№ 77
гр. Варна, 21.02.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно частно
гражданско дело № 20223000500059 по описа за 2022 година
намира следното:
Производството е образувано по частна жалба на „Гала Традиция“
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление с. Калиманци,
общ. Суворово, против определение № 4474/17.12.21г. по в.ч.гр.д. №
3001/21г. по описа на ВОС, с което е оставена без разглеждане жалбата на
дружеството срещу постановения отказ по изп.д. № 20217180400581 от ЧСИ
С.К.Д., рег. № 718 на КЧСИ, с район на действие ВОС, обективиран в
Разпореждане от 17.09.21г., да заличи наложените от нея обезпечителни
мерки по изпълнителното дело - запор върху вземания и МПС на
дружеството-длъжник, както и възбрана върху недвижими имоти, поради
отпадане на предпоставките за налагането им. С обжалваното определение
производството пред ВОС е било прекратено. В частната жалба се излага се,
че посоченото по-горе изпълнително дело е било образувано въз основа на
издаден изпълнителен лист по невлязло в законна сила осъдително решение
№ 922/19.05.2021г. на въззивния съд по в.гр.д. № 476/2021 г. по описа на ОС-
Варна, с който „Гала Традиция“ ООД е осъдено да заплати на Д. ИВ. Д.
сумите от 18 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени вследствие на трудова злополука, настъпила на 08.06.2016г.;
5 435.12 лв., представляваща законна лихва за забава и 68.80 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди. Въззивното
1
решение е било обжалвано от дружеството в срока по чл. 283 ГПК с
касационна жалба, като е била подадена и молба за спиране на изпълнението
на осъдителното въззивно решение при внесено парично обезпечение по
сметка на ВКС в размер на 23 503.92 лв. Молбата на дружеството е била
уважена с определение № 60249/17.08.2021 г. по ч.гр.д. № 2934/2021 г. по
описа на ВКС, ІV г.о., с което на основание чл. 282, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ГПК е
било спряно изпълнението на въззивното решение. Въз основа на това
определение на ВКС дружеството е отправило искане до ЧСИ да спре
изпълнението и да постанови вдигане и заличаване, респ. ограничаване на
обезпечителните мерки, наложени по изпълнителното дело, поради
новонастъпили обстоятелства - депозиран паричен залог в цялостния размер
на вземането по изпълнителния лист и в този смисъл наличието на
свръхобезпеченост на взискателя. Изпълнителното производство е било
спряно на основание чл. 432, ал. 1, т. 7 от ГПК, но ЧСИ е постановил отказ да
заличи обезпечителните мерки наложени по изпълнителното дело.
Счита, че отказът на ЧСИ да вдигне обезпечителните мерки е
незаконосъобразен. На първо място се поддържа, че целите на
обезпечителното производство са постигнати чрез внасяне по сметка на ВКС
на обезпечение в пълен размер на претендираните суми по изпълнителния
лист. Производството по освобождаване на сумите, внесени като гаранции по
сметка на съда е уредено като двустранно такова съгл. чл. 403, ал. 2 ГПК, в
рамките на което съдът взема предвид исканията и възраженията на всяка от
страните и извежда правен извод коя от хипотезите на правната норма е
приложима. Позовава се на съдебна практика, сочеща, че при спряно
изпълнение на въззивно решение в осъдителната му част за присъждане на
вреди, произтичащи от трудова злополука, заложената сума е била
освободена по молба на ищеца, като е преведена по сметка на ЧСИ по
спряното изпълнително дело. Изразява становище за идентитет между
внасянето на гаранция по чл. 282 ГПК и последиците на удовлетворено
искане за замяна на допусната обезпечителна мярка. На второ място, частният
жалбоподател излага, че при отправено искане от длъжника за замяна
/отмяна/ на наложени обезпечителни мерки, съдебният изпълнител следва да
направи обоснована преценка по чл. 442 вр. чл. 443 ГПК и обосновано
произнасяне с уважаване или отказ на молбата. Постановеният отказ
съдържал единствено посочване, че няма правно основание за изменение или
2
вдигане на обезпечителните мерки. Сочи се, че със ЗИД на ГПК, обн. ДВ. бр.
86/2017 г., в текстовете на чл. 441, ал. 2, чл. 442, чл. 507а и чл. 73а ГПК
изрично е прогласен принципът на съразмерност. От мотивите на
законопроекта на посочения закон става ясно, че същият има за цел да се
избегнат случаите на насочване на принудително изпълнение върху
имущество на длъжника, чиято стойност многократно надхвърля размера на
вземането на кредитора, както и предприемането от ЧСИ на множество
изпълнителни действия, натоварващи длъжника с разноски. Именно такава
несъразмерност била налице в настоящия случай, тъй като стойността на
имуществото към което е насочено принудителното изпълнение многократно
надхвърля стойността на вземането на взискателя. Посочват се съдебни
актове на ОС-Сливен, ОС-Варна и АпС-Пловдив, които съдържат
произнасяне по същество по въпроса за съразмерност на обезпечителните
мерки, както и че отказът за вдигане на обезпечителни мерки съставлява
отказ за прекратяване на изпълнителното производство, като по този начин
попада в хипотезата на чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК /аргументите са изведени и от
приетото в мотивите на определение № 132/20.03.18г. по в.ч.гр.д. № 140/18г.
на АпС-Пловдив/. Претендира се отмяна на обжалваното определение и
произнасяне от настоящия съд по същество на искането за отмяна на
действията на ЧСИ, свързани с постановения отказ.
В предвидения срок не е депозиран отговор на частната жалба от
насрещната страна – Д. ИВ. Д..
Подадената частна жалба е в срок, изхожда от страна с правен интерес
от обжалването на обжалваем съдебен акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество обаче, частната жалба е неоснователна поради
следното:
Производството по изп.д. № 20217180400581 по описа на ЧСИ С.К.Д.,
рег. № 718 на КЧСИ с район на действие ВОС, е било образувано по молба от
17.06.21г. на Д. ИВ. Д. против „Гала Традиция“ ООД въз основа на
представен изпълнителен лист, издаден на 02.06.2021 г., по гр.д. № 8339/19г.
на ВРС, с който „Гала Традиция“ ООД е осъдено да заплати на Д. ИВ. Д.
сумата от 18 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от
трудова злополука, настъпила на 08.06.2016 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба (31.05.2019г.) до окончателното
3
изплащане на сумата; сумата от 68.80 лв. – обезщетение за имуществени
вреди под формата на претърпени загуби, вследствие на посочената трудова
злополука; 5 435.12 лв. – обезщетение за забава върху присъдената главница
от 18 000 лв. от датата на увреждането – 08.06.16г. до 30.05.19г. С молбата за
образуване взискателят е посочил различни способи за изпълнение – налагане
на запор върху банкови сметки и вземания на длъжника и налагане на
възбрани и насочване на изпълнението върху недвижими имоти на длъжника.
Съдебният изпълнител е наложил запори върху банкови сметки на
дружеството в посочена бакнка, запорв върху вземане на дружеството в
качеството му на взискател по друго изпълнително дело и възбрана върху
негови недвижими имоти (описани подробно и в ПДИ до длъжника – л. 68-69
от изп. дело).
На 24.08.2021 г. длъжникът е отправил искане до ЧСИ да спре
изпълнителното производство и да вдигне обезпечителния запор по
банковите сметки на дружеството и възбраните върху недвижимите имоти,
които имат пазарна стойност между 1 500 000 лв. и 2 000 000 лв. Приложени
са Разпореждане № 185/29.07.2021г. и Определение № 60249/17.08.2021 г.,
постановени по ч.гр.д. № 2934/2021 г. и по описа на ВКС, ІV г.о. Съдебният
изпълнител е спрял изпълнителното производство, но е отказал да заличи
обезпечителните мерки, приемайки, че не е налице правно основание за това.
Отказът е обективиран в уведомление до длъжника относно спирането на
изпълнителното производство /л. 114 от изпълнителното дело/, за което
дружеството е уведомено на 13.10.2021г.
Настоящият състав на съда изцяло споделя решаващите мотиви на ВОС
за недопустимост на жалбата против отказа на ЧСИ да вдигне изпълнителния
запор и да заличи възбраните върху недвижими имоти, наложени в
изпълнителното производство.
В тази връзка следва да се има предвид, че действително с изменението
на ГПК, извършено със ЗИД на ГПК, обн. В ДВ, бр. 86/2017г., в сила от
05.11.17г., законодателят предвиди изискването за съразмерност на
наложените от СИ обезпечителни мерки и на предприетите изпълнителни
способи спрямо размера на задължението, отчитайки и всички други
обстоятелства по делото. Освен това в ал. 2 на чл. 442а от ГПК се предвиди и
механизъм за релевиране на тази несъразмерност – чрез възражение на
4
длъжника до СИ, който ако го уважи – следва да вдигне съответните
обезпечителни мерки.
Освен това, със същия ЗИД на ГПК е създадена и нова ал. 2 на чл. 441
от ГПК, в която се прогласи за незаконосъобразно принудителното
изпълнение, когато СИ е нарушил изискването за съразмерност по чл. 442а,
ал. 1 от ГПК. Тази незаконосъобразност на изпълнението обаче не е
предвидено от законодателя да може да се релевира от страна на длъжника
чрез обжалване действията на СИ. И това произтича от липсата на
посочването като основание в хипотезите, изчерпателно посочени в чл. 435,
ал. 2 от ГПК, които бяха допълнени със същия ЗИД на ГПК, обн. ДВ бр.
86/2017г. Действително с въведената с това допълнение на ГПК т. 6 от чл.
435, ал. 2 от ГПК, се предвиди длъжникът да може да обжалва и отказите на
СИ да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение.
Хипотезите, в които се предвижда спиране, прекратяване и приключване на
принудителното изпълнение, обаче са конкретно изброени в ГПК и само
отказът на СИ да предприеме съответното действие, преграждащо по-
нататъшното развитие на принудителното изпълнeние, е предвидено да бъде
обжалван от длъжника.
В тази връзка следва да се има предвид и волята на законодателя при
предприемането на измененията и допълненията на ГПК, извършени с
посочения ЗИД от 2017г., която може да се извлече от обсъжданията в НС,
проведени на 05.07.2017г. /виж Стенограмата от посочената дата/ -
предвидена е била отговорност по реда на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и за взискателя
относно вредите на длъжника, претърпени от явната несъразмерност по ал. 1
/това е бил текста на проекта за ал. 3 на чл. 442а/. Народните представители,
вкл. и самият вносител на проекта за допълнение на ГПК в тази му част, сочи,
че с предвиденото в гласувания нов текст на ал. 2 от чл. 441, „който е
достатъчно тежък по отношение ангажиране на деликтната отговорност на
частните съдебни изпълнители, са достатъчна гаранция и мярка в посока на
това да бъдат защитени максимално правата на длъжниците в случаите,
когато има незаконосъобразни действия, извършвани от частните съдебни
изпълнители“. Следователно, самият законодател е имал идеята, че защитата
на длъжника при нарушение на изискването за съразмерност, прогласено с
изричната норма на чл. 442а, ал. 1 от ГПК, следва да се осъществи само чрез
ангажиране отговорността на СИ за вреди. И поради тази причина санкцията
5
за неизпълнение на изискването за съразмерност, систематично е поставена в
нормата на чл. 441 от ГПК, предвиждаща деликтната отговорност на СИ за
вредите, претърпени от длъжника, но не и в нормата на чл. 435, ал. 2 от ГПК
като възможност на последния да я релевира чрез обжалване действията на
СИ. В подкрепа на изложеното е и предвиденото в ал. 2 на новия чл. 507а от
ГПК – че допуснатата от СИ несъразмерност при изпълнителния запор по
банкова сметка на длъжника, се санкционира чрез отговорността му по чл.
441 от ГПК.
Изобщо, подходът на законодателя с действащия ГПК, е да ограничи
защитата на длъжника срещу незаконосъобразните действия на СИ - чрез
обжалването им пред съда само в изрично и изчерпателно предвидените
хипотези /диаметрално противоположно като подход спрямо пленарното и
неограничено право на длъжника да обжалва всички действия на СИ по
отменения ГПК/. Този подход следва да бъде съобразен и при тълкуване на
предприетите изменения и допълнения на ГПК с публикувания ЗИД на ГПК в
ДВ, бр. 86/2017г. Принципът е, че всяко незаконосъобразно принудително
изпълнение на СИ, довело до причиняване на вреди на участниците в
изпълнителното производство, е основание за ангажиране на неговата
деликтна отговорност, но не всяко незаконосъобразно действие или
бездействие на СИ, може да бъде обжалвано пред съда. Поради това и е
недопустимо извършването на разширително тълкуване на нормата на чл.
435, ал. 2, т. 6 от ГПК.
Съобразно изложеното, обжалваното определение е законосъобразно и
следва да се потвърди.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 4474/17.12.2021 г., постановено по
в.гр.д. № 3001/2021 г. по описа на ВОС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7