Решение по дело №4033/2019 на Районен съд - Пазарджик

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№              15.06.2020 год., гр.Пазарджик

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, на девети юни през двехиляди и двадесета година, в публично заседание, в следния състав:

                                                         

                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЦВЕТАНКА ВЪЛЧЕВА

 

при секретаря Стоянка Миладинова,

като разгледа докладваното от съдия Вълчева гр. дело №4033 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл.288 ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ /отм./, сега чл.557 ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ.

Подадена е искова молба от ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, гр.София, ул.”********” №*, ет.*, представляван заедно от Изпълнителните директори Б. М. и С. С. , съдебен адрес:***, адв.С.М. против С.И.Я., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, в която ищецът, чрез пълномощника си, твърди, че „Гаранционен фонд“, на основание чл.288 ал.1, т.2, б.„а“ от КЗ /отм./, сега чл.557 ал.1,  т.2, б.„а“ от КЗ изплатил по щета №110148/12.02.2015г. обезщетение за имуществени вреди в размер на 1539,65 лв. за увредения при ПТП, настъпило на 04.02.2015г. в гр.Пазарджик, л.а.„С. И. “, с ДКН РА****ВС, собстеност на Е. Х. С. . Твърди, че виновен за катастрофата е ответникът С.И.Я., който е управлявал л.а.„Ауди А3“, с ДКН РА****ВС, собственост на Ф. Т. Й. , при движение в гр.Пазарджик, по ул.„*******“ на кръстовището с ул.„********“, не е спазил светлинната регулация на кръстовището, преминал е на червен сигнал и е отнел предимството на правомерно движещия се л.а.„С. И. “, ударил го е и така е причинил процесното ПТП.

Твърди, че в нарушение на чл.260 от КЗ /отм./, сега чл.490 от КЗ ответникът е управлявал увреждащия автомобил без действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на ПТП. Ищецът твърди, че е поканил ответника да възстанови изплатеното от Гаранционен фонд, но и до днес лицето не е погасило задълженията си.

Моли съда на основание чл.45 от ЗЗД и чл.288 ал.12 от Кодекса за застраховането /отм./, сега чл.558 ал.7 от КЗ да осъди С.И.Я. да заплати на Гаранционен фонд исковата сума от 1539,65 лв., представляваща изплатеното от Гаранционен фонд по щета №110148/12.02.2015г. обезщетение, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата и направените по делото разноски по следната банкова сметка *** „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД:

IBAN: ***, BIC: ***.

Към исковата молба са приложени писмени доказателства, подробно описани.

В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от назначения особен представител на ответника, с който е взето становище, че исковата молба е допустима, но неоснователна. Моли да се има предвид, че не оспорва посочените в исковата молба факти, а именно, че ответникът е управлявал МПС на 04.02.2015г. и е предизвикал по негова вина ПТП с лек автомобил, собственост на Е. Х. С. . Не оспорва цената на иска, която сума е изплатена от ищеца на С. Не оспорва обстоятелството, че ответникът е бил неправоспособен водач, както и че е управлявал МПС, с което е предизвикал ПТП, без действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност" към датата на ПТП.

Твърди, че искът е неоснователен, тъй като от доказателствата по делото е видно, че собственик на л.а.“АУДИ A3“ с ДК№РА **** ВС е лицето Ф. Т. Й. . Сочи, че съгласно императивната норма на чл.483 ал.1, т.1 от КЗ: „чл.483. (1) Договор за застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което: 1.притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение."

Счита, че правният извод, който се налага е, че сумата като цена на иска, следвало да се търси и отговорен да я изплати на Гаранционния фонд е лицето Ф. Т. Й. , а не ответника.

Не възразява да бъдат приети, приложените с исковата молба писмени доказателства, както и да се ползва от същите.

          В съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не изпраща свои представител. С писмено становище, депозирано по делото, пълномощникът на ищеца поддържа изцяло предявените искове и моли съда да ги уважи. Излага подробни доводи по същество. Представя списък на разноските по чл.80 от ГПК.  

          Особеният представител на ответника оспорва исковата претенция и искането за разноски по делото. Поддържа изцяло писмения отговор на исковата молба. Излага доводи по същество.

Съдът след като се запозна с твърденията на ищеца, изложени в исковата молба и с възраженията на особения представител на ответника в писмения отговор и като прецени събраните по делото писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

От приетите по делото и неоспорени писмени доказателства се установява, че на 04.02.2015г., в гр.Пазарджик е настъпило пътно-транспортно произшествие, с участници в него ответникът С.И.Я., който е управлявал лек автомобил «Ауди А3», с ДК №РА****ВС, собственост на Ф. Т. Й.  и лицето А. Г. А. , управлявал лек автомобил „С. И. “ с ДК №РА****ВС, собственост на Е. Х. С. . В резултат на това ПТП са причинени повреди на лекия автомобил „С. И. “ с ДК №РА****ВС, собственост на Е. Х. С. . В Протокола за ПТП №1517757 от 04.02.2015г. е записано, че ответникът е управлявал лекия автомобил по ул.„****** “ в гр.Пазарджик като на кръстовището с ул.„********“ е преминал на червен сигнал и е отнел предимството на лекия автомобил „С. И. “ и така е причинил процесното ПТП с материални щети и по двете МПС-та.

Във връзка с процесното ПТП, на ответника С.И.Я. са били съставени два акта за установяване на административно нарушение, както и издадени Наказателно постановление №15-1006-000197/20.02.2015г. и Наказателно постановление №15-1006-000196/20.02.2015г. /приложени по делото/, които са му били връчени на 11.03.2015г. като няма данни и възражения същите да са били обжалвани в законоустановения срок. Наказателните постановления са влезли в законна сила на 19.03.2015г., видно от отразеното в Писмо с рег.№100600-846 от 23.03.2015г. на ОД на МВР, сектор „Пътна полиция“, гр.Пазарджик.

Ответникът е управлявал процесния лек автомобил неправоспособен и без действаща задължителна застраховка “Гражданска отговорност” към момента на причиняване на пътно-транспортното произшествие, видно от доказателствата по делото.

Собственикът на увредения в резултат на пътно-транспортното произшествие лек автомобил Е. Х. С.  е подала писмено уведомление за имуществени вреди с вх.№24-00-85/12.02.2015г., с което е предявила претенции към фонда-ищец за изплащане на обезщетение за причинените й имуществени вреди. За установяване размера на причинената щета е извършена техническа експертиза и е съставен Доклад по щетата. С последния е определен размер на щетата от  1539,65 лева.

Цялата сума е изплатена от Гаранционния фонд на собственика на увредения автомобил Е. Х. С.  на 18.05.2015 год., видно от прието заверено копие от преводно нареждане от същата дата. В този писмен документ изрично е посочено, че основанието за извършеното плащане е обезщетение по щета №110148/2015г.

Ответникът, въпреки отправената до него регресна покана, не е възстановил  на ищеца горната сума.

С протоколно определение от 09.06.2020г., постановено в производството по делото, е прието, че не са спорни между страните и не се нуждаят от доказване следните обстоятелства: че ответникът е управлявал увреждащото МПС на 04.02.2015г. и виновно е причинил ПТП с лек автомобил, собственост на Елена Ставровска; имуществените вреди /размерът на исковите претенции/; фактът на изплащане на обезщетението от Гаранционен фонд на увреденото лице, доколкото всички елементи на състава на регресното право на Гаранционен фонд са признати от ответника с отговора на исковата молба; че е управлявал автомобила неправоспособен и без действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към датата на ПТП.

Въз основа на така приетата фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:

Предявеният иск с правно основание чл.288 ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ /отм./, сега чл.557 ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ е доказан и основателен и следва да бъде уважен по следните съображения:

От събраните по делото писмени доказателства, по безспорен и несъмнен начин се установява, че процесният увреждащ автомобил към момента на настъпването на ПТП, за което вина има ответникът, е бил управляван от последния в нарушение на разпоредбата на чл.260 от КЗ /отм./, без сключена задължителна застраховка “Гражданска отговорност”. В резултат на това ПТП са били причинени имуществени вреди на лекия автомобил „С. И. “ с ДК №РА****ВС, собственост на Е. Х. С. .

Виновен за настъпилото пътно-транспортно произшествие е ответникът, така както е прието и в протокола за ПТП, подписан от участниците в ПТП, в актовете за установяване на административно нарушение против ответника, както и в съставените му и влезли в сила наказателни постановления.

Съдът приема, че в конкретния случай е налице хипотезата на чл.288, ал.1, т.2, б."а" от Кодекса за застраховането /отм./. Последната разпоредба е приложима, тъй като е била в сила и действаща, както към момента на настъпването на пътно-транспортното произшествие, така и към момента на изплащането на обезщетението по процесната щета. Безспорно се установи по делото, че исковата сума, представляваща обезщетение за нанесените имуществени вреди е била заплатена от ищеца - Гаранционен фонд на пострадалия. При това положение, заплатилият вредите - в случая ищецът, встъпва в правата на увредения след заплащането на обезщетението и по силата на закона разполага с иск по чл.288 ал.12 от Кодекса за застраховането /отм./, сега чл.558 ал.7 от КЗ срещу причинителя на вредата, до размера на заплатеното обезщетение.

При тези дани, съдът приема, че ищецът има право да получи пълния размер на изплатеното обезщетение, а ответникът е длъжен да му заплати претендираната искова сума в размер на 1539,65 лева. Ищецът следва да заплати и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаването на исковата молба в съда - 09.10.2019г. до окончателното й изплащане.

Отговорността по цитираните по-горе законови разпоредби е за виновния водач на увреждащото моторно превозно средство, а не за собственика на същото, поради което за неоснователно съдът намира направеното от особения представител на ответника възражение, че отговорен за заплащане на исковата сума е не ответникът, а собственикът на лекия автомобил «Ауди А3», с ДК №РА****ВС - Ф. Т. Й. .

Предвид изхода на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените от него разноски по делото в размер общо на 411,59 лева,  съгласно представения списък на разноските по чл.80 от ГПК и приложените разходни документи.

По изложените съображения, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

                                               

                                                Р     Е     Ш     И:

 

ОСЪЖДА С.И.Я., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: *** да заплати на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, гр.София, ул.”********” №*, ет.*, представляван заедно от Изпълнителните директори Б. М. и С. С. , съдебен адрес:***, адв.С.М. сумата от 1539,65 лева, представляваща изплатено от Гаранционен фонд обезщетение по щета №110148/12.02.2015 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаването на исковата молба в съда - 09.10.2019 год. до окончателното й изплащане, както и направените разноски по делото в размер общо на 411,59 лева.  

Банкова сметка *** „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД:

IBAN: ***, BIC: ***.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пазарджик в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                            

                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: