно през 1966г. и винаги, както и след 1991г., е бил ползван за
само за целите на снабдяване с ел. енергия на обект на ищеца, респективно
най-късно от 1999г. не бил държавна собственост. Правата на ищеца били и
констатирани с КНА №173, т. IV, per. №14597, дело №625/2017г.
Трафопост 20/0.4kV/100kVа с диспечерско наименование ТП „Каменна
кариера“, находящ се в землището на с. Б., общ. К., обл. Д., е бил придобит по
силата на покупко-продажба, обективирана в НА №170, том V, peг. №3980,
дело №529 от 27.12.2002г. на н-с Й. П. при Районен съд – К., от продавачи
К.М.Н. и А.П.Г. срещу продажна цена от 5 000лв. Продавачите се твърди да
са били собственици на прехвърления трафопост, който най-късно от 1999г.
не е бил държавна собственост. Евентуално за този обект се сочи и
придобивна давност от получаване на владението въз основа на договора за
продажба през 2002г. до изтичане на законовите 5 или евентуално 10 години.
Трафопост 20/0.4kV/250kVa с диспечерско наименование ТП „Кариера
Момчил“ и с идентификатор ...., находящ се в гр. Б., обл. Д., е бил придобит
на осн. чл.17а от ЗППДОП, като всички предпоставки на това основание били
осъществени, а правата на ищеца на това основание били установени с АДС
№2040/09.12.1998г. на Областния управител на Варна. ТП „Кариера Момчил"
бил изграден през 1971г. и винаги е бил предназначен да обслужва конкретен
завод, тоест макар държавен допреди 1991г., същият е бил
вътрешноведомствена уредба и не бил част от електроразпределителна мрежа
с обществено значение. Трафопостът е бил предоставен за стопанисване и за
управление, съответно включен в капитала, на дружество „Скални
материали“ – Р. въз основа на Решение на РОС от 07.11.1995г., като отделно е
бил и заприходен в баланса на ищеца. За яснота – „Скални материали“ – Р.
било правоприемник Предприятие за добрив и обработка на скални
материали Р., поделение на фирма „Мрамор – София“, което било образувано
през 1991г., а със Заповед от 17.06.1991г. на Министерство на индустрията
фирма „Скални матриали“ Р. с държавно имущество било пробразувано в
ЕООД, което пък през 1995г. получило от Държавата собствеността въхру
трафопоста на база на чл.17а от ЗППДОП. Евентуално за този обект се сочи и
придобивна давност от получаване на владението най-късно през 1995г. до
изтичане на законовите 5 или евентуално 10 години.
Към горното обобщено се твърди, че процесните трафопостове са били
2
годни да бъдат обект на придобивна давност и на гражданскоправни сделки
към начално сочените в случая моменти; че винаги и особено към моментите
на придобиване или начало на владение, трите трафопоста обслужвали само
конкретни предприятия на един потребител; че поради общата
функционалност на сградите - трафопостове и техническите съоръжения и
оборудване, служещи за преобразуване на ел. енергия в трафопостовете, ел.
съоръженията не могат да са самостоятелни вещи, а двете сгради и
оборудване са особени съставни вещи, които поради това са и с общ
вещноправен статут на енергиен обект по см. на ЗЕ; че правата на ищеца
върху исковите трафопостове били признати от ответника по делото в
търговската им кореспонденция през годините, така и в изявления пред
държавни органи като Д/КЕВР – всички от които обстоятелства
потвърждавали собствеността.
Освен горепосоченото ищецът твърди още, че посредством съоръжения
за присъединяване в ТП „Кариера Момчил“ се осъществява захранването на
собствения на ищеца каменодобивен обект, в гр. Б., кв. Момчил, като при
облигационните си отношения с ответното дружество (краен клиент и
оператор) мястото на потребление е обозначено с аб. № 0817097.
Консумираната в него електроенергия се отчита със средства за търговско
измерване, монтирани във въпросния ТП „Кариера Момчил" на ниво ниско
напрежение. По тази причина разпределителното предприятие начислява в
издаваните фактури и цена за услугата „пренос ниско напрежение“ в
съответствие с чл.29 от Правилата за търговия с ел. енергия. За периода от
01.12.2016г. до 31.10.2021г. сборът на заплатената само за този ценови
компонент сума възлиза общо на 8 606.72лв. Тъй като обаче ищецът е
собственик на ТП „Кариера Момчил“, ответникът няма съоръжения за
транспортиране на ел. енергия „ниско напрежение“ до обекта на ищеца, не
извършва пренос на ел. енергия на ниско напрежение и не генерира разходи
за това. Тоест същият фактически не предоставя подобна услуга на крайния
клиент, поради което липсва и основание да инкасира и цена за пренос ниско
напрежение. На заплащане подлежи единствено преносът на ниво „средно
напрежение“, каквато енергия се доставя на границата на собственост на ел.
съоръжения по см. на чл.30, ал.1 от Наредба №6/24.02.2014г. Заедно с това
чл.14, ал.1 от ПИКЕЕ изискват мястото на измерване да е на страната с по-
високо напрежение при наличие преобразуващи съоръжения - собственост на
клиента. Тоест СТИ, отчитащи ел. енергия на „Скални материали“ АД следва
да бъдат монтирани на ниво средно напрежение от 20 kV, а не на ниско на 0,4
kV. Като при неспазване техническите изисквания се дължи само
компонентът от цената на ел. енергията, определен съобразно коректното
положение, т.е. в случая се дължи само цената на пренос „средно
напрежение“. За процесния период, съобразно отчетените киловати и
приложимата определена от КЕВР за всеки ценови период стойност, тя
възлиза общо на сумата от 3 111.34лв. Или разликата между дължимите и
дефакто преведените на енергийното дружество парични средства е в размер
на исковата претенция от 5 495.38лв. Същата подлежи на възстановяване от
ответника като получена без правно основание.
3
Освен горното ищецът твърди още и че от много години, включително и
от 2017г. и досега, ответното дружество използва процесните три трафопоста
за доставката на ел. енергия до други техни клиенти. Макар чл.117, ал.8 от ЗЕ
да дава възможност на оператора на разпределителната мрежа да използва
чужди уредби за преноса на енергия до други потребители, това следва да се
случи след задължително предварително сключване на договор за достъп с
техния собственик, какъвто с ищеца няма. При отсъствието на сключен
договор ползването на съоръженията е без правно основание, отношенията
следва да се уредят по правилата на неоснователното обогатяване, като
размерът на обезщетението се определя според приетата от КЕВР Методика
за определяне на цените за предоставен достъп, приета с протокол
№27/04.02.2008г. Когато едно лице предоставя собственото си помещение
или сграда на енергийното предприятие за монтиране в него на съоръжения за
пренос или разпределение на електрическа енергия, помещението има
характер на материален ресурс по смисъла на пар 1, т. 32 от ДР на ЗЕ, а като
цяло обектът функционира като трафопост /съвкупност от сграда и
съоръжения/, при което за предоставения му достъп енергийното
предприятие дължи обезщетение съгласно чл. 117, ал. 8 от ЗЕ, определено по
специална методика, приета от ДКЕВР. В тази връзка и по твърдения на
ищеца за ползване на ТП „Паисий“ се следва възнаграждение от 1287.91лв.
годишно или 6 439.55лв. за процесния период 2017-2021г.; ползване на ТП
„Каменна кариера“ генерира плащане от 8 778лв. или общо 43 890лв. за
последните пет години; а ползване на ТП „Кариера Момчил“ генерира
плащане от 772.67лв. годишно и 3 863,35лв. сумарно за същия период. Тези
стойности ищецът претендира от ответника на осн. чл.59 ЗЗД при годните
твърдения.
По същество моли за уважаване на исковете си на база на твърденията си
и при оспорване на възраженията на ответника по делото, моли да получи и
съдебните разноски по делото.
Обстоятелства, от които произтичат възраженията на ответника:
В срока по чл.131 ГПК ответникът депозира писмен отговор, с който
счита исковете за неоснователни, в която връзка навежда пространни
възражения, които могат да се обобщят: 1/ Цената за услугата „пренос ниско
напрежение“ се е дължала от ищеца, както на нормативно основание, така и
защото ответникът е извършвал такъв пренос до обекта на ищеца; 2/
Ответното дружество не било издател на фактурите и не било получател на
сумите за услугите, поради което не дължало и връщане на част от тях; 3/
Трите процесни трафопоста не могат да бъдат придобити по давност или чрез
правни сделки, тъй като имат особен статут и предназначение с лицензионен
режим на ползване, поради което са и извън гражданския оборот; 4/
Представените от ищеца КНА и АДС имат чисто констативен характер и не
доказват придобивни основания; 5/ Не са налице предпоставките на
основанието по чл.17а от ЗППДОП за ТП „Кариера Момчил“; 6/ Спорните
трафопостове, включително ТП „Кариера Момчил“ били държавни към
момента на изграждането им, но никога не са обслужвали само конкретен и
4
обособен обект; 7/ Заприходяване в счетоводен баланс не е правно основание
за предоставяне на вещни права в полза на частно дружество; 8/ Липсата на
собственост на ищеца върху трафопостовете прави неоснователни исковете
по делото; 9/ Дори да би се приела собственост на ищеца върху някои от
исковите ТП, изрично не е налице собственост у ищеца върху техническите
съоръжения и оборудването, служещи за преобразуване на ел. енергия в
трафопостовете, които са отделни вещи и са собствени на ответника; 10/
Правното основание за заплащане цената за пренос ниско напрежение се
съдържа в чл.104, ал.3 от ПТЕЕ, чл.29, ал.1-3 от ПТЕЕ, чл.28 от ПТЕЕ и
други, като общото основание е задължение да бъдат разпределени между
потребителите общите разроди по цялата мрежа; 11/ ДДС не подлежи на
връщане от ответника, защото е платен в полза на Бюджета и не съставлява
приход за ответника; 12/ Необоснован е и неясно формиран размера на
исковете по чл.59 ЗЗД за ползване на трите ТП; 13/ Продажбата в НА №170,
дело №529/27.12.2002г. е нищожна, тъй като касае вещ извън гражданския
оборот и липсва административен акт по чл.2, ал.2 ЗЕ за разрешение за
прехвърляне на трафопоста; 14/ Третото лице „Енерго про – продажби“ АД
притежава сервитутно прав по чл.60 ЗЕЕЕ, което включва право да ползва и
да държи енергийни обекти и съоръжения в имотите на реалните
собственици, без да дължи възнаграждение; 15/ Липсват свързани помежду си
обедняване на ищеца и обогатяване на ответника с претендираните суми; 16/
В представения АДС №2040/0912.1998г. е налице неавтентичност – подписът
на записания автор Станка Трушева не е поставен от това лице; 17/
Търговската кореспонденция между страните има доброволен и пожелателен
характер и от нея не се доказва признание за право на собственост; 18/
Оспорват се и всички други предпоставки на исковете – във връзка с които
групи възражения са въведени и преповторени правни аргументи.
По същество се моли за отхвърляне на исковете и за съдебни разноски.
Съдът, на основание чл.146, ал.1, т.5 ГПК указва на ищеца, че
следва да докаже: Правото си на собственост върху процесните вещи, на
предявеното придобивно основание, с всичките му предпоставки, а именно:
- чл.17а от ЗППДОбП - че държавата е била собственик на процесната
вещ към момента на възникването й; че това държавно имущество (вещта)
след това е било предоставено за стопанисване и управление на държавно
предприятие (в т.ч. правоприемствата относно вещта); че същото имущество
(вещта) е било част от активите на праводателя на ищцовото дружество и не е
било изрично изключено при преобразуването му със съответния акт.
Отделно, и конкретно още, че: ТП „Кариера Момчил“ (към прехвърлянето в
активите на ищеца) бил вътрешноведомствена уредба, не част от
електроразпределителна мрежа с обществено значение; че същият бил
предоставен за стопанисване и управление, съответно включен в капитала, на
дружество „Скални материали“ – Р. въз основа на Решение на РОС от
07.11.1995г.;
- придобивна давност - явното, трайно, несмутено и спокойно владение
5
по смисъла на ЗС, с намерение за своене, на исковия недвижим имот, в период
от сочената начална дата до изтичане на 5 или 10 години след това, както и до
настоящия момент; твърденията относно начина и момента на установяване
на владението; своителният характер на ползването на имота; годността на
имота да бъде обект на придобивна давност; всички други положителни
твърдения, на които основава придобивна давност. Допълнително и
конкретно още, че трите процесни трафопоста са били предназначени (към
началния момент на срока на давността) да обслужват само обекти на един
субект, респ. и не са били част от общата електроснабдителна мрежа;
съответно че били в граждански оборот.
- покупко-продажба – сключването на действителен договор с предмет
право на собственост върху исковия имот, както и породено вещно действие
на договора с оглед вещни права на праводателя и годност на имота да е
предмет на гражданскоправни сделки.
Отделно от горното ищецът следва да докаже още, че трафопостовете и
техническите съоръжения и оборудването в тях, служещи за преобразуване на
ел. енергия, са особени съставни вещи с общ вещноправен статут.
По иска по чл.55, пр.1 от ЗЗД, освен горното, следва да докаже плащане
в полза на нормативно легитимирано лице на сумата общо 8 606.72лв. – цена
за услугата „пренос ниско напрежение“ за периода 01.12.2016г. - 31.10.2021г.;
нормативното си задължение да заплаща само цена за „средно напрежение“ за
същия период; разликата между двете стойности; нормативното задължение
на ответника по делото да върне тази претендирана разлика на ищеца – на
база на въведените фактически твърдения.
По иска по чл.117, ал.8 от ЗЕ, освен горното, следва да докаже ползване
от ответника на трите собствени на ищеца трафопоста за целите на пренос на
ел. енергия и до други потребители; предвиденото в нормативен акт
основание ищецът да получи обезщетение в претендираните размери за
неоснователното ползване от ответника на собствените на ищеца ТП; а също
и точния размер на вземането си за това.
В допълнение следва да докаже и всички други положителни твърдения,
на които основава защитата си в процеса.
Съдът, на осн. чл.146, ал.1, т.5 ГПК указва на ответника, че следва
да докаже: Всички положителни твърдения, на които основава възраженията
си, в това число и следните: нормативното основание ищецът да дължи
цената за услугата „пренос ниско напрежение“ за обект с аб. №0817097,
находящ се в град Б. за периода 01.12.2016г. до 31.10.2021г.; твърдяният
особен статут и предназначение с лицензионен режим на ползване на
спорните ТП, които ги прави извън гражданския оборот; че спорните
трафопостове, включително ТП „Кариера Момчил“, били държавни към
момента на изграждането им и че те са обслужвали и назад във времето
разширен кръг потребители; правото си на безвъзмездно ползване на
процесните ТП; че техническите съоръжения и оборудването, служещи за
преобразуване на ел. енергия в трафопостовете, са обособени вещи и са
6
собствени на ответника на ясно придобивно основание; че правното
основание за заплащане цената за пренос ниско напрежение се съдържа в
чл.104, ал.3 от ПТЕЕ, чл.29, ал.1-3 от ПТЕЕ, чл.28 от ПТЕЕ и други,
посочени; че ДДС е платен в полза на Бюдбета; че продажбата, обективирана
в НА №170, дело №529/27.12.2002г. е нищожна, тъй като има за предмет вещ
извън гражданския оборот и тъй като липсва изискуем административен акт
за разрешение за прехвърляне на трафопоста; че трето лице „Енерго про –
продажби“ АД притежава сервитутно прав по чл.60 ЗЕЕЕ, което включва
право да ползва и да държи енергийни обекти и съоръжения в имотите на
реалните собственици, безвъзмездно; неавтентичността на представения АДС
№2040 от 0912.1998г. в частта относно подписа на записания автор Станка
Трушева.
В допълнение следва да докаже и всички други положителни твърдения,
на които основава защитата си в процеса.
На осн. чл.193 ГПК следва да бъде открито производство за проверка на
автентичността на АДС №2040/0912.1998г., в частта относно подписа на
автора – лицето Станка Трушева – дали е поставен от това лице.
Доказателствената тежест беше определена по-горе.
С оглед характера на този АДС досежно правото на собственост и ТР на
ВКС не се следва производство по чл.193 ГПК в частта за собствеността.
Общи и напълно неконкретизирания „оспорвания на документи“
изобщо не налагат действия по чл.193 ГПК, а ще се отчетат при преценка на
стойността на доказателствата в процеса.
По доказателствата: Представените от страните писмени доказателства
следва да бъдат допуснати до прилагане по делото.
По исканията на ищеца:
Молбите на ищеца по чл.192 ГПК в молбата от 28.03.2022г. няма пречка
да бъдат уважени, с оглед на потенциална относимост към спора и правото на
защита на страната.
Молбата за допускане на комплексна СТСчЕ на въпросите на ищеца (по
искова молба (л.6-7) и по молба от 28.03.2022г. (л.195) следва да бъде
уважена с оглед потенциална относимост към спора и правото на защита на
страната.
Други конкретни доказателствени искания не са отправени от ищеца.
По исканията на ответника:
Молбата за допускане на въпроси на ответника към комплексната
СТСчЕ (л.183) следва да бъде уважена, с оглед потенциална относимост към
спора и правото на защита на страната. Изключение прави само втората част
от въпрос №2 (за съответствието на присъединяването на СТИ с
нормативната уредба), в която част съдът не констатира пряка относимост
към спора, а същевременно се изисква правна преценка.
Други конкретни доказателствени искания не са отправени от
ответника.
7
Предвид редовност на процедурата по размяна на книжа, делото следва
да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Воден от горното и на основание чл.140 от ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за 13.10.2022г. от 10.00часа, за
които дата и час да се призоват страните, чрез приложение №1, ведно с
настоящото определение. На ищеца да се изпрати и копие от отговора.
ОТКРИВА производство по чл.193 от ГПК за проверка на
автентичността на АДС №2040/09.12.1998г. (л16), в частта относно подписа
на автора – лицето Станка Трушева – дали подписът е поставен от това лице.
* ДОПУСКА ДО ПРИЕМАНЕ по делото представените досега от
страните писмени доказателства.
* ДА СЕ ИЗИСКА от КЕВР и от СлВп-К. посочената от ищеца на
л.194 от делото съответна документация, на осн. чл.192 от ГПК.
* НАЗНАЧАВА комплексна СТСчЕ в състав от две вещи лица, които
след запознаване с всички материали по делото, след оглед на исковите
обекти, след извършване на необходимите справки и проверки при страните
по делото и при съответните държавни, общински и частноправни органи (за
което при нужда и молба ще бъде издадено СУ) и след съответни анализи и
изчисления, да дада заключение по въпросите:
- поставени от ищеца с исковата молба (л.6-7 от делото) и с молбата от
28.03.2022г. (л.195 от делото);
- поставени от ответника с отговора (л.183 от делото), с изключение
само на втората част от въпрос №2 (за съответствието на
присъединяването на СТИ с нормативната уредба).
ОПРЕДЕЛЯ начален депозит за изготвяне на експертизата в размер на
600.00лв., вносими поравно по 300.00лв. от всяка от страните, в
едноседмичен срок от получаване на съобщението.
УКАЗВА на страните, че по арг. от чл.161 ГПК съдът може да приеме
за недоказани фактите, относно които страната е създала пречка за събиране
на допуснати от съда доказателства и/или същата страна може да бъде
глобена.
НАЗНАЧАВА за вещи лица Николай Върбанов и Радослав Станчев,
които да се призоват след внасянето на депозита в цялост.
8
УКАЗВА на вещото лице, че на осн. чл.199 ГПК следва да представи
заключението си поне една седмица преди датата, за която е насрочено за
разглеждане делото в о.с.з., както и че при невъзможност да изпълни и
изготви експертизата по обективни причини следва да уведоми своевременно
съда, по арг. от чл.198 ГПК.
СЪДЪТ приканва страните към спогодба включително към уреждане
на спора чрез Центъра за медиация при ВОС и ВРС, производството пред
който е безплатно, като им разяснява, че сключването на спогодба е
доброволен способ за уреждане на спора и има преимущество пред спорното
произвоство по реда на основание чл.140 от ГПК. При спогодба платената
държавна такса се връща на половина на ищеца.
Процедурата по медиация е доброволна, неформална, поверителна и
безплатна за страните и в сравнение със съдебното производство се отличава
с редица предимства като бързина, процесуална икономия, избор на медиатор
и възможност за постигане на взаимноприемливо споразумение, включително
по въпроси извън предмета на делото, което може да бъде снабдено с
изпълнителна сила (по предмета на делото) и зачетено от съда, по съответен
процесуален ред.
Центърът по медиация към ВОС и ВРС е разположен на 4-ти етаж в
сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен
съд Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" №12. Участие в медиация
страните могат да заявят на тел.052 623 362, в сградата на ВРС или ВОС, като
могат да поискат и допълнителна информация на e-mail: *********@***.**.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
9