Р Е Ш Е Н
И Е
№
526/18.7.2019Г.
гр. Пазарджик
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд – Пазарджик, ІV-ти
състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети юни, две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСКО НАНЕВ
при
секретаря Димитрина Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Нанев
административно дело № 464, по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 от АПК, във връзка с чл. 29, ал. 6 от Закона за достъп и
разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани
към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.
Делото е
образувано по жалба на И.Д.Т. ***, подадена чрез адв. В.П., против Решение
№ 2-1549 от 29.01.2019 г. на Комисията за разкриване на документите и за
обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и
разузнавателните служби на Българската народна армия (Комисията) в частта,
относно обявяване на принадлежността на И.Д.Т. към органите по чл. 1 на Закона
за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на
български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на
Българската народна армия (Закона).
В жалбата
се твърди, че решението е издадено в обжалваната част при нарушение на
материалния закон, постановено е при съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и в несъответствие са целта на закона,
и неспазване на установената форма. Твърди се, че решението не отговаря на
общите изисквания за форма на административния акт по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Решението не съдържа мотиви, което, според жалбоподателя, е съществено
нарушение на административнопроизводствените правила – самостоятелно основание
за отмяна на оспорения акт. Твърди се също, че е допуснато нарушение на чл. 26,
ал. 1 от АПК, като жалбоподателят не е уведомен за започналото производство от
Комисията, съответно не му е предоставена възможност да участва в
производството по издаване на решението, каквото е изискването на чл. 34 от АПК, да направи възражения, които да бъдат обсъдени от административния орган.
Твърди се също, че Комисията веднъж вече се е произнесла с решение за обявяване
на принадлежността на Т. към ДС и разузнавателните служби на БНА, но същото е
отменено с влязло в сила Решение № 5172/18.07.2016 г., постановено по адм. д. №
5218/2015 г. на АССГ. По делото е представено това решение, като видно от
завереното копие, същото е влязло в сила на 07.06.2017 г. Според жалбоподателя,
Комисията не разполага с правомощието да се произнесе за пореден път по
принадлежността на същото физическо лице към органите по чл. 1 от Закона, след
като вече е установила и обявила неговата принадлежност към тези органи, на
база същите документи по чл. 25, ал. 1, т. 3 от Закона и в същото качество.
Комисията не разполага с материалноправната компетентност да се произнесе с
множество решения, обявявайки принадлежност към органите по чл. 1 на база едни
и същи доказателства, при условие че същите документи са били обект на
разглеждане на предходното дело и същите са се ползвали с обвързваща
доказателствена сила.
Иска се
от съда да отмени като незаконосъобразно оспореното решение в частта, относно
обявяване принадлежността на И.Д.Т. към органите по чл. 1 от специалния закон.
Прави се и алтернативно искане за обявяване нищожността на решението.
Претендират се разноските по производството.
Ответникът
по жалбата – Комисията за разкриване на документите и за обявяване на
принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните
служби на Българската народна армия (Комисията), редовно призован, заявява в
съдебно заседание чрез процесуалния си представител – юрк. М., становище за
неоснователност на жалбата. Развиват се подробни съображения в тази насока. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност
на адвокатския хонорар.
Съдът,
след като се запозна с жалбата, със становищата на страните, с преписката и
обжалвания административен акт, намира следното:
На
08.06.2017 г. Председателят на Комисията е изпратил писмо до Председателя на
Районен съд – Пазарджик, с което писмо, на основание чл. 21, ал. 2 от Закона, е
поискал в 14-дневен срок да му се изпрати списък с трите имена, ЕГН, длъжността
на лицата и периода на заемане на длъжността на съдебните заседатели от
10.11.1989 г. до настоящия момент. В отговор на писмото, Председателят на
Районен съд – Пазарджик е изпратил списъци на съдебните заседатели при Районен
съд – Пазарджик за мандати, както следва: 1995 г. – 2000 г., 2005 г. – 2010 г.,
2010 г. – 2015 г. и 2015 г. – 2020 г. Видно от приложения списък, под № 92,
предложен за съдебен заседател от Общинския съвет за Районен съд – Пазарджик за
мандат 1995 г. – 2000 г. е жалбоподателят по настоящото дело И.Д.Т..
На
29.01.2019 г., на свое редовно заседание, Комисията е взела оспорваното
решение, с което е установила и обявила принадлежността към органите по чл. 1
от Закона на И.Д.Т..
Решението
е съобщено на Т. на 31.01.2019 г. чрез неговата съпруга. Жалбата е постъпила в
деловодството на Комисията с вх. № 868 на 06.02.2019 г.
В
оспореното решение е посочено, че е осъществявано от страна на жалбоподателя
сътрудничество в ДС Отдел „Затвори, в качеството на секретен сътрудник – агент,
с псевдоним „З.“. Административният орган е посочил, че документите, въз основа
на които е установена принадлежността към органите по чл. 1 са следните:
документи от ръководил го щатен служител; регистрационна бланка, съдържаща се в
лично дело ІА-781 (Пз); рег. дневник; картони – обр. 4 – 4 броя; писмо вх. №
А-17974/20.08.1999 г. за унищожаване на работно дело IP-20 (Пз). Посочено е, че е извършено снемане от
действащи оперативен отчет през 1962 г. и публичната длъжност или публичната
дейност, която е послужила като основание за проверката – съдебен заседател от
1995 г. до 2000 г.
По делото
е представено и прието заверено копие от Регистър за агентурата, от който е
видно, че с номер по ред 71215, на 12.06.1962 г. е регистриран агент с
псевдоним „З..“, вербуван от Поделение „Затвори“ с посочена дата на вербовката
15.05.1962 г., посочено е и името на оперативния работник. Представени са също
и картони обр. 4, на които е записано, че И.Д.Т. има псевдоним „З..“,
категорията е „агент“ и името на ръководИ.го служител. Върху първото картонче е
отбелязана дата 20.09.1962 г. Причини за изключването е посочено
„непригодност“, дата на предаването в архив – на 13.12.1962 г. Представен е и
картон от същия образец, в който е посочено името И.Д.Т., псевдоним „З..“,
месторождението на жалбоподателя гр. Г. Д.., дата на раждане *** г., като дата
на вербовката е посочена 15.05.1962 г. С подобно съдържание е и другото прието
в заверено копие картонче обр. 4. Към административната преписка е приложено
писмо вх. № 44/08.07.1999 г. до Служба ИА – МВР гр. София, от което писмо е
видно, че са изпратени описи за унищожени архивни дела на бившата ДС. Към
писмото са приложени три броя описи. Налице е към административната преписка
заверено копие от опис на книжата, находящи се в досие № 71215/1962 г.
Представено е и предложение за вербовка на затворника И.Д.Т. от 26.12.1961 г.,
рапорт от 08.06.1962 г., относно извършената вербовка на затворника И.Д.Т.,
регистрационна бланка за регистрация на агент „З..“ на лицето И.Д.Т., роден на
*** г., в гр. Г.. Д.., като е посочено на бланката, че ще се води за агент по
линия на БФО – ВМРО, като оперативен работник, открил делото, е посочен П. К..,
както и че на делото е даден по централизования отчет № 71215. Приложени са
справки по донесения, относно И.Т., рапорт (проучване). Към преписката е приложена
и характеристика с посочена дата под подписа 09.07.1962 г. за работата на агент
„З…“ – И.Д.Т. по линия на БФО в Пазарджишкия затвор, както и характеристика с
посочена дата 02.12.1962 г., в която се предлага агент „З..“ да бъде снет в
служебен архив и за в бъдеще да се ползва като ДВ.
Заседанието
на Комисията е проведено на 29.01.2019 г., видно от приложения към преписката
Протокол № 4 от същата дата. За установяване на принадлежност към бившите
служби на ДС на оспорващия, в качеството му на агент с псевдоним „З…“ са
гласували членовете на цялата Комисия, присъствали на заседанието.
Съдът
намира, че жалбата е допустима, като подадена в срок от лице, което има правен
интерес от оспорването, в качеството му на адресат на обжалвания
административен акт.
Разгледана
по същество, същата се явява неоснователна.
Съгласно
чл. 9, т. 2 от специалния закон, при осъществяване на дейността си, Комисията
разкрива и обявява имената на българските граждани, заемали или заемащи
публични длъжности, или извършвали, или извършващи публична дейност, за които е
установена принадлежност към органите по чл. 1 от Закона. Комисията обявява,
съгласно чл. 29, ал. 1 от Закона, принадлежността на лице към органите по чл. 1
с решение, което съдържа посочените реквизити в чл. 29, ал. 2, т. 2 от Закона.
Видно от
приетите доказателства, решението е прието от компетентен орган в рамките на
предоставените му по закон правомощия, при спазване на процесуалноправните
правила, разписани в специалния закон.
Съгласно
разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 7 от Закона, публични длъжности по смисъла на
този нормативен акт, са съдиите, съдебните заседатели, прокурорите,
следователите, дознателите, разследващите полицаи, военните разследващи
полицаи, разследващите митнически инспектори. Видно от представените по делото
доказателства, през периода 1995 г. – 2000 г. жалбоподателят е заемал публична
длъжност – съдебен заседател в Районен съд – Пазарджик. Съгласно разпоредбата
на чл. 26, ал. 1, т. 2 от Закона, установяването на принадлежност към органите
по чл. 1 е задължително за лица, заемали и заемащи публични длъжности, както и
извършвали или извършващи публични дейности от 10.11.1989 г. до извършване на
проверката. Оспорващият Т. попада в кръга на лицата, които следва да бъдат
подложени, съгласно цитираната разпоредба на закона, на задължителна проверка.
Принадлежността
към органите по чл. 1 се установява въз основа на документи, съдържащи се в
информационните фондове, както следва: за секретен сътрудник – със
собственоръчна написана или подписана декларация за сътрудничество;
собственоръчно написани агентурни сведения; документи за получени
възнаграждения; документи, собственоръчно написани или подписани от сътрудник,
съдържащи се в делата на оперативен отчет; документи от ръководИ.го щатен или
нещатен служител, както и наличие на данни за лицето в справочните масиви
(регистрационни дневници и картотеки); протоколите за унищожаване или други
информационни носители (чл. 25, т. 3 от Закона).
От
преписката и от решението е видно, че документите, въз основа на които е
установена принадлежността към органите по чл. 1 са документи от ръководил го
щатен служител, регистрационна бланка, регистрационен дневник, картони обр. 4 и
писмо за унищожаване на работното дело на жалбоподателя.
Настоящият
съдебен състав намира, че административният орган е постановил правилно
решение, позовавайки се на тези документи, тъй като същите попадат в изброените
по чл. 25, т. 3 от Закона. Решението е прието в предписаната от Закона писмена
форма и има съдържание, обявяващо формата на сътрудничество, съгласно § 1, т. 4
от ДР на ЗДРДОПБГДСРСБНА. В документите, с които е разполагала Комисията,
относно жалбоподателя, се съдържат изискуемите от Закона данни, удостоверяващи
принадлежността в структурите на ДС.
Настоящият
съдебен състав приема, че при наличието на някои от документите, изброени в чл.
25 от Закона, Комисията, при условията на обвързана компетентност, е длъжна да
обяви принадлежност на конкретно лице към структурите на ДС или
разузнавателните служби на БНА. Законът предвижда обявяване на принадлежност на
лицата към ДС и разузнавателните служби на БНА, а не на реалната конкретна
дейност на тези лица в полза на посочените служби. При наличие на който и да е
от документите по чл. 25 от Закона, Комисията следва да обяви принадлежността на
лицето към органите по чл. 1, без да има право да извършва оценка извършвана ли
е действително дейност и каква е била тя. Анализът на чл. 25 от Закона сочи, че
изброяването на посочените в него документи е алтернативно, а не
кумулативно. Наличието на който и да е от тях, вкл. и на тези, посочени в чл.
25, ал. 1, т. 3 от Закона, които не носят подписа на вербувания, е достатъчно
основание за обявяване на принадлежност по смисъла на ЗДРДОПБГДСРСБНА.
В този
смисъл приложените към жалбата и приети по делото заверени преписи от смъртна
присъда, удостоверение за освобождаване от затвора, протокол за изплащане на
обезщетение като репресиран са неотносими към правния спор. Те доказват
твърдяната в жалбата репресия по отношение на оспорващия, но наличието
на този безспорно доказан факт не може, поради изложеното по-горе, да води
до незаконосъобразност на оспорения акт по обявяването на
принадлежност към органите на ДС.
По
възражението в жалбата, че оспорваният административен акт е немотивиран, съдът
намира следното:
Специалният
закон урежда обявяването на принадлежност на български граждани към органите по
ал. 1 за лицата по чл. 26, ал. 1. В закона е разписан редът за установяване и
обявяване на принадлежност към ДС и разузнавателните служби на БНА. Посочени са
документите, въз основа на които се установява принадлежността към тези органи
на секретен сътрудник. Следователно законът въвежда специален процесуален ред
за издаване на решение, относно принадлежността към органите на ДС. В чл. 29,
ал. 2 е посочено какво следва да съдържа решението на Комисията. За секретен
сътрудник, съгласно чл. 29, ал. 2, т. 2, в решението следва да се посочи: трите
имена на лицето по документ за самоличност; дата и място на раждане; трите
имена на вербувалия и ръководИ.го щатен или нещатен служител; структурата или
структурите, в които е осъществявано сътрудничеството; качеството, в което е
осъществявано сътрудничеството; използваните псевдоними и документи, въз основа
на които е установена принадлежността към органите по чл. 1; кога е снето от
действащия оперативен отчет; както и публичната длъжност или публичната
дейност, която е заемало или извършвало, или заема или извършва по време на
проверката. Всички тези елементи на решението се съдържат в оспорвания
административен акт. При наличие на законовата регламентация по чл. 29, ал. 2,
т. 2, излагането на мотиви в решението е строго лимитирано. Мотивите на
решението следва да съдържат посочения минимум в чл. 29, ал. 2, т. 2. Това е
така, тъй като Законът регулира обявяването на принадлежността на българските
граждани към органите по ал. 1. В Закона не е разписан ред, в който да се дава
оценка морална, негативна или позитивна на евентуално извършвана в миналото
дейност от специалната комисия. Законът в тази му част възлага на комисията оповестителни,
а не аналитични и оценъчни функции. Единствено Комисията трябва да обяви
установената принадлежност по реда на Закона, въз основа на документите,
изброени в чл. 25 от същия. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на Закона, документ е
всяка записана информация, независимо от материалния й носител, вкл.
информацията в автоматизирани и комплексни информационни системи и база данни.
Точно въз основа на такива документи, по смисъла на специалния закон, е взето
оспореното в настоящото производство решение. Комисията следва само да установи
налице ли са документи по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на Закона и съдържат ли се
в тези документи данни за проверяваното лице.
Законът
урежда и реда за достъп, разкриване, използване и съхраняване на документите на
ДС и разузнавателните служби на БНА, вкл. и на техните предшественици и
правоприемници за периода от 09.09.1944 г. до 16.07.1991 г. Това е друга
дейност, различна от обявяването на принадлежност на българските граждани към
органите по ал. 1. Комисията, съгласно чл. 9, при осъществяване на дейността
си, относно втората част от предмета на закона, разкрива и обявява имената на
българските граждани, заемали или заемащи публични длъжности, или извършвали
или извършващи публична дейност, за които е установена принадлежност към
органите по чл. 1. Предписаното в чл. 9, т. 1, а именно – издирва, събира,
проучва, анализира и оценява документи, съдържащи информация за дейностите на
органите по чл. 1, не е насочено към отделни субекти, а към специфичен тип
изследователска дейност за работата на част от репресивните институции на
тоталитарната държава. В изпълнение на функцията си по разкриване и обявяване
имената на българските граждани, Комисията няма правомощия да анализира и
оценява документите, съдържащи информация за проверяваното лице, а единствено
дали тези документи отговарят на регламентираното за нуждите на закона понятие
за документ.
В жалбата
се твърди и се посочва практика на Върховния административен съд, че Комисията
не разполага с правомощията да се произнесе за пореден път по принадлежността
на същото физическо лице към органите по чл. 1 от Закона, след като вече е
установила и обявила неговата принадлежност към тези органи на базата на същите
документи по чл. 25, ал. 1, т. 3 от Закона. Това би било така, ако предходното
Решение № 2-498/28.04.2015 г. е влязло в сила. Видно от представеното решение
на АССГ оспореният административен акт е отменен, като решението на
първоинстанционния съд е потвърдено с Решение № 7109/07.06.2017 г., постановено
по адм. д. № 10148/2016 г. на Върховен административен съд, Трето отделение.
След като решението е отменено, не е налице стабилен административен акт,
относно принадлежността към ДС на жалбоподателя. С отмененото решение е обявена
принадлежността на оспорващия, в качеството му на общински съветник от месец
11.1999 г. до месец 11.2003 г. в Общински съвет – Пазарджик. Съгласно
разпоредбата на чл. 26, ал. 1, т. 2 от Закона, задължително се установява
принадлежността на лицата, заемащи или заемали публични длъжности. Видно от
разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 7 от Закона, публична длъжност е и длъжността
на съдебния заседател. Проверката е извършена на жалбоподателя във връзка със
заемана от него друга публична длъжност, тази на съдебен заседател . Същият
подлежи като съдебен заседател на задължителна проверка и отмененото решение, с
което е била обявена принадлежността му, с оглед друга публична длъжност, не е
пречка да се постанови оспореното в това производство решение.
В случая
е неприложима и разпоредбата на чл. 177, ал. 2 от АПК. Постановеното решение не
е в противоречие с влязлото в сила решение по адм. д. № 5218/2015 г. на АССГ. В
мотивите на отменителното решение на АССГ изрично е посочено следното:
„Анализът на документите и правните изводи са задължителни мотиви на
административния акт по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Такива мотиви липсват. От
представения по делото протокол от проведено заседание, на което е гласувано
решение за установяване на принадлежността на жалбоподателя към органите по чл.
1 от Закона, е видно, че липсват каквито и да е конкретни съображения, въз
основа на които е прието, че жалбоподателят е бил съпричастен към дейността на
органите по чл. 1 от Закона. Липсата на мотиви към административния акт е
достатъчно основание за отмяната му. Съдът не е длъжен да установява какви са
били съображенията на административния орган, издал обжалваното решение, а
следва да провери тяхната законосъобразност и правилност. При липса на мотиви в
административния акт, тази проверка е невъзможна“.
Следователно
отмяната на оспореното предходно решение е постановена поради допуснати
съществени нарушения на административно-производствените правила. С решението
си съдът не е разрешил спора по същество. Същият е констатирал наличието на
съществено процесуално нарушение, което е довело до отмяна на предходното
решение на Комисията. Крайното заключение за нарушение на разпоредбата на
чл.59, ал.2, т.4 от АПК се съдържа и в мотивите на потвърдителното решение на
касационната инстанция.
Настоящият
съдебен състав намира, че в това решение не е формирана сила на присъдено нещо
относно спорното право. Оттук се налага изводът, че издаденият нов
административен акт не е постановен в противоречие с влязлото в сила съдебно
решение на АССГ. С оглед изложеното не може да се обоснове извод за нищожност
на оспорения административен акт, тъй като същият не кореспондира с хипотезата
на нормата на чл. 177, ал. 2 от АПК.
Предвид
изхода на делото настоящият съдебен състав намира, че претенцията на
процесуалния представител на ответника за присъждане на разноските по делото е
основателна и следва да бъде уважена, поради което оспорващият следва да бъде
осъден да заплати на Комисията юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
(сто) лева.
Воден от
горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Административен
съд – Пазарджик, IV-ти
състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.. Д.Т. ***, подадена чрез адв. В.П., против
Решение № 2-1549 от 29.01.2019 г. на Комисията за разкриване на документите и
за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и
разузнавателните служби на Българската народна армия (Комисията) в частта,
относно обявяване на принадлежността на И. Д.Т. към органите по чл. 1 на Закона
за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на
български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на
Българската народна армия.
ОСЪЖДА И.
Д.Т. ***, да заплати в полза на Комисията за разкриване на документите и
за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и
разузнавателните служби на Българската народна армия юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.
Решението ПОДЛЕЖИ на обжалване пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
Съдия:/П/
Решение от
11.4.2022г. по Административно дело 9566/2019 Върховен административен съд
РЕШЕНИЕ № 3407 ОТ 11.04.2022
Г. НА ВАС СОФИЯ, ТРЕТО ОТД. ПО АДМ.Д. № 9566/2019 Г. - ОТМЕНЯ Решение № 526 от
18.07.2019 г., постановено по адм. д. № 464 по описа на Административен съд –
Пазарджик за 2019 г., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на Решение № 2-1549 от 29.01.2019 г. на Комисията за
разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани
към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия в
частта, с която е установена и обявена принадлежността на И. Д. Т., с ЕГН… към
органите по чл. 1 на Закона за достъп и разкриване на документите и за
обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и
разузнавателните служби на Българската народна армия.
ОСЪЖДА Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност
на български граждани към държавна сигурност и разузнавателните служби на
Българската народна армия да заплати на М. В. Т.. с ЕГН.., В.. И. Т., с ЕГН … и
А. И. Т., с ЕГН … сума в размер на по 960,00 (деветстотин и шестдесет) лв.,
представляваща сторени разноски за държавни такси и за адвокатско
възнаграждение за двете съдебни инстанции.
Решението не подлежи на обжалване.