Р Е Ш Е Н И Е
№ 155
гр.Г.Оряховица, 04.04.2019г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Горнооряховски районен съд, втори състав в публично
заседание на първи април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Еманоел
Вардаров
при секретаря М.К.
и в присъствието на прокурора . . . . . . . ., като разгледа докладваното от
съдията Вардаров
гр.дело№109/2019г. по описа
на Горнооряховския районен съд, за да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Обективно съединени искове по чл.144
от СК ввр. чл.142 ал.1 от СК, чл.149 от СК.
Ищцата Д.С.Б.(чрез адв.Пр.С. от ВТАК) твърди, че е навършила 18-годишна
възраст, но продължава редовното си обучение си в средно учебно заведение(за
учебната 2018г./2019г. е записана в ХII-клас на СУ„Св.Св.Кирил и Методий” гр.Зл.). Твърди, че
родителите и са разделени повече от четири години, като ищцата живее при своята
майка Е.Б.К.. Съобразно чл.144 от СК родителите дължат издръжка на пълнолетните
си деца, докато учат редовно в средно учебно заведение, за предвидения срок на
обучение,до навършване на 20-годишна възраст. Ищцата твърди, че не притежава
собствени доходи - не работи и не получа за тази учебна година стипендия или
доходи от използване на имущество. Също така,
не притежавала недвижимо имущество или движимо имущество на значителна
стойност. В същото време се твърди, че ответникът има постоянни доходи, не
страда от тежко заболяване, не се грижи за други свои низходящи или за
пълнолетни лица, които учат в средно или висше учебно заведение, редовно
обучение. Твърди се също, че във връзка с обучението в средното учебно
заведение има моралната и материална подкрепа от страна на своята майка, но са
и били нужни допълнителни средства за закупуване на учебници, технически
помагала и пособия, средства за пътуване от с.Горско Ново село до гр.Зл. и обратно. Нужни и били средства за социални контакти и
общуване съобразно нейната възраст. През м.май.2019г. и предстоял абитуриентски
бал, за което и били нужни допълнителни
средства за дрехи, обувки, аксесоари и за провеждане на самия бал. Моли съда да
осъди ответника: -да и заплаща месечна издръжка в размер на по 150.00лв.,
считано от 22.01.2019г. до настъпване на обстоятелства за нейното изменение иди
прекратяване, ведно със законната лихва за забава при всяка просрочена вноска,
считано от датата ни изискуемостта до окончателното и изплащане; -да и заплати
издръжка за минало време за периода: 16.11.2018г.-21.01.2019г. в размер на
300.00лв., ведно със законната лихва за забава при всяка просрочена вноска,
считано от датата ни изискуемостта до окончателното и изплащане.
Ответникът С.Р.Б.(чрез адв.М.Б. от ВТАК) счита предявените искове за допустими, но
неоснователни. Признава твърденията, че е баща на молителката. Бракът на родителите на
молителката - Е.Б.К. и С.Р.Б. е
прекратен с развод. Оспорва изцяло предявения иск за издръжка за минало време
от 16.11.2018г. до 21.01.2019г., тъй като е трайно безработен и до настоящия
момент. Възразява срещу твърденията на ищцата, че има постоянни доходи. Твърди
се, че няма никакви доходи, не притежава никакво движимо и недвижимо имущество
и е в невъзможност да дава издръжка на Д.С.Б.. Съгласно чл.144 от СК родителите
дължат издръжка на пълнолетните си деца, ако учат редовно в средни учебни
заведения за предвидения срок на обучение до навършване на двадесетгодишна
възраст при условие, че не могат да се издържат от доходите си или от използване
на имуществото си и родителите могат да я дават без особени
затруднение(кумулативно зададени предпоставки). Оспорва изцяло като
неоснователен и предявения срещу него иск за месечна издръжка в размер на
150.00лв. на месец за периода: 21.01.2019г.-30.06.2019г. със същите аргументи.
В този смисъл претенциите за издръжка за
минало време и за в бъдеще време се явявали неоснователни.
Съдът, след като взе предвид
становищата на страните, изложените от тях съображения, и прецени събраните по
делото доказателства съобразно ГПК, приема за установено следното:
Видно от приложеното удостоверение
за раждане, издадено въз основа на Акт№732/21.11.2000г. за раждане от Общ.В.Търново
Д.С.Б. е родена на ***г. в гр.В.Търново и е с родители: Е.Б.К.(Б.) и С.Р.Б.. Към настоящия момент Д.С.Б. е с 18 навършени години. Не се спори, че ищцата Б.
*** с майка си Е.Б.К., а бащата С.Р.Б. живее в гр.Г.Оряховица.
Д.С.Б. продължава обучението си в ХII-клас
в СУ„Св.Св.Кирил и Методий” гр.Зл. за учебната 2018г./2019г.,
видно от издаденото удостоверение с изх.№AД-24-213/17.01.2019г.
Видно от удостоверение от
23.01.2019г., издадено от „А.“АД, Е.Б.К. работи по трудово правоотношение в
дружеството, като през периода: м.януари.2018г.-м.декември.2019г. вкл. е с брутен доход общо в размер на 11505.00лв.(към
950.00лв. на месец).
Според удостоверение с
изх.№**********/24.01.2019г., издадено от Общ.Г.Оряховица по партидата на Д.С.Б. „няма декларирани данни по чл.14 от ЗМДТ като собственик и ползвател“ и „няма данни за декларирани МПС и ППС“.
Според удостоверение с
изх.№**********/13.03.2019г., издадено от Общ.Г.Оряховица по партидата на С.Р.Б.
„няма декларирани данни по чл.14 от ЗМДТ
като собственик и ползвател“ и „няма данни за декларирани МПС и ППС“.
Видно от справка от 21.02.2019г. за
актуално състояние на трудовите договори към 21.02.2019г. на НАП, С. Р.Б. е в
трудово правоотношение с „Г.“ ЕООД гр.В.Търново, въз основа на Трудов договор от
12.02.2019г. на длъжност „шофьор товарен автомобил“. Предвид оспорването от
страна на ответника на факта за съществуващо трудово правоотношение с „Г.“ ЕООД,
съдът е изискал от работодателя данни
относно изпратеното уведомление по чл.62
ал.5 от КТ. В отговор на това, с молба с вх.№3634/28.03.2019г. управителят на „Г.“ЕООД, че действително е
бил изготвен Трудов договор№000142/12.02.2019г.
Ответникът започнал работа, като бил „канен многократно да се яви в офиса
на фирмата, за да подпише трудовия си договор, но всеки път отлагаше да направи
това, като изтъкваше различни причини. След няколко дена същият престана да се
явява на работа и не си вдигаше телефона”. Със
Заповед№000071/22.02.2019г. трудовото правоотношение било прекратено,
като се твърди, че за срока на действие
на договора са били платени всички
дължими суми за осигуровките, а за заработеното от Б. време било изплатено
дължимото му се възнаграждение.
Според справката от Дирекция „Бюро
по труда" - гр. Горна Оряховица от
12.03.2019г. за периода: 01.01.2008г.-12.03.2019г.
С.Р.Б. не е имал регистрация като безработен в Дирекция „Бюро по труда” гр.Г.Оряховица.
Същият е бил регистриран като безработен във на Дирекция „Бюро по труда"
гр.В.Търново/филиал Зл./ за следните
периоди:12.01.2007г.- 07.02.2008г.; 03.04.2009г.- 02.07.2009г.; 28.02.2011г.-28.06.2011г.; 12.01.2012г.-25.07.2013г.;
25.03.2014г.-17.06.2015г. На Б. е било отпуснато обезщетение за безработица от
ТП на НОИ - Велико Търново за периода: 28.02.2011г.-13.08.2011г., спряно
считано от 29.06.2011г. поради прекратяване на регистрацията.
От двете страни са ангажирани
гласни доказателства. Св.Е.Б.К.(майка на Д.С.Б.) твърди, че от момента на навършване
на пълнолетие на ищцата, баща и не бил плащал никаква издръжка. Имала
информация, че работел в кооперация „Тих труд” където карал бус,
а напоследък работел в гората. От ответника разбрала, че „ако си купел автомобил, ще го регистрирал на
името на приятелката си”. Двете деца(ищцата Д.С.Б. и сестра и Софи С.Б.) не се
виждали с баща си, който не им плащал издръжка и не се интересувал от тях.
Наложило се ЧСИ да му продаде къщата, за да изплати издръжката за 2014г.-2015г.
Д.С.Б. *** и учи в гр.Зл., като пътува
безплатно с училищен автобус. Св.С.Р.Д.твърди, че живее на семейни начала със С.Р.Б..
Твърди, че ответникът е безработен от
повече от половин година, а свидетелката
„го осигурявала”. Твърди, че
двамата с ответника живеят в жилище в гр.Г.О.(собственост на родителите
и). Ответникът ползвал автомобил, който бил собственост на свидетелката. Свидетелката заявява, че работи в „М.ЕООД
гр.Г.Оряховица - със заплата
800-1000лв., като изплаща и около 150.00лв. месечна вноска по кредит.
С Определение от 15.03.2019г. по
гр.дело№110/2019г. ГОРС е одобрил спогодба(с последиците на влязло в законна
сила решение), според която С.Р.Б. се задължил да заплаща на С.С.Б. с ЕГН**********,
действаща лично и със съгласието на своята майка и законна представителка Е.Б.К.
ежемесечна издръжка в размер на по 150.00лв., считано от 21.01.2019г., до
настъпване на законни основания за нейното изменяване
или прекратяване, заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, от
датата на изискуемостта на всяко вземане до окончателното му изплащане.
При така установените факти съдът
прави следните правни изводи:
Издръжката е институт на семейното
право и представлява основано на закона задължение за определени членове към
други членове от семейния кръг. Семейноправният
характер на издръжката се съпътства от имуществен елемент, защото задължението
за даване на издръжката е парично. Чрез иска за присъждане на издръжката се
постига удовлетворяване на имуществени права на нуждаещия се от издръжка и е
насочен срещу имуществената сфера на ответника. Задължението на родителите по
чл.144 от СК е да дават издръжка на своето пълнолетно дете, когато учи редовно
в средно, полувисше или висше учебно заведение. Идеята, заложена в този законов
текст, е да бъдат подпомагани пълнолетните лица, когато учат в средни,
полувисши и висши учебни заведения и нямат свои доходи за издръжка, и то само
доколкото даването на издръжка от родителите няма да ги затрудни особено -
чл.144 от СК. Също според чл.142 ал.1 от СК размерът на издръжката се определя
според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на
лицето, което я дължи. Това означава, че родителят трябва да притежава средства
над собствената си необходима издръжка, които да му позволяват без особено
затруднение да отделя средства и за издръжка на пълнолетното си дете(Решение№179/22.03.1996г.
по гр.д.№1285/1995г. - ВКС IIг.о.,
Решение№4/28.02.1999г. по гр.дело№866/1998г. - ВКС IIг.о.,
Решение№199/17.05.2011г. по гр.дело№944/2010г. - IIIг.о. ВКС;
Решение№195/01.06.2011г. по гр.дело№1424/2010г. - IIIг.о.;
Решение№469/26.10.2011г. по гр.дело№2/2011г. - IVг.о.; Решение№170/24.07.2013г. по
гр.дело№1ЗЗ9/2012г. - IIIг.о. ВКС). Не може да се
настоява за присъждане на такава издръжка във всички случаи, без да се
съблюдават възможностите на родителя с оглед на материалните и икономически
условия на живот понастоящем(Определение№1347/28.11.2012г. по
гр.дело№369/2012г. на ВКС). Налице е ограничение, свързано с обстоятелството,
че се касае за пълнолетно дете, което поначало е длъжно само да се грижи за издръжката
си. Неговият родител може да бъде заставен да му дава такава само ако се
изясни, че това не би го затруднило особено. В закона няма легално определение
за понятието „особени затруднения”, но същността му лесно може да се изясни(по
тълкувание да означава ограничаване на
възможностите за задоволяване на елементарните конкретни нужди на самия
родител), като се има предвид същността
на издръжката като задължение за доставяне на средства за съществуването на
нуждаещия се. Следователно, дали са налице особени затруднения или не, се
преценява с оглед на материалните възможности на родителите, както и с оглед на
наличието на други обстоятелства, които пряко рефлектират върху тези материални
възможности. Изложеното води до извода, че родителят трябва да притежава
средства над собствената си необходима издръжка, които да му позволяват без
особено затруднение да отделя средства и за издръжка на пълнолетното си дете.
Това означава, че родителят трябва да притежава средства над собствената си
необходима издръжка, които да му позволяват без особено затруднение да отделя
средства и за издръжка на пълнолетното си дете. В ППВС№5/1970г. е посочено
принципното положение, че възможността за даване на издръжка е винаги обективна
и конкретна и се определя от имуществото и от доходите на задълженото лице.
Предвид изложеното, уважаването на
предявения иск по чл.144 ввр. чл.142 ал.1 от СК ще
следва от доказването на следните произтичащи от фактическия състав на чл.144
от СК предпоставки: -пълнолетното дете-ищец(ненавършило 25-годишна възраст) да учи редовно във висше
учебно заведение; -пълнолетното
дете-ищец да не може да се издържа от доходите си или от използване на
имуществото си; -даването на издръжка да не съставлява особено затруднение за
родителя-ответник. Всички елементи на фактическия състав следва да са налице
кумулативно.
Безспорно е, че Д.С.Б. е навършила
пълнолетие(и не е навършила 25 години) и продължава обучението си(за средно
образование) в в ХII-клас в СУ„Св.Св.Кирил и Методий”
гр.Зл. за учебната 2018г./2019г. По делото не се
установи същaта да има някакви доходи или имущество,
от което да може да се издържа. Освен това по делото са налице доказателства,
сочещи, че ответникът в производството има друго непълнолетно дете(Софи С.Б.), на
което дължи безусловно издръжка за разлика от дължимостта
на издръжката за пълнолетния му дъщеря.
По делото липсват доказателства, че
ответникът по иска - С.Р.Б. получава доходи от трудово или друго правоотношение.
Въпреки направените опити от процесуалния представител на ищцата да докаже, че
ответникът работи, събраните доказателства(справки, удостоверения и свидетелски
показания) в тази връзка се явяват недостатъчни, такъв извод да бъде направен.
У съда, както и у ищцовата страна възниква съмнението
за недобросъвестно поведение от страна на ответника, доколкото в действителност
се събра информация, че С.Р.Б. „работел в кооперация „Тих труд” където карал бус, а напоследък работел в гората“, макар св.Е.Б.К. да не
знае подробности за местоработата му. Същевременно, обаче в представената от самия ответник справка
от НАП, обхващаща период към 21.02.2019г.
е отчетено трудово правоотношение с „Г.“ЕООД гр.В.Търново, въз основа на
Трудов договор от 12.02.2019г. на длъжност „шофьор товарен автомобил“. Oт приложената допълнителна информация(под формата на
молба, трудово договор и последваща
заповед) става ясно, че на практика ответникът е престирал
труд без подписан трудов договор, като
впоследствие било прекратено и трудовото
правоотношение. Така или иначе свидетелските данни и справките припокриват определен период, през който
полагания от Б. труд и отношенията, свързани с полагането му не са били обективирани в изискуемата от закона правна форма. Според
справката от Дирекция „Бюро по труда“ - гр.Г.Оряховица за периода: 01.01.2008г.-12.03.2019г. С.Р.Б.
не е имал регистрация като безработен, а е имал регистрации в друго поделение
на АЗ(филиал Зл.), но за минали периоди до 2015г.
Практиката е категорична, че не може да се презюмира
съществуването на факти, без да е изрично доказано съществуването им, тъй като
това би било процесуално нарушение(Решение№469/26.10.2011г. по гр.дело№2/2011г.
– IVг.о. ВКС). Доколкото липсват доказателства,
удостоверяващи, че С.Р.Б. работи по
трудов договор, следва да се приеме, че същият е безработен, както твърди той
самият. Според практиката на ВКС относно исковете по чл.144 от СК,
трудоспособността на родителя не следва да се преценява, щом той реално не се
доказва да работи. В случая, от значение са обективните данни за доходите на
родителя, а не възможността му да реализира такива(Решение№305/07.06.2011г. по
гр.дело№1269/2010г. ВКС). Само поради обстоятелството, че родителят е
трудоспособен и по презумпция може да си осигурява доходи от труд, не значи, че
дължи издръжка по чл.144 от СК. Родителят отговаря по чл.144 от СК тогава,
когато притежава средства над собствената си необходима издръжка, които да му
позволят, без особени затруднения да отделя средства и за издръжка на
пълнолетното си дете(Решение№199/17.05.2011г. по гр.дело№944/2010г. – IIIг.о. ВКС). Трудоспособността при липсата на доходи е
правно значима само в хипотезите на чл.143 ал.2, ал.3 от СК, защото
задължението за издръжка в тези случаи произтича от основното задължение на
родителите да се грижат за ненавършилите пълнолетие деца и да им осигуряват
условия на живот, необходими за развитието им.
Не бе доказано по делото и
ответникът да разполага с каквото и да било имущество. Удостоверението за
декларирани данни с изх.№**********/13.03.2019г., издадено от
Общ.Г.Оряховица, не съдържа информация
за притежавани от ответника имоти и
МПС/ППС, като адресът за кореспонденция на ответника(гр.Г.О.) не обуславя извод, че имотът,
на който е този адрес за кореспонденция,
е собственост на ответника Б.. Аналогичен е и изводът относно ползването на МПС. В тази връзка са и показанията на св.С.Р.Д.относно
собствеността на жилището(собственост на нейните родители) и на лекия
автомобил(нейна лична собственост). Не следва да се обсъждат доходите на св.Силвана Р.Денева, с която ответникът
живее на семейни начала, тъй като те не
могат да бъдат взети предвид при преценка възможността на С.Р.Б. да дава издръжка. Не може да се изведе такава възможност и от
факта, че ответникът е заплатил адвокатско възнаграждение, доколкото практика
приема, че само по себе си заплащането на адвокатски хонорар не е
обстоятелство, доказващо материална и финансова обезпеченост на едно лице, нито
регулярни доходи на същото, още повече, че е възможно заплатената сума да бъде
набавена чрез вземане на заем, тъй като у лицето съществува очакването
заплатеният адвокатски хонорар да бъде възстановен от насрещната страна по
делото.
Съдът, макар да акцентира
вниманието си и това на родителя-ответник върху нуждата от издръжка на ищеца,
следва да вземе предвид, че в случая не са налице всички кумулативно изискуеми
предпоставки за правото на издръжка по чл.144 от СК и чл.149 от СК ввр. чл.144 от СК и по-конкретно, че не е доказана
възможността ответникът да дава поисканата издръжка без особени затруднения. С
оглед събраните данни, че ответникът няма никакви свои доходи, макар и будещи
известно съмнение, съдът е длъжен да приеме, че ответникът не разполага дори
със сума за поддържане на социален минимум на живот и всяка една определена
издръжка би се оказала прекомерно висока и би представлявала „особено
затруднение“ за него, тъй като той няма доход дори за собствената му издръжка.
Предвид посоченото по-горе, следва да се приеме, че обстоятелството във връзка
с възможността на ответника да дава издръжка на пълнолетното си дете, учащо в
средно учебно заведение, без особени затруднения, не е доказано, а в този
случай родителят не дължи издръжка(Решение№195/01.06.2011 г. по
гр.дело№1424/2010г. - IIIг.о. ВКС). В този смисъл
предявените искове следва да бъдат отхвърлени.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК и
предвид това, че ответникът е направил
искане за присъждане на направените по делото разноски, настоящата инстанция
дължи произнасяне за присъдени разноски. В чл.5 б.“ж“ от ЗДТ е посочено, че
ищците по искове за издръжка се освобождават от заплащане на държавна такса,
без да се визира освобождаване от заплащане
на разноски по производството. Но
това е така, защото ЗДТ урежда само въпроса за държавните такси, а не и тоя за
разноските по производството на делата. Това не означава, че по този начин се дерогира правилото на чл.78 ал.3 от ГПК в случай на
отхвърлени искове за издръжка, т.е. ищците са длъжни да заплатят направените от
ответника разноски в случаите, когато предявените от тях искове за издръжка
бъдат отхвърлени. С оглед на изложеното в полза на С.Р.Б. следва да бъдат присъдени
направените по делото разноски в размер на 300.00лв.(адвокатско възнаграждение),
които Д.С.Б. следва да му заплати.
Водим от изложените
съображения и на основание чл.258 и сл.
от ГПК и чл.7 ал.2 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от
страна на Д.С.Б.
с ЕГН**********,***, против С.Р.Б. с ЕГН**********,***,
за: -месечна издръжка в размер на по 150.00лв., считано от 22.01.2019г. до
настъпване на обстоятелства за нейното изменение иди прекратяване, ведно със
законната лихва за забава при всяка просрочена вноска, считано от датата ни
изискуемостта до окончателното и изплащане; - издръжка за минало време за
периода: 16.11.2018г.-21.01.2019г. в размер на 300.00лв., ведно със законната
лихва за забава при всяка просрочена вноска, считано от датата ни изискуемостта
до окончателното и изплащане.
OСЪЖДА Д.С.Б. с ЕГН**********,***, ДА ЗАПЛАТИ на С.Р.Б.
с ЕГН**********,***, сумата
300.00лв./триста лева/, представляваща направените разноски по гр.дело№109/2019г. на ГОРС.
На
основание чл.315 ал.2 от ГПК Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок от 15.04.2019г.
Да
се изпрати препис от решението на страните.
Районен съдия: