Р Е Ш Е Н И Е
№ , гр. София, 10.04.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Първо
гражданско отделение, 28 – и състав, в публичното
заседание на двадесет и шести февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЦА
ЙОРДАНОВА
При участието на секретаря Емилия
Кривачкова и в присъствието на прокурора Радослав Стоев, разгледа докладваното
от Председателя гр. д. № 13931 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе
следното предвид:
Съдебното производство е образувано по искова молба, с вх. № 131120/ 25.10.2019 г., с която Ц.Л.Д. ***, с ЕГН **********, чрез
процесуалния си представител, е предявил против П.на Р България иск за
осъждането и да заплати сумата от 50 000 лв., представляващи обезщетение за
причинените му неимуществени вреди в резултат на незаконното му обвинение по
НОХД № 22487/2011 г. по описа на СРС, НО, 108 – и състав, по което е оправдан,
ведно със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на
оправдателната присъда до окончателното и изпащане.
Съобразно
изложените в исковата молба твърдения, на 10.07.2003 г. Софийска градска
прокуратура образувала следствено дело за установяване , че на 14.03.2001 г. в
гр. София, ДП „Средец“ , при ТДД - гр. София , чрез използване на документи с
невярно съдържание - Справка - декларация за данък върху добавена стойност,
подадена на основание чл.100 от ЗДДС за данъчен период 01.02.2001 г. -
28.02.2001 г. с вх. № 3446/14.03.2001 г. на ДП „ Средец“ , Ц.Л.Д. е извършил
опит да получи без правно основание чуждо движимо имущество - сумата от 180
400.00 лв. от Републиканския бюджет като начислен ДДС по доставките с право на
пълен данъчен кредит /клетка14 от справката - декларация/ на „Л.К.ЦД“ ЕООД за
цитирания данъчен период с намерение да го присвои, като с оглед размера на
имуществото документната измама е в големи размери и опитът е станал недовършен
поради независещи от дееца причини - издаден ДРА № 817/24.10.2001 г. на ДП
„Средец“ при ТДД - гр. София, с който е отказано правото на данъчен кредит.
Производството е било образувано въз основа на резултатите от извършена
проверка от Национална служба „Борба с организираната престъпност“ - МВР по
повод издаден данъчен ревизионен акт, с който е отказано право на данъчен
кредит на фирма „ Л.К.- ЦД“ ЕООД гр. София. Ищецът бил привлечен в качеството
му на обвиняем за престъпление по чл.212, ал. З ,
пр.1 /ДВ, бр. 10/1993г./, вр.чл. 212 ал.1, пр.1, вр.чл.18,
ал.1, пр.1, вр.чл.2, ал.2 от НК с постановление от 29.11.2005 г. На 16.12.2005
г. следователят изготвя заключително постановление за предаване на съд на
обвиняемите, по който на 20.12.2005 г. е било образувано НОХД 5688/05 г. по
описа на СГС. С разпореждане на съдията- докладчик по делото от 31.07.2007 г.
делото е насрочено в открито съдебно заседание за 22.05.2006 г. На 31.05.2007 г. съдебното производство било
прекратено и изпратено по компетентност на СРС, където било образувано НОХД №
8700/ 2007 г. С разпореждане съдията - докладчик от 31.07.2007 г. делото е било
насрочено в открито съдебно заседание за 27.11.2007 г., в което съдебното
производство било прекратено и бил повдигнат спор за подсъдност. С определение
от 18.01.2008 г., постановено по ЧНД № 703/ 2017 г. по описа на ВКС бил
определен СРС за компетентен да разгледа и реши делото по същество. С
определение от 29.04.2008 г. СРС прекратил съдебното производство по НОХД 8700/07
г. и върнал делото на СРП за отстраняване на допуснати съществени процесуални
нарушения. На 07.07.2008 г. СРП внесъл в Софийски районен съд нов обвинителен
акт, по който било образувано НОХД № 8100/2008 г. по описа на СРС. В съдебно
заседание, проведено на 09.12.2008 г. съдът постановил определение, с което
прекратил съдебното производство и върнал делото на СРП за отстраняване на
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. На 05.03.2009 г.
ищецът бил разпитан в качеството му на обвиняем. На 19.05.2009 г. П.внесла
делото в съда с трети обвинителен акт, по който било образувано НОХД № 5274/09
г. по описа на СРС. С разпореждане на съдия - докладчик от 26.08.2009 г.
съдебното производство било прекратено и делото върнато на СРП за отстраняване
на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в
неясноти в обвинителния акт. На 08.10.2009 г. било образувано НОХД №
5274/2009г. на СРС, което било прекратено с разпореждане от 08.01.2010 г. За
периода от 08. до 11.02.2010 г. следователят повдигнал прецизирани обвинения,
като на 19.02.2010 г. изпратил делото с обвинително заключително постановление
в СРП, който внесъл обвинителен акт в съда на 24.04.2010 г., по който било
образувано НОХД № 5007/2010 г.по описа
на СРС. С разпореждане от 30.07.2010 г. съдът прекратил съдебното производство
и върнал делото на СРП за отстраняване на допуснати съществени процесуални
нарушения. Нов обвинителен акт бил внесен от СРП на 22.07.2011 г., по който
било образувано НОХД № 13749/2011 г. по описа на СРС, също прекратено с
разпореждане от 02.08.2011 г. на СРС. На 24.11.2011 г. П.внесъл делото в съда с
обвинителен акт срещу Ц.Л.Д. за престъпление по чл.212, ал.З , пр.1 /ДВ, бр.
10/1993г./, вр.чл.212, ал.1, пр.1, вр.чл.18, ал.1, пр.1, вр.чл.2, ал.2 от НК,
за това , че на 14.03.2001 г. в гр. София, ДП „Средец“ , при ТДД - гр. София,
чрез използване на документи с невярно съдържание - Справка - декларация за
данък върху добавена стойност , подадена на основание чл.100 от ЗДДС за данъчен
период 01.02.2001 г. - 28.02.2001 г. с вх. № 3446/14.03.2001 г. на ДП „Средец“,
е извършил опит да получи без правно основание чуждо движимо имущество - сумата
от 180 400.00 лв. от Републиканския бюджет като начислен ДДС по доставките с
право на пълен данъчен кредит /клетка14 от справката - декларация/ на „Л.К.ЦД“
ЕООД за цитирания данъчен период с намерение да го присвои, като с оглед
размера на имуществото документната измама е в големи размери и опитът е станал
недовършен поради независещи от дееца причини - издаден ДРА № 817/24.10.2001 г.
на ДП „Средец“ при ТДД - гр. София, с който е отказано правото на данъчен
кредит . Производството е образувано въз основа на резултатите от извършена
проверка от Национална служба „Борба с организираната престъпност“ - МВР по
повод издаден данъчен ревизионен акт, с който е отказано право на данъчен
кредит на фирма „ Л.К.- ЦД“ ЕООД гр. София. Образувано било НОХД № 22487/ 2011 г., по което били проведени 15 открити заседания с участието
на ищеца като подсъдим. На 04.12.2014 г. съдът постановил присъда, с която
признал ищеца за невиновен в извършването на посоченото престъпление и бил
оправдан по повдигнатото му обвинение. Присъдата е влязла в сила на 20.12.2014
г.
В резултат на незаконното обвинение ищецът претърпял
значителни неимуществени вреди. Самото дело в досъдебната му фаза е продължило
дълги години и причинило трайни промени в мисленето, в нагласите му , в
отношението към заобикалящата го социална среда. Ищецът сериозно се опасявал за
свободата и бъдещето си, бил обсебен от страх да не попадне в затвора. Променил
се, от жизнен и енергичен човек започнал трайно да страда от безсъние, загубил
апетит, изпаднал в депресия. Загубил желанието си за спорт и културна
активност, станал несигурен и затворен в себе си, избягвал контакти с близки и
приятели, ограничил сериозно социалната си активност. Тъй като съпругата му
била народен представител в периода 2003 г.-2009 г., била подложена на
непрекъснат медиен тормоз, огромно напрежение и проблеми в кариерата. Всичко
това довело до влошаване отношенията между съпрузите и тяхната фактическа
раздяла през 2009 г., която продължила до 2016 г. Журналистическият интерес към
делото не спирал, както и многобройните публикации в интернет медии, голяма
част от които анонимни и изпълнени с обидни квалификации. Всичко това било
четено от непълнолетния към онзи момент син на ищеца и това довело до
отчуждението им и бавно и трудно възстановяване на отношенията помежду им.
Претърпените от ищеца неблагоприятни последици били в пряк и непосредствен
резултат от незаконното му обвинение, които неимуществени вреди ищецът намира,
че следва да бъдат обезщетени със сумата от 50 000 лв., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 20.12.2014 г. до окончателното и изплащане.
По реда и при условията на чл. 131 ал. 1 от ГПК П.на Р
България, чрез Софийска градска прокуратура, чрез прокурор М. Ю., е депозирала
писмен отговор, в който изразява становище за допустимост, но неоснователност
на заявените от ищеца претенции по основание и размер. По делото не били
представени доказателства постановената присъда да е влязла в законна сила,
поради което ответникът оспорва както по основание, така и по размер заявената
претенция. Оспорва се акцесорната претенция за лихви, тъй като начален момент
за отговорността на държавата е от момента на стабилизиране на постановлението
за прекратяване на наказателното производство. Ищецът не ангажирал
доказателства за претърпените от него неимуществени вреди и за твърденията за
негативно влияние върху личния и професионалния му живот. Не се установявала и
причинно – следствена връзка между твърдените от ищеца вреди и действията на
Прокуратурата.
Формулираните твърдения за вреди били общи и бланкетни,
не били представени доказателства за които и да е от тях. Освен това
твърденията на ищеца се основавали на проявената журналистическа активност, за
която ответникът не би могъл да носи отговорност. Представените доказателства
относно журналистически публикации се основавали на твърдения на самия ищец, на
негови близки или на трети лица, преразказ и интерпретация на събития, но не и
на предоставена от ответника информация за воденото разследване.
Неоснователни били твърденията за влошени семейни
отношения между ищеца и съпругата му, тъй като П.нямала отношение към
сключването на брака или към изпълнение на брачните задължения, съответно
Държавата, в частност ответникът не носел вина за разтрогването на брачната
връзка.
Предявеният иск бил неоснователен, също така твърде
завишен по размер и не отговарял на критериите за справедливост и надхвърлял
търсената обезщетителна функция. Изложените от ищеца твърдения сочели, че в по
– голямата си част наказателното производство преминало в съдебната му фаза, за
която П.на РБ не носела отговорност. Освен това, съдебните заседания били
отлагани поради процесуалното поведение на подсъдимите и техните защитници, но
не и поради процесуалното поведение на държавното обвинение. Срещу ищеца било
водено и друго наказателно производство по НОХД № 22487/2011г. по описа на СРС,
НО, 108 състав за същото престъпление по чл.212, ал.З, пр.1/ДВ, бр.10/1993г./,
вр.чл.212, ал.1, пр.1, вр. чл.18, ал.1, пр.1, вр. чл.2, ал.2 от НК, поради
което ищецът не би могъл да разграничи в резултат на което наказателно
производство е търпял вреди. За това обвинение той е образувал гр. д. № 15471/
2017 г. по описа на СГС, отново по иск срещу П.по ЗОДОВ.
Ответникът минимализирал вредите, тъй като прокурор от
СГП не поддържал подадения протест. Липсвало накърняване неимуществената сфера
на ищеца, при условията на евентуалост се твърди, че въздействието върху нея
било значително по - слабо от претендираното и е в минимална степен, предвид
краткия период от време, през което са действали твърдените вредоносни фактори
и трайно установеното противоправно поведение на самия ищец.
Акцесорната претенция за лихви била неоснователна поради
неоснователност на главната такава. Освен това за периода 04.12.2014
г.-25.10.2016 г. била неоснователна като погасена поради изтичане на
предвидената в чл. 111 б.“в“ от ЗЗД тригодишна погасителна давност. Настоява за отхвърляне на
исковете.
С оглед релевираните от
страните доводи и възражения и приложените по делото доказателства, съдът
намира за установено от фактическа страна следното:
ТДД гр. София, Данъчно
подразделение „Средец“ издал данъчен ревизионен акт № 817/ 24.10.2001 г. срещу
„Л.К.– ЦД“ ЕООД, представлявано от Ц.Л.Д., с който е отказал възстановяването
на данъчен кредит на дружеството в размер на 180 400 лв., тъй като получило
данъчно предимство на основание § 1 т. 13 от ДР на ДПК. По повод издадения ДРА
ДНСБОП започнало проверка, по която изготвила справка, рег. № 6661-1/
15.05.2003 г. С постановление от 10.07.2003 г. СГП образувала против Т.М.Т.наказателно
производство - сл. д. № 406/ 2003 г., пр. пр. № 2574/ 2003 г. за евентуално
извършено престъпление по чл. 212 ал. 5, вр. ал. 1, вр. чл. 18 ал. 1 от НК. На
01.12.2003 г. Ц.Л.Д. е бил разпитан в качеството му на свидетел в досъдебното
производство. На 29.11.2005 г. бил привлечен в качеството му на обвиняем за
престъпление по чл. 212 ал. З пр. 1, вр. чл. 212 ал. 1 пр. 1, вр. чл. 18 ал.
1от НК и му била определена мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в размер
на 5 000 лв. и бил разпитан в това му качество. Разследването му е било
предявено на 14.12.2005 г.
На 20.12.2005 г. делото било
внесено в СГС с обвинителен акт, включително и срещу ищеца за престъпление по
чл. 212 ал. З пр. 1 /в редакцията му, обн. в ДВ, бр. 10/ 1993 г./, вр. чл. 212
ал. 1 пр. 1, вр. чл. 18 ал. 1 пр. 1, вр. чл. 2 ал. 2 от НК, по който било
образувано НОХД 5688/ 2005 г. по описа на СГС, НО. С разпореждане на съдията-
докладчик по делото от 31.01.2006 г. делото е насрочено в открито съдебно
заседание за 22.05.2006 г. С протоколно определение, постановено в съдебно
заседание от 31.05.2007 г. съдът прекратил съдебното производство, приемайки,
че компетентен да разгледа обвиненията срещу ищеца е Софийски районен съд. На
25.06.2007 г. е било образувано НОХД № 8700/ 2007 г. по описа на CPC. С
разпореждане съдията - докладчик от 31.07.2007 г. насрочил делото в открито
съдебно заседание за 27.11.2007 г., в рамките на което с определение прекратил
съдебното производство и повдигнал препирня за подсъдност между СРС и СГС,
изпращайки делото по компетентност на ВКС. С определение от 18.01.2008 г.,
постановено по ЧНД № 703/ 2007 г. ВКС посочил
СРС като родовокомпетентен да разгледа и реши спора. С определение, постановено
в открито съдебно заседание на 29.04.2008 г. СРС прекратил съдебното
производство по НОХД № 8700/ 2007 г. и върнал делото на СРП за отстраняване на
допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се неправилно посочване
на правната квалификация на престъплението по чл. 212 ал. 4 от НК, в което е
бил обвинен ищеца, към приложимия към момента на извършването му материален
закон. На 07.07.2008 г. СРП отново внесла в СРС обвинителен акт, по който било
образувано НОХД № 8100/ 2008 г. по описа на СРС. С разпореждане от 04.11.2008
г. разглеждането на делото било насрочено за открито съдебно заседание на
09.12.2008 г. за предварително изслушване на страните за разглеждане на делото
по глава 27 от НПК „Съкратено съдебно следствие“, като съдът приел, че не са
налице основание за прекратяване или спиране на наказателното производство,
нито, че са допуснати съществени процесуални нарушения. В открито съдебно
заседание, проведено на 09.12.2008 год. съдът постановил определение, с което прекратил
съдебното производство и върнал делото на СРП за отстраняване на допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в посочването на
конкретни факти относно извършването на престъплението, посочено пункт 3 на
обвинителния акт. Ищецът бил привлечен като обвиняем на 05.03.2009 г., разпитан
бил в това му качество и му било предявено разследването. На 19.05.2009 г. СРП
внесла в съда обвинителен акт, по който било образувано НОХД № 5274/ 2009 г. по
описа на СРС, което било прекратено с разпореждане на съдията - докладчик от
26.08.2009 г. съдебното производство е прекратено и делото върнато на СРП за
отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
изразяващи се в неяснота относно правната квалификация на деянието – дали
приложимата към момента на извършване на престъплението материалноправна норма
или последващите по – благоприятни промени. На 24.04.2010 г. СРП е внесла нов
обвинителен акт в съда, по който е било образувано НОХД № 5007/ 2010 г. С
разпореждане от 30.07.2010 г. съдът прекратил съдебното производство и връща делото
на СРП за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения,
изразяващи се в разминаване между обвиненията съобразно постановленията за
привличане в качеството на обвиняем и обстоятелствената част на обвинителния
акт. На 22.07.2011 г. СРП внесла в СРС
нов обвинителен акт, по който било образувано НОХД № 13749/ 2011 г. Същото било
прекратено с разпореждане на съдията – докладчик от 02.08.2011 г. и върнато на
СРП за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
На 24.11.2011 г. ответникът внесъл нов обвинителен акт, по който било
образувано НОХД № 22487/ 2011 г. на СРС. С него на ищеца било повдигнато
обвинение за престъпление по чл. 212 ал. З пр. 1 /в редакцията му, обн. ДВ, бр.
10/ 1993 г./, вр. чл. 212 ал. 1 пр. 1, вр. чл. 18 ал. 1 пр. 1 вр. чл. 2 ал. 2
от НК, за това, че на 14.03.2001 г. в гр. София, ДП „Средец“ при ТДД - гр.
София, чрез използване на документи с невярно съдържание - Справка - декларация
за данък върху добавена стойност, подадена на основание чл.100 от ЗДДС за
данъчен период 01.02.2001 год. - 28.02.2001 год. с вх. № 3446/14.03.2001 год.
на ДП „ Средец“, е извършил опит да получи без правно основание чуждо движимо
имущество - сумата от 180 400 лв. от Републиканския бюджет като начислен
ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит /клетка14 от справката -
декларация/ на „Л.К.ЦД „ ЕООД за цитирания данъчен период с намерение да го
присвои, като с оглед размера на имуществото документната измама е в големи
размери и опитът е станал недовършен поради независещи от дееца причини -
издаден ДРА № 817/24.10.2001 год. на ДП „Средец“ при ТДД - гр. София, с който е
отказано правото на данъчен кредит. С постановление от 24.11.2011 г. наложената
на ищеца мярка за неотклонение „Гаранция в парични средства“ е била отменена. С
разпореждане от 24.01.2012 г. съдията – докладчик насрочил делото за
разглеждане в открито съдебно заседание за 20.03.2012 г. След проведени 15
съдебни заседания в периода от 20.03.2012 г. до 04.12.2014 г., била постановена
присъда от 04.12.2014 г., влязла в законна сила на 20.12.2014 г., с която Ц.Л.Д.
е бил признат за невиновен в извършването на вмененото му престъпление и е бил
оправдан по повдигнатото му обвинение.
От приложените към исковата
молба доказателства става ясно, че Ц.Л.Д. и Т.Г.Я. – Д. са сключили брачен
договор от 27.12.2011 г.
Приложени са извадки от
вестници – статия на вестник „168 часа“ от неизвестна дата със заглавие „Мъжът
на депутатка арестуван за контрабанда“, статия на вестник „Между редовете“, бр.
8 от 17.08.2005 г., със заглавие „Семейството на депутатката Т.Д. спечели
милиони от източване на ДДС“ и статия на вестник „Нощен труд“ от 24.01.2007 г.
със заглавие „Съпруг на депутатка се подсмихва в съда. Ц.Д. обвинен за
източване на ДДС“.
Ищцовата страна е ангажирала
гласни доказателства посредством разпита на свидетелите Т.Г.Я.Д. и Б.Б.Д..
Св. Д., съпруга на ищеца, е
заявила, че конкретното наказателно производство срещу съпруга и продължило
повече от 10 години, като съдът го прекрятавал, а П.продължавала да го внася в
съда. Ищецът бил депресиран, тъй като по същия казус имало решение на ВАС, но
въпреки това бил обвинен. Разрушен бил сегмент от бизнеса му, който успял да
възстанови едва през последните 2 – 3 години. Тъй като към въпросния период
свидетелката била народен представител, медиите я преследвали, атакували я и
отразявали развитието на делото, имало много интернет публикации. Това довело
до разрив в отношенията между съпрузите и фактическата им раздяла, роденото от
брака им дете се отчуждило от баща си, почти го намразило.
Св. Д., приятел на ищеца и
специалист по вътрешни болести, знае, че ищецът бил притеснен по повод воденото
срещу него наказателно производство, което било водено изключително дълго
време. През 2006 г. се разболял от хипертония, през 2013 г. – 2014 г. получил
завишени стойности на кръвна захар и смущения в липидния профил. През това
време между съпрузите Д. възникнали проблеми, свидетелят не ги виждал заедно. Съветвал
се със свидетеля относно здравето си.
При така изложените фактически
данни Софийски градски съд достига до следните правни изводи:
Предявената от Ц.Л.Д. против П.на
Р.Б.иск черпи правното си основание си от нормата на чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ
и е процесуално допустима.
Според тази законова
разпоредба, Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от
разследващите органи, П.или съда при обвинение в извършване на престъпление,
ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде
прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното
деяние не е престъпление. За да възникне основанието за обезщетение за вреди,
следва да бъдат установени кумулативно всички елементи на състава на чл. 2 ал.
1 т. 3 от ЗОДОВ, а именно да е образувано наказателно производство против
конкретно лице, то да е привлечено към наказателна отговорност в качеството на
обвиняем, включително и да му е наложена мярка за неотклонение, като
наказателното производство бъде прекратено било защото деянието не съставлява
престъпление, било защото не е извършено от обвиняемото лице. В исковата молба
са изложени допълнителни твърдения, че наказателното производство против него е
продължило 8 години, които следва да бъдат разгледани в рамките на заявената
претенция.
В настоящата хипотеза по
образуваното досъдебно производство - сл. д. № 406/ 2003 г. по описа на СтСлС,
пр. пр. № 2574/ 2003 г., му е било повдигнато обвинение. Било е образувано НОХД
№ 22487/ 2011 г. на СРС, по което с влязла в сила присъда Ц.Л.Д. е бил признат
за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 212 ал. З пр. 1 /в
редакцията му, обн. ДВ, бр. 10/ 1993 г./, вр. чл. 212 ал. 1 пр. 1, вр. чл. 18
ал. 1 пр. 1 вр. чл. 2 ал. 2 от НК.
П.на РБ, dominus litis в
досъдебното производство, е пасивно легитимирана да отговаря по исковете за
вреди, причинени на граждани от незаконно обвинение, в този смисъл Тълкувателно
решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК.
Следователно са налице формалните и материалноправни предпоставки за ангажиране
отговорността на ответника, т. е. за основателност на предявената претенция.
Ищецът претендира репариране
на причинените му неимуществени вреди в резултат на повдигнатото му незаконно
обвинение. В понятието „неимуществени вреди“ се включват всички телесни и
психически увреждания на пострадалия, претърпените болки и страдания, които в
своята цялост представляват негативни емоционални изживяване на лицето,
намиращи не само негативно отражение в психиката, но и социален дискомфорт в
определен период от време. За определяне на обезщетението е от значение броя и
вида на обвиненията, повдигнати на
обвиняемия, вида на наложената му мярка за неотклонение,
продължителността на наказателното производство и пр.
По силата на общото правило на
чл. 154 от ГПК, ищецът носи доказателствената тежест да установи при условията
на пълно и главно доказване в процеса на своите твърдения относно претърпените
от него неприятни психологически и емоционални изживявания и социален
дискомфорт /неимуществени вреди/ във връзка с незаконното обвинение, което му е
било повдигнато. В настоящото производство е доказал факта на незаконното
обвинение, за тежко по смисъла на чл. 93 т. 7 от НК престъпления. Наказанието,
предвидено от законодателя за престъплението по чл. 212 ал. 3 от НК е „лишаване
от свобода“ от три до петнадесет години. Това сочи, че над ищеца е тегнела
угрозата от налагането на едно тежко наказание, което обуславя по - висок
интензитет на търпените от него негативни последици от обвинението. Цялото наказателно
производство против ищеца е било със значително времетраене, за периода от 29.11.2005
г. до 20.12.2014 г. Периодът преди 29.11.2005 г. е ирелевантен за настоящото
производство, тъй като самото наказателно производство не е било образувано
срещу ищеца и до датата, на която му е било повдигнато обвинение – 29.11.2005
г. е бил разпитан единствено като свидетел. От периода на цялото наказателно
производство следва да бъдат изключени периодите на образуваните съдебни
производства, тъй като ответникът не следва да бъде държан отговорен за
процесуалното поведение на съда, включително практика делото да бъде насрочвано
в открито съдебно заседание и едва след това съдебното производство да бъде
прекратявано и връщано на прокуратурата, както и неспазването на изискването с
разпореждане преди разглеждане на делото в открито съдебно заседание съдията –
докладчик да изчерпи всички основания за прекратяване на съдебното производство
и връщане делото на прокуратурата. По този начин от времетраенето на
наказателното производство в размер на 133 месеца или 11 години и 1 месец следва
да бъдат изключени периодите, както следва: 20.12.2005 г. - 29.04.2008 г., 07.07.2008
г. – 09.12.2008 г., 19.05.2009 г. – 26.08.2009 г., 24.04.2010 г. – 30.07.2010
г., 22.07.2011 г. – 02.08.2011 г., 24.11.2011 г. – 20.12.2014 г., които представляват
75 месеца или 6 години и 3 месеца. П.отговоря за периода от 58 месеца или 4
години и 10 месеца. С оглед характера на повдигнатото на ищеца обвинение,
продължаване на досъдебното производство от порядъка на по – малко от 5 години
не е твърде прекомерно, като тук се отчете, че процесуални действия с ищеца
през този период почти не са били извършвани, мярката му за неотклонение
„Парична гаранция“ е била намалена на 1 000 лв., а през 2011 г. – изцяло
отменена.
Твърденията на ищеца за претърпян
социален дискомфорт, душевни страдания, промяна в емоционален план се
установяват от показанията на св. Д., които съдът цени при условията на чл. 172
от ГПК и подкрепящите ги в тази насока показания на св. Д.. Считано от момента на повдигането на
обвинението Ц.Л.Д. се чувствал несправедливо обвинен, честта и достойнството му
били накърнени, изпитвал притеснения за свободата си. Това води настоящия
съдебен състав на извода, че претърпените от ищеца вреди са със сравнително среден
по тежест интензитет и възстановяване на психологичното и емоционалното му
здраве. По делото липсват доказателства да е претърпял увреждания във
физическото си здравословно състояние, които да са пряк и непосредствен
резултат от повдигнатото му незаконно обвинение.
Твърденията за „медиен тормоз“
се установяват частично. Като последица от незаконното обвинение и фактът, че
съпругата на ищеца е била към онзи момент народен представител, са били налице
публикации в средствата за масово осведомяване. От една страна, публичните
личности, какъвто е един народен представител, и техните семейства биват по –
често обект на медийно внимание с оглед правото на информация на гражданите,
към което внимание, включително и към личния им живот, самите те са длъжни да проявяват
в по – голяма степен търпимост . От друга страна, по делото са представени 3
публикации в различни вестника, от които две са с установени дати: 17.08.2005
г. и 24.01.2007 г., т. е. в значителен период от време. Тези писмени
доказателства въздигат съмнение относно достоверността на показанията на св. Д.,
ценени при условията на чл. 172 от ГПК, че е била „преследвана“ от журналисти.
Твърденията за влошаване
отношенията между съпрузите Д. в резултат на воденото срещу ищеца наказателно
производство се установяват с гласните доказателства, но въпреки това, съдът
намира, че с оглед данните са ниската интензивност на процесуалните действия,
извършвани по отношение на ищеца, то тези вреди се ценят от съда като не
изключително значителни по характер и интензитет. Освен показанията на св. Д.,
липсват други доказателства да е настъпила фактическа раздяла между нея и
ищеца, както и влошаване на отношенията със сина му.
По делото липсват
доказателства в резултат на незаконното обвинение да е настъпила промяна в
икономическия статус на ищеца, да е бил лишен от бизнес и да не е бил в
състояние да развива стопанска дейност.
При тези съображения съдът
счита, че са установени в настоящото производство фактът на незаконно
обвинение, по което ищецът е бил оправдан и негативните му емоционални и
психологически преживявания и социален дискомфорт в резултат на това. Гласните
доказателства установяват причинно – следствената връзка между тях,
следователно са налице основания за тяхното репариране.
Размерът на обезщетението за
неимуществени вреди е свързан с критерия за справедливост, дефинитивно
определен в чл. 52 ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда се съизмерява.
Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните
вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която
засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по
смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на
конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики - характер и
степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици,
продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и
социално положение. С оглед спецификата на фактическия състав на чл. 2 ал. 1 т.
3 ЗОДОВ, от който произтича отговорността на държавата за вреди, като критерий
за преценка е въведен и дългият несъобразен с разумния срок период, през който
е продължило наказателното преследване, характера на престъплението по
повдигнатото обвинение, публичното му разгласяване и свързаните с това
последици. Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване
на вредите на увреденото лице от вредоносното действие, като съдът следва да
съобрази всички тези доказателства от значение за реално претърпените от
увреденото лице морални вреди /болки и страдания/, за да постанови решение в
съответствие с този принцип. Съобразявайки горните обстоятелства, съдът счита,
че справедливо спрямо претърпените от ищеца неимуществени вреди, е обезщетение
в размер на 10 000 лв., като за разликата над този размер до предявения от 50
000 лв. следва да бъде отхвърлена. То съответства напълно на повдигнатото му
обвинение за тежко престъпление, на интензитета на негативните емоционални
преживявания в тази насока.
Ищецът е претендирал паричното обезщетение ведно със законната лихва,
считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда по НОХД № 22487/
2011 г. по описа на СРС. Акцесорната претенция, черпеща правното си основание
от нормата на чл. 86 от ЗЗД е процесуално допустима и основателна, съгласно
постановките на т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т.
гр. д. № 3/2004 г., ОСГК, за периода, считано от 25.10.2016 г. Тъй като в
отговора на исковата молба ответникът е релевирал възражение за погасяване на
акцесорната претенция по давност, което възражение е основателно на основание
чл. 111 б. в от ГПК, то за периода от 20.12.2014 г. до 24.10.2016 г. исковата
претенция за лихви за забава, като изсрочена по давност, е неоснователна.
Ищцовата страна е претендирала съдебно – деловодни разноски. Съобразно
чл. 10 ал. 3 от ЗОДОВ, ответникът следва да бъде осъден да и заплати държавната
такса в размер на 10 лв. На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК и съразмерно на
уважената част от иска, както и във връзка с направеното от представителя на
ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което не
представлява изключителна фактическа и правна сложност и е приключило в рамките
на едно съдебно заседание, на ищеца следва да му бъдат присъдени разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА П.на Р.Б.да заплати на
Ц.Л.Д. ***,
с ЕГН **********, сумата от 10 000 лв. /десет хиляди лева/, представляващи
обезщетение за причинените му неимуществени вреди за нанесените му неимуществени
вреди – психически и емоционални страдания, негативни душевни преживявания и
дискомфорт в следствие на незаконното му обвинение за престъпление по чл. 212
ал. З пр. 1 /в редакцията му, обн. ДВ, бр. 10/ 1993 г./, вр. чл. 212 ал. 1 пр.
1, вр. чл. 18 ал. 1 пр. 1 вр. чл. 2 ал. 2 от НК, предмет на сл. д. № 406/ 2003
г. по описа на СтСлС, по което е бил оправдан с влязла в сила присъда по НОХД №
22487/ 2011 г. на СРС, НО, 108-и състав, ведно със законната лихва върху
посочената сума, считано от 25.10.2016 г. до окончателното и изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ ищцовата претенция за разликата над посочения размер от 10 000 лв.
/десет хиляди лева/ до предявения размер от 50 000 лв. /петдесет хиляди лева/
като неоснователна и за обезщетение за забавеното плащане на главното парично
задължение за периода от 20.12.2014 г. до 24.10.2016 г.
ОСЪЖДА П.на Р.Б.да заплати на Ц.Л.Д.
***, с ЕГН **********, сумата от 10 лв. /десет /, представляващи съдебно –
деловодни разноски и 1000 лв. /хиляда лева/ адвокатско възнаграждение
съразмерно на уважената част от иска.
Решението подлежи на въззивно
обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд –
гр. София.
СЪДИЯ: