Решение по дело №583/2019 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е №

 

 

гр. София,  07.11.2019  г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

СОФИЙСКИ  ГРАДСКИ  СЪД, Търговско отделение, VI-14 състав,  в публично съдебно заседание на петнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:                                                       

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА  

 

при секретаря  Христина Цветкова, като разгледа докладваното от съдията търг.д. № 583 по описа на СГС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл.517, ал.4 от Търговския закон.

Ищците Д.Б.С. и Н.Й.С. твърдят, че са взискатели по изпълнително дело № 20188380405420 по описа на съдебен  изпълнител с рег. № 838 на КЧСИ М.Б.и район на действие СГС, образувано възоснова на изпълнителен лист от 17.08.2018 г., издаден по ч.гр.д. № 20926/2018 г. на Софийски районен съд срещу длъжника „А.Е.Е.” ООД, ЕИК ********. Дружеството било собственик на капитала на ответното дружеството „А.с.” ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, като притежавало дялове в размер на 30 лева. Твърди се, че длъжникът по изпълнението е едноличен собственик на всички дялове на ответното ЕООД, върху които е наложен от съдебния изпълнител запор в полза на ищците,  вписан в търговския регистър. Поддържат, че вземането по изпълнителното производство не е погасено, няма дори частично плащане, като размера на дълга към 29.03.2019 г. е 9 725, 38 лева.  

Молят съда да постанови решение, с което да прекрати „А.с.” ЕООД, ЕИК ********, на основание чл.517, ал.4 от ГПК, в изпълнение на задължение на собственика на капитала „А.Е.Е.” ООД, ЕИК ********, с адрес: гр. София, район Оборище, ул.“********към Д.Б.С., ЕГН ********** и Н.Й.С., ЕГН **********, за което е образувано изпълнително дело № 20188380405420 по описа на ЧСИ М.Б.. Претендират направените в производството разноски.

Ответникът призован по реда на чл.50, ал.4 ГПК не е подал писмен отговор и не изразява становище по иска.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по свое убеждение, при спазване на разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, прие за установено от фактическа страна следното:

От удостоверение с изх.№ 30600/29.03.2019 г. от ЧСИ М.Б., рег.№ 838 на КЧСИ е видно, че по молба на ищците в настоящето производство и възоснова на издаден изпълнителен лист от 17.08.2018 г. по ч.гр.д. № 20926/2018 г. на Софийски районен съд срещу длъжника „А.Е.Е.” ООД, ЕИК ******** е образувано изпълнително дело  № 20188380405420 за  събиране на  парично вземане  в размер на 6 670, 00 лева главница, ведно със законната лихва върху нея считано от 29.03.2018 г., до окончателното й изплащане, 1 200 лв. разноски, както и 1 177, 77 лв. разноски в изпълнителното производство.

            Принудителното изпълнение е насочено срещу дружествените дялове на длъжника в „А.Е.Е.“ЕООД   ООД, ЕИК ********. Видно от запорно съобщение с изх.№ 102623/05.11.2018 г. е наложен запор върху дяловете на „А.Е.Е.“ ООД в ответното дружество. От  справка в търговския регистър по партидата на дружеството се установява, че запорът на дружествения дял на длъжника е вписан на 12.11.2018 г.  откогато същият е произвел действие. От представеното удостоверение с изх. №30600/29.03.2019 г. и удостоверение с изх.№ 93597 от 12.09.2019 г. по изпълнително дело № 20188380405420 на ЧСИ М. Б.с рег. № 838 от ЧСИ, се установява съществуването и размера на неудовлетвореното вземане на взискателите в размер на  6 670.00 лева главница, ведно със законната лихва върху нея от 29.03.2018 г. до окончателното й плащане, която е в размер на 987, 64 лв. към 12.09.2019 г., неолихвяема сума в размер на 1200 лв., както и такси по Тарифата към ЗЧСИ в размер на 1 207, 53 лв. Вземането не е погасено и не са постъпвали суми. Налице е другата процесуална предпоставка за допустимостта на иска по чл.517, ал.4 от ГПК – взискателят да е овластен от съдебния изпълнител да предяви иска си пред окръжния съд. Във връзка с наложения запор на всички дялове на длъжника в ответното дружество, по молба на взискателя от 17.09.2019 г. ЧСИ е издал постановление от 18.09.2019 г., с което на основание чл. 517, ал.4 от ГПК го е овластил да предяви иск пред Окръжния съд за прекратяване на дружеството ответник „АрЕсЕН сървиз” ЕООД.

Софийски градски съд, като съобрази изложеното до тук намира, че предявеният иск е допустим, а по същество основателен.

Искът по чл.517 ал.4 ГПК, идентично на този по чл.517 ал.3 ГПК, е конститутивен иск, с който се упражнява потестативното право на кредитора на едноличния собственик на капитала или на всички съдружници в ООД – длъжници на същия (чл.517 ал.4 ГПК ), респ. кредитора на съдружник или съдружници (не всички) в дружество с ограничена отговорност (чл.517 ал.3 ГПК), да прекрати търговското дружество – ЕООД или ООД, за да удовлетвори вземането си от ликвидационния дял на длъжника. Практическото различие между двете хипотези остава само липсата на изявление на взискателя за прекратяване участието на длъжника, като съдружник в дружеството - ответник, връчвано на дружеството от съдебния изпълнител, като предпоставка за овластяването на взискателя за предявяване на иска по чл.517 ал.3 ГПК – последното съставляващо абсолютна положителна процесуална предпоставка. При прекратяване на дружеството (какъвто е резултата във всяка от хипотезите – по ал.3 и ал.4 на чл.517 ГПК ), удовлетворяването на ищеца – взискател ще остане ограничено до размера на стойността на запорираните дружествени дялове (респ. ликвидационния дял на длъжника – съдружник),  независимо дали изчерпват всички или само част от дружествените дялове, формиращи капитала на ответното дружество. Когато са установени предвидените в чл.517 ал.1 и ал.4 от ГПК предпоставки, съдът може да отхвърли иска по чл.517 ал.4 от ГПК само ако в хода на производството се установи, че вземането е изцяло погасено в пълен размер.

Абсолютни положителни процесуални предпоставки за предявяване на иска във всяка от хипотезите на чл.517 ал.3 и ал.4 ГПК са наличието на висящо изпълнително производство, в което ищецът се явява взискател, а дружеството – ответник по иска по чл.517 ГПК - трето задължено лице, осуетило изпълнението върху стойността на припадащата се на длъжника в изпълнителното производство стойност от дружествения му дял, както и наличието на изрично овластяване на взискателя за предявяване на иска, от съдебния изпълнител. Тези предпоставки следва да се налице и в специалната хипотеза на чл. 517, ал. 4 ГПК на насочено изпълнение върху всички дялове в дружеството, доколкото в нея не е предвидено изричното отпадане на условието по чл. 517, ал.3 ГПК за овластяване на взискателя от съдебния изпълнител да предяви иска. В тази насока е формирана задължителна съдебна практика, в т.ч. решение № 104 / 10.07.2014 г. на ВКС, ТО по т.д. № 2144 / 2013 г. Прието е, че изричният протокол за овластяване има самостоятелно доказателствено значение и за другите обстоятелства, на които се основава иска, а именно: наложен запор върху дела на съдружник-длъжник, респ. върху всички дружествени дялове, изявление за прекратяване на участието на длъжника – съдружник, връчено на дружеството ответник (изискуемо само в хипотеза по чл.517, ал.3 от ГПК), и осуетено удовлетворяване на вземането от страна на дружеството –трето задължено лице (Решение № 347 по т.д.№631/2004 г. на ВКС, II т.о.; Решение № 614 по т.д.№115 по описа за 2006 г. на ВКС, III т.о.).

В случая са налице всички предпоставки за допустимостта на предявеният иск с правно основание чл.517, ал.4 от ГПК - активна процесуална легитимация у ищеца за предявяване на иска по чл.517, ал.4 от ГПК на взискател по неудовлетворено вземане, който е изрично овластен от съдебния изпълнител да предяви иск пред окръжния съд. За разглеждането на иска са преценими законовите предпоставки към момента на насочване на изпълнението върху дружествените дялове на едноличния собственик на капитала на ответното дружество, идентични и към момента на подаване на исковата молба и приключване на съдебното дирене, а за отхвърлянето му – единствено противопоставими от ответника правопогасяващи възражения, или удовлетворяване на вземането (в този смисъл и съдебната практика обективирана в Решение №138 от 12.07.2017 г. по търг.дело№ 1753 по описа за 2016 г. на ВКС, ТК, I т.о.). От доказателствата по делото се установи, че ищецът е носител на неудовлетворено вземане от лице, притежаващо качество едноличен собственик на капитала на дружество с ограничена отговорност, като принудителното изпълнение е насочено върху всички дялове в дружеството, поради което не е необходимо отправяне на изявление от взискателя за прекратяване участието на длъжника в дружеството, съответно върху дяловете от капитала е наложен запор чрез изпращане на запорно съобщение до Агенцията по вписвания - търговски регистър и запорът е вписан по предвидения в чл.517, ал.1, изр.2 от ГПК ред.

Според трайната съдебна практика погасяването на задължението по изпълнителния лист е единственият релевантен към спора факт, наличието на който би довело до неоснователност на иска, като в тежест на ответника по този иск е да докаже удовлетворяването на взискателя по изпълнителното дело (Определение № 153 от 12.03.2013 г. на ВКС по т.д. № 1032 / 2012 г., II т.о., ТК). Ответното дружество, което носи доказателствената тежест, не е ангажирало доказателства вземането на взискателя да е удовлетворено чрез плащане или друг погасителен способ, в която хипотеза,  чл. 517, ал.4, изр.3 ГПК предвижда отхвърляне на конститутивния иск, ето защо искът е основателен и следва да бъде уважен.

С оглед на изложеното, съдът намира, че при наличие на предпоставките за прекратяване на дружеството по чл.517 ал.1 и ал.4 от ГПК и доколкото до приключване на устните състезания по делото не бе доказано погасяване на задължението към ищците, то искът се явява основателен и следва да бъде уважен.
Съгл. чл. 517, ал. 4 ГПК след влизане в сила на решението, препис от него следва да се изпрати на Агенция по вписванията за служебно вписване в Търговския регистър. След вписването се извършва ликвидация от назначен от длъжностното лице по регистрацията към Агенция по вписванията ликвидатор.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят претендираните от него с исковата молба разноски, сторени по делото, които се констатираха в размер на 80 лв. внесена държавна такса, и 600 лв. адвокатско възнаграждение.

Водим от гореизложеното, Софийски градски съд

 

Р Е Ш И:

 

ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 517, ал. 4 от ГПК,    „А.с.” ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано и управлявано от Л. А. Г. и М.Д. Н. .

ОСЪЖДА „А.с.” ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано и управлявано от Л. А. Г. и М. Д. Н. да заплати на  Д.Б.С. с ЕГН ********** и Н.Й.С. с ЕГН ********** сумата от 680 лв. разноски.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд - София в двуседмичен срок от връчването му на страните.

След влизане на решението в сила, препис от него да се изпрати на Агенция по вписванията за вписването му в Търговския регистър и откриване производство по ликвидация.

 

 

СЪДИЯ: