О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
№ 604
гр.Бургас, 13.02.2020г.
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IІ-ро Гражданско
отделение, пети въззивен състав, в закрито заседание, на тринадесети февруари две
хиляди и двадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вяра Камбурова
ЧЛЕНОВЕ: 1.Галя Белева
2.Мл.с. Ваня Ванева
като разгледа докладваното от младши
съдия Ваня Ванева в.гр.д. №453 по описа за 2020г. на Бургаски окръжен съд, и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и следващите от ГПК и е образувано по въззивна жалба с вх. №2750/10.02.2020г.,
подадена от Главна дирекция Гранична полиция - МВР, чрез процесуалния
представител Красимира Иванова – юрисконсулт, с
която се обжалва Решение №3512 от 11.12.2019г., постановено по гр.д.
№4782/2019г. по описа на Районен съд Бургас.
С обжалваното решение
районният съд е осъдил
Главна дирекция „Гранична полиция“ към МВР, с адрес: гр. София– 1202, бул.
„Мария Луиза“, представлявана от директора главен комисар Светлан Кичиков, да
заплати на Д.С.Л., ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 727. 87 лв.
/седемстотин двадесет и седем лева и 87 ст./ - главница, представляваща нетния
размер на дължимото и неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден
труд от 96. 67 часа в периода от 10.01.2018 г. до 14.06.2019 г., получени след
преизчисляване с коефициент 1.143 на положения от него нощен труд от 676 часа в
дневен, ведно с мораторна лихва в размер на 36. 28 лв. /тридесет и шест лева и
28 ст./ за периода от падежа – последният ден на месеца, следващ съответното
изтекло тримесечие, до 14.06.2019 г., както и законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба - 14.06.2019 г., до
окончателното й изплащане, ведно със сумата от 380 лв. /триста и осемдесет
лева/ за направените по делото разноски.
Осъден е Д.С.Л.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на Главна дирекция „Гранична полиция“
към МВР, с адрес: гр. София– 1202, бул. „Мария Луиза“, представлявана от
директора главен комисар Светлан Кичиков, сумата от 4. 03 лв. /четири лева и 3
ст./ за направените по делото разноски.
Осъдена е Главна
дирекция „Гранична полиция“ към МВР, с адрес: гр. София– 1202, бул. „Мария
Луиза“, представлявана от директора главен комисар Светлан Кичиков, да заплати
по сметка на Бургаския районен съд сумата от 220 лв. /двеста и двадесет лева/,
от които 100 лв. за държавна такса и 120 лева за разноски за експертиза.
Първоинстанционният
съдебен акт се обжалва в частите, с които е осъдена ГД „Гранична полиция“ да
заплати на Д.С.Л. допълнително възнаграждение за извънреден труд, обезщетение
за забава върху главницата, ведно със законната лихва върху главницата, както и
направените съдебно-деловодни разноски. Първоинстанционното решение не е
обжалвано в частта, с която е осъден Д.С.Л. да заплати на ГД „Гранична
полиция“, сумата от 4,03 лв., представляваща направените съдебно-деловодни
разноски. В тази част решението е влязло в сила и не е предмет на настоящото
въззивно производство.
В жалбата се
твърди, че решението на районния съд е неправилно поради нарушение на
материалния закон и необосновано. Твърди се, че НСОРЗ е неприложима в случая,
тъй като за процесния период е действала друга нормативна уредба, в която
липсва изрична норма, допускаща трансформация на нощните часове положен труд в
дневен с определен коефициент. Сочи се, че е налице специална нормативна уредба
по отношение на отчитането и заплащането на нощния труд в МВР и не могат да
намерят приложение правилата на НСОРЗ. Твърди се, че не е налице нормативна
празнота, която следва да се запълни чрез субсидирано приложение на КТ, а е
налице изрична уредба, касаеща начина на изчисляване и отчитане на извънредния
и нощния труд при сумирано отработено време на тримесечен период.
Твърди се, че не са налице
предпоставките за прилагането на НСОРЗ, и по-конкретно – продължителност на
нощното работно време, по-малка от продължителността на дневното и трудово
възнаграждение, заработено по трудови норми. Твърди се на следващо място, че превръщането
на нощните часове положен труд в дневен с коефициент 1,143 е установено с цел
увеличаване заплащането за положен нощен труд, а не за генериране и заплащане
на извънреден труд. Цитирана е съдебна практика по сходни казуси. Твърди се, че
не е доказано обстоятелството, че претендираните суми за отчетен тримесечен
период представляват за ищеца извънреден труд. Поради неоснователността на
главния иск се твърди, че са неоснователни и исковете за мораторна и за законна
лихва. Претендира се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на
ново, с което да се отхвърлят предявените искове. Не са ангажирани
доказателства. Претендират се направените съдебно-деловодни разноски.
В законоустановения срок е подаден отговор
на въззивната жалба от въззиваемия Д.С.Л., чрез пълномощника адв. И.И., с който
въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Излагат се доводи в подкрепа на
първоинстанционното решение. Твърди се, че същото е правилно, законосъобразно,
съобразено със събраните по делото доказателства. Претендира се потвърждаване
на обжалваното решение. Претендират се направените пред въззивната инстанция
съдебно-деловодни разноски. Не са ангажирани доказателства.
Бургаският окръжен съд намира въззивната
жалба за редовна и допустима. Подадена е в срок, от легитимирано лице, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт и на основание чл.268 и следващите от ГПК
следва да бъде внесена за разглеждане в открито съдебно заседание.
С оглед гореизложеното
и на основание чл.267 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА в.гр.д. №453 по описа за 2020г.
на Бургаски окръжен съд, II-ро Гражданско
отделение, пети въззивен състав, съобразно настоящото определение.
Препис от определението да се връчи на
страните за сведение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.