Решение по дело №48295/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 9019
Дата: 16 май 2024 г.
Съдия: Илина Велизарова Златарева Митева
Дело: 20231110148295
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 август 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 9019
гр. ., 16.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА

МИТЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА ИВ. ДАНАИЛОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА
Гражданско дело № 20231110148295 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл.411 КЗ от
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД срещу „ЗАД БУЛСТРАД ВИЕНА
ИНШУРЪНС ГРУП“ АД за сумата от 599,50 лева, представляваща незаплатена част от
регресно вземане за изплатено по застраховка „Каско” обезщетение за застрахователно
събитие, настъпило на 12.11.2022 г. в района на гр. ., ведно със законната лихва от датата на
исковата молба до погасяването.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за
имуществена застраховка „Каско” е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с което са
причинени вреди на застрахования при него автомобил. Поддържа, че вредите са на
стойност 4134,90 лева, поради което изплатил застрахователно обезщетение на собственика
на увреденото МПС в този размер. Твърди, че ответникът е застраховател по валидна
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на делинквента, поради което в полза
на ищеца възникнало регресно вземане срещу него за платеното обезщетение и 15 лв. за
разноските по определянето му. Поддържа, че след покана ответникът епогасил частично
вземането му до сумата от 3550,40 лева, поради което претендира изплащането на
останалата част от регресното вземане до пълния му размер от 4149,90 лв. Претендира
законна лихва и разноски.
Ответникът оспорва иска. Поддържа, че претендираната сума за обезщетение
надвишавала стойността на щетите. Оспорва наличието на причинна връзка между
процесното ПТП и всички вреди, за които ищецът претендира регресното си вземане. Иска
от съда да отхвърли иска и да му присъди разноски.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
1
За възникване на регресното вземане по иска с правно основание чл. 411 КЗ е
необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено
застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното
покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС,
чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за
което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е
изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК ищецът следва да установи горепосочените
обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже възраженията си, а при установяване на
посочените обстоятелства - че е погасил претендираното вземане.
С определение от 19.01.2024 г. на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК съдът е
отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните
всички обстоятелства, включени във фактическия състав за възникване на главното
вземане, с изключение на размера на действително претърпените вреди.
Безспорно е и извънсъдебното плащане на сумата от 3550,40 лв., което съдържа
имплицитно признание завъзникването на регресното вземане.
Ето защо и въз основа на съвкупния анализ на събраните доказателства съдът приема
за установено, че на 12.11.2022г. в гр. . лек автомобил „..“ с рег. № ... се движел по ул. „..“ с
посока от ул. „.“ към ул. „.“, при което в района на №26 водачът реализирал ПТП с
паркирания от дясната му страна товарен автомобил „.“ с рег. № СВ ..... За ПТП е съставен
двустранен констативен протокол от участниците в него /на л. 14 от делото/.
Съгласно заключението на вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза
/САТЕ/, което като компетентно и обективно, изготвено от специалист в съответната област
съдът кредитира изцяло, се установява, че щетите по товарния автомобил „.“ с рег. № СВ ....
се намират в пряка причнинно-следствена връзка с настъпилото на 12.11.2022г. в гр. .
произшествие. Вещото лице дава заключение, че стойността, необходима за възстановяване
на застрахования при ищеца товарен автомобил, изчислена на база средни пазарни цени към
датата на ПТП е 3 543,70 лв. В тази връзка както в констативно-съобразителната част на
заключението, така и при изслушването му от съда вещото лице пояснява, че доколкото във
фактура №*********/26.01.2023г. /на л. 29 от делото/ фигурират детайлите „усилване“ и
„механизъм ключалка“, които липсват в описа на щетите, стойността на същите не е
включена в експертизата. В откритото съдебно заседание вещото лице подробно пояснява,
че във фактурата липсват каталожни номера, което в съчетание с практиката на
застрахователното дружество-ищец да наименова увредените детайли по собствена
номенклатура, която не съответства на установената, прави обективното установяване на
всички подменени детайли обективно невъзможно.
Въпреки разпределената му доказателствена тежест в преклузивния срок за това
ищецът не поискал и не е ангажирал доказателства за това кои са детайлите, които
действително са били увредени и подменени и на какво се дължи разминаването между
описа на щетите и издадената фактура за ремонта. Ето защо съдът възприема изцяло
експертизата и не споделя оплакванията на ищеца в тази връзка.
При имуществените застраховки, стойността на дължимото застрахователно
обезщетение се определя, както следва: ако автомобилът е бил пуснат в експлоатация преди
не повече от три години и е бил отремонтиран в официален сервиз на марката /официален
фирмен сервиз/ дължимата застрахователна сума е тази, по която е бил отремонтиран
автомобилът в официалния фирмен сервиз и която е отразена в издадените от фирмения
сервиз във връзка с ремонта фактури – виж решение № 167/07.02.2017 г. по т. д. №
1655/2015 г., II т. о. на ВКС. При липса на посочените две условия, т. е. ако автомобилът е
бил пуснат в експлоатация преди повече от три години или отремонтирането е станало не в
официален сервиз на марката, дължимата застрахователна сума се определя на база средната
2
пазарна цена, т. е. изхожда се от възстановителната стойност на имуществото. От
представените заключението на вещото лице по САТЕ се установи, че към датата на
настъпване на произшествието процесният автомобил е бил в експлоатация от 5 години 7
месеца и 12 дни считано от датата на първоначалната му регистрация – 31.03.207 г. Ето защо
дължимата застрахователна сума в случая се определя на база средната пазарна цена, т. е.
изхожда се от възстановителната стойност на имуществото.
Съгласно заключението на съдебно-автотехническата експертиза стойността,
необходима за възстановяване на вредите, нанесени на процесния лек автомобил, възлиза
на 3 543,70 лв.
На ищеца се следват обичайните ликвидационни разноски в съдебно предявения
размер от 15 лв.
С оглед на изложеното и извънсъдебното плащане на сумата от 3550, 40 лева съдът
намира, че искът е частично основателен и следва да бъде уважен до сумата от 8,30 лв.
Като законна последица върху уважената главница се присъжда и поисканата
законната лихва от дата на подаване на исковата молба - 30.03.2023 г. до окончателното
плащане.

По разноските:
С оглед частичното уважаване на иска право на разноски имат и двете страни.
Ищецът представя списък по чл. 80 ГПК и доказателства, че е направил разноски за
държавна такса – 50 лв., за депозит за САТЕ – 400 лв., и юрисконсултско възнаграждение,
което съдът орпеделя в размер на 150 лв. От така сторените разноски на обща стойност 600
лв. с оглед уважената част от иска в тежест на ответника се възлагат 8, 31 лв.
Ответникът претендира единствено юрисконсултско възнаграждение, което съдът
определя в размер на 150 лв. От тази сума съразмерно на отвърлената част от иска ще му се
присъдят 147,92 лв. за разноски.
Така мотивиран, Софийският районен съд

РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗЕАДБУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП", ЕИК ********* ,
със седалище и адрес на управление гр. ., ул. „Позитано“ № 5, да заплати на
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС" АД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление: гр. ., бул. "Христофор Колумб" № 43 на основание чл. 411 КЗ сумата в
размер на 8,30 лв., представляваща неплатена част от регресно вземане за платено
застрахователно обезщетение по щета № **********/16.11.2022г. за ПТП, настъпило в гр. .
на 12.11.2022г., в причинна връзка с което са причинени вреди на товарен автомобил „.“ с
ДК№ СВ ...., в.т.ч. 15 лв. за ликвидационни разноски, ведно със законната лихва върху
главницата от 30.08.2023 г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата от 8,31 лв. за разноски по делото, като ОТВХЪРЛЯ иска за разликата над
уважения до пълния предявен размер от 599,50 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО
ЕВРОИНС" АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. ., бул.
"Христофор Колумб" № 43 да заплати на ЗЕАДБУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС
ГРУП", ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. ., ул. „Позитано“ № 5,
сумата от 147,32 лв. за разноски по делото.
3
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването на
страните пред Софийски градски съд с въззивна жалба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4