Р Е
Ш Е Н
И Е № 260052
гр.Хасково,
11.05.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Хасковският окръжен съд, наказателен въззивен състав, в публично съдебно
заседание на тринадесети април, през хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател : Милена Петева
Членове : Филип
Филипов
Капка Вражилова
при участието на секретаря Петя
Делчева, като разгледа докладваното от мл.
съдия Вражилова ВНЧХД №505 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
318 и сл. от НПК.
С присъда №26 от 22.07.2020г.,
постановена по НЧХД № 514/2019г., Районен съд- Харманли признал подсъдимия И.С.Т.
ЕГН ********** за виновен в това, че на 06.06.2019г. в гр.С. нанесъл
на Н.А.Д. ЕГН ********** лека телесна повреда, причиняваща разстройство на
здравето, извън случаите на чл.128 и 129 от НК, изразяваща се в оток по
тилната окосмена част на главата, масивен оток и кръвонасядане по челото в
ляво, отоци, кръвонасадяния и разкъсно-контузни рани по устните на устата,
кръвонасядания на венците, оток по трети пръст на лявата ръка, охлузване по
дясното коляно, поради което и на основание
чл.130 ал.1, вр. чл.78а,
ал.1 от НК го освободил от наказателна отговорност и му наложил административно
наказание „Глоба” в
размер на 1000 лева.
С присъдата
подсъдимият бил осъден да заплати:
- на Н.А.Д. сумата от 1000
лв., представляваща обезщетение за неимуществените
вреди, причинени вследствие на нанесената на 06.06.2019г. лека
телесна повреда- престъпление по чл.130, ал.1 от НК, като искът в останалата му
част, за разликата над 1000 лв. до пълния предявен размер от 3000 лв., бил
отхвърлен като неоснователен;
- на Н.А.Д. сумата от
665 лв., представляваща сторените от него разноски по делото за вещо лице,
държавна такса и адвокатски хонорар;
- по сметка на РС-Харманли
сумата от 50 лв., представляваща държавна такса върху уважения размер на
гражданския иск.
Недоволен от присъдата останал защитникът на
подсъдимия, който депозира в срок въззивна жалба, в която излага доводи за
неправилност на постановения съдебен акт. Счита, че липсват доказателства, от
които да се установи по безспорен и несъмнен начин, че доверителят му е
извършил престъплението, за което е бил осъден. Твърди, че първата инстанция е
допуснала грешки при оценката на приетите за установени факти. Визираните
пороци на обжалвания акт определя като нарушения, които създават пречки за
разкриване на обективната истина по делото. С тези доводи моли въззивната
инстанция да отмени обжалваната присъда и да постанови нова, с която да
оправдае подсъдимия.
В съдебно заседание
защитникът на подсъдимия поддържа въззивната жалба. В допълнение
излага доводи за наличие на процесуални нарушения, допуснати от първата
инстанция. На първо място намира, че е налице изначална нередовност на частната
тъжба, като сочи, че същата е изготвена и подписана от повереника на
пострадалия- адв. И.Ч., за когото твърди, че не разполагал с правомощия за
това. Отделно, счита, че първата инстанция е допуснала процесуално нарушение,
при доклада си по реда на чл.276 ал.1 НПК, в който било посочено, че
причинената на тъжителя телесна повреда е в резултат на огнестрелна рана.
Доколкото последното не кореспондирало на описаното деяние в Разпореждането на
РС-Харманли за предаване на съд, било налице съществено процесуално нарушение, което
не можело да бъде отстранено по реда на въззивния контрол. На последно място
твърди, че подсъдимият не бил редовно призован за предпоследното съдебно
заседание, развило се пред първата инстанция, тъй като призовката за
провеждането на същото била връчена на посочено в разписката като негова сестра
лице, без да е поело изрично задължение да предаде призовката на подсъдимия. По същество счита, че събраните доказателства
не са безпротиворечиви, като в тази насока визира показанията на полицейските
служители, посетили местопроизшествието и възприетите от тях телесни повреди
върху пострадалия. Твърди, че не е налице безпристрастност в показанията на
разпитаната като свидетел съседка на страните по делото. Пледира за ревизия
размера на определеното от РС-Харманли обезщетение. В заключение, моли да бъде
отменена присъдата, а подзащитният му оправдан, а алтернативно- делото върнато
за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд с оглед
отстраняване на допуснатите процесуални нарушения.
От своя страна повереникът на частния тъжител
намира престъплението за доказано по безспорен начин от събраните в хода на
съдебното производство свидетелски показания и изслушаната СМЕ. Обсъжда и анализира
доказателствата по делото, които определя като безпротиворечиви и достатъчни за
изясняването на обективната и субективната страна на състава на престъплението.
Счита, че размерът на присъденото обезщетение е напълно съотносим с причинените
неимуществени вреди, както и със съдебната практика по тези дела. Моли съда да
потвърди акта на РС-Харманли, както и да присъди в полза на частния тъжител
сторените от него разноски за двете съдебни инстанции.
Хасковският окръжен съд, като провери
правилността на обжалваната присъда по направените оплаквания, изтъкнатите
доводи и извърши служебна проверка на същата, констатира следното от фактическа
и правна страна:
На 06.06.2019г., около 02.30ч.
частният тъжител Н.Д. и съпругата му- св.М. Д., заедно с малолетното им дете,
се прибирали от гости с автомобил марка „Фолксваген”, модел „Поло”, управляван
от жената. Св.Д.
спряла колата на паркинга пред жилищния блок, в който живеели в гр.С., ул.Р. №** вх.*,
като я гарирала непосредствено до автомобила
на подс.И.Т., който живеел в същия жилищен блок. Малко преди това св. Л. Г.-
също живуща в сградата, чула шум от включената аларма на автомобила на подс.Т..
Слязла пред входа на блока и позвънила по домофона, за да уведоми собственика
на колата. В този момент св.Г.
забелязала и прибиращото се по това време семейство Д. След като сигнализирала
подсъдимия, св.Г. се
прибрала в дома си, откъдето през един от прозорците имала пряка видимост на
пространството пред блока. Последното било добре осветено, тъй като сградата
била наскоро санирана. По този начин св.Г.
видяла как сем.Д. се
насочвали към входа на блока, където били пресрещнати от подс.Т.. Последният,
афектиран от включената аларма, причина за което намерил в паркиралия до
неговия лек автомобил, след като се развикал на тъжителя, му нанесъл удари с
юмруци в областта на главата. Вследствие на ударите, тъжителят паднал на земята.
Всичко това се случило в присъствието на съпругата на тъжителя и тяхното
малолетно дете. Инцидентът бил наблюдаван през прозореца и от съпругата на
подсъдимия- св. К. А.,
която с думи окуражавала действията на мъжа си. От своя страна, като видяла
случващото се, св.Г.,
викайки през прозореца, се опитала да обясни на подсъдимия, че алармата се е
включила още преди сем.Д. да
паркират автомобила си до неговия. Св.М. Д.
съобщила за инцидента на тел.112, в резултат на което по-късно на място
пристигнали полицейските служители- свидетелите А. П. и Е. Г.
На следващия ден тъжителят
посетил съдебен лекар- д-р Т. П.,
който извършил преглед на пациента и издал Съдебно-медицинско удостоверение на
живо лице №80-I/2019г..
В писменото заключение на същото, било посочено, че при прегледа на Н.Д. бил
установен болезнен оток по тилната окосмена част на главата, масивен оток и
кръвонасядане по челото в ляво, отоци, кръвонасядания и разкъсно-контузни рани
по устните на устата, кръвонасядане на венците, оток по трети пръст на лявата
ръка, охлузване по дясното коляно, които можели да бъдат получени при нанасяне
на удари с юмруци и последващо падане върху терен.
След
инцидента, според показанията на съпругата му и св. П. Б.- приятел на тъжителя, същият се
чувствал зле, бил разсеян, страдал от недоспиване. Изпитвал също
така страх и стрес вследствие на случилото се.
Такива са и основните параметри на
приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа
обстановка, базирана върху показанията на свидетелите Л. Г., М. Д. и Е. Г. и извършената съдебномедицинска експертиза, в която
са посочени идентични медико-биологични характеристики на причинените
увреждания и причини за тях с тези, описани в заключението от
съдебномедицинското удостоверение на живо лице, издадено на тъжителя на
06.06.2019г., като е определен срок за възстановяване на тъжителя до 20 дни.
При анализа на доказателствата
районният съд е имал последователен и единен подход, който в значителната му
част се споделя от въззивната инстанция. Направеният от
настоящият въззивен състав прочит на доказателствата изисква акцент в
следните насоки:
Присъдата, предмет на настоящата проверка,
е постановена при спазване на съдопроизводствените правила, гарантиращи
нейната правилност и законосъобразност. В съответствие с процесуалния регламент
на приложения ред за разглеждане на делото, са събрани
доказателствата, относими към рамкираната в тъжбата фактология.
Въз основа на тези доказателства са направени верни фактически изводи, спрямо
които не се установява превратност в тълкуването
на доказателствените източници и отдаване на необоснован превес на
уличаващите подсъдимия доказателства.
Интерпретацията
на доказателствените източници, направена в мотивите
на първоинстанционната присъда, е вярна и се споделя от настоящата въззивна инстанция.
Контролираният съд е положил старателни процесуални усилия да селектира
достоверните части на гласните доказателствени средства, като в тази
насока изискванията на чл.14 и чл.107 ал.5 от НПК са изпълнени в максимална
степен. Контролът за достоверност на свидетелските показания е осъществен на
базата на обективна съпоставка помежду им и с оглед
цялостната доказателствена съвкупност, както и въз основа на
внимателно изследваната тяхна вътрешнологическа последователност.
Не може да бъде споделено виждането
на защитата, че разглеждането от първата инстанция на тъжбата, подписана и
подадена от повереника на частния тъжител от негово име, представлява нарушениение
на процесуалните правила. Съгласно разпоредбата на чл.80 от НПК
пострадалият от престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия, може
да повдига и поддържа обвинение пред съда като частен тъжител. Съгласно
изискванията на чл.81 ал.1 от НПК тъжбата трябва да е писмена и да съдържа
данни за подателя, лицето срещу което се подава, и за обстоятелствата на
престъплението, като се прилага и документ за внесена държавна такса. Разпоредбата
на чл.100 ал.1 НПК дава възможност частният тъжител да упълномощи повереник. В
конкретния случай, от приложеното към тъжбата надлежно подписано пълномощно, се
установява, че подателят адв.И.Ч. разполага с представителна власт от името на
упълномощителя Н.Д. да завежда и води частно наказателно дело пред РС-Харманли.
Очевидно, така направената формулировка иманентно включва и възможността за
изготвяне и подаване на частна тъжба от името на доверителя по пълномощното.
Следва да се посочи, че принципно инициативата за повдигане на обвинение по
дела от частен характер е лично на пострадалия, за какъвто в тъжбата се сочи Н.Д..
Това правомощие пострадалият има възможност да реализира както лично, така и
чрез упълномощено лице, но във втория случай, за да се приеме за редовна изготвената
и подадена тъжба, следва да е доказано пълномощието по категоричен и безспорен
начин, каквито доказателства в случая са налице.
Настоящата съдебна инстанция не намира за
основателно и второто оплакване на защитата за допуснато от РС-Харманли
процесуално нарушение, свързано с доклада в съдебно заседание. Образуването на
дела по тъжба на пострадалия съгласно чл.247 ал.1 т.2 НПК съставлява
основополагащо процесуално действие на съда относно предстоящото съдебно
производство. То се изразява в констатация за наличието на положителните и
отсъствието на отрицателните процесуални предпоставки за образуването и
висящността на делото. Частният тъжител, за разлика от прокурора, не е задължен
да даде правна квалификация на описаното в тъжбата посегателство против
личността. Той е длъжен да опише фактологията на събитието, от което се тъжи, а
съдът е властен да даде точната правна оценка на тази фактология. Впоследствие
именно разпореждането на съдията-докладчик за насрочване на делото, ведно с
тъжбата очертава границите на бъдещия доказателствен процес. Според чл.252 ал.4 НПК на подсъдимия се връчва освен копие от тъжбата и копие от разпореждането, с
което й се дава ход, като тези два документа го ориентират относно описанието
за фактите, за правното им квалифициране и за предмета на доказване. Действително,
в случая от РС-Харманли е допусната грешка при докладването по реда на чл.276
ал.1 НПК, като по неизвестни причини в протокола е било отразено, че телесната
повреда е в резултат на огнестрелна рана. Възражения в тази насока не са били
направени от страна на подсъдимия и защитата както в самото съдебно заседание,
така и в определения от закона срок за поправка на протокола. Последното, ведно
с гореизложеното принципно разбиране за предаването на съд и повдигането на
обвинението по дела от частен характер, представлява достатъчно основание да
бъде направен извод, че допусната очевидна техническа грешка от страна на
РС-Харманли при изготвянето на протокола от съдебното заседание не представлява
по същността си процесуално нарушение, което препятства възможността подсъдимия
да научи за какво престъпление е предаден на съд.
Неоснователно е и възражението на защитата по
отношение нередовното призоваване на подсъдимия за предпоследното съдебно
заседание. Видно от материалите по първоинстанционното производство подс.И.Т. е
бил призоваван за всички съдебни заседания на известния му по делото адрес в
гр.С. ул.Р. №** вх.* ет.* ап.**, където лично му е бил
връчен препис от частната тъжба и разпореждането на съда. Призовките, изпратени
на посочения адрес за предпоследното и последното съдебно заседание по делото,
са били получени от лицето И.
С. Т., отбелязана и подписала
се като сестра на подсъдимия в графата за „получател“. Действително името и
адреса на същата не са били изрично записани под текста „Със задължение да му я
предам“. Съгласно разпоредбата на чл.180 ал.6 НПК лицето, чрез което става
връчването, подписва разписка със задължение да предаде призовката, съобщението
или книжата на лицето, за което са предназначени. Последното в случая е било
надлежно сторено с полагането на подпис от страна на посочената като сестра на
подсъдимия. Неточното попълване на бланката на разписката за връчване, при
наличието на отделни графи в нея, дублиращи вписването на името на получател
/когато той е различно от призоваваното лице/ и поемащ задължението за
предаване, не представлява основание да се счита, че предвидената в НПК
процедура по връчване е не е била спазена. Напротив, връчването е извършено
редовно при наличието на положен подпис, с посочено име на лицето, от което
изхожда. Задължението за лицето да предаде призовката произтича от закона, а не
от текста на разписката, където името му е следвало да бъде вписано в
съответната графа.
На последно място за характера на телесните
повреди първата инстанция е базирала изводите си изцяло на база компетентното
заключение на вещото лице, изготвило СМЕ. Вещото лице се е позовало изяло на
медицинската документация, издадена при прегледа на частния тъжител от съдебен
лекар, извършен на следващия ден след инцидента, а именно съдебномедицинското
удостоверение на живо лице №80-I/2019г..
По отношение последното, не е налице съмнение относно истинността и
верността на удостоверената информация. Следователно вещото лице, използвайки
годно писмено доказателство, е дало обоснован отговор на поставените въпроси.
Убедително е защитил и заключението си пред първоинстанционния съд,
поради което правилно контролираният съд се е доверил напълно на изготвеното
заключение. Още повече РС-Хасково в мотивите си, правейки подробен анализ
и съпоставка на показанията на свидетелите, включително и на тези на
полицейските служители, е посочило на кои от тях и защо дава вяра. В случая се
касае за леки телесни повреди и ползването на отпуск по болнични е въпрос на
субективна и медицинска необходимост у пострадалия, каквито характерът на
уврежданията не винаги предполага.
В духа на последното оплакване по
същество, направено от страна на защитата, настоящата въззивна инстанция следва
да признае, че РС-Харманли, не е обсъдил в мотивите си тази част от показанията
на св.Л. Г., в която се твърди, че подсъдимият е ударил
частният тъжител и го изкарал от колата му, а последният, опитвайки се да се
защити, го ударил в лицето. Последното обаче не се подкрепя от останалите
доказателства по делото. Установяването на факти е дейност, строго индивидуална за всеки субект,
която зависи от обективни и субективни фактори – възраст; състояние на даващия
обяснения/показания при извършване на престъплението; наблюдателност; умение за
точно възпроизвеждане; интелектуални възможности; добросъвестност и желанието
за съдействие на компетентните органи при разкриване на обективната истина.
Изброените предпоставки, обуславящи правилното възприемане и коректно
пресъздаване на обстоятелствата, неизбежно рефлектират върху пълноценното и
точно съдържание на гласните доказателствени източници. Затова при
оценка на обясненията и свидетелските показания, те следва да се анализират
обстойно и прецизно, поотделно и в съвкупност с останалите доказателства, което
е спазено от районния съд в разглеждания казус.
В конкретния случай
показанията на св.М. Д. и св.Л. Г. носят информация за начина, по който е било
осъществено деянието, а именно: мястото, времето, авторството чрез описване на
самото нанасяне на ударите от подсъдимия и състоянието на тъжителя веднага след
инцидента. Действително откриват се съвсем незначителни разминавания в показанията
на двете свидетелки относно детайли, които не променят цялостната картина на
изградената от тях фактическа обстановка. Подобно фрагментно несъответствие,
житейски погледнато е твърде възможно, поради обстоятелството, че всеки по
различен начин фиксира избирателно по значимост обстоятелствата от
действителността и съответно ги възпроизвежда през призмата на своята
индивидуалност. Това в още по-голяма степен се отнася за познати на
страните лица, които са склонни под влияние на емоциите да интерпретират и
пречупват през собствените си представи действителността.
В този
смисъл въззивният съд не открива
фрапантна непоследователност и вътрешно противоречие в показанията
на свидетелите- очевидци. Не се установява превратно тълкуване от тяхна страна
на изложените факти, нито пък проява на пристрастност при описването на
случилото се, макар същите да са в близки и приятелски отношения с тъжителя. С
яснота и категоричност е пресъздадена от тях фактическата обстановка
от процесната нощ, която първоинстанционният съд правилно е
приел за установена.
Правилно съдът не е кредитирал
показанията на св.К. А. дотолкова, доколкото същите изхождат от
предубедено и заинтересовано лице, каквато е съпругата на подсъдимия, и не се
подкрепят от останалите доказателства по делото.
В заключение, може да се
обобщи, че РС-Харманли е извършил внимателен анализ на
събрания доказателствен материал, интерпретирал го е според
действителното му съдържание, обсъдил е обстойно въпроса за авторството на
деянието, поради което в процесуалната дейност на съда няма никакви пропуски.
Настоящият въззивен състав, като напълно се съгласява с изложените
съображения на първата инстанция, намира, че е безпредметно преповтарянето им в
настоящото изложение. В тази връзка е необходимо да се отчете, че когато
изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната
инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно
доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се оспорват, за
да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста /р.
372/01.10.2012 г. по н. д. № 1158/2012 г., ВКС, Н. К., ІІІ Н. О/. Въззивната инстанция
намира, че при правилно установена фактическа обстановка и верен анализ на
събрания по делото доказателствен материал, първостепенният съд е
направил и правилни правни изводи досежно съставомерността на
поведението на подсъдимия както от обективна, така и от субективна страна
именно по реда на чл.130 ал.1 от НК.
Въззивната инстанция
се съгласява и с изводите на първоинстанционния съд относно
наложеното наказание и неговата индивидуализация. Съдът споделя извода, че са
налице предпоставките на чл. 78а от НК. За престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК се предвижда наказание "лишаване от свобода" до две години
или пробация, поради което е налице първата предпоставка по чл. 78а, ал.
1, б. "а" от НК. Видно от справката за съдимост лицето не е осъждано,
нито е освобождавано от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК. В
същото време с деянието не са причинени имуществени вреди. Съдът не констатира
наличие на пречките, регламентирани в чл. 78а, ал. 7 от НК, наличието на които
изключват прилагане на чл. 78а НК. При превес на смекчаващите обстоятелства
наказание в неговия минимален размер е справедливо. Наложената глоба в размер
от 1000 лева отговаря изцяло на обществената опасност на извършеното деяние и
тази на дееца. В същото време така индивидуализираното наказание е от характер
да постигне главната поправително-корекционна цел на наказанието,
предвидена в чл. 36 от НК, както и индивидуалната и генерална превенция.
Настоящата инстанция
споделя съображенията на първоинстанционния съд за ангажиране
гражданската отговорност на подсъдимия за причинени неимуществени вреди на
гражданския ищец Н.Д.. Гражданският иск в наказателното производство
има акцесорен характер и следва съдбата на обвинението. За да бъде
осъществен фактическият състав на чл. 45 от ЗЗД относно гражданска отговорност
при непозволено увреждане е необходимо да бъдат налице следните елементи
– противоправно деяние, вреда, причинно-следствена връзка между двете
и вина. В процесния случай по категоричен начин се доказа извършеното
деяние и съпричастността на подсъдимия към него. Налице е противоправното деяние,
тъй като всяко престъпление е противоправна проява. В резултат на
поведението на подсъдимия, субсумиращо признаците от обективна и
субективна страна на престъплението по чл.130, ал.1 от НК, е причинена
неимуществена вреда на гражданския ищец. От показанията на св.П. Б. и св.М. Д. се установява, че
гражданският ищец освен уврежданията, в продължение на дълго време след
инкриминираното деяние е бил във влошено физическо и психическо здраве.
Преживеният стрес, както и нанесените телесни повреди
обуславят безпротиворечивия извод за причинени неимуществени вреди на
тъжителя Н.Д.. Настъпилата неимуществена вреда е в пряка причинно-следствена
връзка с неправомерните действия на подсъдимия. Вината в гражданското производство
се предполага, но в настоящия случай същата е доказана. Подсъдимият е извършил
деянието при форма на вината пряк умисъл. Предвид изложеното настоящият съдебен
състав намира, че е осъществен съставът на чл. 45 от ЗЗД, поради което
законосъобразно е ангажирана и гражданската отговорност на подсъдимия.
По отношение на уважения
размер на присъденото обезщетение същият напълно отговаря на причинената от
деянието вреда, поради което е правилно определен. Съдът определя размера на
обезщетението по справедливост съгласно чл. 52 от ЗЗД. Съгласно константната
практика понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е
абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства. При телесни увреждания това могат да бъдат характерът
и тежестта на уврежданията, продължителността на търпените болки и страдания,
допълнително влошаване на здравето, осакатявания и пр. Неимуществените вреди
включват всички телесни и психически увреждания на пострадалото лице и
претърпените от него болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни
физически и емоционални изживявания на лицето и създаващи физически и
социален дискомфорт за определен период от време.
В конкретния случай от
приетата съдебномедицинска експертиза по категоричен начин се установяват
причинените телесни увреждания: болезнен
оток по тилната окосмена част на главата, масивен оток и кръвонасядане по
челото в ляво, отоци, кръвонасядания и разкъсно-контузни рани по устните на
устата, кръвонасядане на венците, оток по трети пръст на лявата ръка, охлузване
по дясното коляно. Възстановителният период за всички травматични увреждания е до 20 дни.
При тези данни правилно контролираният съд е уважил гражданския иск в размера
от 1000 лева, който съответства на причинените телесни и посттравматични
увреждания, и отхвърлил иска в останалата му част до пълния предявен размер от
3000 лева.
Предвид крайния изход на
делото и с оглед разпоредбата на чл. 189, ал. 3 НПК, законосъобразно
направените по делото разноски са възложени в тежест на подсъдимия.
Въз основа на изложеното
и с оглед съвпадението на крайните изводи на двете съдебни инстанции,
настоящият въззивен състав приема, че обжалваната присъда е правилна
и законосъобразна и като такава следва да се потвърди. Присъдата е постановена
при безспорно и коректно изяснена фактическа обстановка, без да са допуснати
нарушения на процесуалните правила и на материалния закон. Определеното
наказание не е явно несправедливо и напълно съответства на обществената
опасност на деянието и дееца.
Така, при извършената на
основание чл. 314, ал. 1, вр. чл. 313 от НПК цялостна служебна проверка на
правилността на атакувания съдебен акт, въззивната инстанция не
констатира наличие на основания, налагащи неговата отмяна или изменение, поради
което същият следва да бъде потвърден, а въззивната жалба – да бъде
оставена без уважение, като неоснователна.
С оглед изхода на делото
в полза на частния тъжител следва да бъдат присъдени разноски,
направени по повод разглеждането на делото от въззивния съд за
адвокатско възнаграждение на повереника. Те се равняват на 350 лева,
съгласно посоченото в представения Договор за правна помощ и съдействие и
Пълномощно към него.
Така мотивиран и на
основание чл. 334, т. 6 вр. чл. 338 от НПК съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда №26/22.07.2020г.,
постановена по НЧХД № 514/2019 г. по описа на Районен съд-Харманли.
ОСЪЖДА И.С.Т. ЕГН **********, с адрес: ***,
да заплати на Н.А.Д. ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 350/триста и
петдесет/ лева, представляваща разноски във въззивното производство.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.