№ 19495
гр. София, 27.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АЛ. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело
№ 20231110125442 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявени от ищеца П. В. П., ЕГН ******, с
адрес: гр. София, ******, чрез адв. П. Д. срещу ответника Прокуратурата на
Република България, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, обективно кумулативно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 2, ал.1, т. 3, предл.1 от ЗОДОВ
за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 25000 лв., представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на повдигнато и
поддържано незаконно обвинение за извършено престъпление, по отношение на който
досъдебното производство е било прекратено с Постановление на Районна
прокуратура – гр. Бургас от 02.07.2021 г., поради недоказаност на обвинението,
изразяващи се в унижение, притеснение, непреодолим страх, тревожност, накърняване
на доброто име и честта, и на сумата 1300 лв., представляваща претърпени
имуществени вреди, изразяващи се в платено адвокатско възнаграждение в
наказателното производство, ведно със законната лихва от датата на постановлението
за прекратяване – 02.07.2021 г. до изплащане на главницата.
Ищецът П. В. П. извежда съдебно предявените права с твърдения, че на
28.02.2019 г. му било повдигнато обвинение по пр.пр. № 886/2016 г., ДП № 436/2016 г.
по описа на РУ – Приморско за извършено престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, предл.
първо, вр. с чл. 130, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 от НК за това, че на 27.07.2016 г. около
02,30 ч. в ****** в съучастие като извършител с Борислав Иванов Василев, чрез
нанасяне на удари с юмруци по лицето, причинил на Радослав Стойнов Шентов лека
телесна повреда, изразяваща се в масивно кръвонасядане с травматичен оток на
клепачите на лявото око, охлузване на коленете, контузна рана тилно и лекостепенно
мозъчно сътресение, довели до временно разстройство на здравето, неопасно за
живота, като деянието е извършено по хулигански подбуди. Със същото
постановление по отношение на ищеца била взета мярка за неотклонение „подписка“.
На 22.03.2019 г. по отношение на ищеца била извършена полицейска регистрация, а на
15.05.2019 г. РП – Царево внесла в съда постановление за освобождаване от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание, въз основа на
което било образувано НАХД № 146/2019 г. по описа на РС – Царево, по което с
влязло в сила Определение № 66/28.06.2019 г. делото е върнато за отстраняване на
1
допуснати съществени процесуални нарушения, довели до нарушаване правото на
защита на обвиняемото лице. С постановление от 09.04.2020 г. на РП – Царево
наказателното производство било спряно и прекратено частично по отношение на
ищеца, което е отменено с Определение № 50/08.05.2020 г. на РС – Царево. С
постановление от 02.07.2021 г. на РП – Бургас, ТО Царево досъдебното производство
било частично прекратено спрямо ищеца поради недоказаност на обвинението, след
което със заповед от 18.04.2022 г. на ГД „Национална полиция“ е снета извършената
полицейска регистрация. Твърди, че в хода на досъдебното производство ищецът е бил
накаран да се съблече гол до кръста, бил сниман с цел изготвяне на фотоалбум, като
същият е показван на всички свидетели по делото. Поддържа, че по време на
наказателното производство бил силно притеснен, изпитвал непреодолим страх, бил
обезнадежден, изпитвал голямо напрежение и тревожност поради повдигнатото
обвинение за престъпление, за което се предвижда наказание до 3 г. лишаване от
свобода. Твърди, че в резултат на повдигнатото обвинение ограничил контактите си
дори и с най-близките приятели, претърпял сериозен срив на психиката, била
накърнена честта и доброто му име. Многократно пътувал до гр. Приморско и гр.
Царево за извършване на следствени действия с него. Трудно бил приет на работа като
стюард, след като на работодателя му станало известно, че спрямо него се води
наказателно производство. Оценява претърпените неимуществени вреди на 25000 лв.,
поради което ги претендира. Претендира и имуществени вреди в размер на 1300 лв.,
представляващи платено възнаграждение за адвокат, както и законната лихва върху
главниците от датата на постановлението за прекратяване – 02.07.2021 г. до
окончателното плащане.
Ответникът Прокуратурата на Република България, в срока по чл.131 ГПК е
подал отговор на исковата молба, в който оспорва иска с твърдения за недоказаност на
претендираните имуществени и неимущствени вреди, както и наличието на причинна
връзка между незаконното обвинение и твърдените вреди, а претендираната сума от
25000 лв. е прекомерно завишена по размер. Оспорва ищецът да е имал затруднения
при започване на работа. Счита, че продължителността на наказателното производство
не следва да се взема предвид при определяне размера на обезщетението, доколкото за
такова обезщетение е предвиден специален иск с абсолютна процесуална предпоставка
да е подадено заявление до ИВВС, за което липсвали твърдения и доказателства.
Поддържа, че при определяне размера на обезщетението следва да се има предвид, че
престъплението, за което е повдигнато обвинение на ищеца е леко, взета е най-леката
мярка за неотклонение и общата продължителност на наказателното производство е 2
г. и 5 м., които обстоятелства обуславят по-нисък интензитет на неимуществените
вреди. Оспорва и предявения иск за имуществени вреди при възражения, че от
представения договор не става ясно, че се касае за процесното досъдебно
производство, поради което липсва причинна връзка между сторения разход и
повдигнатото обвинение. При условията на евентуалност поддържа, че не е било
необходимо ищецът два пъти да упълномощава защитник (в съдебното и досъсебното
производство), доколкото процесуалното представителство се уговаря за цялото
наказателно производство. По отношение на претенцията за законна лихва поддържа,
че липсват данни постановлението за прекратяване да е влязло в сила, от който момент
се дължи законна лихва. Моли за отхвърляне на предявените искове, евентуално за
присъждане на по-нисък размер на неумеществените вреди и имуществените вреди.
След като взе предвид становищата на страните, събраните по делото
доказателства и изявленията на страните, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
Между страните не е спорно, а и от намиращите се в приобщеното ДП №
436/2016 г. по описа на РУ – Приморско документи се установява, че на 28.02.2019 г. с
Постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение по
436/2016 г. по описа на РУ – Приморско ищецът е привлечен в качеството на обвиняем
за извършено престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, пр. 1, вр. чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20,
ал. от НК и му взета мярка за неотклонение „подписка“, което му е предявено на
2
28.02.2019 г.
По така образуваното досъдебно производство Районна прокуратура Царево е
издала и внесла в Районен съд - Царево Постановление за освобождаване от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание от дата 15.05.2019
г., въз основа на което било образувано НОХД № 146/2019 г., приключило с
определение за прекратяване, обективирано в Протокол от проведеното на 26.06.2019
г. заседание и връщане на делото на РП – Царево за отстраняване на допуснати по
делото съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на
защита на обвиняемите лица. След протестиране на определението същото е
потвърдено с Определение № 227/15.08.2019 г. по ВЧНД № 856/2019 г. по описа на ОС
– Бургас.
След връщането на досъдебното производството по същото на дата 09.04.2020 г.
е издадено Постановление за частично прекратяване на наказателното производство по
отношение на ищеца П. В. П. и Борислав Иванов Василев, поради това, че деянието от
субективна страна е несъставомерно по повдигнатото обвинение по чл. 131, ал. 1, т. 12
НК, но било съставомерно по 130, ал. 1 НК и спиране на наказателното производство,
водено за извършено престъпление по 130, ал. 1 НК, поради това, че се престъплението
се преследва по тъжба на пострадалия. Определението е отменено по жалба на ******
с Определение № 50/08.05.2020 г., постановено по ЧНД № 111/2020 г. по описа на
Районен съд – Царево.
С Постановление за частично прекратяване на досъдебно производство от
02.07.2021 г. ДП № 436/2016 г. по описа на РУ – Приморско същото е прекратено по
отношение на ищеца, поради недоказаност на обвинението. Същото видно от
приложените на л.140-143 от том І на ДП са връчени на пострадалото лице на дата
06.07.2021 г., на ищеца на 21.07.2021 г., на другото лице, привлечено като обвиняем –
***** на 03.12.2021 г.
Видно от приложеното ДП № 436/2016 г. по описа на РУ – Приморско по
отношение на ищеца е извършен разпит преди да е бил привлечен като обвиняем.
Същият е бил освидетелстван, видно от Протокол на л. 102 от том І от ДП, като
същият е бил съблечен гол до кръста, а разпознаването е извършвано по снимки.
В том ІІ от ДП е приложена справка за съдимост на ищеца, видно от която към
28.02.2017 г. същият е неосъждан.
След привличането на ищеца като обвиняем на 28.02.2019 г. е проведен разпит в
това му качество по посоченото досъдебно производство.
В том ІІІ от ДП на л. 326 е приложено договор за правна защита и съдействие,
сключен между ищеца и адв. П. Д. за представителство по ДП 46353/2016 г. по описа
на РПУ Приморско, с уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на
500 лв.
С Определение № 28/13.03.2019 г. по НД № 84/2019 г. по описа на РС – Царево е
разрешено извършването на принудителна полицейска регистрация по отношение на
ищеца.
С Протокол от 22.03.2019 г. е предявено разследването на ищеца.
На 13.02.2020 г., видно от приложените на л. 408 и 416 от том ІІІ на ДП е
проведена очна ставка между ищеца, в качеството му на обвиняем и свидетеля
Радослав Шентов и свидетеля Георги Петков Радев.
На 26.02.2020 г. с Протокол от същата дата, приложен на л. 487 от том ІІІ на ДП
е предявено отново разследването на ищеца.
На л. 651 от том ІV на ДП е приложен договор за правна защита и съдействие,
сключен между ищеца и адв. П. Д. за предявяване на делото с уговорено и заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв.
На 20.05.2021 г. е извършено предявяване на разследването по отношение на
ищеца – л. 652 от том ІV на ДП.
По делото е представено копие на Заповед № 3286з-1354/18.04.2022 г., с която е
3
снета полицейска регистрация № 1849/22.03.2019 г. по отношение на ищеца.
Видно от приложеното към делото удостоверение от ПРБ , НСлС към 20.05.2019
г. срещу ищеца има данни за обвинения по неприключили наказателни производства –
пр.пр. вх. № 886/2016 г. по описа на РП – Царево за престъпление по чл. 131, ал. 1, т.
12 НК.
По делото е представена справка за актуално състояние на всички трудови
договори сключени с ищеца.
В хода на делото са събрани гласни доказателства, посредством разпита на
свидетелите *****
В своите показания свидетелят Д.а изнася данни, че е майка на ищеца и доскоро
живеели заедно. Знае за воденето наказателно производство срещу него в Китен и
Царево. Той се чувствал много тежко, непрекъснато чувствал едно притеснение, което
водило до главоболия. Това попречило до голяма степен на работата му и
непрекъснато го тревожил фактът, че такова нещо се случва с него и трябва да ходи
там. Често го викали, а това му коствало доста усилия и лични неприятности. Заявява,
че по това време работил като стюард, трябвало да започне тази работа по време на
наказателното производство и това му създало проблем. Свидетелката заявява, че по
отношение на синът й имало съмнения, че е участвал в бой, като производството
продължило от 2019 г. около 3 г. По отношение на работата имал проблем при
започването, тъй като било висящо наказателното дело, а след това поради промяна на
смените. Посочва, че не се е налагало посещаването на лекар.
В своите показания свидетелят Дилов заявява, че познава ищеца от 15 години.
Знае, че срещу него се е водило наказателно производство. През целия период той се
чувствал притеснен, имал проблеми в личния живот и работата, като не знаел какво ще
се случи при положение, че е невинен. Свидетелят бил до него през цялото време. Знае,
че бил за някакъв бой на морето. Посочва, че към този момент ищецът работил като
стюард. Имал проблеми с работата, защото стюардите ги проверявали за чисто
съдебно минало. Свидетелят заявява, че не знае ищецът да е имал медицински
проблеми. Единствено имал притеснения.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ държавата отговаря за
вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда,
при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако
образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е
извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това,
че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е
погасено по давност или деянието е амнистирано. За основателността на предявения
иск по делото следва да бъде доказано наличие на следните предпоставки: образувано
срещу ищеца наказателно производство, което е завършило с оправдателно решение;
претърпени неимуществени вреди и/или имуществени вреди и наличие на причинна
връзка с проведеното наказателно преследване.
Между страните не е спорно, поради което и тези обстоятелства са отделени
като безспорни с доклада по чл. 146 ГПК, а и със събраните по делото доказателства са
установени по несъмнен начин първите две материални предпоставки, обуславящи
възникването на имуществената отговорност на Прокуратурата на Република България,
предвид обстоятелството, че на ищеца е повдигнато обвинение за извършено
престъпление и същото е прекратено, поради това, че обвинението не е доказано,
респективно деянието не е извършено от лицето.
От показанията на свидетелите беше доказано, че проведеното наказателно
производство се е отразило неблагоприятно на емоционалното и психическо състояние
на ищеца, като същият е чувствал притеснения и неудобства в личен и служебен план,
доколко се е налагало да променя работните смени, когато се е налагало да участва
лично в досъдебното производство.
4
От приложеното по делото досъдебно производство, се установи, че по
отношение на ищеца е проведен един разпит в качеството му на обвиняем, както и
очна ставка. Същевременно същият е бил освидетелстван, като бил съблечен гол до
кръста и му е направена принудителна криминалистична регистрация. Пак от данните
по досъдебното производство се установи, че лично е участвал в действия по
разследване с участието на обвиняемия, както и по привличане и предявяване на
разследването общо 5 пъти.
Обезщетението за претърпените вреди, за които държавата носи отговорност по
реда на ЗОДОВ, се определя съгласно чл. 52 от ЗЗД по справедливост, като се
съобразяват установените по делото факти. При определяне на размера на дължимото
обезщетение съдът следва да вземе предвид тежестта на повдигнатото обвинение,
продължителността на наказателното преследване, вида и продължителността на
наложената мярка за неотклонение, данните за личността на подсъдимия с оглед на
това доколко повдигнатото обвинение за деяние, което не е извършил, се е отразило
негативно на физическото здраве, психиката му, на контактите и социалния му живот,
на положението в обществото, работата, в това число върху възможностите за
професионални изяви и развитие в служебен план, както и други обстоятелства, имащи
значение към претърпените морални страдания. В практиката последователно се
приема, че обезщетението за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ се
дължи и когато не са ангажирани доказателства за тях, тъй като е нормално такива
вреди да са претърпени (в този смисъл – Решение № 427/16.06.2010 г. по гр.д. №
273/2009 г., ІІІ го на ВКС и Решение № 457/25.06.2010 г. по гр.д. № 1506/2009 г., ІV го
на ВКС).
Изхождайки от горните критерии, за да определи размера на справедливото
обезщетение за претърпените неимуществени вреди, съдът съобрази следното:
На първо място съдът съобрази времето, през което е продължило наказателното
преследване, а именно от 28.02.2019 г., когато ищецът е бил привлечен като обвиняем
за извършено престъпление по чл. 131, ал. 1, г. 12 НК до 12.12.2021 г., когато
наказателното производство спрямо него е било прекратено с влязло в сила
постановление. Следователно прокуратурата е поддържала незаконно обвинение в
продължение на 2 години и 9 месеца, който срок съдът намира за разумен предвид
множеството свидетели, които са разпитани и другите действия по разследване. Макар
да не е дълъг периодът, все пак съдът отчете, че през този период подсъдимият е живял
под страх от наказателна репресия спрямо него, притеснение за бъдещото си, и с
чувство за несправедливо отношение към него. По отношение на същия е извършена
принудителна криминалистична регистрация, както и освидетелстване, което има за
естествена последица негативни изживявания. Същевременно съдът отчете, че
действията по разследване, извършени с негово участие се ограничават до един разпит
като обвиняем към момента на привличането му и очна ставка между двама други
свидетели в досъдебното производство, проведени в един ден. Заедно с посочените
процесуални действия, ищецът е участвал лично в ДП още два пъти при предявяването
на разследването, т.е. не се е налагало същият често и многократно да пътува от гр.
София (мястото му на живеене) до гр. Царево, където се е провеждало разследването.
На следващо място съдът отчете тежестта на престъплението, за което ищецът е
обвинен, а именно престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 НК, за което
се предвижда наказание лишаване от свобода до три години при, следователно ищецът
не е бил обвинен в тежко умишлено престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК.
При определяне размера на справедливото обезщетение съдът отчете вида и
продължителността на наложената мярка за неотклонение, а именно на ищеца е била
наложена най-леката мярка за неотклонение „подписка“, която в най-ниска степен
засяга свободното придвижване на подсъдимия. Доколкото наложената мярка се
изразява в забрана на лицето да напуска местоживеенето си без разрешение на
съответния орган, същата не ограничава свободата на придвижване, включително и
извън пределите на страната, но въпреки по-ниския интензитет на засягане на правата
и свободите, съдът отчита, че тази мярка все пак ограничава възможността на ищеца да
се установи да живее на друго място под страх от вземането на по-тежка мярка.
5
Съдът намира, че по делото не бяха събрани доказателства повдигнатото
обвинение и воденето на наказателно производство да са довели до трудности при
започване на работа от страна на ищеца. В този смисъл съдът взе предвид, че от
показанията на двамата свидетели, а това се твърди и от ищеца, същият успешно е
започнал работа като „стюард“ при вече образувано досъдебно производство срещу
него. Същото се установява и от приложената справка от НАП, от която видно, че два
месеца след привличането на ищеца като обвиняем същият е сключил трудов договор с
„Бул Ер“ ЕООД, а на 30.10.2020 г. с „Ален Ауто Комплекс“ ЕООД. Свидетелите общо
посочват наличието на трудности, но нито се сочат, нито се доказаха конкретни факти,
от които може да се обоснове извод за наличието на подобни трудности, като данните
за висящо наказателно производство срещу ищеца не може да обоснове само по себе
си такива трудности. Въпреки посоченото удостоверение от данните по делото се
установи, че ищецът е започвал успешно работа като „стюард“, като единствено
доказани се явяват трудностите при изпълнение на длъжността с оглед необходимостта
от промяна на смените във връзка с личното му участие в досъдебното производство
при провеждани действия по разследване с негово участие, привличането му като
обвиняем и предявяване на разследването.
Съдът отчете също така и положение на ищеца в обществото, неговите социални
контакти и личността му. Ищецът не твърди, а и по делото не са събрани доказателства
за личността на ищеца, нито пък същият да се ползва с висока обществена оценка, или
да е бил зает в сфера, в която повдигнатото обвинение би засегнало положението му
обществото, и от друга страна свидетелите не установиха да е загубил контакт с
приятели и роднини. Това разбира се, не изключва изобщо наличието на вреди,
доколкото нормална реакция у близки и приятели при данни за извършено
престъпление от дадено лице, дали роднина или близък приятел е отдръпване, или най-
малкото промяна в отношението в посока на ограничаване.
Съдът взе предвид и данните за липсата осъждания на ищеца, които по-скоро
сочат на човек с висока или умерена оценка към обществените правила, следователно
и оценка на собствените ценности. Това неминуемо сочи на по-висок интензитет на
негативни преживявания от повдигнатото обвинение.
По делото не бяха ангажирани доказателства относно претърпените негативни
преживявания в емоционално и психическо състояние с по-висок интензитет, а именно
твърдените в исковата молба срив на психиката и непреодолим страх, които да
обусловят по-висок размер обезщетението.
Предвид всичко изложено съдът намира, че справедливият размер на
обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди се равнява на сумата
от 5000 лв., поради което предявеният иск се явява основателен до този размер, а за
горницата до пълния предявен размер от 25000 лв. следва да бъде отхвърлен.
По иска за имуществени вреди съдът намира, че по делото са представени
доказателства, че ищецът е сключил договор за правна защита и съдействие по
образуваното досъдебно производство с уговорено възнаграждение в размер на 500 лв.
и в размер на 800 лв. за предявяване на разследването. Този разход неминуемо е
свързан с поддържаното от ответника обвинение, поради което подлежи на
обезщетяване. Съдът не споделя доводите на ответника, че представените договори за
правна защита не се отнасят за процесното досъдебно производство – напротив,
същите са приложени в оригинал в досъдебното производство и въз основа на тях,
ведно с пълномощните е осъществено и процесуалното представителство. По
възражението за прекомерност на уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение,
съдът съобрази Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
както и фактическата и правна сложност на наказателното производство. Съгласно чл.
13, ал. 1, т. 2 от НМРАВ дължимото минимално адвокатско възнаграждение при
повдигнато обвинение за процесното престъпление е 500 лв., като в чл. 12 пък е
предвидено, че при извършване на процесуални действия в досъдебното производство
в различни дни се заплаща по 100 лв. за всеки следващ ден. В този смисъл и като
съобрази броя на участията на процесуалния представител на ищеца в досъдебното
производство, освен в деня на привличането му – 3 участия – при проведена очна
6
ставка и два пъти при предявяване на разследването. Следователно освен основното
минимално възнаграждение от 500 лв., за адвоката е предвидено и възнаграждение в
размер на 300 лв. за участието му в досъдебното производство на основание чл. 12 от
НМРАВ. Съдът отчете също така, че разследването е провеждано в гр. Царево, което е
свързано с допълнителни разходи и време за процесуалния представител, което от своя
страна обуславя съответното адвокатско възнаграждение да е над минималното,
предвидено в Наредбата. При това положение съдът намира, че уговореното и
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1300 лв. не е прекомерно, макар да
надвишава малко минималния размер, предвиден в НМРАВ. Следователно
предявеният иск се явява изцяло основателен, поради което следва да бъде уважен.
Ищецът е претендирал и обезщетение за забава за периода от датата на
постановлението за прекратяване – 02.07.2021 г. до окончателното плащане. Съдът
като взе предвид, че постановлението за прекратяване е влязло в сила на 11.12.2021 г.
намира, че именно от тази дата следва да се присъди законна лихва.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски имат
и двете страни.
Ищецът е направил своевременно искане за присъждане на разноски съобразно
представения списък по чл. 80 ГПК, както следва: 10 лева – държавна такса, 1000 лв. -
реално заплатено адвокатско възнаграждение, като разноските за държавна такса
следва да се присъдят изцяло по арг. от чл. 10, ал. ЗОДОВ, а за адвокатско
възнаграждение, съобразно уважената част на исковете, или сумата от 239,54 лв.
Ответникът не е направил искане в тази насока, поради което съдът не дължи
произнасяне.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул.
„Витоша“ № 2 да заплати на П. В. П., ЕГН ******, с адрес: гр. София, ******, чрез
адв. П. Д., на основание чл. 2, ал.1, т. 3, предл.1 от ЗОДОВ сумата от 5000 лв.,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на
повдигнато и поддържано незаконно обвинение за извършено престъпление, по
отношение на който досъдебното производство е било прекратено с Постановление на
Районна прокуратура – гр. Бургас от 02.07.2021 г., поради недоказаност на
обвинението, изразяващи се в унижение, притеснение, страх, тревожност, накърняване
на доброто име и честта, и на сумата 1300 лв., представляваща претърпени
имуществени вреди, изразяващи се в платено адвокатско възнаграждение в
наказателното производство, ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на
постановлението за прекратяване – 12.12.2021. до изплащане на главницата, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за неимуществени вреди за сумата над 5000 лв. до
пълния предявен размер от 25000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул.
„Витоша“ № 2 да заплати на П. В. П., ЕГН ******, с адрес: гр. София, ******, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 249,54 лв. – разноски в производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
7
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8