Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 26.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, II-Е въззивен състав, в публичното заседание на втори октомври през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: П. САНТИРОВ
КОНСТАНТИНА
ХРИСТОВА
при секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от мл. съдия Христова гр. дело № 16267 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК.
С
решение № 464105 от 03.08.2018 г., постановено по гр. дело № 2327/2015 г. по
описа на СРС, ГО, 123-ти състав, ответникът „З.к.Л.И.“ АД е осъден да заплати в
полза на ищеца И.Б.Б. на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, вр. чл. 257 и следв.
от КЗ /отм./, вр. чл. 52 от ЗЗД сумата от 5 000 лева
– застрахователно обезщетение за неимуществени вреди – претърпени от И.Б.Б. болки и страдания от причиненото телесно увреждане -
счупване на проксимална /първа/ фаланга на третия пръст на лявата ръка, в
резултат на пътнотранспортно произшествие, реализирано на 21.09.2011 г., ведно
със законната лихва върху тази сума от датата на увреждането – 21.09.2011 г. до
окончателното й плащане, като е отхвърлен предявеният от ищеца иск с правно
основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, вр. чл. 257 и следв. от КЗ /отм./, вр. чл. 52
от ЗЗД за разликата над 5 000 лева до пълния предявен размер от 15 000 лева.
Решението
е постановено при участието на трето лице-помагач – В.Д.С..
Срещу
първоинстанционното решение в частта, в която исковата претенция е отхвърлена,
е постъпила въззивна жалба от ищеца И.Б.Б., в която
са наведени оплаквания за неговата неправилност и за постановяването му в
нарушение на материалния и процесуалния закон и в противоречие със събраните по
делото доказателства и установената трайна съдебна практика. Сочи се, че при
определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди районният съд
не е съобразил задължителните указани, дадени в ППВС № 4/1968 г. Излага се, че
в резултат на процесния инцидент ищецът е получил фрактура, заради която е
носил гипсова имобилизация за срок от 30 дни, а след
това не се е възстановил напълно, получил е травматичен артрит, ходил е
допълнително на лечение и рехабилитация след свалянето на гипса с оглед видима
деформация в областта на счупването 5 месеца след ПТП. Поради което се намира
за неправилно приетото от районната съдебна инстанция, че по делото не е
установено ищецът да търпи дискомфорт в ежедневието
си вследствие на получената при произшествието травма, тъй като полученият от
последния травматичен артрит и оток няма как да не му създават дискомфорт, а и с ръцете си човек осъществява ежедневните
си нужди и физически дейности. Отправя се искане за отмяна на първоинстанционното
решение в обжалваната му част, като предявеният иск бъде уважен изцяло.
Претендират се разноски.
В
законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК „З.к.Л.И.“
АД не е депозирало отговор на въззивната жалба.
В
срока по чл. 263, ал. 2 от ГПК „З.к.Л.И.“ АД е депозирало насрещна въззивна
жалба срещу решението на СРС в частта, с която искът на И.Б.Б.
за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е уважен за сумата над
3 000 лева до 5 000 лева, ведно със законната лихва от 21.09.2011 г.
В жалбата се излагат доводи за неправилност на първоинстанционния съдебен акт в
обжалваната му част, като същият се намира за постановен при нарушение на
материалния закон и при противоречие със събраните по делото доказателства.
Намира се за неправилен изводът на СРС за недоказаност и неоснователност на
възражението на ответника за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищеца с 50 %, като последният не е ангажирал
доказателства, от които да се установява, че виновен за настъпване на процесното ПТП от 21.09.2011 г. е водачът на л.а. Пежо 106
с рег. № *****и че от него има пострадали лица. Сочи се, че при определянето на
размера на обезщетението за
неимуществени вреди районният съд не е съобразил задължителните указани, дадени
в ППВС № 4/1968 г. Акцентира се, че полученото увреждане е средна телесна
повреда, извършена по непредпазливост, няма данни за утежняващи вината на
причинителя обстоятелства – няма допълнително влошаваме на здравословното състояние
на ищеца, няма причинени морални страдания, загрозняване
или осакатяване. Счита се, че размерът на присъденото обезщетение не е
съобразен с минималната работна заплата в страната към момента на настъпване на
събитието, както и с периода на нетрудоспособност на ищеца. Излагат се доводи и
за неоснователност на въззивната жалба на И.Б.Б.. Отправя се искане за отмяна на обжалваното
първоинстанционно решение в атакуваната му част и за отхвърляне на исковата
претенция за сумата над 3 000 лева до 5 000 лева, ведно със законната
лихва върху сумата от 2 000 лева, считано от 21.09.2011 г. до
окончателното й изплащане. Претендират се разноски.
В
законоустановения срок е постъпил отговор на
насрещната въззивна жалба от ищеца И.Б.Б., в който се
излагат съображения за нейната неоснователност и се отправя искане същата да
бъде оставена без уважение.
Третото
лице-помагач – В.Д.С., не е изразило становище по жалбите на страните.
Софийски
градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема
за установено от фактическа страна следното:
Софийски районен
съд е сезиран с иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./. Ищецът И.Б.Б. твърди, че на 21.09.2011 г., около 00:30 часа, в гр.
София, на бул. „Европа“ е настъпило ПТП между управлявания от него л.а. марка
„Ситроен“, модел „3Х“, с рег. № *****, и л.а. марка „Пежо“, модел „106“, с рег.
№ *****, управляван от В.Д.С.. Сочи, че вина за произшествието има водачът на
л.а. марка „Пежо“, модел „106“, с рег. № *****, за който факт е налице и
одобрено и влязло в сила споразумение по н.о.х.д. № 4098/2012 г. на СРС. Излага,
че към датата на ПТП за л.а. марка „Пежо“, модел „106“, с рег. № *****, е
налице валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника, който е
изплатил на ищеца обезщетение за причинените му в резултат на произшествието
неимуществени вреди в размер на сумата от 1 000 лева. Излага, че така
заплатеното от застрахователя обезщетение е занижено, тъй като в резултат на
инцидента И.Б. е получил средна телесна повреда – фрактура в лявата длан на
проксималната фаланга на трети пръст, като непосредствено след ПТП ищецът е бил
откаран в Пирогов, където му е поставена гипсова имобилизация
и през същата нощ той не е можел да спи
от болка и неудобство. Твърди, че гипсовата имобилизация
му е била поставена за срок от 30 дни, но месеци не е можел да си служи с
ръката по начин, както преди инцидента, не е можел да я движи правилно,
трябвало е да посещава физиотерапия, като към момента на подаване на исковата
молба не може да движи свободно третия си пръст и изпитва известни затруднения
при работа с компютър, както и неприятно усещане при промяна на времето.
С постъпилия в
срока по чл. 131 от ГПК писмен
отговор ответникът „З.к.Л.И.“ АД оспорва предявения иск по основание и размер.
Твърди, че във връзка с постъпила в ответното дружество застрахователна
претенция за изплащане на обезщетение от И.Б. за причинените му неимуществени
вреди вследствие на ПТП от 21.09.2011 г., при застрахователя е била образувана
щета и в изпълнение на договорните задължения и на основание чл. 273, ал. 1 от КЗ „З.к.Л.И.“ АД е определило и заплатило на ищеца обезщетение в размер на
сумата от 1 000 лева. Алтернативно прави възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на пострадалия, поради управляване от
последния на автомобила с несъобразена скорост.
С влязло в сила
на 29.04.2013 г. одобрено споразумение на основание чл. 384 от НПК, вр. чл. 381 от НПК, по н.о.х.д. № 4098/2012 г. на СРС,
подсъдимият В.Д.С. се е признал за виновен в това, че на 21.09.2011 г. около
00:40 часа в гр. София при управление на моторно превозно средство - л.а. марка
„Пежо“, модел „106“, с рег. № *****, по бул. „Европа“ срещу № 35 с посока на
движение от „Околовръстен път“ към ул. „Адам Мицкевич“,
нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 16, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, чл.
20, ал. 2 от ЗДвП, чл. 63, ал. 2, т. 2 от ППЗДвП, и
навлязъл в лентата за насрещно движение и по непредпазливост причинил средна
телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК на И.Б.Б.,
изразяваща се в счупване на проксималната фаланга на трети пръст на лява ръка,
представляващо трайно затруднение на движението на левия горен крайник, като
деянието е извършено в пияно състояние, а именно с концентрация на алкохол в
кръвта от 2,6 на хиляда, установено по надлежен ред с Протокол за химическа
експертиза – престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 1, б. „а“, пр. 2, вр. с ал. 1, б. „б“, пр. 2, вр.
чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, като му е наложено наказание за това.
Между страните
не е спорно обстоятелството, че към датата на процесното
ПТП - 21.09.2011 г., е налице валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“
за л.а. марка „Пежо“, модел „106“, с рег. № *****при ответното дружество.
От заключението
на вещото лице д-р В.С.В.по изслушаната пред СРС съдебно - медицинска
експертиза, изготвена въз основа на медицинската документация по делото и
извършения на ищеца личен преглед от експерта на 01.02.2018 г., се установява,
че след инцидента на 21.09.2011 г. И.Б.Б. е откаран в
Пирогов с диагноза „счупване на проксимална /първа/ фаланга на трети пръст лява
ръка“, поставена му е гипсова лонгета за 30 дни и
след свалянето й е провеждана лечебна физкултура на пръста за около 30 дни.
Вещото лице посочва, че в резултата на травмата ищецът е имал затруднено
движение и нарушен захват на лявата ръка в
продължение на един месец, което е затруднило самообслужването му, претърпял е
болки и страдания около един месец, като през първите 7 дни болките са били с
по-интензивен характер. Заявява, че на 20.02.2012 г. И.Б. е бил на амбулаторен
преглед, когато е имал дискомфорт с болезнени
движения със затруднен захват на трети пръст на
лявата ръка във втора става и е изпратен на ЛФК, а към момента на изготвяне на
експертното становище ищецът е с леко ограничени движения на пръста, има оток
на проксималната интерфалангиална става, който представлява
един травматичен артрит на ставата и този травматичен артрит е необходимо да се
лекува с физиотерапия за още 6 месеца. В разпита на вещото лице в проведеното
пред СРС открито съдебно заседание на 15.05.2018 г. последното е уточнило, че
предполага, че установеният оток от време на време спада и при по-голямо
натоварване се получава отново, тъй като това е усложнението на такъв
травматичен артрит след счупване на пръста.
При така установеното от фактическа страна, въззивният съд намира
от правна страна следното:
Въззивната жалба и насрещната
въззивна жалба са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, респ. в срока по
чл. 263, ал. 2 от ГПК, от легитимирани страни и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което са допустими.
Разгледани по същество, същите са неоснователни.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно, допустимо и
правилно, съображенията за което са следните:
Липсва спор
между страните, че към датата на процесното ПТП -
21.09.2011 г., гражданската отговорност на водача на л.а. марка „Пежо“, модел
„106“, с рег. № *****, е покрита от ответника по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите. Обект на застраховане по посочената
задължителната застраховка е гражданската отговорност на застрахованите
физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени
и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на
моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно
българското законодателство или законодателството на държавата, в която е
настъпила вредата, съгласно нормата на чл. 257, ал. 1 КЗ /отм./. Застраховани
лица по тази застраховка, съгласно втората алинея на посочената норма, са
собственикът на моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен
застрахователен договор, както и всяко лице, което ползва моторното превозно
средство на законно основание.
През време на
действието на застрахователния договор – на 21.09.2011 г., е настъпило ПТП,
причинено от водач на МПС, гражданската отговорност на който е покрита от
ответника. Във връзка е настъпилото ПТП е ангажирана наказателната отговорност
на виновния водач посредством влязло в сила споразумение. Съгласно нормата
на чл. 300 от ГПК влязлата
в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който
разглежда гражданските последици от деянието относно това дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца. Съгласно разпоредбата на чл. 383, ал. 1 от НПК, одобреното от наказателен съд споразумение има
последиците на влязла в сила присъда и има задължителна сила за всички
юридически и физически лица, учреждения и длъжностни
лица. Съответно, с одобреното и влязло в сила споразумение на 29.04.2013
г. по н.о.х.д. № 4098/2012 г. на СРС е установена вината на водача на л.а.
марка „Пежо“, модел „106“, с рег. № *****, участието му в настъпилото на 21.09.2011
г. ПТП, както и противоправността на деянието. Поради
което, неоснователни се явяват релевираните от
ответника доводи, че по делото липсват доказателства, от които да се
установява, че виновен за настъпване на процесното
ПТП от 21.09.2011 г. е водачът на л.а. Пежо 106 с рег. № *****и че от него има
пострадали лица.
Нормата на чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./
регламентира прякото право на увредения, спрямо който застрахованият е
отговорен, да иска обезщетението от застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“. Предвид обстоятелството, че гражданската отговорност на виновния
водач е покрита от ответника, същият дължи заплащането на застрахователно
обезщетение на ищеца за претърпените от него неимуществени вреди.
Основният спорен
по делото въпрос е свързан с размера на дължимото обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени от ищеца в резултат на процесното
ПТП, както и дали той е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат.
Размерът на
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост,
на основание чл. 52 от ЗЗД.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с ППВС № 4/23.12.1968 г., понятието
„справедливост“ по смисъла на чл. 52 от ЗЗД обаче не е абстрактно
понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера
на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат
да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му,
обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на
здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. От
значение са и редица други обстоятелства, като възрастта на пострадалия, общото
икономическо състояние на обществото и др., които съдът е длъжен да обсъди и
въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост
да присъди за неимуществени вреди.
В процесния
случай несъмнено е установено по делото, че в резултат на настъпилото на
21.09.2011 г. ПТП ищецът е получил счупване на проксимална /първа/ фаланга на
трети пръст лява ръка, като в нощта на инцидента му е поставена гипсова лонгета за срок от 30 дни, през първите 7 от които И.Б. е
имал по-интензивни болки, като гипсова лонгета е
затруднила движението и самообслужването му и е нарушила захвата
на лявата му ръка. След свалянето на гипсова лонгета,
ищецът е провел лечебна физкултура на пръста за около 30 дни. Въпреки така
проведената физиотерапия, на 20.02.2012 г. И.Б. е бил на амбулаторен преглед, тъй
като е имал дискомфорт с болезнени движения със затруднен
захват на трети пръст на лявата ръка във втора става
и е изпратен на ЛФК. Нещо повече, близо седем години и половина след инцидента,
към момента на изготвяне на експертното становище по делото, ищецът е с леко
ограничени движения на пръста, има оток на проксималната интерфалангиална
става, който представлява един травматичен артрит на ставата и е необходимо да
се лекува с физиотерапия за още 6 месеца, като според вещото лице така
установеният оток от време на време спада и при по-голямо натоварване се
получава отново, тъй като това е усложнението на такъв травматичен артрит след
счупване на пръста.
Предвид
гореизложеното настоящият съдебен състав, съобразявайки се с принципа за
справедливост, залегнал в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, конкретната икономическа
обстановка към момента на настъпване на ПТП, установените застрахователни
лимити, както и с несъмнено установеното по делото увреждане на ищеца, неговият
вид и характер, претърпените в резултат на него болки и страдания от
пострадалия, и най-вече дългият период от време след инцидента, през който И.Б.
не само не се е възстановил напълно, но и е продължил да изпитва затруднения в
движението на левия си пръст, на който е имал оток на проксималната интерфалангиална става, което представлява един травматичен
артрит на ставата и същият е необходимо да се лекува, намира, че определеното
от районния съд обезщетение от 6 000 лева е съответно на критериите за
справедливост и е от естество си да обезщети твърдените от пострадалия и
доказани неимуществени вреди, като всички изложени от страните в обратния
смисъл доводи се явяват неоснователни. От така посоченият размер правилно
районната съдебна инстанция е приспаднала сумата от 1 000 лева – заплатено
от ответника застрахователно обезщетение за претендираните от ищеца
неимуществени преди завеждане на исковата молба. Поради което законосъобразно
искът по чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./
е бил уважен като краен размер за сумата от 5 000 лева.
По възражението
за съпричиняване:
Ответникът е
направил своевременно с отговора на искова молба възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия. В
тази връзка настоящият съдебен състав споделя извода на районната съдебна
инстанция, че в разглеждания случай не се установява наличието на такова поведение
от страна на пострадалия, с което той обективно да е допринесъл или улеснилил настъпването на инцидента или получаването на
травмите от него, съответно - причинените от тях болки и страдания. Изводът за наличие на съпричиняване
на вредата не може да почива на предположения, а намаляването на дължимото
обезщетение за вреди от деликт по правилата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД изисква доказани по безспорен начин конкретни
действия или бездействия на увреденото лице, с което то обективно да е
способствало за настъпването на вредите /решение 99/08.10.2013 г. по т.д.
44/2012 г. на ВКС, Второ ТО; решение 98/24.06.2013 г. по т.д. 596/2012 г. на
ВКС, Второ ТО/. За да е налице съпричиняване от
страна на пострадалия е необходимо извършеното действие или бездействие да е в
пряка причинна връзка с настъпилата вреда, като не е необходимо същото да е противоправно и виновно. Или, не е достатъчно само да бъде
констатирано нарушение от страна на пострадалия, а е необходимо то да е в пряка
причинно-следствена връзка с настъпване на вредоносния резултат, каквито данни
по делото в процесния случай липсват. Поради тази причина възражението на
ответника за съпричиняване на вредоносния резултат
следва да бъде оставено без уважение.
Страните не са
изложили оплаквания относно момента на поставяне на ответника в забава, поради
което и на основание чл. 269 от ГПК този
въпрос стои извън въззивния контрол и не следва да се обсъжда по същество.
Предвид
всичко гореизложеното, доколкото изводите на настоящия съдебен състав съвпадат
с крайните изводи на първата инстанция, обжалваното решение като правилно
следва да бъде потвърдено.
По отношение на
разноските:
Доколкото жалбите
и на двете страни са неоснователни, претендираните от тях разноските следва да
останат в тяхна тежест така, както са направени.
Воден от горното СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 464105 от 03.08.2018 г., постановено по гр. дело № 2327/2015 г. по
описа на СРС, ГО, 123-ти състав.
Решението
е постановено при участието на трето лице-помагач – В.Д.С..
Решението може
да се обжалва с касационна жалба в едномесечен срок от съобщаването му на
страните пред Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.