Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 262483
09.11.2021 година, град
Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД,
Гражданско отделение, XIV граждански състав, в публично заседание на
четвърти октомври две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ
при участието на
секретаря Росица Марджева, като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 6423 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е установителен иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК от И. и Г. К. срещу Л.А., Н.А., Н.П. и З.Х.-П..
Ищците
твърдят, че са собственици в режим на СИО на УПИ ****по КРП на село Б. по
договор за покупко-продажба от 09.06.2004г., като от този момент упражнявали и
фактическа власт върху имота. Ответниците оспорвали правата им, поради което
искат установяването на правото на собственост и отмяната на издаден в полза на
Л.А. констативен нотариален акт от 2020г.
В
срока по чл. 131 ГПК ответниците Н. и Л. А.подават отговор на исковата
молба, в който оспорват претенциите. Твърдят, че имотът е била собственост на К.А.,
съгласно нотариален акт от 1973г. и нотариален акт от 1982г. за придобиване на
продаваеми места. Той имал двама сина- Р. и Н. А., като било уговорено вторият
да получи процесния имот. След смъртта на К.А. имотът бил владян от Н.А. и
неговото семейство. Положението било същото и след неговата смърт на 05.08.2013г.,
подари което съпругата му- Л.А. се снабдила с констативния нотариален акт от
2020г. Ищците били съседи на имота, но никога не били владели същия, макар нито
от страната на техния съседен УПИ ****, нито от страната на съседния на ответниците
А.УПИ да е имало изградени огради. Оспорват правото им на собственост и това на
праводателя им- баща на ищеца, по констативен
нотариален акт от 2004г., съставен непосредствено преди прехвърлянето, на което
основават правата си. Иска се отхвърляне на претенцията. Претендират разноски.
В
срока по чл. 131 ГПК ответниците Н.П. и З.Х.-П. подават отговор на исковата
молба, в който оспорват претенциите. Излагат идентични твърдения, като правят
възражение за придобиване на имота по давностно владение. Иска се отхвърляне на
претенцията. Претендират разноски.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на
чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
От нотариален акт ****
г. се установява, че Д.И.К.е признат за собственик на дворно място от 1416
кв.м., представляващо парцел ***. Описанието е направено съобразно плана от
1947 г., действал към онзи момент, като включва по-голямата част от площта на
имот № ****. Останалите 334 кв.м. между точки 12, 11, 6, 7, 12 на скица № 1 към
СТЕ са включени в парцел VIткзс.
Последният е съставен като са взети части от имот № 638 на Д. К. и от имот №
645 на К.А.. Представеният нотариален акт удостоверява правото на собственост
на Д. К. върху целия имот с пл. № ****. Нотариалния акт от 1972 г. се отнася
само до отредения за имота парцел заради прякото отчуждително
действие на плана. Съгласно всички действали до 1956г. благоустройствени
закони, отреждането на имотите води и до отчуждаването им за мероприятието, за
което са отредени. Отчуждаването настъпва по силата на регулацията с влизане в
сила на плана. По Закона
за плановото изграждане на населените места от 1949 г. /ЗПИНМ/, съществуват
два режима. До изменението на чл. 39, съгласно публикацията
в ДВ., бр. 54 от 06.07.1956 г., имотите се считат отчуждени в полза на
държавата по силата на улично-регулационния план. След това изменение
непосредственото отчуждително действие се запазва
само дворищно-регулационният план. Този принцип се запазва след приемането на
ЗТСУ през 1973 г. Предвид непосредственото отчуждително
действие на плана, нотариалните актове, издавани през този период, не е можело
да включват части от имота останали извън границите на отредения парцел. Според
действалото към 1972 г. законодателство тези части са се считали собственост на
лицата, към чиито парцели за били включени. Тук следва да се посочи, че между
страните не е спорно правото на собственост върху имоти с номера 638 и 645,
като първият е принадлежал на Д. К., а втория на К.А..
Нотариален акт № ****
г. К.Р. А. е признат за собственик по давностно владение на парцел I-а
и парцел VIткзс.
Описанието на имотите е извършено по плана от 1947г. Този нотариален акт не
удостоверява възникването на правото на собственост върху описаните парцели,
защото не се установява изпълнение на процедурата по плащането на обезщетения,
нито тяхното реално заемане за описания период. Този извод следва от самото заснемане
на имотните граници в КРП от 1978 г. в състоянието по предходния план, с
отразено наличие на ограда по линията между точки 22, 29, 28, 13 на скица № 2
от СТЕ, както и от поведението на самия К.Р. А., който е обжалвал оценката на
придаваемо място разположено изцяло на запад от тази граница. Доказателства за
неприлагането на регулацията от 1947 г. има и в показанията на свидетеля В.,
който изнася обстоятелства за придаваемите места по
последния регулационен план (изменен през 1981 г.) и плащането на обезщетения
във връзка с тях. В нито един от тези случай, К.А. не е предявил претенции във
връзка със земята разположена на запад от материализираната в плана от 1978 г.
имотна граница по линията 5, 29, 28, 13 на скица № 2 от СТЕ, съответно по
линията 5, 6, 28, 17 на скица № 3. Точно обратното, на Н.А. (син на К.А.) е
издаден нотариален акт № ****., с който е признат за собственик на придаваемо
място от 80 кв.м. от имота на Д.К. (между точки 16, 6, 28, 15, 16 на скица № 3)
и на придаваемо място от 158 кв.м. от имот на Р. В.(между точки 4, 5, 6, 16, 4
на скица № 3).
Всички тези данни, взети в съвкупност
установяват, че към 1978 г. и 1982 г., посочените в нотариалния акт от 1973г.
парцели не на са били заети от К.А., отвъд границите на имот с пл. № ****. Ето
защо съдът намира, че регулацията по плана от 1947 г. не е била приложена.
През 1978 г. е
приет нов КРП на селото, като са отредени нови УПИ. По делото няма
доказателства за прилагането и на тези регулационни предвиждания. Регулацията е
изменена със заповед от 1981 г. в състоянието, в което е и към настоящия момент
и съобразно, която са се развили всички уреждания на регулационни отношения.
Направените от ответниците възражения за нищожност на тези заповеди, не могат
да бъдат разгледани. Същите са въведени след изтичането на процесуалните
срокове, едва в последното съдебно заседание.
С нотариален акт № ****.
Д. И. К. е признат за собственик на придаваема част от 215 кв.м. от имот пл. № ***
на К.Р. А.. Същата е разположена между точки 28, 27, 29, 17, 28 на скица № 3
към СТЕ. В документа, са описани всички представени документи за издаването му,
в това, число протокол за оценка, съдебно решение по гр.д. 9898/1982 на ПРС
(заведено от К.А., с приложен препис от решението) и плащането на стойността по
сметка в ДСК. В нотариалния акт е отразено и извършването на въвод във владение с протокол от 27.05.1983г. от съдебен
изпълнител- лист 314.
При това положение,
следва да се има предвид, че с дворищнорегулационните
планове, приети при действието на ЗТСУ (отм.), е
допустимо части от един имот да се придават към съседен парцел. Приема се, че в
тези случаи планът има непосредствено отчуждително
действие по отношение на придаваемите части. За да
бъде то стабилизирано е необходимо следното: когато дворищнорегулационният
план е създаден при грешна кадастрална основа, когато в него има явна
фактическа грешка (какъвто не е
настоящия случай) или е утвърден при съществено закононарушение (хипотезата
на чл.
33, ал. 1 ЗТСУ), прилагането му е налице, когато придаваемите
части се заемат и владението върху тях от новия собственик продължи повече от
10 години. В останалите случаи (хипотезата на чл.
33, ал. 2 ЗТСУ) планът се счита за приложен при изпълнение на законните
условия за заемане на придаваемите части от новия
собственик- когато бъде изпълнена процедурата по обезщетяване на собственика на
отчуждената част; при доброволното и предаване или при снабдяване с
изпълнителен титул при погасено вземане за обезщетение. В тези две хипотези на чл. 33 ЗТСУ
(отм.) настъпва съвпадение на имотните
граници с регулационните линии и се говори за прилагане на дворищнорегулационния план. Тези изводи следват от ТР № 1/15.07.1993 г.
на ОСГК на ВС. Обобщението, което се прави в това тълкувателно решение е,
че за приложен план говорим, когато настъпят условията за превръщане на
парцелните линии в имотни граници. В същия смисъл е и Решение № 304/12.07.10
г. по гр. д. № 263/10 г. на ВКС, II ГО.
Предвид издадените
както на К., така и на А. нотариални актове за придобиване на правото на
собственост върху придаваемите към парцелите места се
е стабилизирало отчуждителното действие на плана.
Това налага извода, че регулацията е била приложена и регулационната линия
между точки 28 и 27 на скица № 3, съответно комбинирана скица № 5, е станала
имотна граница.
След това с нотариален
акт № *** г. Д. И. К. е признат за собственик на процесния имот (УПИ ***) на
основание давностно владение. Този акт реално не поражда никакво действие,
предвид това, че правото на собственост се установява от описаните по-горе
документи и стабилизирането на отчуждителното
действие на регулацията, а никой не може да придобие по давност собствения си
имот. Същият може да бъде взет предвид единствено по отношение на регулацията
на южната граница, за площта между точки 17, 29, 30, 18 и 17 на скици № 3 и 5,
придадена от имот с пл. № ***. Тя обаче не е от значение за изхода на спора,
защото всички свидетели установяват доброволното фактическо предаване на тази
площ, чрез изграждането на масивна ограда на регулационната линия между точки
30 и 39 от собствениците на УПИ ***. Заради
оградата фактическата власт върху тази площ винаги се е упражнявала от
владелеца на УПИ ****.
С нотариален акт №
**** г. процесният имот се продава от Д. К. на И.К. по време на брака му с Г.К..
Ето защо представения нотариален акт легитимира ищците като собственици на
имота в режим на СИО.
Предвид
извода, до който достигна съда за възникването на правото на собственост върху
процесния имот за ищците, следва да бъде разгледано възражението за изтекла
придобивна давност на ответниците. Придобивната давност е оригинерно
основание за придобиване право на собственост чрез фактическото
упражняване съдържанието на това право и след изтичане на определен в закона
период от време. При преценката дали е установено владение, следва да се вземат
предвид характеристиките на владението: непрекъснато /да не е загубено за
повече от 6 месеца, съгласно чл. 81 ЗС/, спокойно /да не е установено по
насилствен начин/, явно /да не е установено по скрит начин/, несъмнително и с
намерение да се държи вещта като своя, като за последния елемент е предвидена
презумпция в чл. 69 ЗС.
От
показанията на разпитаните свидетели на ответниците не се установява
упражняване на владение върху имота, още по-малко в границите, отразени в
регулационния план, които са били трансформирани в имотни. Свидетелят К. дава
сведения за ползването на имота от К.А. до неговата смърт, която е през 1991г.
Всичките му възприятия се отнасят до източната част на процесния имот, която
граничи в уличната регулация и където са разположени орехи и череши, като
конкретизира, че ползваната част е била на юг от съществувалите стопански
сгради. В тази насока са и показанията на свидетелката Д., която говори за
обработването единствено на дърветата разположени зад стопанската постройка,
както и че не е виждала никой да прави нещо в останалата част от мястото. От
Тези показания се установява, че ответниците А., съответно техния праводател, са ползвали единствено площта зад съществувала
стопанска сградата. Такава е заснета в кадастралния план от 1978 и в
кадастралната карта от 2020 г. по линията между точки 28 и 27 на комбинираната
скица. Съобразно така събраните доказателства, може да се направи обосновано
заключение, че ответниците А.са продължили да ползват площта придадена към УПИ ****от имот пл. № ***, разположена
между точки 28, 27, 26, 17, 28 по комбинирана скица № 5.
Показанията
на свидетелите Г. и М. А. за ползване на площи разположени на запад не могат да
бъдат възприети. На първо място те противоречат на показанията на другите двама
свидетели на ответниците. Освен това изложените в тази насока обстоятелства не
са достатъчно конкретни. И двете говорят за това как се е ползвала част от
имота на запад от сградите, но не предоставят никаква ориентация за това докъде
се е простирало това ползване. Същевременно свидетелката Г. говори за
съществуването на празно място, а свидетелката А., че имотът е бил пред и след стопанските сгради, както и
че след 1990 г. свекърът и свекървата й са гледали дръвчетата, черешите. Така описаното пространство отново попада в
границите на придаваемата част от имот пл. № 46.
При
общия анализ на такса събраните доказателства може да се направи извод, че А.са
ползвали реална част от УПИ ***, която преди прилагането на регулацията е била
част от техния имот с пл. № *** по плана от 1978г., изменен през 1981 г.
Осъществяваното от тях ползване се е изразявало в грижа за съществувалите от
преди това дървета и събирането на плодовете, които са давали, без да се
извършват някакви съществени изменения във фактическото състояние на вещта.
Така описаните действия не могат да обосноват осъществяването на фактическа власт върху
имота, защото се явяват търпими от собственика на имота.
Търпими според правната теория са всички онези действия, които
представляват според обстоятелствата незначително безпокойство за собственика
или владелеца на един недвижим имот, които се извършват с изричното или
предполагаемо съгласие на владелеца и за които може да се допусне, че той би
търпял да се извършват само поради обикновена любезност, добронамереност,
гостоприемство, по силата на лични отношения и поради това да се смятат за
извършени с неговото съгласие. Търпимите действия са именно
действия, а не фактическа власт и по това трябва да се различават от държането,
а значи и от владението, поради което и не могат да служат за основание за
придобиване на владение. В този смисъл Решение № 483 от 11.12.2012 г. на
ВКС по гр. д. № 493/2012 г., I г. о., ГК.
Поради
изложеното направеното възражение за придобиване на имота по силата на
давностно владение се явява неоснователно.
Ето
защо предявеният установителен иск за собственост на УПИ ****по плана на с. Б. е основателен
и следва да бъде уважен.
На основание чл. 537, ал. 2, изр. последно
ГПК издаденият констативен нотариален акт
следва да бъде отменен по отношение
на процесния имот.
От
приетата по делото СТЕ се установява, че урегулираният поземлен имот не е бил
заснет като самостоятелен, а е включен в границите на поземлен имот с
идентификатор **** по КК на село Б.. Заснетият в кадастралната карта имот
включва, както процесния УПИ, така и УПИ ****, който отново е собственост на
ищците. Промяната е настъпила в хода на процеса, защото след подаването на ИМ е
приета кадастралната карта на селото.
Съгласно
разясненията дадени в тълкувателно решение № 8/2014 на ОСГК на ВКС в тези
случаи не липсва годен предмет на защита, ако един юридически акт определя
границите на правото на собственост така, че те да могат да бъдат нанесени в
плана. Притежаваната от ищеца съобразно акта за собственост вещ е самостоятелен
недвижим имот, независимо дали е заснета като такава. Затова искът за ревандикация (съответно за собственост), на реална част от
урегулиран поземлен имот има предмет и е допустим и преди да е проведена
процедура по отстраняването на непълнота или грешка - по административен или
съдебен ред. Да се приеме обратното, означава да се придаде на кадастралната
карта правопораждащо действие, каквото тя няма.
Заснемането на имотите в кадастралната карта не според границите на правото на
собственост няма за последица промени в правото на собственост. Затова, ако в
производството по иск за собственост се констатира непълнота или грешка в
кадастралната карта, те следва да се съобразят при произнасянето на съда, като
се извърши преценка дали кадастралната карта отразява вярно границите на имота.
Съгласно параграф 5, ал. 1 от ПЗР на ЗКИР регулационните линии по приложен дворищнорегулационен план се отразяват в кадастралната
карта като имотни граници на поземления имот. Затова в производството по иск за
собственост подлежи на изследване положението на имота по плановете,
предхождащи одобряването на кадастралната карта, като се съобразява дали има
прилагане на регулацията по тях, което би обусловило трансформиране на
регулационните граници в имотни.
От приета по делото
СТЕ, както и доказателствата във връзка с прилагането на регулацията следва да
се направи извод, че има несъответствия между отразеното в одобрената
кадастралната карта и действително притежаваното от ищеца право на собственост.
След уреждане на регулационните отношения по придаваемите
места дворищнорегулационния план е бил приложен, отчуждителното му действие се е стабилизирало и
регулационните линии е следвало да се отразят в кадастралната карта като имотни
граници, съобразно разрешенията, дадени в Тълкувателно решение № 3 от
15.07.1993 г. по гр. д. № 2/1993 г. на ОСГК на ВС и Тълкувателно решение № 3 от
28.03.2011 г. по т. д. № 3/2010 г. на ОСГК на ВКС. В настоящия случай това е
направено по отношение на три от границите- северната, източната и южната, като
в кадастралната карта не е нанесена единствено западната граница на УПИ ****по
линията между точки 14, 61, 13 на комбинирана скица № 5. Урегулираният поземлен
имот представлява самостоятелен обект на право на собственост и не се
установява причина, предвид доказаното прилагане на регулацията, да бъде
заснеман в кадастралната карта заедно с другия УПИ на ищците.
Ето защо следва да
бъде признато правото на собственост върху УПИ ***, заснет в кадастралната
карта в пределите на поземлен имот с идентификатор ****
между точки 14, 15, 27, 30, 13, 14 на комбинирана скица № 5. За яснота следва
да се посочи, че от самата скица е видно, че на границите са поставени и други
точки, но същите не е необходимо да бъдат изрично посочвани в диспозитива на решението, защото са относими към
пресичането на действащата в момента регулация с линиите по предходните
планове.
Относно разноските:
Предвид изхода на
делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищците има право на разноски в размер
на 1415 лева за д.т., СТЕ и адв. възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО
по отношение на Л.Н.А., ЕГН **********, с адрес: ***, Н.К.А., ЕГН **********, с
адрес: ***, Н.Н.П., ЕГН **********, с адрес: *** и З.О.Х.-П.,
ЕГН **********, с адрес: ***, че И.Д.К.,
ЕГН ********** и Г.А.К., ЕГН ********** ***
са собственици в режим на СИО на основание нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от **** на УПИ IV-***, кв. *** по
регулационния план на село Б., община Р., с площ от 665 кв.м. (по скица) при
граници: улица, УПИ ****, заснет в кадастралната карта на село Б.,
община Р., одобрена със заповед РД-18-298 от 08.12.2020 г. като част от поземлен имот с идентификатор **** между точки 14, 15, 27, 30, 13, 14 на комбинирана скица №
5 към съдебна техническа експертиза, лист 347 от делото с площ от 661
кв.м.
Комбинирана скица № 5 към
съдебна техническа експертиза, лист 347 от делото, подписана от съдията, да се
счита неразделна част от решението.
ОТМЕНЯ на основание чл. 537, ал. 2, изр. последно ГПК нотариален
акт за право на собственост върху недвижим имот № **** г, в частта с която Л.Н.А., ЕГН **********, с адрес:;*** е призната за собственик на УПИ
IV-*** по регулационния
план на село Б., община Р., с площ от 665 кв.м., при граници: улица, УПИ ****.
ОСЪЖДА Л.Н.А.,
ЕГН **********, с адрес:;***, Н.К.А., ЕГН **********, с адрес: ***, Н.Н.П., ЕГН **********, с адрес: *** и З.О.Х.-П., ЕГН **********,
с адрес: ***, да заплатят на И.Д.К.,
ЕГН ********** и Г.А.К., ЕГН ********** ***, сумата от 1415.00 лева разноски в производство.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/
/Тоско Ангелов/
Вярно с оригинала.
Р.М.