№ 9838
гр. Соф., 09.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следн.
състав:
Председател:Б. СТ. Ш. СТАВРУ
при участието на секретаря С. В. ОГНЯНОВА
като разгледа докладваното от Б. СТ. Ш. СТАВРУ Гражданско дело №
20221110152301 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявени от „И. Т. С.“ АД искове за осъждане на
ответника „В. М.“ ООД да заплати сумите 298 лв. неустойка за неизпълнение на договорно
задължение и 41.42 лв. тол т.и и други т.и съгласно сключен между страните договор.
Ищецът твърди, че между страните бил сключен договор № 21014/25.03.2020 г. за
предоставяне на електронни услуги за събиране на тол т.и. Във връзка с договора, ответното
дружество заявило и получило два броя бордови устройства. Към 31.05.2022 г. ищецът
установил, че по договора не е налице генериране на пътни т.и от ППС, с което били
асоциирани бордовите устройства за период повече от 30 последователни календарни дни,
поради което се възползвал от правото си да прекрати едностранно договора с отправяне на
писмено уведомление с незабавен ефект. С уведомлението ответникът бил поканен в срок
до 15 дни от получаването му, да върне в изправно състояние бордовите устройства, без да е
налице физическо/софтуерно манипулиране, като в противен случай ответникът дължал
неустойка в размер на 300 лв. за всяко устройство. Ответникът върнал двете устройства, но
тъй като за едното се установило, че е манипулирано, за ищеца възникнало вземане в размер
на 298 лв. след приспадане на депозит в размер на 2 лв. за двете устройства. Поддържа, че
ответникът дължи и сумата от 41.42 лв. за т.и и други суми по предплатен. баланс по
договора, съгласно издадени фактури както следва: № **********/03.03.2022 г., №
**********/10.03.2022 г., № **********/04.04.2022 г., № **********/11.04.2022 г., №
**********/05.05.2022 г., № **********/09.05.2022 г., № **********/02.06.2022 г., №
**********/04.07.2022 г., № **********/01.08.2022 г. На 05.08.2022 г., ответникът бил
поканен да заплати дължимите суми, но плащане не постъпило. Ето защо ищецът моли за
осъждане на ответника да заплати сумите 298.00 лв. неустойка и 41.42 лв. тол т.и, ведно със
1
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното им изплащане.
Претендира разноските по делото.
Ответникът е депозирал отговор в срок, с който оспорва исковете. Твърди, че бордовите
устройства са били върнати на ищеца в изправно състояние. Моли за отхвърляне на
исковете.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са кумулативно съединени искове с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 79,
ал. 1 ЗЗД, които предполагат ищецът да установи валидно възникнало между страните
облигационно отношение по договор за предоставяне на електронни услуги за събиране на
тол т.и с посоченото в исковата молба съдържание. Претенц.та за неустойка по чл. 92 ЗЗД
предполага изпълнение на договора от ищеца и валидно неустоечно съглашение - изначално
уговорен размер на обезщетението за неизпълнение на договора от страна на ответника, а по
чл. 79 ЗЗД - че ищецът е изпълнил задължен.та си и е настъпила изискуемостта на вземането
за плащане на уговорената т.а. След като са договорни съглашен., и двете претенции е
необходимо да са предварително уговорени между страните по облигационното отношение,
определящо възникването и размера им.
Ищецът основава твърден.та си на сключен договор с ответника № 21014/25.03.2020 г. за
предоставяне на електронни услуги за събиране на тол т.и. По делото е представен договор,
който обаче не касае процесното правоотношение, поради което с доклада съдът е указал
изрично на ищеца, че не сочи доказателства за твърдяната в исковата молба договорна
връзка с ответника. Ищецът не е представил други доказателства относно процесн. договор,
позовавайки се на факта, че ответникът не оспорва сключването на договора. Липсата на
оспорване обаче не освобождава ищеца от задължението му да докаже твърден.та си пълно
и главно. Всички приложени към исковата молба доказателства касаят договор № 1883, а не
процесн. такъв № 21014. При това положение не може да се приеме, че липсва спор относно
сключването на договор с ответника, тъй като не е ясно кой е този договор. А поради
непредставянето на договора по делото не могат да се установят неговите клаузи и
конкретно какви задължен. са възникнали за страните, за да се прецени изпълнени ли са и
какви са последиците при неизпълнението им.
Т.е. ищецът не доказа възникването на твърдяната с ищеца облигационна връзка.
Конкретно, не установи на какво основание е начислил претендираните т.и и дължими ли са
в посочен. размер.
Не доказа, че е предоставил на ответника две бордови устройства с посочени в исковата
молба номера, които ответникът е върнал – тъй като е върнал устройства по друг договор.
Не доказа и в какво състояние са върнати устройствата.
Недоказаните факти съдът следва да приеме за неосъществени.
Предвид изложеното, ищецът не установи наличието на елементите от фактическ. състав на
чл. 92, ал. 1 ЗЗД и на чл. 79, ал.1 ЗЗД. Като неоснователни, исковете следва да се отхвърлят в
цялост.
Относно разноските:
2
При този изход на делото ищецът няма право на разноски.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „И. Т. с.“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление
гр. Соф., район Лозенец, ЕОС Център, ....., искове с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл.
79, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на „В. М.“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. Видин, ...., да заплати сумите: 298.00 лв. неустойка за повредено бордово
устройство и 41.42 лв. тол т.и и други т.и съгласно договор № 21014/25.03.2020 г. за
предоставяне на услуги за електронно събиране на т.и.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съд. при Софийски районен съд: _______________________
3