№ 124
гр. Русе , 15.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на седемнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Татяна Т. Илиева
при участието на секретаря Миглена Ц. Кънева
като разгледа докладваното от Татяна Т. Илиева Гражданско дело №
20204520103524 по описа за 2020 година
Предявените искове са с процесуалноправно основание чл.422, ал.1 ГПК и
материалноправно такова – чл.240 и чл.92 ЗЗД.
Ищецът „Финтрейд Файнанс” АД, гр. София, твърди, че между него като
заемодател и „Техновелт“ ЕООД, с.Мечка, общ.Иваново, обл.Русе, като заемател бил
сключен договор за паричен заем № 7006781/13.02.2018г., по силата на който
кредиторът отпуснал сума в размер на 2900 лева, а кредитополучателят удостоверил,
че е получил същата в брой. Договорът за заем имал силата на разписка за предадената,
съответно получена сума. Ответникът се задължил да я върне при уговорените между
страните условия. Съдлъжник по отпуснатия заем била П. Т. П., солидарно отговорна с
кредитополучателя. С Анекси от 15.05.2018 г., 31.07.2018 г., 15.11.2018 г., 13.03.2019 г.
и 26.07.2019 г. условията на договора били предоговорени и общо усвоената сума от
кредитополучателя била вече в размер на 9900 лева. Съдлъжниците преустановили
плащанията, като падежът на първата неплатена вноска настъпил на 27.08.2019 г.
Дължимата и непогасена сума била формирана от главница 9860,96 лева, която
следвало да бъде заплатена ведно с непогасената част от неустойка по чл. 7, ал. 1 от
договора - 1057,61 лева. В посочената разпоредба било уговорено, че при забава на
плащане на погасителна вноска на договорения падеж се дължи неустойка от 0,3 %.
При забава на плащане на погасителна вноска с повече от 40 календарни дни, на 41-я
ден длъжниците дължали на кредитодателя и еднократна неустойка по чл. 7, ал. 2 от
договора, /като непогасената част била в размер на 2287,19 лева/, в размер на 20 %
1
върху всичко дължимо по договора за заем. Следвало да бъде заплатена и непогасената
такса ангажимент от 2758,30 лева, договорена в чл. 3 от договора за заем. Същата била
равна на 6 % от усвоената главница и се калкулирала на всеки първи ден от всеки
14-дневен период върху усвоената, но непогасена главница към този ден.
Посочените обстоятелства давали право на ищеца да обяви процесния заем за
предсрочно изискуем. Съгласно чл. 7, ал. 3 от договора всички задължения можели да
бъдат обявени за предсрочно изискуеми в случай на забава на плащане от
кредитополучателя на което и да е дължимо плащане с повече от 40 календарни дни. В
случая „Техновелт“ ЕООД и П. Т. П. били уведомени за настъпилата предсрочна
изискуемост на 11.10.2019 г. С оглед на така направеното връчване, целият договор за
паричен заем се считал за предсрочно изискуем от 11.10.2019 г.
"ФИНТРЕЙД ФАЙНАНС" АД подало заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК и срещу двамата длъжници била издадена заповед за
изпълнение, оспорена от тях.
Ето защо ищецът предявява настоящият установителен иск и моли да бъде
признато за установено, че двамата ответници му дължат солидарно сумите,
произтичащи от договор за паричен заем № 7006781/13.02.2018 г., както следва:
9860,96 лева - главница, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на вземането; 1057,61 лева - неустойка по чл.
7, ал. 1 от договора за периода 27.08.2019 г. - 11.10.2019 г.; 2287,19 лева - еднократна
неустойка по чл. 7, ал. 2 от договора за периода 27.08.2019 г. - 11.10.2019 г.; 2758,30
лева - такса ангажимент за периода 27.08.2019 г. - 11.10.2019 г. Претендира
присъждане и на направените разноски за двете производства.
В срока по чл.131 от ГПК ответниците, чрез пълномощника си, депозират отговор
на исковата молба, в който оспорват предявените искове по основание и размер.
Заявяват, че клаузите по процесния договор за паричен заем относно предвидените две
неустойки и „такса ангажимент“ са нищожни, като сключени без основание, в
противоречие на закона и го заобикалят. Претендират отхвърляне на претенциите и
присъждане на деловодни разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със
становищата на страните, съдът установява следното:
Със заповед за изпълнение на парично задължение от 28.02.2021 г. по чл. 410
ГПК, издадена по ч.гр.дело № 280/2020 г. на РС-Пловдив, е разпоредено длъжниците
„Техновелт“ЕООД и П. Т. П. да заплати солидарно на заявителя „Финтрейд
Файнанс“АД сумите: 9860,96 лева-главница по договор за заем № 7006781/13.02.2018
2
г., ведно със законната лихва, считано от 21.02.2020 г. до окончателното й изплащане,
1057.61 лв. неустойка по чл.7, ал.1 от Договора, 2287.19 лв. неустойка по чл.7, ал.2 от
Договора, 2758.30 лв. такси за периода 27.08.2019 г. – 11.10.2019 г., както и разноските
в заповедното производство: 319.28 лв. заплатена държавна такса и 874.92 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
Срещу така издадената заповед за изпълнение са постъпили възражения от
двамата длъжници в срока по чл. 414 от ГПК, като съдът е указал на кредитора да
предяви иск за установяване на вземането си в месечния срок от връчване на
съобщението. Искът е предявен в преклузивния едномесечен срок, поради което е
допустим и подлежи на разглеждане по същество.
С договор за бизнес линия „Fintrade Оборот 6 %“ № 7006781 от 13.02.2018 г.
ищецът е предоставил на „Техновелт“ ЕООД сумата в размер на 2 900 лева в брой,
солидарен длъжник по който е ответницата П.П., при следните условия: 1. Такса
ангажимент за ползване на кредита: 6 % от усвоената главница за всеки 14-дневен
период от ползването на кредита, но не по-малко от 30 лв.; 2. Минимална погасителна
вноска в размер на таксата ангажимент, дължима на 14-ия ден след падежа на
предишната; 3. Срок на договора: две години от подписването му.
Приложен е РКО № 8675 от 13.02.2018 г. са отпускане на кредитната сума, като
в документа за получил същата се е подписала П. Т. П. в качеството й на управителят
на дружеството-кредитополучател.
С Анекси съответно от датите 15.05.2018 г., 31.07.2018 г., 15.11.2018 г.,
13.03.2019 г. и 26.07.2019 г., придружени с РКО, усвоената сума се увеличавала
съответно на 3900 лв., 5900 лв., 6900 лв., 9400 лв. и 9900 лв., като останалите клаузи на
договора оставали непроменени.
С уведомление до ответниците, получено от П.П. на 11.10.2019 г., ищецът я
уведомява, че към 09.10.2019 г. кредитополучателят е допуснал забава в плащането на
минимална двуседмична вноска с 43 дни, поради което вземанията по договора на
кредитодателя в общ размер 15 372.40 лв. /от които 9860.96 лв. главница, 2166.64 лв.
остатък такса ангажимент и 3344.80 лв. неустойка за забава по чл.7, ал.1 и ал.2 от
договора/ са станали предсрочно изискуеми
Според приетото заключение на назначената съдебно-икономическа експертиза,
изготвено след проверка на предоставени документи от счетоводството на ищеца, в
периода 13.02.2018 г. – 26.07.2019 г. на ответниците е предоставен кредит в общ
размер на 9 900 лева. Последната дата, на която е извършено плащане от 200 лв. по
процесния кредит, е 27.08.2019 г., която сума е покривала частично минималната
погасителна вноска, падежираща на същата дата. Размерът на остатъчното задължение
3
по договора за бизнес линия „Fintrade Оборот 6 %“ № 7006781 от 13.02.2018 г. и петте
анекса към него към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК възлиза на: 9
860,96 лева непогасена главница, 1057.61 лв. неустойка по чл.7, ал.1 от Договора,
2287.19 лв. неустойка по чл.7, ал.2 от Договора и 2 166.64 лв. такси ангажимент за
периода 27.08.2019 г. – 11.10.2019 г. Експертизата установява още, че в периода
13.02.2018 г. – 27.08.2019 г. постъпилата обща сума за погасяване на дълга по
процесния кредит е в размер на 15 007.24 лв., от която са погасени: 14 687.64 лв. такси
ангажимент, 30.56 лв. неустойка по чл.7, ал.1 от договора и 289.04 лв. главница, от
която повторно са усвоени 250 лв. В случай на нищожност на клаузите на чл.3, ал.1,
т.1, чл.7, ал.1 и ал.2 от Договора, процесният кредит би бил погасен изцяло към датата
на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда.
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът от правна
страна намира следното:
Няма спор по делото относно обстоятелството, че ответниците са солидарни
длъжници по договор за кредит и по сключените след това пет анекса към него, по
силата на които ищецът е отпуснал на „Техновелт“ ЕООД парична сума от 9900 лв. за
двугодишен срок и при посочените по-горе условия.
Накърняване на добрите нрави като основание за нищожност по смисъла на чл.
26, ал. 1 ЗЗД, на което се позовават ответниците, е налице, когато се нарушава правен
принцип, който може и да не е законодателно изрично формулиран, но спазването му е
проведено чрез създаване на други разпоредби, част от действащото право. Такива са
принципите на справедливостта, на добросъвестността в гражданските и търговските
взаимоотношения и на предотвратяването на несправедливото облагодетелстване на
някоя от страните за сметка на другата. Необходимо е да е налице значителна липса на
еквивалентност на насрещните престации или вземането на едната страна да е в
размер, който чувствително надвишава насрещната престация, като това
несъответствие цели обогатяване, а не само възмездяване.
В настоящия случай кредитодателят попада в обхвата на определението за
небанковите финансови институции по смисъла на ЗКИ. Върху небанковите
институции не се упражнява постоянен надзор, а тяхната дейност е уредена с
подзаконов нормативен акт – Наредба № 26 от 23.04.2009 г. за финансовите
институции. Основната им характеристика, която предпоставя и посочените различия с
банките е, че те отпускат кредити със средства, които не са набрани чрез публично
привличане на влогове или други възстановими начини. Поради тази причина тяхната
дейност не би могла да бъде финансирана от друго място освен от лихвоносни заемни
средства, поради което и лихвите по тях са в пъти по-високи от тези предлагани от
4
банките. От друга страна, в случая се касае за договор, при който едната страна е по-
слаба икономически и недостигът на материални средства за един субект не бива да се
използва за облагодетелстване на друг.
Поради това в съдебната практика трайно се приема, че противоречаща на
добрите нрави е уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща
трикратния размер на законната лихва (а за обезпечени кредити – двукратния размер
на законната лихва). В тази насока: Решение № 906/30,12,2004 г. по гр. д. 1106/2003 г.
на ВКС, 2 г. о.; Решение № 378/18,05,2006 г. по гр. д. 315/2005 г. на ВКС, 2 г. о.;
Решение № 1270/09,01,2009 г. по гр. д. 5093/2007 г. на ВКС, 2 г. о.; Определение №
901/10,07,2015 г. по гр. д. 6295/2014 г. на ВКС, 4 г.о.
Съдът намира, че посоченият критерий не може да бъде възприет за абсолютен,
тъй като противоречието на добрите нрави следва да се прецени съобразно всеки
конкретен случай, но при изследването на този въпрос трябва да се вземе предвид
съотношението между уговорения с нея размер на възнаградителна лихва и законната
лихва, наред с останалите условия и характеристики на договора.
В случая отчитайки, че възнаградителната лихва (наричана „такса ангажимент“)
е цена за предоставеното ползване на кредита, величината и от 156 % на година (26
четиринадесетдневни периода в рамките на 365 дни, умножено по 6 % за всеки
отделен период), както и конкретния размер от 2758.30 лева за периода от 27.08.2019 г.
до 11.10.2019 г. /месец и половина/, непродължителният срок на ползване - 24 месеца,
наличието на обезпечение чрез физическо лице и липсата на други данни, увеличаващи
риска, настоящият състав счита, че размерът на лихвата, наречена в договора „такса
ангажимент“, от 6 % за всеки 14 дни противоречи на добрите нрави, тъй като е
необясним с разходите, които прави ищецът и с размера на добросъвестно очакваната
от търговската сделка печалба.
Поради това претенцията за установяването на това задължение е неоснователна
и следва да бъде отхвърлена.
В разпоредбата на чл. 7 са уговорени различни размери на неустойките за забава,
които се увеличават при увеличаването на самата забава. Критериите дали е налице
нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1
от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно - такава е неустойката,
уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции,
като преценката се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи
факти и обстоятелства /виж Решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г.,
II т. о./. В този смисъл съдебната практика приема при размери 0.3 - 0.5 %, дори и до 1
% за всеки просрочен ден, че с оглед санкционния елемент на неустойката за забава
5
между търговци, не се нарушават добрите нрави – виж решение № 99 от 8.07.2010 г. на
ВКС по т. д. № 984/2009 г., I т. о., решение № 196 от 6.12.2010 г. на ВКС по т. д. №
335/2009 г., II т. о., решение № 99 от 26.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 944/2012 г., I т.
о., решение № 4 от 25.02.2009 г. на ВКС по т. д. № 395/2008 г., I т. о., решение № 168
от 12.10.2010 г. на ВКС по т. д. № 486/2010 г., II т. о, решение № 107 от 25.06.2010 г.
на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о., решение № 46 от 22.06.2010 г. на ВКС по т. д.
№ 563/2009 г., I т. о. Не са допуснати до касационно обжалване въззивни решения, с
които е прието, че неустойка в размер на 0.3 % на ден върху просрочената сума не
противоречи на добрите нрави - определение № 332 от 15.05.2015 г. на ВКС по т. д. №
2633/2014 г., I т. о. и определение № 335 от 24.04.2012 г. на ВКС по т. д. № 588/2011
г., I т. о.
Съществен в случая е начинът, по който се определя размерът на неустойките
като процент от общото задължение по договора, което е равно на усвоената и
непогасена главница, плюс дължимата и непогасена такса ангажимент и неплатени
неустойки за всеки ден забава, а не като процент от просрочената сума. Така
формулирани, неустойките не са съобразени с обема на забавеното изпълнение, като
при забава на 1 минимална 14-дневна вноска, равна на таксата ангажимент от 594 лева,
се начислява неустойка върху сумата от 10 204,96 лв., включваща и главницата по
договора. Стига се до крайно несъответствие между неизпълнението и предвидената
за него санкция. Ето защо, съдът намира, че клаузите на чл. 7, ал.1 и ал.2 от договора са
нищожни поради противоречието им с добрите нрави.
Исковете за установяване на задължения за договорни неустойки като
неоснователни също и следва да се отхвърлят.
По отношение на претенцията за дължимост на главница по договора за кредит в
размер на 9860.96 лева: Същата се явява погасена с направените от ответното
дружество плащания по кредита в периода 13.02.2018 г. – 27.08.2019 г. в общ размер
15 007.24 лв., с които ищецът е погасил вземанията си по нищожни клаузи, а именно:
14 687.64 лв. „такси ангажимент“ и 30.56 лв. неустойка по ал.1 на чл.7 от договора.
Съобразно изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, в полза на
ответниците следва да бъде присъдена сумата от 1900 лева – заплатено адв.
възнаграждение за четирите обективно съединени установителни иска. Съдът намира
за неоснователно възражението на ищеца за прекомерност на адв.възнаграждение, на
основание чл.78, ал.5 ГПК. По три от исковете е заплатен и претендиран размер под
минималния, предвиден в чл.7, ал.2, т.2 и т.3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адв.възнаграждения, като само по третия иск за дължимост на
неустойка по чл.7, ал.2 от договора, претендираното адв.възнаграждение е с 10 лв.
6
повече от законоустановения минимален размер.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Финтрейд Файнанс” АД, гр.София, ЕИК
*********, срещу „Техновелт“ ЕООД, с.Мечка, обл.Русе, ЕИК ********* и П. Т. П.,
ЕГН **********, установителни искове за солидарна дължимост на сумите: 9860,96
лева – главница по договор за Бизнес линия „Fintrade оборот” № 7006781/13.02.2018 г.,
ведно със законната лихва от 21.02.2020 г., 1057,61 лева неустойка по чл. 7, ал. 1 от
договора за периода 27.08.2019 г. - 11.10.2019 г., 2287,19 лева еднократна неустойка по
чл. 7, ал. 2 от договора за периода 27.08.2019 г. - 11.10.2019 г. и 2758,30 лева такса
ангажимент за периода 27.08.2019 г. - 11.10.2019 г., за които суми е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 280/2020 г. на РС-
Русе.
ОСЪЖДА „Финтрейд Файнанс” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, район „Студентски“, ж.к.“Дървеница“, ул.“Пловдивско поле“ 15,
вх.А, представлявано от изп.директор Николай Константинов Николов, да заплати на
„Техновелт“ ЕООД, с.Мечка, обл.Русе, ЕИК ********* и П. Т. П., ЕГН **********,
1900 лева - разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
7