Р Е Ш Е Н И Е
№ 260148 26.04.2021 година гр. Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ОКРЪЖЕН
СЪД ХАСКОВО гражданско отделение, трети въззивен състав
на ………седми
април…… две хиляди двадесет и
първа………….. година
в публично съдебно
заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТОШКА И.
ЧЛЕНОВЕ : АННА ПЕТКОВА
ЙОНКО ГЕОРГИЕВ
С участието на секретаря…………….…В* К*..…………….
И прокурора ………………………….………………..…………………………
като разгледа докладваното от ……съдия Петкова…..…..….………………..
Въззивно гражданско дело ……….№ 207……… по описа за 2021 година…,
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
Решение № 260088/31.12.2020 година, постановено по гр.д. № 1131/2020 година
Районен съд – Х* е уважил предявените от ищцата К.К.И. *** против
Средно училище „Н* Р*“ – град ** обективно
съединени искове по чл. 344 ал. 1 т. 1 и 2 от КТ: - за признаване за незаконно
и отмяна на уволнение, извършено със Заповед № 1174-515/31.08.2020 година и за възстановяване
на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „*****“. Едновременно с това,
уважен е и предявеният от ищцата иск по чл. 224 ал. 1 от КТ за заплащане на
обезщетение за 13 дни неизползван платен годишен отпуск за 2020 година.
Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът СУ „Н* Р*“
– Х*, който подава въззивна жалба в законоустановения срок. Въвежда оплаквания
за неправилност на решението – незаконосъобразност и необоснованост, както и
допуснати нарушения на процесуалния закон. Счита, че в първоинстанционното
производство по несъмнен начин е установил, че ищцата не се ползва с претендираната
от нея защита. Настоява, че синдикат „Образование към КТ „Подкрепа“ е
нелегитимен, а съответно ищцата няма качеството на синдикален деец с ръководни
функции. Твърди, че уволнението е законосъобразно, тъй като извършеното от
ищцата нарушение е доказано безспорно и то не е маловажно поради настъпили за
работодателя вредни последици. С тези и останалите доводи, изложени във
въззивната жалба, прави искане за отмяна на атакуваното решение и отхвърляне на
предявените искове. Претендират се деловодни разноски за въззивната инстанция.
В срока по чл. 263 ал. 1 ГПК въззиваемата К.К.И., чрез упълномощен
адвокат, представя писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като
неоснователна. Изразява становище за обоснованост и законосъобразност на крайния
извод на районния съд. Настоява, че възраженията на въззивника за нелегитимност
на синдикалната организация, в която членува ищцата, са неотносими към предмета
на делото и към правото на ищцата на закрила по чл. 333 ал. 3 от КТ. Поддържа
всички останали доводи за незаконосъобразност на уволнението, въведени с
исковата молба. С тези и останалите доводи въззиваемата прави искане за
потвърждаване на атакуваното решение като краен резултат и присъждане на
деловодни разноски за въззивната инстанция.
С въззивната
жалба са направени доказателствени искания за приемане на писмени
доказателства, по които ХОС се произнесе в заседание по чл. 267 от ГПК.
Хасковският
окръжен съд, след като се обсъди
доводите на страните, запозна се с представените по делото доказателства и
извърши съвкупна преценка на тези доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
РС – Х* е
сезиран с обективно съединени искове по чл. 344 ал. 1 т. 1 и 2 от КТ и чл. 224
ал.1 от КТ, предявени от К.К.И. срещу Средно училище „Н* Р*“ – град *. Претенцията
на ищцата е за отмяна на уволнението, за възстановяване на заеманата преди
уволнението длъжност, както и за заплащане на неизползваните 13 дни платен
годишен отпуск за 2020 година. По иска с правно основание чл. 344 ал. 1 КТ ищцата
е въвела твърдения за незаконосъобразност на заповед № 1174/515/31.08.2020
година за налагане на дисциплинарно наказание „***“ поради липса на нарушение
на трудовата дисциплина или неговата маловажност, респ. несъответствие между
нарушението и наказанието; за немотивираност на заповедта; както и за
непреодоляна защита по чл. 333 ал. 3 от КТ, тъй като тя била секретар в
общинското ръководство на Синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“ и не било
взето предварително разрешение за уволнението ѝ.
Ответникът е оспорил исковете,
като е изложил доводи в смисъл, че с оглед интересите му допуснатото от ищцата
нарушение не е маловажно. Обосновал е становището си, че синдикалната организация,
в която ищцата членува, е нелегитимна, поради което искане на разрешение по чл.
333 ал. 3 от КТ не се дължи.
РС-Х* е уважил исковете, като е
приел, че процесната заповед, с която е прекратено трудовото правоотношение на
ищцата с налагане на дисциплинарно наказание „**“ е незаконосъобразна поради
неизпълнение изискванията на чл. 333 ал. 3 от КТ и при този отговор,
разглеждането на останалите възражения по съществото на спора не се следва.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от активно
легитимирано лице, против съдебен акт, за който е предвидена правната
възможност за неговото обжалване, поради което е допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените предели на
въззивна проверка, съставът на ХОС намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо.
По
отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл. 269 ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от
посочените в жалбата оплаквания.
ХОС в настоящия си състав намира оплакванията
на въззивника, въведени с въззивната жалба, за неоснователни. При разглеждането на спора първоинстанционният съд е събрал всички
сочени от страните доказателства, които са били съотносими и необходими за
изясняване на спорните факти от значение за делото и връзките между тях. Въз
основа на събраните в достатъчен обем допустими и относими доказателства,
районният съд е достигнал до правилния и законосъобразен извод за
незаконосъобразност на процесната заповед
за дисциплинарно уволнение поради неизпълнение изискванията на чл. 333 ал. 3 от КТ. Изложените от първоинстанционният съд мотиви по този въпрос на
основание чл. 272 от ГПК се споделят изцяло от настоящата инстанция, поради
което препраща към тях.
В настоящата инстанция се представи и е прието като
доказателство писмо от СРС „Подкрепа“ – Х* с председател М*Б* изх. №
01/12.01.2021 година, което, обаче, не навеждат на изводи, различни от
направените от първоинстанционният съд. Ясно е по делото, че между две
синдикални звена в КТ „Подкрепа се водят спорове за легитимност на структурното
звено, в което членува ищцата К.И.. Този спор, обаче, не може и не следва да
бъде разрешаван в настоящото производство по иск за отмяна на дисциплинарно
уволнение. Представените от ищцата доказателства са достатъчни и убедителни, за
да се приеме, че тя се ползва от предоставената ѝ от закона защита по чл.
333 ал. 3 от КТ тъй като е член на синдикално ръководство (първи секретар с
ръководни функции) в териториален отраслов синдикален орган – Общинското
ръководство на Синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“ – Х*. Няма спор по
делото, че работодателят-ответник дори не е предприел действия за преодоляване
на закрилата по чл. 333 ал. 3 от КТ, което на самостоятелно основание води до
незаконосъобразност на атакуваното дисциплинарно уволнение.
Дори
и само този извод е достатъчен за уважаване на исковете по чл. 344 ал. 1 т. 1 и
2 от КТ. Но дори и да не бъде уважено възражението за неспазване на
изискванията на чл. 333 ал. 3 от КТ, това не променя крайния извод за
незаконосъобразност на извършеното уволнение: По делото няма спор, че ищцата е работила в ответното училище като г* с*. В тази
насока ответникът акцентува, че това я отнася към непедагогическия персонал.
Това е така, но условно. По делото безспорно е установено обстоятелство, че
ищцата е извършвала и друга дейност в училището – имала е лекторски часове и е преподавала
по математика. Несъмнено, работодателят е възложил тази дейност на ищцата във
връзка с притежавана от нея квалификация „***“. По този начин, работодателят
сам е третирал работника си едновременно и като **** и като у***, макар и само
с ограничен брой лекторски часове. При това положение, участието на ищцата в
обучение, адресирано към учителите и предназначено да ги обучи на работа с
електронни дневници и др. не само не
уврежда работодателя, а напротив – изцяло е в негова полза. Освен това, предвид
допълнително възложените на ищцата преподавателски функции, съвсем закономерно
в съзнанието ѝ е съществувала представа, че тя не само може, но и следва
да участва в провежданото в периода 30.06.-02.07.2020 година обучение на педагогическия
персонал в град П**. От събраните по делото доказателства се установи , че
работодателят ѝ не се е противопоставил своевременно срещу включването
ѝ в списъците на учителите-участници в обучението и то по начин, по който
това противопоставяне да стигне до знанието на К.И.. А самият факт на
допускането ѝ в групата участващи в обучението учители (с фактически
действия – записването ѝ за пътуване с автобус и за нощувки, проявената
търпимост при явяването ѝ на самото обучение), изключва ищцата да е
действала със съзнанието за нарушаване на указанията или ограниченията на
работодателя, респективно - изключва виновно неизпълнение на трудовите
задължения под формата на неявяване по основното ѝ място на работа. Дори
да се приеме, че все пак има деяние (неявяване на работа) като елемент на
фактическия състав на дисциплинарното нарушение, то не съществува другият
кумулативно изискуем елемент – вина. Това води до извода за незаконосъобразност
на извършеното дисциплинарно уволнение, а следователно – за основателност на
предявените искове по чл. 344 ал. 1 т. 1 и 2 КТ.
Като е стигнал до същия краен
извод, РС-Харманли е постановил допустимо и правилно решение, което следва да
бъде потвърдено. С въззивната жалба решението се обжалва в неговата цялост,
следователно и в частта на иска по чл. 224 ал. 1 от КТ. С оглед предметния
обхват на въззивната проверка и липса на каквито и да било оплаквания и доводи
по иска по чл. 224 ал. 1 от КТ, ХОС приема, че решението в тази част е
постановено при спазване на процесуалния и материалния закон и е обосновано, но
повече съображения не следва да се излагат.
С оглед изхода на делото,
основателно се явява искането на въззиваемата за присъждане на деловодни
разноски, сторени във въззивната инстанция. В подкрепа на твърдението за
понасяне на разноски се представя договор за правна помощ, в който е записано,
че въззиваемата е заплатила адвокатски хонорар в размер на 400 лева. В тази
част договорът има характера на разписка, ето защо претенцията за разноски се
явява доказана и следва да бъде уважена.
Мотивиран от
горното,съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260088/31.12.2020 година, постановено по
гр.д. № 1132/2020 година по описа на Районен съд-Харманли.
ОСЪЖДА Средно училище „Н* Р*“ – град Х*, с адрес град Х*,
ул. „А* С*“ № ** да заплати на К.К.И. с ЕГН ********** *** направените по
делото разноски в размер на 400 лева.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :