№ 4639
гр. София, 24.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА К. Г.А
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. Г.А Гражданско дело №
20211110161330 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявени от /ФИРМА/ срещу В. Г. Б. искове за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сума в размер на 1250,00 лева,
представляваща главница по сключен договор за кредит от разстояние № 204285 от
23.03.2018г., ведно със законната лихва от 05.04.2021 г. до изплащане на вземането,
договорна лихва в размер на 123,75 лв., за периода от 22.04.2018 г. до 19.09.2018 г., лихва за
забава в размер на 278,47 лв., за периода от 19.09.2018 г. до 13.03.2021 г., за които суми по ч.
гр. д. № 19053/2021 г. по описа на СРС, 45 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за кредит от
разстояние № 204285 от 23.03.2018г. Поддържа, че информация за сключването на
процесния договор, както и приложимите към него Общи условия, са достъпни на уеб
адреса на ищеца: www.minizaem.bg, като съгласно същите ответникът е попълнил
въпросника от сайта на ищеца, отбелязал е, че е съгласен и приема общите условия и
съответно след преценка от ищеца последният го е одобрил и му е изпратил по лична ел.
поща договор и общи условия. Поддържа, че в изпълнение на задълженията си по договора
ищецът превел по банкова сметка на ответника сумата в размер на 1 500 лв., като съгласно
чл. 4, ал. 3, т. 2 от договора същата следвало да бъде погасена на 6 вноски в размер на 250,00
лв. за периода от 22.04.2018г. до 19.09.2018г. Излага се, че ответникът дължи и фиксирана
лихва на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 в размер на 40,15%. Сочи, че до входиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, както и до депозиране на исковата молба,
са постъпили плащания в размер на 400 лв., а кредитът бил изцяло падежирал на датата на
последната дължима вноска по погасителния план, а именно на 19.09.2018 г. Излага доводи,
че е предприемал опити за уреждане на отношенията между страните по извънсъдебен ред,
но ответникът не е пожелал да погаси задълженията си. С оглед на гореизложеното ищецът
иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът дължи
горепосочените суми.
1
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, чрез
назначения му особен представител, с който оспорва изцяло предявения иск и моли да бъде
отхвърлен като неоснователен. Оспорва да му е била предоставена сумата по договора за
кредит. Прави възражение за нищожност на клаузите от договора за кредит, касаещи
договорната лихва и неустойка, поради противоречие с добрите нрави, и при условията на
евентуалност поради прекомерност. Оспорва ответникът да е уведомен за цесията. При
условията на евентуалност прави възражение за изтекла погасителна давност.
В съдебно заседание, ищецът /ФИРМА/, редовно призован, се представлява от
юрисконсулти Г. и Ц., които поддържат исковите претенции и молят за уважаването им.
В съдебно заседание, ответникът В. Г. Б., редовно призован, не се явява, представлява
се от назначения му особен представител – адвокат К., която поддържа отговора на исковата
молба и моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, като прецени доводите на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, и по
свое вътрешно убеждение на основание чл. 12 от ГПК, приема за установено от фактическа
и правна страна следното:
За успешно провеждане на исковете с правно основание чл. 79 от ЗЗД, вр. чл. 240 от
ЗЗД, вр.чл. 86 от ЗЗД в тежест на ищеца бе да докаже, че по силата на договор за кредит от
разстояние е възникнало задължение ответника да върне заемната сума на заемодателя,
ведно с договорна лихва, че вземането е изискуемо, а по иска с правно основание чл. 86 от
ЗЗД в тежест на ищеца бе да докаже наличието на главен дълг, забава на ответника, както и
размера на лихвата. При доказване на горепосочените факти в тежест на ответника беше да
докаже положителният факт на заплащане на процесните суми, както и всичките си
правоизключващи възражения.
Исковете са допустими, като предявени от надлежна страна в процеса, в полза на която
е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в
производството по ч.гр.д. № 19053/2021г. по описа на СРС, 45-ти състав, в срока по чл. 415
от ГПК и при изрични указания за предявяване на иск от съда в хипотезата на чл. 415,
ал.1,т.2 от ГПК.
Спорни са всички факти и обстоятелства от предмета на доказване между страните.
Ищецът основава исковите си претенции на следните твърдения. В исковата молба се
излага, че ищецът е финансова институция по смисъла на ЗКИ. Дружеството отпускало
кредити от разстояние, като сключването на договора ставало въз основа на подробна
информация, достъпна на следния уеб сайт: www.minizaem.bg. Клиентът следвало да се
регистрира в сайта, да попълни въпросник и да маркира полето „Съгласен съм с общите
условия“. След това клиентът получавал имейл съдържащ преддоговорна информация за
условията на договора, като ако кандидатът бъде одобрен получава на личния си имейл
договор и ОУ за писмено потвърждаване.Съгласно Общите условия на дружеството, след
като попълни Заявката за кандидатстване, Клиентът получава ПИН код под формата на
кратко електронно съобщение (CMC) на посочения от него телефонен номер. Клиентът,
кандидатстващ за кредита, потвърждава заявката си като въвежда ПИН кода на заявката,
след което следва да натисне бутона "Потвърди" на нарочно изпратен му линк от
кредитодателя, с натискането на който бутон попълнената заявка се изпраща за разглеждане.
В резултат на получената заявка е изпратено съобщение на посочената електронна поща за
потвърждение на договора и Общите условия. За да подпише/сключи договора,
потребителят следва да натисне посочения в електронното съобщение или CMC линк, като
след това въведе кода, което представлява електронен подпис на Потребителя. Така между
2
страните бил сключен договор за кредит от разстояние № 204285 от 23.03.2018г., по силата
на който кредитодателят предоставил кредит на ответника в размер на 1500,00 лева. В чл. 2,
ал.2 от договора страните уговорили начина на превод на сумата от кредитодателя, а именно
в деня на подписване на договора чрез превод на посочена от ответника банкова сметка или
в офис на /ФИРМА/. В конкретния случай сумата била преведена по посочена от ответника
сметка на /ФИРМА/ с IBAN BG68STSA*****************. Сумата по кредита следвало да
се върне от ответника на 6 седмични вноски, съгласно погасителен план по чл. 4, ал.3 от
договора, или за срок от 180 дни при фиксиран ГЛП 40,15% и с краен срок за погасяване –
19.09.2018г.
Съгласно изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза, която съдът
кредитира, като компетентно изготвена и съотносима на приетия по делото доказателствен
материал, съотносима на приетото по делото на л.40 по делото преводно нареждане, на
23.03.2018г. сумата по кредита е преведена на ответника по горепосочената банкова сметка,
като сумата в размер на 1500,00 лева е осчетоводена по сметка 255 на /ФИРМА/. Вещото
лице е установило, че по договора има извършени плащания, като е заплатена главница в
размер на 250,00 лева и е погасена изцяло вноската за 22.04.2018г., като размера на
остатъчната сума по кредита за главница е 1250,00 лева, а размера на договорната лихва е в
размер на 123,75 лева, за периода от 22.04.2018г. до 19.09.2018г., като лихвата е начислявана
за периодите от 19.09.2018г. до 13.03.2020г. и от 15.07.2020г. до 31.03.2021г., доколкото
съгласно Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, свързано с
пандемията от Ковид 19, обявено с решение на НС от 13.03.2020г., между 13.03.2020г. и
15.07.2020г. не се начислява лихва за забава.
За установяване на твърденията си за сключване на договор за кредит от разстояние с
описаното в исковата молба съдържание, ищецът е ангажирал писмени документи – договор
за кредит от разстояние № 204285 от 23.03.2018г., ОУ към договора, електронна
кореспонденция между страните, ел.кореспонденция между страните, че искането за заем е
прието и предстои разглеждането му, ел.кореспонденция за одобряването му по посочените
в договора параметри, ел. кореспонденция за парола за достъп, съответно дискове със
записани текстове на договора за кредит и Общите условия към него, както и диск със
записан разговор. Съответно съдържанието на дисковете беше възпроизведено в допусната
от съда за изслушване съдебно-техническа експертиза, която установява, че няма
манипулации на аудиовидеозаписа, като е установен разговор със служител на ищцовото
дружество и ответника, в който той е посочил „потвърждавам договора/“, като на стр.2 от
експертизата е снето съдържанието на аудиозаписа. Според експертизата са изпълнени
стъпките за кандидатстване за кредит, вследствие на което е изготвен процесния договор с
номер 204285 в системата на ищеца с данни на ответника, като параметрите на договора са
описани на стр.6 и стр.7 от заключението, което според вещото лице обосновава извод, че е
изпълнена процедурата по кандидатстване за договора; потвърдено е че ответникът има
регистриран профил в системата на дружеството, като на ответника е изпратен имейл за
сключване на договора, видно от стр.7 от заключението и SMS с уникален код за сключване
на договора /стр.8 от заключението./
От гореустановеното съдът намира, че от представените и приети по делото писмени
доказателства и от изслушаната по делото СТЕ, се установява, че по делото се установиха
данни да е положен електронен подпис по смисъла на чл. 13 ЗЕДЕУУ/ върху договора за
кредит, респективно може да бъде направен извод за авторството на документите, поради
което те се ползват с формална доказателствена сила, предвидена в чл. 180 ГПК. Установи
се в производството, че ответникът е подписал договора и се е запознал със съдържанието
на конкретните му клаузи, обективирано в стандартен европейски формуляр, че е потвърдил
3
договора, поради което съдът намира, че при условията на пълно и главно доказване,
каквото ищецът дължи, се доказаха твърденията му за сключване на договора за кредит от
разстояние при твърдените конкретни условия и параметри, с които се установи, че
потребителят се е запознал, каквито са и изискванията на ЗПК и ЗПФУР. Освен това по
делото безспорно се установи от изслушаната ССчЕ, че сумата по кредита е преведена
именно на ответника, в предвид реалния характер на договора за кредит. По гореизложеното
доколкото по делото са налице безспорни доказателства, които подкрепят твърденията на
ищеца за потвърждение по електронен път от страна на ответника на договора и Общите
условия, то съдът намира, че чрез подробно описаните от ищеца последователни стъпки по
електронен път ответникът се е съгласил със съдържанието на Общите условия и е приел
клаузите на договора, поради което той е обвързан от съдържанието им.
Съдът не споделя възраженията на ответника за нищожност на договора като цяло,
както и за нищожност на клаузата за договорна лихва. Не е нарушено правилото на чл. 11
ЗПК, респ. чл. 22 ЗПК. В случая, съдът намира, че сключеният договор отговаря на
изискванията на закона и съдържа предвиденото в чл. 11 ЗПК необходимо съдържание. В
договора ясно и точно са посочени както размера на кредита, така и дължимата лихва, а така
също и общата дължима сума по договора за кредит. В тази насока в самия договор са
уговорени вноски, като ясно и точно е посочено каква част е за главница, съответно за
възнаградителна лихва и глобален размер на вноската, респ. датата на падежът им. Също
така е спазено и изискването на чл. 19 ЗПК - като изрично е посочен ГПР, който е в рамките
предвидено с императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Не може да се приеме, че
договорът е нищожен поради противоречие с добрите нрави - поради размера на
уговорената лихва. Следва да се подчертае, че тя е фиксирана, поради което неотносими са
възраженията, как следва да се определя формулата за това от страните. Понятието "добрите
нрави" по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД е обща правна категория, приложима към
конкретни граждански, респективно търговски правоотношения, изведена от юридическите
факти, обуславящи тези правоотношения, понятие, свързано с относително определени
правни норми, при приложението на които съдът прави конкретна преценка на
обстоятелствата. Една сделка противоречи на добрите нрави, ако с нея се договарят
необосновано високи цени, неравноправно се третират икономически слаби участници в
оборота, използва се недостиг на материални средства на един субект за облагодетелстване
на друг, със сделката се цели недобросъвестна конкуренция, използва се монополно
положение, за да се наложи на другата страна неизгодно условие. В случая законодателят е
регламентирал възможността за оскъпяване на кредита - до сумата от пет пъти законната
лихва, която към момента на сключването на договора е била малко над 10 % при обезпечен
кредит, поради което уговореният размер на възнаградителната лихва е в рамките на закона,
което е допълнителен аргумент, защо не е налице противоречие с добрите нрави.
Ирелевантни са възраженията на ответника досежно правната форма на ищцовото
дружество, доколкото тя не е определяща и винаги може да се измени.
По възражението за давност, релевирано с отговора на исковата молба, съдът намира
същото за неоснователно, поради следното: Процесното вземане за главница произтича от
договор за потребителски кредит, разновидност на общата фигура на договора на заем, а за
вземания, произтичащи от договор за заем, се прилага общата петгодишна давност, предвид
разпоредбите на чл. 110 и чл. 111 от ЗЗД. В този смисъл е трайната и еднопосочна съдебна
практика, като съгласно Решение № 28 от 05.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 523/2011 г., ІІІ г.
о., ГК, при договора за заем е налице неделимо плащане и договореното връщане на заема
на погасителни вноски не превръща договора в такъв за периодични платежи, а
представлява частични плащания по договора, поради което е приложим общия петгодишен
4
давностен срок по чл. 110 от ЗЗД. В същото решение е прието и, че за разлика от
периодичните плащания, при които отделните задължения, въпреки своя общ
правопораждащ факт, имат характер на самостоятелни задължения, при договора за банков
кредит с уговорени анюитетни вноски отделните плащания са начин на разсрочено
погасяване на едно общо задължение на отделни части. В конкретния случай е налице
хипотезата на предварително разсрочване на изпълнението на задължението за връщане на
кредита, ведно с уговорените лихви, поради което и давностния срок е общия петгодишен, а
не и специалният тригодишен- относим само към периодичните плащания по см. на чл. 111
б. "в" от ЗЗД. Независимо от това, несъмнен е фактът, че всяка анюитетна вноска, по силата
на договорения между страните погасителен план, съставляващ неразделна част от договора,
е със самостоятелен отделен падеж, с настъпването на който вноската става изискуема. В
настоящата хипотеза ответникът, макар да излага съображения за настъпила предсрочна
изискуемост на вземането по кредитното правоотношение с отговора на исковата молба, не
доказва този факт. От писмените доказателства по делото не се установява от страна на
кредитора да са били предприемани действия по обявяването на предсрочната изискуемост
на процесното вземане чрез изрично волеизявление, което да е достигнало до ответницата,
като всъщност не са налице и такива твърдения от дружеството. При липса на предсрочно
обявена изискуемост на кредита, то съгласно чл. 114, ал. 1 от ЗЗД, давността тече от
момента, в който вземането е изискуемо. В този смисъл е и съдебната практика. В решение
№ 161 от 08.02.2016 г. на ВКС по т. д. № 1153/2014 г., II т. о., ТК, се приема, че при
разсрочено плащане на отпуснатия кредит всяка погасителна вноска става изискуема с
настъпването на съответния падеж. В Решение № 90 от 31.03.2014 г. на ВКС по гр. д. №
6629/2013 г., IV г. о., ГК, се сочи, че: "Съгласно чл. 114, ал. 1 от ЗЗД, давността тече от
момента, в който вземането е изискуемо. Задължението, поето от ответника, е да внася
анюитетните вноски за погасяване на задълженията по договорите за кредит и следователно
давността тече отделно за всяка анюитетна вноска от датата, на която плащането е било
дължимо по отношение на банката". При разсрочено плащане на отпуснатия кредит всяка
погасителна вноска става изискуема с настъпването на съответния падеж, поради което, ако
искът беше предявен за плащане поотделно на всяка месечна погасителна анюитетна вноска,
то той би бил погасен по давност само по отношение на неплатените дължими главници за
периода пет години преди депозиране на заявлението (срвн. Решение № 161 от 8.02.2016 г.
на ВКС по т. д. № 1153/2014 г., II т. о., ТК). В случая съгласно изслушаната по делото ССчЕ
вноската за м.04.2018г. е заплатена, като първата незаплатена вноска е от 22.05.2018г.,
поради и което след падежа е станала изискуема, именно от който начален момент е
започнала да тече давността. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК, с подаването на което давността е прекъсната, а впоследствие е спряла да тече, е
депозирано на 05.04.2021 г., което означава, че предвидената от законодателя петгодишна
давност не е настъпила. Не е настъпила и твърдяната от ответника погасителна давност и по
отношение на вземанията за лихви, които съобразно чл. 111, б. "в" ЗЗД се погасяват с
тригодишна давност. Видно от съдържанието на исковата молба, ищецът претендира лихва
за забава в размер на 278, 47 лева за периода 19.09.2018 г. - 31.03.2021 г., а договорна лихва
за периода от 22.04.2018г. до 19.09.2018г., предвид на което следва извода, че задължението
за лихва също не е погасено по давност, като следва да се подчертае, че са спазени и
изискванията на Закона за мерките по време на извънредно положение и за периода от
13.03.2020г. до 15.07.2020г. лихва за забава не е начислявана.
По изложеното съдът намира така предявените искове за изцяло основателни и
доказани по основание и размер, и като такива следва да бъдат уважени.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК право на разноски се
5
поражда в полза на ищеца. На ищеца в заповедното производство следва да му се присъдят
разноски в размер на 183,04 лева. В исковото производство ищецът е заплатил разноски,
както следва: 465,22 лева – депозит за особен представител, 50,00 лева за държавна такса,
300,00 лева – депозит за изготвяне на ССчЕ, 300,00 лева – депозит за изготвяне на съдебно-
техническа експертиза, като на ищеца на основание чл. 78, ал.8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП,
вр. чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ следва да му бъде присъдено и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 300,00 лева. Или на ищеца в исковото
производство следва да бъдат присъдени общо разноски в размер на 1415,22 лева.
Така мотивиран, съдът:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по предявените от
/ФИРМА/, ЕИК ********** срещу В. Г. Б., ЕГН **********, положителни установителни
искове с правно основание чл. 422 от ГПК, че В. Г. Б. дължи на /ФИРМА/, сумата в размер
на 1250,00 лева, представляваща главница по сключен договор за кредит от разстояние №
204285 от 23.03.2018г., ведно със законната лихва от 05.04.2021 г. до изплащане на
вземането, сумата в размер на 123,75 лв., представляваща договорна лихва, за периода от
22.04.2018 г. до 19.09.2018 г., сумата в размер на 278,47 лв., представляваща лихва за забава,
за периода от 19.09.2018 г. до 13.03.2021 г., и за които суми по ч. гр. д. № 19053/2021 г. по
описа на СРС, 45 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
ОСЪЖДА В. Г. Б., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на /ФИРМА/, ЕИК **********,
сумата в размер на 183,04 лева, деловодни разноски в заповедното производство на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА В. Г. Б., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на /ФИРМА/, ЕИК **********,
сумата в размер на 1415,22 лева, деловодни разноски в исковото производство на основание
чл. 78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6