Решение по дело №89/2019 на Районен съд - Раднево

Номер на акта: 34
Дата: 9 май 2019 г. (в сила от 30 май 2019 г.)
Съдия: Христина Вълчанова Димитрова
Дело: 20195520200089
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 март 2019 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 34

 

Гр.Раднево,09.05. 2019 г.

 

 

      Радневският районен съд в публично заседание на девети април две хиляди и деветнадесета година в състав: 

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТИНА ВЪЛЧАНОВА

                                                                          

при секретаря Иванка Стоянова, като разгледа докладваното от съдията Вълчанова АНД № 89/2019 г.,  за да се произнесе съдът взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на С.К.И. ЕГН**********, против Наказателно постановление № 19-0327-000060/20.02.2019 г. на Началник РУ Раднево към ОДМВР С. З., с което й е наложено: административно наказание „Глоба” в размер на 800 /осемстотин/ лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от три месеца, на основание чл. 182, ал.1, т.6 ЗДвП, за нарушение на  чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се сочи, че издаденото НП е незаконосъобразно и неправилно, постановено при нарушение на процесуалните правила и в нарушение на материалния закон. Акцентира се на липса на виновно поведение от страна на жалбоподателят.

Жалбоподателят редовно и своевременно призован, в съдебно заседание се явява лично като поддържа жалбата си. В пренията си по съществото на делото излага, че деянието не е извършено от субективна страна. Моли се за отмяна на НП.

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не изпраща представител и не ангажира становище.

Районна прокуратура Раднево – редовно и своевременно призована, в съдебно заседание не се представлява и не излага становище относно жалбата.

 

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

        На 30.10.2018 г. в 11:22 ч. в с. К.,на улица без име-до автобусна спирка в западния край на селото в посока запад- изток - жалбоподателят управлявал лек автомобил „Ф. Ф.” с рег. №  СТ 1412 КК, собственост на И. В. И., като се движи със скорост 102 км/ч/ -3 % отчетен километров толеранс/, при максимално разрешена скорост 40 км/ч за пътният участък, въведена с пътен знак В-26, като установената скорост е била заснета с техническо средство TFR1-M с радарTR4D №640. Разпечатка от установеното нарушение е показана на водача.

Срещу жалбподотеля бил съставен АУАН, в който било описано приетото за установено нарушение на  чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. АУАН бил връчен на жалбоподателя, който го подписал, като същата вписала в графа възражения, че не е съгласна.

Въз основа на АУАН е било издадено и процесното наказателно постановление.

Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от представените по делото писмени доказателства, а именно: наказателно постановление № 19-0327-000060 от 20.02.2019 година, копие от акт за установяване на административно нарушение с бланков № хххххх от 14.01.2019 година, декларация за предоставяне на информация във връзка с разпоредбите на чл.189, ал.5 от ЗДвП от И. В. И., клип №693, протокол за монтаж и настройка на мобилна система за видео контрол,  протокол за извършено обучение за работа с модернизираните радарни скоростомера тип TR4D,  протокол №7-49-14 от проверка на мобилна система за видеоконтрол „ TER-1M”, удостоверение за одобрен тип средство за измерване №10.02.4835,писмо с рег. №11937р-8803/21.05.2015г. на МВР ГД „Национална полиция”, справка за нарушител водач на С.К.И., заповед №8121з-515/14.05.2018 на МВР.

При така приетото за установено от фактическа страна СЪДЪТ счита, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна – ФЛ спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Началник Сектор при ОД на МВР, съгласно заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи. АУАН също е съставен от компетентен орган – полицейски инспектор. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност. Обжалваното наказателно постановление е издадено от Началника на РУ-Раднево, оправомощен с това правомощие със Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи, копие от която е приложена към делото. Видно от същата е, че заповедта е подписана министъра на вътрешните работи, компетентно лице да издава такава заповед съгласно ЗДвП. С оглед на това и съдът счита, че НП е издадено от компетентен орган с надлежно делегирани правомощия по ЗДвП от изпълняващо длъжността министър на вътрешните работи лице.

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН.

АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, но това нарушение не е съществено, тъй като не рефлектира пряко върху правото на защита на наказания субект.

При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя – трите имена, адрес и ЕГН.

Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение.

Формално двата акта съдържат описание на нарушението, посочени са обстоятелства, при които същото е извършено, срещу АУАН не са били подадени възражения, поради което АНО е преценил, че не следва да извършва разследване на спорни обстоятелства.

Въпреки горното съдът констатира, че в хода на АНП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон.

Визираното нарушение от страна на АНО е чл.21, ал.1 от Закона за движение по пътищата. В същото време в текстовото изписване на нарушението и в акта и в наказателното постановление е посочено, че е бил наличен пътен знак В-26. На съда е служебно известно, че в село К. действително има такъв знак, който ограничава допустимата скорост вместо посочената в разпоредбата на чл.21, ал.1- 50 км. – 40 км.в час. Именно поради това следваше АНО да посочи като нарушена разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДвП, защото приетата за допустима скорост е ограничена със знак В-26, а не е поочена в нормата на чл.21, ал. от ЗДвП. В този смисъл е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като не е ясно коя точно норма е нарушена- текстовото описание на нарушението води до извод, че е чл.21, ал.2 от Закона за движение по пътищата, а цифровото е ясно и недвусмислено – чл.21, ал.1 ЗДвП. Нарушена е разпоредбата на чл.57, т.6 от ЗАНН- тъй като не е посочена точно законната разпоредба, който е била нарушена виновно в НП. Нарушена е и разпоредбата на чл.42, ал.1 т. 5 от ЗАНН, като не е описана точно законната разпоредба, която е била нарушена в АУАН. Тъй като административното производство е строго формално, имайки предвид и че АУАН играе ролята на обвинителен акт в административно наказателното производство то това нарушение не може да бъде санирано по никакъв начин, още повече, че същото е допуснато и в наказателното постановление.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-0327-000060/20.02.2019 г. на Началник сектор към ОД на МВР-С. З., РУ-Р., с което на С.К.И., ЕГН ********** с адрес *** е наложено: административно наказание „Глоба” в размер на 800 /осемстотин/ лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от три месеца, на основание чл. 182, ал. 1, т.6 от ЗДвП, за нарушение на  чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

Решението подлежи на обжалване по реда на АПК пред Административен съд- С. З. в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че и изготвено.

 

 

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ