РЕШЕНИЕ…/31.03.2020 г.

Номер.................                                               Град Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                                   тридесет и втори състав

На пети февруари                        Година две хиляди и двадесета

В публично заседание в следния състав:

 

                                                                   Председател: Албена Славова

 

Секретар Незает Исаева

като разгледа докладваното от съдията

АНД №  3542  по описа на съда за 2019 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

 

 

Производството е образувано по жалба от „Посейдон” ЕООД, с управител и представляващ П.А.П.,  против НП № 03-010272/10.10.2018 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Варна, с което на основание чл. 414, ал.3 от КТ на дружеството е наложено административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 5 000 /пет хиляди / лева, за нарушение на чл. 63, ал.2 от КТ.

            В подадената до съда жалба се излага твърдение за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила в хода на административно-наказателното производство. Сочи се, че в АУАН е посочена правна квалификация на извършеното нарушение, различна от визираната в обжалваното НП, с което е ограничено правото на защита на наказаното лице. Сочи се, че са налице предпоставките за квалифициране на нарушението като маловажно такова по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Иска се НП да бъде отменено, а при условията на евентуалност -  да се намали размерът на наложената санкция  към минималния, предвиден в закона такъв.

            В съдебно заседание въззивникът, редовно уведомен, не изпраща представител.

            Въззиваемата страна, редовно уведомена, изпраща представител – юк Ошавкова, която в съдебно заседание поддържа жалбата. В заседание по същество пледира НП да бъде потвърдено като правилно, законосъобразно и обосновано. Иска се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели актосъставителя – Н.З. и свидетелят по съставянето на акта – М.Д.. Приобщени са като писмени доказателства по делото материалите по АНП.

Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следната фактическа обстановка:

На 21.09.2018 г., около 12.30 ч., служители на ДИТ – Варна – св. З. и св. Д. извършили проверка в търговски обект – магазин за хранителни стоки, находящ се в гр. Варна, на ул. „Александър Рачински“ № 15, стопанисван от дружеството-жалбоподател. В обекта се намирало лицето Е. А.0 А., която осъществявала функциите на длъжност „продавач-консултант“ като обслужвала клиенти. В предоставена за попълване декларация на основание чл. 403 от КТ, лицето декларирало, че няма сключен трудов или граждански договор и се ангажира да постъпи на работа на 21.09.2018 г. Впоследствие от управителя на дружеството били изискани документи, удостоверяващи отношенията с Е.А.. Представен бил трудов договор № 002/20.09.2018 г. , въз основа на който А. била назначена на длъжност продавач-консултант. Извършена е справка в информационния масив на НАП, от която е установено, че трудовият договор с лицето е регистриран в НАП на 21.09.2018 г. , в 18.57 ч. При така установените факти на дружеството-жалбоподател е съставен АУАН, въз основа на който е издадено обжалваното НП, с което е ангажирана административно-наказателната му отговорност за извършено нарушение на чл. 63 ал.2 от КТ.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка направи следните правни  изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.

Административно наказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е  издадено в шестмесечния преклузивен срок.

Наказателно постановление  № 03-010272/10.10.2018 г. е издадено от компетентен орган - Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Варна., съгласно чл. 15, ал.3, т.2 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, както и видно от Заповед № 0280/03.08.2010 г.

 В хода на административно-наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.Посочени са нарушените материално-правни норми, като наказанията за нарушенията са индивидуализирани.

Съдът отхвърли като неоснователно твърдението на въззивника за допуснати в хода на административно-наказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила, с оглед наличие на разминаване между правната квалификация на констатираното нарушение, посочена в АУАН и НП. Действително, видно от съдържанието на АУАН, в квалификацията на нарушението е извършена поправка, без възможност да се установи кога и от кое лице е извършена същата, поради което и с оглед тежестта на доказване, която в административно-наказателното производство е за АНО , съдът намира за основателни твърденията на въззивника, че предявеният акт е съдържал като нарушена различна материално-правна разпоредба от посочената в НП, а именно нормата на чл. 62 ал.3 от КТ. Съдът обаче намира, че доколкото наказаното лице се защитава срещу факти, а не срещу приложим закон, посочването на неправилна квалификация, при наличие на всички факти, касаещи съставомерни признаци на извършеното деяние, не води до ограничаване правото на защита на дружеството-жалбоподател. Нещо повече, нормата на чл. 53 ал.2 от ЗАНН предвижда, че наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина.

Като разгледа жалбата по същество съдът констатира, че от събрания по делото доказателствен материал безспорно се установи, че на 21.09.2018 г. лицето Елка Абаджиева е престирало работна сила по трудова функция свързана с длъжността „продавач-консултант”, при определено работно време и срещу уговорено трудово възнаграждение , както и при определено работно място, а именно -  в обособен обект стопанисван от дружеството-жалбоподател, въз основа на сключен трудов договор. За формиране на своите правни и фактически изводи съдът съобрази, както гласните доказателства, събрани чрез разпита на св. З. и св. Д., които са непротиворечиви и взаимодопълващи се, така и приобщените по делото сведение, трудов договор  с Абаджиева съотв. копие на уведомление по чл. 62, ал.4 от КТ до ТД на НАП. Доказателственият материал в своята съвкупност сочи безспорно, че към момента на извършване на проверката от служителите на ТД на НАП – Варна, трудовият договор с лицето не е бил регистриран, с оглед на което е било невъзможно служителката  да е била снабдена с копие от самото уведомление. Предвид събраните по делото доказателства, съдът счита за безспорно установено и обстоятелството, че на 21.09.2018 г. Абаджиева е допусната да извършва трудови функции без да мй е връчено копие от уведомлението до ТД на НАП.

При така установената фактическа обстановка, съдът счита че правилно и законосъобразно АНО е ангажирал административно-наказателната отговорност на едноличното търговско дружество на основание чл. 414, ал.3 от КТ за нарушение на чл. 63, ал.2 от КТ.

Не са налице и основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, В тази връзка съдът счита, че с факта на допускане на лицето за осъществяване на трудовите функции, към период, различен от периода на регистриране на трудовия договор в ТД на НАП, се засягат осигурителните му права, съотв. трудовите такива, досежно зачетения трудов стаж. Поради изложените съображения, съдът счита, че случаят не се характеризира нито с малозначителност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, нито с „маловажност” по смисъла на чл. 415в от КТ.

По отношение индивидуализацията на наказанието, съдът установи, че АНО е завишил същото над справедливия размер, съобразно конкретни обстоятелства. 

По делото са налични единствено смекчаващи отговорността обстоятелства, а именно обстоятелството че нарушението е отстранено веднага след установяването му, както и че уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ е депозирано в законоустановения тридневен срок от сключване на трудовия договор. С оглед на изложеното и предвид  фактът, че отсъстват данни за имущественото състояние на жалбоподателя, които да бъдат съобразени при индивидуализацията на санкцията, съдът счита, че административно наказание определено в минимален размер би било справедливо и би изпълнило целите, визирани в чл. 12 от ЗАНН.

С оглед направеното искане от процесуалния представител на въззивника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът установи от правна страна следното: Съгласно разпоредбата на чл. 63 ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.Разпоредбата на чл. 63 ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата на чл. 143 ал.1 от ЗАНН сочи, че  когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс.

В настоящия случай съдът е констатирал, че са налице основания за изменение на наложената административна санкция, но не и за отмяна на издаденото НП. Доколкото разпоредбата на чл. 143 ал.1 от АПК, урежда присъждане на разноски единствено в хипотезата на отмяна на обжалваното НП, но не и по отношение на изменение на същото, съдът намира, че в посочения случай следва на основание чл. 144 от АПК субсидиарно да намери приложение ГПК. В нормата на чл. 78 ал.1 и ал.2 от ГПК се сочи, че ищецът съотв. ответникът имат право на присъждане на разноските, направени по делото съразмерно на уважената част от иска. В контекста на приложението на цитираната разпоредба към конкретния казус, съдът намира, че следва да уважи претенцията на процесуалния представител на АНО, съразмерно на уважената част от издаденото НП, съизмеримо с размера на наложеното наказание. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Като взе предвид, че производството по делото е приключило в едно съдебно заседание, съотв. същото не представлява фактическа и правна сложност, намира, че на юрисконсулта следва да бъде присъдено възнаграждение към минималния размер, предвиден в нормата на чл.27е от Наредбата, но над него, а именно за сумата от 100 /сто/ лева.  В съответствие с правилото на чл. 78а ал.3 вр. с ал.1 от ГПК, съдът намира, че следва да присъди заплащане на разноските за юрисконсултско възнаграждение, намалени  пропорционално съобразно изменения размер на административната санкция, а именно за сумата от 30 /тридесет/ лева.

Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

 

Р  Е Ш  И:

 

 

ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 03-010272/10.10.2018 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Варна, с което на основание чл. 414, ал.3 от КТ на „Посейдон” ЕООД е наложено административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 5 000 /пет хиляди / лева, за нарушение на чл. 63, ал.2 от КТ. като намалява размера на санкцията до 1500 /хиляда и петстотин/ лева.

ОСЪЖДА  „Посейдон” ЕООД ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ИА „Главна инспекция по труда“ сумата от  30 /тридесет/ лева  юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл. 37, ал.1 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, във вр. с чл. 78 от ГПК.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд- Варна.

 

            След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия орган по компетентност.

 

 

                       
                                                                       СЪДИЯ при РС- Варна: